№ 186
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100506218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20043397 от 15.02.2021 г. по гр.д. № 41696/2020 г. на
СРС, ІІ ГО, 65 състав, е отменено като незаконно уволнението на Я.А.А., ЕГН
**********, извършено със Заповед № 466/30.06.2020 г. на Управителя на "М
и М М. и М. БГ" ООД, връчена на ищеца на 03.07.2020 г., с която на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване на обема на работа, е
прекратен трудовото правоотношение между страните, на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ; ищецът Я.А.А., е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност – "специалист спедиторска дейност", в отдел "Продажби и тарифна
политика", направление "Автомобилен транспорт" в "М и М М. и М. БГ"
ООД, ЕИК ****, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; ответникът "М и М М.
и М. БГ" ООД, ЕИК **** е осъден да заплати на основание чл. 344, ал.1, т.3
от КТ вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ на ищеца Я.А.А. сумата от 8 568.51 лв.,
през което е останал без работа, и на друга по-носко заплатена такава, поради
незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2020 г.
1
до окончателното й изплащане, КАТО искът до пълния предявен размер от 17
472 лв. е отхвърлен, като неоснователен.
С решението ответникът "М и М М. и М. БГ" ООД, е осъден да заплати
на ищеца Я.А.А. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 979.85 лв.
съразмерно на уважената част от исковете, както и по сметка на СРС сумата
от 442.74 лв. държавна такса върху уважените искове.
С решението ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК
да заплати на ответното дружество сумата от 1 146.57 лв., разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Недоволен от постановеното решение, с което исковете при
квалификацията на чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ
са уважени е останал ответникът М и М М. и М. БГ" ООД, който в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост. По-конкретно поддържа, че е налице визираното в
уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по чл.328, ал.1, т.3 от КТ, което е
категорично установено от приетата от първостепенния съд ССчЕ, доколкото
и четирите отдела в направлението "Автомобилен транспорт" в "М и М М. и
М. БГ" ООД - функционират заедно, в тясно сътрудничество и взаимна
зависимост, като всеки един от тях способства за изпълнението на различните
етапи от единния процес на предоставяне на транспортни услуги. Искането му
към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционно решение и
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски.
Решението в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ е отхвърлен за разликата над
568.51 лв. до пълния предявен размер от 17 472 лв., като необжалвано от
ищеца е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Не се спори между страните, а това е видно и от представените
доказателства - допълнително споразумение № 3432 от 01.02.2019 г. към
Трудов договор № 39/07.02.2000 г. и трудова книжка, че между тях е
съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността "специалист спедиторска дейност", в
отдел "Продажби и тарифна политика", направление "Автомобилен
транспорт" в "М и М М. и М. БГ" ООД, като трудовоправната връзка между
страните съдът приема да е прекратена считано от 03.07.2020 г., когато му е
връчена Заповед № 466/30.06.2020 г. на Управителя на "М и М М. и М. БГ"
ООД (доколкото след връчване на ищеца на Предизвестието за прекратяване
на трудов договор № 1 по реда на чл.328, ал.1, т.3 вр.чл.326, ал.2 от КТ на
02.06.2020 г., той е депозирал писмена Молба считано от 03.06.2020 г. да
ползва 30 дни неплатен отпуск, която е уважена, и който неплатен отпуск е
изтекъл на 03.07.2020 г.) на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради
намаляване обема на работа.
Намаляване обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
предполага относително пропорционално намаляване на персонала в
структурните звена на предприятието, без обаче те да се закриват, тъй като
дейността на работодателя продължава, но при намален реално обем на
работата. Последното води до намаляване на необходимостта от съответната
част от трудовите функции, имащи за задача осъществяването на съответните
стопански дейности с намален обем на работа, тъй като по-малкият обем на
работа ще се изпълнява с по-малко на брой работници или служители. Или
част от длъжностите с тяхните трудови функции стават излишни, което има
за последица прекратяване на трудовите договори за тези длъжности в
различните структурни образувания на работодателя.
3
Следователно по естеството си намаляването обема на работата
представлява намаляване на производствената програма, на
количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на
услугите. Това състояние трябва обективно, фактически да съществува. То
обаче не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а
към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.
Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на
намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез
дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването
на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е
бил зает до уволнението съответния работник или служител.
По делото пред СРС е приета Съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на която общите приходи от дейността на ответното дружество
за периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2020 г. са 25 242 042.53 лв. и са намалели
с 2 842 587.02 лв. спрямо общите приходи на дружеството за периода от
01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. - 28 084 629.55 лв. Същото така експертизата
след извършенасправка в документите на ответното дружество установява, че
по счетоводни данни на ответника "М и М М. и М. БГ" ООД приходите от
дейността на дружеството в направление "Автомобилен транспорт" за
периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2020 г. (8 743 905.22 лв.) са намалели с 1 356
259.71 лв. спрямо реализираните приходи в направление "Автомобилен
транспорт" за същия период на същата година - от 01.01.2019 г. да 31.05.2019
г. (10 100 164.93 лв.).
Видно обаче от представеното по делото Поименно щатно разписание
на длъжностите към 31.05.2020 г. в направление "Автомобилен транспорт"
на ответното дружество "М и М М. и М. БГ" ООД са включени четири
отдела - отдел "Вътрешен транспорт", отдел "Продажби и тарифна политика",
отдел "Диспозиция" и отдел "Оперативен сервиз и обслужване на клиенти".
Настоящата въззивна инстанция споделя изводите на СРС, че работодателя,
чиято е тежестта на доказване, не установява по категоричен начин,
включително и чрез експертно становище, да е налице намаляване обема на
работа към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, което не
4
е било временно, именно в отдела на ищеца "Продажби и тарифна политика",
което да свързано с изпълняваните от него трудови функции (не е
представена длъжностна характеристика за длъжността на ищеца).
Изложеното обосновава извода за незаконосъобразност на извършеното
уволнение.
Следва да бъде допълнено, че дори и при осъществен фактически
състав по чл.328, ал.1, т.3 от КТ - намаляване обема на работа, извършеното
прекратяване е незаконосъобразно предвид незаконосъобразно извършен
подбор по смисъла на чл.329,ал.1 от КТ - видно от приетия като доказателство
по делото Протокол от 02.06.2020 г. назначената със Заповед №
031/01.06.2020 г. Комисия за извършване на подбор е извършила такъв между
служителите в отдел "Продажби и тарифна политика" на процесния отдел,
като само един от тези служители заема длъжност, каквато заема ищеца -
"специалист спедиторска дейност" (Н.П.), другите двама служители - О.К. и
И.И., заемат друга, различна от тази на ищеца длъжност - "мениджър
логистика". Освен това в направление "Автомобилен транспорт" на
ответното дружество "М и М М. и М. БГ" ООД в отделите "Вътрешен
транспорт", и "Оперативен сервиз и обслужване на клиенти" има още три
заети щатни бройки като изпълняваната от ищеца длъжност - две в отдел
"Вътрешен транспорт" и една в отдел "Оперативен сервиз и обслужване на
клиенти", които служители не са включени в извършването на подбора от
Комисията, която го е извършила. Налага се извода, че извършения по чл.329,
ал.1 от КТ подбор не е между всички лица в направление "Автомобилен
транспорт" на ответното дружество "М и М М. и М. БГ" ООД заемащи
длъжността на ищеца "специалист спедиторска дейност", а работодателя,
чиято е доказателствената тежест не е представил по делото длъжностна
характеристика на заеманата от ищеца длъжност "специалист спедиторска
дейност" , от която да се установи, че същата включва трудови функции,
различни от длъжността "специалист спедиторска дейност" в отделите
"Вътрешен транспорт", и "Оперативен сервиз и обслужване на клиенти".
Изложеното обосновава извод за основателност на предявения по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск.
В този смисъл приемайки, че уволнението на ищеца е
незаконосъобразно, първоинстанционният съд е приложил правилно
5
материалния закон по отношение основателността на исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. С оглед акцесорността на иска по
чл.344, ал.1, т.2 и с оглед характера на съществувалото между страните
трудово правоотношение – безсрочно, същият следва да бъде уважен и
ищецът възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – "специалист
спедиторска дейност", в отдел "Продажби и тарифна политика", направление
"Автомобилен транспорт" в "М и М М. и М. БГ" ООД.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ:
За да бъде уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ задължително следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника да бъде признато за незаконно; да е
настъпила вреда, подлежаща на възстановяване, която се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за
времето през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца;
третото задължително условие за уважаване на иска е причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Настоящата въззивна
инстанция в упражнение на правомощията си по чл.269 от ГПК намира
атакуваното първоинстанционно решение в тази му част за валидно и
допустимо. В правилно приложение на материалния закон при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства СРС е извел извода
за дължимост на обезщетението по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за оставане без
работа и за работа на друга по-ниско платена такава в резултат от
незаконното уволнение за периода от 03.07.2020 г. до 03.01.2021 г. в размер
на 8 568.51 лв. като е отхвърлил иска за разликата до до пълния предявен
размер от 17 472 лв.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 690.80 лв., за
реалното извършване на които са представени доказателства пред настоящата
инстанция с представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
При тези мотиви, Софийски градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20043397 от 15.02.2021 г. по гр.д. №
41696/2020 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав, вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА "М и М М. и М. БГ" ООД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.**** да заплати на основание чл.78 от ГПК на
Я.А.А., ЕГН **********,с адрес гр.София, ж.к.**** сторените по делото пред
СГС разноски в размер на 1 690.80 лв., представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Решението в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ е отхвърлен за разликата над
568.51 лв. до пълния предявен размер от 17 472 лв., като необжалвано от
ищеца е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7