№ 531
гр. гр. Добрич, 07.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20253200500294 по описа за 2025 година
намира следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.130 от
СК, образувано по частна жалба вх.№1199/09.04.2025Г. от М. М. А. с ЕГН
********** от гр.К., ***, чрез адв.Ц. Ц.-ДАК, срещу определение
№156/27.03.2025г. по гр.д.№213/2024г. на РС-К., с което производството по
делото е прекратено.
В частната жалба се поддържа искане за отмяна на определението като
неправилно и връщане на делото на районния съд за разглеждане на спора по
същество. Мотивите на съда били неясни и несъстоятелни. С определение
№510/2024г. ДОС се произнесъл по правния интерес от установителен иск. По
идентичен казус друг състав на КРС постановил решение.
Насрещната страна- Община К. е подала писмен отговор по частната
жалба с доводи за неоснователност на същата по съображения, свеждащи се
до липсата на правен интерес от водене на делото тъй като договорът за наем е
прекратен, с писмо от 06.03.2025г. ищцата заявила желание за освобождаване
на имота и с протокол от 10.03.2025г. го е предала.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК с начало
02.04.2025г., когато на жалбоподателя е връчено обжалваното определение, и
край 11.04.2025г., срещу подлежащ на обжалване акт, от лице с интерес от
обжалването му и е допустима.
1
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Районният съд в гр.Добрич е бил сезиран с искова молба вх.
№1564/17.05.2024г. /21.02.2023г. от М. М. А. с ЕГН ********** от гр.К., ***,
срещу Община К., с която е предявен положителен установителен иск за
съществуване на наемно правоотношение между страните по отношение на
жилищен имот-ап.***
Изложените в исковата молба обстоятелства се свеждат до твърдения за
съществувало наемно правоотношение, чийто срок е изтекъл, че ищцата-
наемател подала до ответната община искане за удължаването му с в.№ОС-10-
610/20.11.2023г., че постоянната комисия по чл.21 от Наредбата за реда и
условията за установяване на жилищни нужди за настаняване под наем и
разпореждане с общински жилища е отказала да разгледа искането и за
удължаване на срока и предложила отпочване на процедура по чл.65 от ЗОС за
изземване на жилището;че на основание това не връчено и решение на
комисията кметът прекратявал наемното правоотношение на основание чл.238
във вр.чл.236 от ЗЗД и я заплашил с издаване на административен акт за
изземване; докато не и било връчено решението на постоянната комисия
договорът не можел да се прекратява. Излага и, че до настоящия момент
плаща наем за апартамента и е наемател на основание чл.236 от ЗЗД.
Ответникът е изразил становище за недопустимост поради липса на
интерес у ищеца от установяване съществуването на право по вече прекратен
договор, и за неоснователност . Договорът бил прекратен с изтичане на срока,
представеното до ищцата писмо представлявало противопоставяне от страна
на наемателя за продължаване на ползването.
Исковата молба е нередовна-няма посочена цена на иска, изложените
обстоятелства са пестеливи от към фактите, индивидуализиращи спорното
право. Необходимостта от отстраняване на нередовности на исковата молба не
е съзряна от районния съд. Независимо от това, при съвкупната преценка на
изложените в исковата молба обстоятелства и допълнителните уточнения в
първото по делото съдебно заседание, става ясно, че предявеният иск е за
установяване съществуването на наемно правоотношение , възникнало като
срочно по силата на договор за наем на общинско жилище от 04.11.2022г.,
продължило да действа между страните в хипотезата на чл.236, ал.1 от ЗЗД
като безсрочно.
2
Съгласно чл.124 ал.1 т ГПК всеки може да предяви иск ,за да установи
съществуването /респ.несъществуването / на едно право или
правоотношение,когато има интерес от това. Последователно и
непротиворечиво съдебната практика приема,че липсата на правен интерес не
може да бъде преценявана общо,на плоскостта на съществуването на други
видове искове. Преценката за наличие на правен интерес се извършва за всеки
конкретен случай въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. В
конкретния случай, макар и претенцията да не е напълно коректно заявена,
съдът да не е изискал по реда чл.129, ал.1 от ГПК излагане на допълнителни
обстоятелства, изложените в исковата молба и уточненията в първото по
делото съдебно заседание са достатъчни ,за да се приеме, че предмет на
установяване е съществуването именно на подновено наемно
правоотношение, тъй като ищцата-наемател след прекратяването с изтичане
на срока на наемния договор е продължила ползването. Не се касае за
хипотеза на установителен иск за съществуване на наемно правоотношение
независимо от прекратяването му и поради незаконосъобразното му
прекратяване, т.е. до установяването на обстоятелството дали ответникът по
иска незаконосъобразно е прекратил договора за наем, при каквито
съображения районния съд е отрекъл съществуването на правен интерес у
ищцата за водене на процеса .
Несъмнено наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на
установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на
правото на иск. За нея съдът следи служебно в хода на целия процес.
Отпадането на правния интерес в хода на производството следва да се
съобрази от съда, съгласно чл. 235, ал.3 ГПК. В случая липсата на правен
интерес следва от настъпилите в хода на процеса обстоятелства-
извънпроцесуалното поведение на ищцата по освобождаване и предаване
държането на наетото общинско жилище, доколкото същата обосновава
правния си интерес с продължилото след изтичане на срока на договора
фактическо ползване. По данни от представените във въззивното
производство документи, преди подаване на частната жалба, с писмо от
06.03.2025г., адресирано до наемодателя Община гр. К., ищцата заявила
желание за освобождаване на имота и с двустранно подписан протокол от
10.03.2025г. го е предала на ответника-наемодател. Така осъществените
обстоятелства обосновават извод за отпадане на интереса от търсената защита
3
чрез предявяване на установителен иск. Непосредственият интерес произтича
от обстоятелството, че след изтичане на срока на договора ищцата е
продължила да ползва общинското жилище, наемането на което е подчинено
на специални правила и са налице насрещни действия от страна на ответника,
които застрашават ползването да продължи и занапред, но в хода на процеса
ищцата сама се е отказала от претендираното право, респ.понастоящем липсва
твърдяното засягане на правната сфера на ищцата, която може да бъде
адекватно защитена посредством предявения иск.
В този смисъл и настоящата инстанция приема, макар и по други
съображения,че предявеният иск е недопустим и като краен резултат
правилно производството по него е прекратено. Обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
При този изход от производството /оставяне на частната жалба без
уважение/ частният жалбоподател няма право на разноски и такива не следва
да му се присъждат за настоящото въззивно частно производство. Насрещната
страна Община гр.К. е заявила искане за присъждане на разноски. В
настоящото производство е представлявана от юрисконсулт и има право на
юрисконсултско възнаграждение, при което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в полза на Община гр.К. следва да бъдат присъдени разноски за
процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 50 лева.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №156/27.03.2025г. по гр.д.№213/2024г. на
РС-К..
ОСЪЖДА М. М. А. с ЕГН ********** от гр.К., ***, да заплати на
Община гр.К. разноски за процесуално представителство пред въззивния съд в
размер на 50 лева.
Определението НЕ подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 във вр. с
чл. 280, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5