Р Е Ш Е Н И Е
12.01.2016 г.
Номер 9 2 0 1 6 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на петнадесети декември 2 0 1 5 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: С.К.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 175 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 206 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 203 ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 135 ал. 2 от АПК.
Образувано е по искова молба на С.Л.К. ***, против Областна администрация с административен център Област Кюстендил, за сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение по чл. 121 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 104 от ЗДСл., за периода 24.02.2014 г. до 24.08.2014 г., през което време не е била на служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, със Заповед № РД-09-65/13.11.2012 г. на Областния управител на Област Кюстендил, както и за сумата от 1800 лв. за неизползван платен отпуск по чл. 61 от ЗДСл., за периода от 11.06.2012 г. до 11.06.2015 г., със съответната законна лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените разноски по делото от страна на процесуалният й представител адв. М., в размер на дадения депозит за допуснатата експертиза.
Ответникът, чрез юк. А., моли предявеният иск да се отхвърли като недоказан и неоснователен, така както е предявен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза от в.л. Н.С., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Не се спори между страните, че ищцата С.Л.К. към момента на уволнението, е изпълнявала като държавен служител, с ранг ІV младши, длъжността “мл. експерт”, Дирекция „АКРРДС“ в Областна администрация Кюстендил. На същата със Заповед № ДС-01/14.01.2011 г. Областният управител е определил, считано от 01.01.2011 г. за прослужено време 18 години, допълнително възнаграждение в размер на 18 на сто, изчислено от размера на индивидуалното месечно възнаграждение за действително отработеното време в рамките на установената нормална продължителност на работното време за съответния месец. От 27.06.2011 г. ищцата не е започвала работа и администрацията не е определяла друга индивидуална месечна работна заплата на К. /експертиза - лист 45 по делото/.
Съгласно Заповед № 142/31.05.2012 г. на Областния управител е извършена трансформация на длъжности в администрацията, като в Дирекция „АКРРДС“ длъжността „младши инспектор“ е трансформирана в „младши експерт“, като новото длъжностно разписание е влязло в сила от 01.06.2012 г.
В заключението си в.л. С. сочи, че индивидуалната брутна месечна заплата на С.К. към 01.06.2011 г. за длъжността „младши експерт „ към Дирекция „АКРРДС“ е 413 лв. От 01.06.2011 г. до 11.06.2012 г. и до 11.06.2015 г., ищцата не е започвала работа в администрацията на Област Кюстендил, с изключение на 24.02.2014 г. и не и е определян друг размер на индивидуална работна заплата. Не е започвала работа и при друг работодател. Индивидуалната основна месечна заплата за длъжността „младши експерт“ към Дирекция „АКРРДС“ към 01.06.2015 г. е 600 лв. През м. март 2014 г. на С.К. е начислено обезщетение 1239 лева, представляващо трикратния размер на 413 лева, на основание чл. 104 ал. 2 от ЗДСл. и след начисляване на възнаграждение за един ден на 24.02.2014 г. – 17.50 лв., клас за прослужено време - 3.15 лв. и направени удръжки, като чистата сума от 1078.61 лв. е преведена по дебитната карта на К. в Банка „ДСК“ на 24.03.2014 г.
Платеният годишен отпуск на С.К., при наличие на действително отработено време е изчислено по два критерия по години: при брутно индивидуално възнаграждение 413 лв. и при 600 лева. По години от процесния период при първия критерия платеният отпуск възлиза на 1179.99 лв., а при втория на 1714.29 лв.
Със Заповед № ЧР-01-05/24.02.2014 г. Областния управител на Област Кюстендил, на основание чл. 103 ал. 1 т. 4 от ЗДСл., е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателката, считано от 25.02.2014 г., поради несъвместимост в случаите на чл. 7 ал. 2 т. 1 от закона. Заповедта е отменена с Решение № 121/27.05.2015 г. по адм. дело №
по описа на КАС и влязла в законна сила на 11.06.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, Кюстендилският административен съд обосновава следните правни изводи:
Искът по чл. 121 ал. 1 т. 3 от ЗДСл се явява допустим пред АС - Кюстендил, а искът по чл. 61 от ЗДСл. е неподведомствен на АС. Ищцата разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на исковете, тъй като в резултата на отмененото уволнение заявява претенция на увредено лице от същото. Ответникът разполага с пасивна процесуална легитимация по см. на чл. 205 от АПК, тъй като съгласно чл. 57 ал. 2 от Закона за администрацията, Областната администрация е юридическо лице. Съдът е местно и родово компетентен за валидно разглеждане на иска по чл. 121 ал. 1 т. 3 по смисъла на общите правила на чл. 132 и чл. 133 ал. 1 и ал. 2 от АПК. Посоченият в чл. 125 от ЗДСл. общ исков ред за разглеждане на делото се дерогира от специалното правило на чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, която процесуална норма е по – новата от двете.
Що се отнася обаче до иска по чл. 61 от ЗДСл., то същият е подсъден на РС - Кюстендил, доколкото със същият не се претендира репариране на вреди от незаконосъобразен административен акт, а касае имуществени спор по служебно правоотношение.
Разгледан по същество, искът по чл. 121 ал. 1 т. 3 от ЗДСл. е доказан по основание и частично по размер, като съображенията за това са следните:
Фактическият състав на претенцията за обезщетение по чл. 104 ал.1 от ЗДСл. включва кумулативното наличие на 2 елемента: 1. отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните от органа по назначаването или съда и 2. Период от време, през което ищцата не е заемала държавна служба, респективно не заемала по – ниско платена такава или работа по трудово правоотношение.
Първият елемент е налице, тъй като видно от материалите по делото е, че Заповед № ЧР-01-05/24.02.2014 г. на Областния управител на Област Кюстендил, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата е отменена с решение на КАС и същото е влязло в законна сила на 11.06.2015 г.
Вторият елемент също е налице, тъй като от датата на уволнението, т.е. от 24.02.2014 г. до 24.08.2014 г., в рамките на законовия 6 – месечен срок по чл. 104 ал. 1 от ЗДСл. в редакцията обн. /ДВ, бр. 38/2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, ищцата не е заемала държавна служба. В ПЗР към ЗИД на ЗДСл. няма текст, който да урежда действието на предишната редакция на нормата, като в този смисъл периода на дължимото обезщетение е от 6 месеца, а базата за изчисляването му е основната заплата на служителя, съобразена с изменението на чл. 67 от закона.
Размерът на иска по чл. 121 ал. 1 т. 3 от ЗДСл. се определя по критериите на чл. 104 ал. 1 от ЗДСл., което ще рече, че база е основната заплата на ищцата към момента на признаване на уволнението за незаконно, т.е. към 11.06.2015 г. Към тази дата, съгласно заключението на в.л. по неоспорената съдебно – счетоводна експертиза, индивидуалната основна месечна заплата за длъжността „младши експерт“, която К. е заемала, е определена в размер на 600 лв. Сумата, която се дължи за 6 – месечния законов срок е общо в размер на 3600 лв. По делото са налице доказателства, че на 24.03.2014 г. по дебитната карта на ищцата в Банка „ДСК“ е преведена сумата от 1078.61 лв., която следва да бъде приспадната от дължимата такава от 3600 лв., като дължимата остатъчна сума е 2521.39 лв. Върху дължимата сума, на общо основание от чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, се дължи заплащане на законна лихва, считано от датата на предявяване на иска, т.е. от 19.06.2015 г. до окончателното му изплащане.
Що се отнася до иска по чл. 61 от ЗДСл. в размер на 1800 лв. за неползван годишен отпуск за периода от 11.06.2012 г. до 11.06.2015 г. и съответната законна лихва върху тази сума, то същият е неподсъден на АС – Кюстендил по чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, тъй като с него не се претендира репариране на вреди от незаконосъобразен административен акт. Касае се за имуществен спор по служебно правоотношение, който подлежи на разглеждане по общия исков ред на ГПК, съгласно чл. 125 от ЗДСл. Спорът по този иск не е подсъден на АС – Кюстендил, тъй като е родово подсъден по чл. 103 ГПК и место подсъден по чл. 108 ал. 1 от ГПК, предвид седалището на ответника, на Кюстендилския районен съд. В тази част делото пред АС – Кюстендил ще се прекрати по чл. 135 ал. 2 изр. 1 от АПК, като се изпрати на надлежния съд по подсъдност.
С оглед изхода на спора и направеното искане, съдът ще присъди на ищцата направените деловодни разноски за вещо лице по допуснатата експертиза.
Воден от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ С АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 44 да заплати на С.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2521.39 лв. /две хиляди петстотин двадесет и един лева и 39 стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 121 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 104 ал. 1 от ЗДСл., за периода от 24.02.2014 г. до 24.08.2014 г., през който не е била на служба поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № ЧР-01-05/24.02.2014 г. на Областния управител на Област Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ С АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР КЮСТЕНДИЛ да заплати на С.Л.К., деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в тази му част в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 135 ал. 2 изр. 1 от АПК във вр. с чл. 125 от ЗДСл. производството по адм. дело № 175/2015 г. по описа на АС – Кюстендил, в частта на предявения от С.Л.К. иск с правно основание чл. 61 от ЗДСл. за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 11.06.2012 г. до 11.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ИЗПРАЩА делото в прекратената му част на Кюстендилския районен съд по подсъдност. Решението в тази му част, което е с характер на определение, не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: