Присъда по дело №327/2015 на Районен съд - Казанлък

М  О  Т  И  В  И

към Присъда № 68 от 9.7.2015 г.

по НОХД № 327/15 г.

 

 

            Обвинението срещу подс.  О.С.А. е по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на 22.11.2014 г. в гр. Калофер, обл. Пловдив, в условията на повторност, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с per. № ***, на стойност 507.29 лв., от владението на М.М.Д., собственост на Г.И.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на стойност 210.00 лв. и е изоставено без надзор в землището на с.Осетеново, общ.Павел баня, обл. Стара Загора

            Подсъдимият в с.з. първоначално не се признава за виновен, отказва провеждането на съкратено съдебно следствие, желае да бъдат привлечени към наказателна отговорност като негови съучастници свидетелите Й.Й. и А.Ю., но в дадената му последна дума, се признава за виновен и съжалява за извършеното.

            Защитникът му – адв. Р. М. в с.з. пледира за постановяване на присъда при условията на чл. 55 от НК.

            Представителят на РП-Казанлък в с.з. поддържа обвинението.

            Граждански иск не е предявен.

            От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

            Подсъдимият О.С.А. е многократно осъжда за престъпления по чл. 195 и чл. 346 от НК, общо 22 пъти.

            С присъда по НОХД 338/2008 г. на РС-Казанлък, влязла в сила на 28.08.2008 г., подс. А. бил осъден с общо наказание 2 год. ЛОС за престъпления по чл. 346 от НК, изтърпяно на 04.12.2009 г.

            Св. М.М.Д. *** и ползвала лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с peг. № ***, собственост на баща ѝ Г.И.Г.. Това МПС св. Д. и приятелят й ползвали като работен автомобил. Автомобилът оставяли на улицата пред входа на жилището им в незаключено положение, като ключът за запалването му стоял в него. В багажника съхранявали резервни инструменти и части, а в купето имало CD-уредба марка „Панасоник“, допълнително закупена.

            На 22.11.2014 г. след обяд св. Д. паркирала автомобила на обичайното му място. Около 20.30 часа, автомобилът бил пред жилището в гр. Калофер, но след като свидетелката и приятелят ѝ се прибрали около 23.30 часа установили липсата му. По време на отсъствие от жилището им, подс. О.С.А. пристигнал в гр. Калофер с автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от подсъдимия. С него бил св. Й.Й.. Двамата пили употребили значително количество алкохол. По тази причина подсъдимият изгубил контрол върху автомобила и той спрял движението си в крайпътна канавка. Подсъдимият решил, че му трябва помощ за да го издърпат и започнал да звъни на свой приятел. В това време св. Й.Й. видял паркираният л.а. „Фолксваген Поло", че е отключен и ключът за запалване бил в контактния ключ, и уведомил подсъдимия. Той решил да използва автомобила за да си помогне. За целта влязъл в автомобила и привел двигателя в работен режим. Двамата намерили въже в багажника, с което закачили автомобилите един за друг. Св. Й.Й. се качил в л.а. „Фолксваген Голф“ и започнал да дърпа л.а. на св. Д., управляван от подсъдимия, но скъсали въжето. Тогава подсъдимият срязал и вързал двата предпазни колана на чуждия автомобил. След като автомобилът, с който дошли подсъдимия и св. Й. бил издърпан, двамата макар и в нетрезво състояние направили нощно състезание до селото на сестрата на подсъдимия, като св. С. Й. управлявал л.а. „Поло“, а подсъдимия др. автомобил. След като пристигнали в с. Александрово, общ. Павел баня, подсъдимият решил да продължи да ползва автомобила, тъй като му се налагало да се крие от органите на реда, защото преди това блъснал полицай.

            В периода 22.11-01.12.2014 г. подсъдимият управлявал автомобила на св. Д. в района на селата край гр. Казанлък, нощувал в него и го карал главно в гористи местности. Докато го ползвал подс.  А. подарил резервната гума и крика му на св. С.Й., изхвърлил аудиоуредбата от него, повредил предната му броня му, радиатора и маркучите, поради което автомобилът не могъл да се движи повече. Тогава подс. А. изоставил автомобила в землището на с. Осетеново, общ. Павел баня, и оставил ключовете за него на брат си - св. Е.А. с указание ако го питат да каже за местонахождението му, и се предал на органите на реда. Впоследствие св. Е.А. предал автомобила с протокол за доброволно предаване, който бил транспортиран  до РУП Карлово за оглед и последствие върнат на св. Д..

            Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.И.Г., М.М.Д. (дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК), К.Ц.С., А.Ю.Ю., С.Й.Й. и Е.С.А., свидетелство за регистрация, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, свидетелство за съдимост, 12 бр. фотоснимки, експертното заключение на  съдебно-стокова оценъчна експертиза, които отчасти кореспондират на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Й.Й..

            В хода на съдебното следствие подс. А. установява, че не е отнел л.а. самостоятелно, бил е заедно със св. Й.Й. и св. А.Ю.. Той е привел двигателя в работен режим, но автомобилът бил управляван от св. Й., с който в нетрезво състояние направили нощно състезание до селото на сестра му с автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от подсъдимия. Последствие продължил да ползва отнетия автомобил за да се крие от органите на реда.

            С тези си обяснения подсъдимият не отрича авторството на деянието си, но съдът не дава вяра на обясненията му в частта му, с която той установява, че с тях е бил св. А.Ю..

            Св. Ю. в с.з. не установява, че има нещо общо с отнемането на л.а. „Фолксваген Поло“, но дори и да се приеме това обстоятелство, св. Й. и подсъдимият установяват, че през цялото време свидетелят е спял, защото бил много пиян, т.е. съдът не установява престъпни действия, извършени от св. Ю..

            В с.з. св. К.С. установява, че в хода на оперативното разследване не е установил други съучастници на подс. А., но с оглед кореспонденцията между гласните доказателства, дадени от подсъдимия и св. Й.Й., съдът приема, че подсъдимият е имал съучастник.

            Тъй като предмета на доказване е ограничен в рамките на обвинението в настоящото дело, не може да бъде ангажирана нито отговорността на св. Й., нито отговорността на подс. А. за извършено съучастие по правната квалификация на чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както и по квалификацията на чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НК – пияно състояние, но тези обстоятелства няма пречка да се ценят като отегчаващи такива при определяне на наказанието.

            По останалите обстоятелства на обвинението, съдът не установи спорни въпроси, а и такива не се излагат от страните.

            Имайки предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на 346, ал. 2, т. 1, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

            Престъплението е от вида на резултатните.

            Безспорно привеждането на двигателя в работен режим и придвижването на автомобила до мястото на инцидента където е бил авариралия автомобил от подс. А., дава основание на съда да приеме, че той е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ от състава на престъплението. Т.е. подсъдимият е прекратил фактическата власт на св. Д. върху автомобила и е установил свое владение върху автомобила.

            Решението последствие с този автомобил да се състезава св. Й.Й. придава само трайност на отнемането и е възпрепятствало възможността за случайното прекратяване на деянието във фазата на довършения опит, което обаче не се осъществило и неподлежи на по-нататъшни разсъждения от страна на съда.

            С присъда по НОХД 338/2008 г. на РС-Казанлък, влязла в сила на 28.08.2008 г., подс. А. бил осъден с общо наказание 2 год. ЛОС за престъпления по чл. 346 от НК, изтърпяно на 04.12.2009 г., което е видно от справката на л. 69 от ДП. Това дава основание на съда да приеме, че деянието е било извършено в срока по чл. 30 от НК и се явява повторно извършено по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК. Затова подсъдимият следва да носи отговорност по квалифициращия признак на чл. 346, ал. 1, т. 2 от НК.

            От фотоснимките, показанията на св. Д. и експертното заключение на  съдебно-стокова оценъчна експертиза, се установяват многобройни повреди по превозното средство, а от показанията на св. Е.А. и св. С. се установява, че автомобилът е бил изоставен до с. Осетеново.

            Следователно деянието на подсъдимия осъществява и квалифициращите признаци на чл. 346, ал. 1, т. 1 от НК – последвала повреда на МПС-во и изоставянето му без надзор.

            От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк инцидентен умисъл.

            Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

            Подсъдимият е знаел и съзнавал, че отнема чуждо МПС-во и го ползва, за което няма съгласие на ползвателя или собственика му, съзнавал е и квалифициращите деянието признаци.

             Имайки предвид изложените дотук мотиви, съдът намира, че подс. А. следва да бъде признат за виновен и наказан.

            При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства изразеното критично отношение, невисоката стойност на автомобила и на повредите, донякъде и обстоятелството, че автомобилът не е бил заключен, което обаче не е сериозна причина за отнемането му.

            Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат обремененото съдебно минало на подсъдимия – осъждан 20 пъти, включително и за няколко деяния по чл. 346 от НК, общо 6 бр., без това по НОХД № 338/08 г. на РС-Казанлък, квалифициращо повторността и без това по НОХД № 67/15 г. на РС-Карлово, което като осъждане е след извършване на деянието (с тях 22 пъти); изключително лошите характеристични данни на л. 82 от ДП; обстоятелството, че деянието е било извършено в пияно състояние и съвместно с друго лице, без да е налице и правоспособност на подсъдимия да управлява МПС-во, както и осъществяването на няколко квалифициращи признака, което разграничава случая като по-тежък в сравнение с обикновения случай на квалифицирано противозаконно отнемане на МПС-во.

            Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че подс. А. е формирал трайно престъпни навици и афинитет към извършване на престъпления по чл. 346 от НК, наред с други кражби. Наложения размер на наказания досега не са дали нужния възпиращ и превъзпитателен ефект.

            На подсъдимият следва да се наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 на от НК могат да бъдат постигнати при наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи в затвор при строг режим.

            На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 70 и 55,08 лв. следва да се заплатят от подсъдимия съответно на ОДМВ-Стара Загора и РС-Казанлък.

            Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                              Районен съдия,