№ 215
гр. Пловдив , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600427 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С определение № 260/21.07.2021 г. по ЧНД № 562/2021 г. Пловдивският
окръжен съд е потвърдил постановление от 26.02.2021г. на прокурор от
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство по ДП №**** г. по описа на РУ на МВР гр.А..
Недоволна от така посоченото определение е останала Г.И.Т.., която
чрез своя повереник го е обжалвала с искане то да бъде отменено ведно с
постановлението на ОП Пловдив и делото да се върне с указания за
приложението на закона.
Окръжна прокуратура не е взела становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд е
приел, че към настоящия момент е установена следната фактическа
1
обстановка по делото:
Наказателното производство е образувано с правна квалификация по по
чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК за настъпило пътнотранспортно
произшествие на 12.07.2020 г., при което е починал К.Т..
Пострадалият бил правоспособен водач на МПС от категории „В“ и „С“.
Година преди произшествието придобил и правоспособност категория „А“ за
управление на мотоциклет.
На 12.07.2020 г. заедно със св. П.Х. и баща му Х.Х. към 14.00 ч.
отпътували от гр.П. към с.Х.. Около 16.40 часа решили да се връщат и малко
по-късно към 16.40 часа приближавали с.Н.. К.Т. управлявал мотоциклет
марка „А.“ с рег. №****. Пътят по който пътувал бил в посока гр. С. - гр.А.
/юг-север/. Движил се в източната пътна лента, а когато се намирал на
километър 51+900 с управлявания от него мотоциклет навлязъл в десен завой
със скорост на движение от 149,92 км./ч., според заключението на
автотехническата експертиза. Освен, че скоростта била значително
надвишаваща максимално разрешената в този пътен участък скорост от 90
км./ч., тя надвишавала и скоростта на критично плъзгане на кривата в завоя. В
резултат на това превозното средство напуснало собствената пътна лента,
навлязло в насрещната – западна лента и се ударило в подпорна стена,
намираща се в западния край на пътното платно.
Ударът настъпил в предната част на мотора - предна гума и в подпорната
стена, плъзнал се по нея, паднал на пътното платно и продължил да се плъзга.
Пострадалият се опитал да овладее мотоциклета, но тялото му изпаднало от
него, прехвърлило се над подпорната стена и се ударило в камък отвъд нея,
намиращ се западно от платното за движение.
Независимо, че бил с предпазно облекло - яке, панталон, ботуши и каска,
настъпила смъртта. От удара на К.Т. била причинена тежка черепно-мозъчна
травма несъвместима с живота, състояща се в многофрагментарно счупване
на черепа и черепната основа, разрушаване на структурата на мозъка. Освен
това са му причинени и множество други лицеви, шийни и гръдни травми,
както и такива по крайниците. Конкретната причина за смъртта е
черепномозъчната травма. Пристигналият на място екип на бърза помощ само
2
констатирал смъртта на пострадалия. Алкохол или наркотични вещества не са
били установени в тялото му.
Напълно обосновано първоинстанционният съд е преценил, че
фактическа обстановка, установена по делото, е изградена въз основа на
внимателен и задълбочен анализ на събраните по време на досъдебното
производство доказателства.
Законосъобразно е становището на прокурора, което е споделено и в
атакуваното определение, че са налице основанията за прекратяване
производството по делото, поради липса на данни за извършено престъпление
от общ характер.
Също така е и правилен изводът, че при настъпване на пътния инцидент
не е имало други участници в движението, които да са повлияли по какъвто и
да е начин на управлението на мотоциклета от пострадалия и на неговото
движение. Безспорно е установено, че пътят бил сух, асфалтов, равен и
хоризонтален с напречен наклон 5% в условията на завой. Видимостта била
нормална за светлата част на денонощието, нямало е неравности или други
препятствия по пътя.
С основание е кредитирано заключението на автотехническата
експертиза, според която пострадалият е имал техническа възможност да
избегне произшествието, ако се е движил в кривата на завоя със съобразената
и максимално допустима скорост.
Причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие и
последвалия го резултат е управлението от К.Т. на мотоциклета със скорост
по-висока от скоростта на критично плъзгане в завоя. Това е довело до
напускане на платното за движение в ляво до удара в предпазната бетонна
стена.
И настоящата инстанция счита, че не може да бъде споделен доводът във
въззивната жалба за необходимост от назначаване на повторна
автотехническа експертиза. Правилно е прието, че изготвеното на
досъдебното производство експертно заключение е обосновано и пълно и не
възникват съмнения за неговата правилност. Изводите на експерта досежно
3
възприетата скорост на движение преди и по време на произшествието, както
и механизма на настъпването му, са направени след обстойно запознаване с
всички събрани по делото доказателства.
Експертът е посочил, че определената скорост на движение на
мотоциклета, управляван от К.Т., е определена по метода на Searle, при който
се взима предвид съотношението на минималната скорост на превозното
средство в момента на удара, максималната скорост, коефициентът на
съпротивление, на плъзгане на мотоциклет по пътна настилка, в случая
асфалт, земното ускорение и разстоянието на плъзгане на мотоциклета, което
включва разстоянието от момента на падане до мястото на окончателното му
установяване. Освен това, вещото лице изрично е посочило, че липсват
обективни данни за намаляване скоростта преди момента на удара, поради
което и прави напълно обоснован извод, че именно изчислената скорост е
била тази, с която пострадалият се е движил преди произшествието.
Заключението от автотехническата експертиза кореспондира и със
съдебномедицинската експертиза на труп. В нея категорично е посочено, че
причината за смъртта на пострадалия е тежката черепно-мозъчна травма,
несъвместима с живота. Като механизъм на причиняване експертът е посочил,
че уврежданията изцяло съответстват да са причинени от удар или
притискане с/или върху твърд, тъп предмет и тангенциалното му действие.
Черепно-мозъчната травма е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП на
12.07.2020 г. Експертът е подчертал, че по тялото на К.Т. не са установени
травматични увреждания, характерни за външно въздействие, различно от
произшествие, свързано с падане от мотоциклет.
Правилно заключенията на експертите са възприети с доверие, защото
те са изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания и
опит в съответните области.
Освен, че кореспондират едно с друго, те изцяло съответстват и на
изготвения протокол за оглед на местопроизшествие /л. 4 от д.п./ и
приложения към него фотоалбум. В същата насока са и показанията на св.
П.Х. /л. 25 от д.п./, който е пряк очевидец на инцидента. В своите показания
той посочва, че в момента на произшествието в отсрещното платно е нямало
други моторни превозни средства, движещи се в обратната посока, видял е,
4
че приятелят му пресича насрещното платно и се е блъснал странично с
лявата част на мотора си в подпорна стена, намираща се зад отсрещното
платно за движение. Тези показания на свидетеля съответстват на
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, според която
липсват травматични увреждания, които да са причинени от някакво друго
външно въздействие, освен от падането от мотоциклета. Що се отнася до
думите на свидетеля П.Х., че според него пострадалият започнал да сваля
скоростите и е натиснал спирачка, е необходимо да се подчертае, че в
показанията си той изрично заявил, че не е забелязал да светват стоповете на
мотоциклета пред него, тъй като е бил на 30 - 40 метра от него, т.е. очевидно,
че по отношение на скоростта на движение на пострадалия, св. П.Х. е изразил
своите лични субективни възприятия. В същото време, обаче, той е доверил,
че не забелязал спирачни следи и в тази част показанията му кореспондират с
протокола за оглед на местопроизшествие, приложената към него скица,
фотоалбума, а така също и със заключението на компетентното вещо лице и
изготвената от него мащабна скица /л. 75 д.п./, в което е прието, че на
практика по делото липсват обективни данни за намаляване скоростта на
движение преди произшествието.
Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че по делото са събрани
всички необходими доказателства, проведено е обективно, всестранно и
пълно разследване по случая и въз основа на внимателния и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства са направени напълно
законосъобразни правни изводи от страна на прокурора и на първостепенния
съд.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като обосновано и
законосъобразно, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260/21.07.2021 г. по ЧНД № 562/2021 г.
на Пловдивския окръжен съд.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6