№ 2517
гр. София, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110170706 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. К. К. против ...
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД за
заплащане на сумата от 7823,32 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, произтичащи от неизпълнение в срок на договорно задължение, поето с
предварителен договор от 09.11.2021 г. и тристранно споразумение от 07.09.2022 г.,
изразяващи се в разходи, които ищецът е извършил поради виновно неизпълнение на
договорни задължения на ответника, а именно: суми за заплащане на месечен наем за
периода от 01.05.2023 г. до 31.12.2023 г., съответно за всеки месец по 500 евро, поради това,
че ответникът не е изпълнил договорното си задължение за осигуряване и снабдяване на
сградата с Удостоверение за ползване (Акт образец 16), което се е задължил да извърши до
30.04.2023 г. по силата на тристранно споразумение от 07.09.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.11.2021 г. между ... - продавач и Т. К. К. -
купувач, е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот на
основание чл. 19 ЗЗД, съгласно който продавачът се задължил да прехвърли на купувача
недвижим имот, изграден в степен на завършеност - „груб строеж“ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ..., с адрес: ... в сграда с идентификатор ... Посочва, че съгласно
раздел 3 от същия договор продавачът се задължил да въведе в експлоатация сградата, в
която е ситуиран самостоятелния обект предмет на договора и съответно да се снабди с
удостоверение за въвеждане в експлоатация не по-късно от 31.03.2022 г. Твърди, че на
07.09.2022 г. между ..., в качеството му на продавач, и Т. К. К. и ... - К.а, в качеството им на
купувачи е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № ...., с който собствеността на посочения самостоятелен
обект била прехвърлена на ищеца. Твърди, че на 07.09.2022 г. е сключено тристранно
споразумение между ..., ... и Т. К. К., съгласно което ответното дружество ... се задължило да
предприеме всички правни и фактически действия по завършване на сградата и снабдяване
на ищеца, в качеството му на собственик на апартамент с идентификатор ......, с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация/Разрешение за ползване на сградата до
1
30.04.2023 год. Отделно посочва, че с нотариален акт за учредяване на вещно право на
строеж № ...... г. ... е прехвърлил на ... безсрочно право на строеж за изграждане на жилищна
сграда с гаражи и със застроена площ от 141, 50 кв. м. и РЗП от 474 кв. м., срещу
задължението ... да изгради изцяло и въведе в експлоатация по предвидения в закона ред, за
своя сметка и за свой риск, със свои средства и организация жилищната сграда. Посочва, че
съгласно уговореното в споразумението, след 30.04.2023 г. ищецът е следвало да се нанесе в
гореописаното жилище и да започне да упражнява правата си на собственик, но към
настоящия момент ответното дружество не е изпълнило поетото задължение и не е
предоставило на ищеца разрешение за ползване на посочения недвижим имот, поради което
на ищеца се наложило да продължава да живее в жилище под наем, за което заплащал
наемна цена в размер на 500 евро месечно.
С молба-уточнение от 26.06.2024 г. ищецът уточнява, че претендираната сума в
размер на 7823,32 лева е такава за имуществени вреди, представляващи платен от ищеца
месечен наем (за 8 месеца) по договор за наем на недвижим имот от 11.07.2022 г., сключен
между ищеца и трето за делото лице, за периода от 01.05.2023 г. до 31.12.2023 г., вкл.
Посочва, че поради неизпълнение на задълженията на ответното дружество за въвеждане на
сградата в експлоатация с Акт образец 16, ищецът живее под наем, съответно заплаща такъв,
за което търпи имуществени вреди в твърдяния размер.
Ето защо предявява настоящия иск. Претендира съдебни разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответното дружество, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита
иска за процесуално недопустим, поради липса на наличие на правоотношение между ищеца
и ответника. По същество оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца,
че последният не ползва посочения в исковата молба недвижим имот. Оспорва, че
твърдените от ищеца имуществени вреди са в резултат на забава на изпълнение на поети от
ответното дружество договорни отношения, както и че последното е станало причина за
заплащането на наем от ищеца, респективно претърпените от същия имуществени вреди в
твърдяния размер.
С оглед изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по
производството.
Конституираното на страната на ищеца трето лице – помагач ... с ЕИК ...... не
изразява становище по иска.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния
иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 1960 лева, представляваща имуществени вреди за неспазен срок от
ответника за предаване ползването на процесния имот с разрешение за същото,
претърпени от ищеца за периода от м. май 2023 г. до м. юни 2023 г., като ищецът
оттегля иска си за сумата над този размер, а с определение от открито съдебно
заседание, проведено на 10.10.2024. съдът е прекратил настоящото производство за
сумата над 1960лв. до първоначално предявения размер от 7823,32лв.. Производството
е продължимло по предявен иск за претърпени имуществени вреди за сумата в размер
на 1960лв., представляваща имуществена вреда за неспазен срок от ответника за
предаване ползването с разрешение на процесния имот, претърпени от ищеца за
периода от м.Май 2023т. – м.Юни 2023г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права, и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82
ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1960 лева, възникнали
за ищеца от конкретно неизпълнение на договорно задължение на ответника, поето с
2
предварителен договор от 09.11.2021 г. и тристранно споразумение от 07.09.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Предвидимостта на
вредите следва да е налице и за двете страни по сделката и то към момента на пораждане на
задължението.
Фактическият състав на договорната отговорност по 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82
ЗЗД включва следните елементи: валиден договор между страните, пораждащ за всяка от тях
твърдените права и задължения, виновно неизпълнение на договорно задължение от страна
на ответника, вреда, причинна връзка между вредата и неизпълнението и установен размер
на вредата (така в Определение № 2 от 10.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4687/2021 г., I г. о.,
ГК).
Следователно за основателността на настоящия иск в тежест на ищцовото
дружество е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
кумулативно необходими предпоставки: наличието на валидно договорно отношение между
страните, чрез което ответното дружество е поело задължение да предостави на ищеца
Удостоверение за въвеждане в експлоатация/Разрешение за ползване на сградата до
30.04.2023 г. (Акт образец 16); виновно неизпълнение на договорното задължение от страна
на ответника; претърпените от ищеца имуществени вреди – реално претърпяна загуба,
представляваща платена от ищеца наемна цена за исковия период, размера на същите, както
и причинната връзка между неизпълнението на задължението на ответника и настъпилите
вреди.
При установяване на горните предпостави в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил договорните си задължения, респективно е изправна страна, погасяването на
претендираното вземане, както и своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения.
Страните не спорят, а и това се установява от приетите по делото писмени
доказателства (предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.11.2021
г. – на л. 7-14 от делото и тристранно споразумение от 07.09.2022 г.), че във връзка със
сключен между ищеца и третото лице – помагач ... предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, между ищеца и ответника е налице облигационно отношение
по тристранно споразумение от 07.09.2022 г., като по силата на клауза 2. от същото
ответното дружество е поело задължение да предостави на ищеца Удостоверение за
въвеждане в експлоатация/Разрешение за ползване на сградата до 30.04.2023 г. (Акт образец
16), както и купувачите на самостоятелния обект ( един от които - ищецът) по силата на това
тристранно споразумение ( многостранен договор) е встъпил в правата на ... в Договор за
учредено право на строеж - суперфиция, сключен между последния и ответника.
Представени са доказателства, че ответникът е предприел правни и фактически
действия за въвеждане в експлоатация на сградата, находяща се на адрес: ..., както и не се
3
спори между страните, че към 30.06.2023 г. за същата не е имало издадено Удостоверение за
въвеждане в експлоатация/Разрешение за ползване на сградата до 30.04.2023 г. (Акт образец
16), респективно не е била въведена в експлоатация.
Ответникът обаче, не проведе пълно и главно доказаване по отношение на това, че е
изправна страна по договора, не доказа своите твърдения и възражение, че е направил
всичко възможно за снабдяване на сградата с Разрешение за ползване в предвидения между
страните срок, не се направиха и доказателствени искания в тази насока. Не се представиха
документите, които изпълнителят твърди да е подал за снабдяване с Удостоверение за
ползване на сградата- които да бъдат проверени от съда дали отговарят на норамтивние
изисквания, като не се направиха и доказателствени искания за събиране на такива или за
допускане на съдебно експертизи, въпреки разпределената за това докатаелствена тежест, от
които да се докаже,че наличната забава, по причина, за която ответникът не отговаря.
Предсатвени са писмени доказателства - касателно водена кореспонденция между ответника
и трети страни в процеса, част от които са отправени месеца след настъпване на крайния
срок, от които съдът не може да приеме, ответникът е извършил всичко нормативно
необходимо за набдяване на сградата с Удостоверение за експлоатация ( разрешение за
ползване), както той твърди, и не може да се приеме, че е доказана причината за забавата за
изпълнението на задължението по клауза 2 от Тристранното споразумение да е по причина
на трето лице - Столична община или кумунални дружества. Още повече, страните не
спорят и че към настоящия момент такова Разрешение не е снабдено за процесната сграда.
С оглед горното, съдът не приема, че ответникът успя да проведе пълно и главно
доказване, че е изправна страна по договора.
По отношение на това налице ли са претърпените от ищеца имуществени вреди
(реално претърпяна загуба в размер на платения от ищеца наем), вследствие на
неизпълнение от страна на ответника на уговореното от страните задължение за въвеждане
в експлоатация на процесната сграда до 30.04.2023 г., както и размерът на тези вреди:
За установяване на горепосочените обстоятелства по делото е допуснато събирането
на писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Видно от приетия по делото договор за наем на недвижим имот от 11.07.2022
г., ищецът, в качеството си на наемател, е сключил с трето за делото лице, в качеството му на
наемодател, договор за наем на апартамент № 8, находящ се в .... по силата на който се
задължил да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 500 евро, платими в
български лева по фиксиран курс на БНБ от 1.95583 лева за 1 евро.
От приетите по делото два броя разписки за извършени плащания се установява, че
ищецът е извършил плащания по договор за наем в общ размер на сумата от 2100 лева,
представляваща наем на апартамент № 8 и гараж № 3 за м. май 2023 г. и м. юни 2023 г.
Съдът не счита представянето на писмени доказателства за преклодирано, доколкото
искането за събиране на същите е направено в първо по делото заседание, с оглед
разпределената от съда доказателствена тежест за ищеца.
4
По делото е разпитана свидетелката ...-К.а – съпруга на ищеца, чиито показания
съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, като кредитира същите като последователни и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото. Свидетелката заявява пред съда, че
от 30.06.2023 г. живее във сграда, находяща се на ......., като към тази дата за сградата няма
издаден Акт образец 16, както и че същата не отговаря на необходимите стандарти на живот
– няма официален ток и партида, няма стъкла на терасата и парапети на самата сграда.
От кредитираната от съда част на показанията на свидетеля ... се установява, че към
настоящия момент процесната сграда е снабдена с ток и вода, но не са налице съответните
партиди за тях, доколкото за сградата няма издаден Акт образец 16, както и че са предприети
необходимите действие за снабдяване със същия.
Предвид изложените съображения и от съвкупната преценка на събраните по
делото и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички горепосочени предпоставки за уважаване на предявения иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД, поради което същият е
доказан по своето основание и следва да бъде уважен до сумата от 1955,83 лева,
съответстваща на размера на наемната цена за два месеца м. май 2023 г. и м. юни 2023 г.,
изчислена от съда по фиксиран курс на БНБ от 1.95583 лева, като в останалата част над тази
сума до пълния предявен размер от 1960 следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално на
уважената част от исковете 25.03% а ответникът - пропорционално на отхвърлената част
(0,21%), съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 и съглано ал. 4 на чл. 78 ГПК - 74.76 % - последното
дължимо с оглед прекратяване на производството след размяна на книжа по чл. 131 ГПК и
с оглед изрична молба за оттегляне на иска или общо - 74.97 %
Ищецът е претендирал (съгласно представен списък по чл. 80 ГПК ) и доказал
разноски в общ размер от 1496 лева, от които 296 лева за държавна такса и 1200 лева за
адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да бъде осъден да аплати на ищеца
сумата в размер на 374.44лв. ( 25.03 %) съобразно увжената част от исковата претенция, след
оттегляне на част от иска.
Ответникът е претендирал (съгласно представен списък по чл. 80 ГПК ) и доказал
разноски в размер на 1300 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие, като съразмерно с отхвърлената част от иска и съобразно прекратената
част от производството, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
972.27 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., представлявано от ..... ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ...., сумата от 1955,83 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, произтичащи от неизпълнение в срок на
договорно задължение за снабдяване на сградата с Удостоверение за ползване (Акт образец
16) до 30.04.2023 г., поето с тристранно споразумение от 07.09.2022 г., и свързания с него
предварителен договор от 09.11.2021 г., изразяващи се суми за заплащане на месечен наем за
периода от м. 05.2023г до м. 06.2023г.., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД
за разликата над сумата от 1955,83 лева до пълния предявен размер от 1960 лева.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „......“ ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: ...., представлявано от ..... ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ...., чрез адв. К. К. от САК, със съдебен адрес: ..., сумата от 374.44лв лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 Т. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
...., чрез адв. К. К. от САК, със съдебен адрес: ... ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: ...., представлявано от ....., сумата от 972.27 лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на ..., с ЕИК ...... трето - лице помагач на
страната на ищеца
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6