МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 145/2013г. на РС
- Луковит:
Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт срещу К.С.Г., ЕГН **********, с който е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, алт. 1-ва, б. „а” предл. 2-ро, вр. ал.
1, б. „б” предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 129, ал. 1, вр.
ал. 2, предл. 2-ро, алт. 2-ра НК за това, че на 22.10.2012год., около 02.30ч., на кръстовището на ул. „Св.
св. „Кирил и Методий” и ул. „Левира” в гр. Луковит, обл.Ловеч, при управлението
на МПС - лек автомобил марка „Рено", модел „19” с Д.К. № СА 2520 АМ, собственост на
М. А.В. ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП (При избиране скоростта на движение в населено място на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта от 50 км/ч.),
като навлизайки с превишена скорост в десен завой, изгубил контрол над
моторното превозно средство и предизвикал сблъсък с железобетонен стълб в ляво
от пътното платно, в резултат на което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на спътника си П.В.Ц. ***, изразяваща се в травматично счупване
на двете кости на дясна подбедрица с разместване на същите, с последваща
екстензия и операция - наместване и вътрешна фиксация, довело до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за срок около 6-7 месеца, като
деянието е извършено в пияно състояние - 0.90 промила алкохол в кръвта,
установено по надлежния ред съгласно Наредба № 30/01г. посредством лабораторно
изследване.
В срока по чл. 77, ал. 3 НПК съдът
конституира П.В.Ц. като частен обвинител по делото, приемайки, че същият има
качеството пострадал, с оглед фактическите рамки на обвинението.
Представителят на Районна
прокуратура - Луковит подържа обвинението срещу подсъдимия и предлага същият да
бъде признат за виновен. Прокурорът счита, че фактическата обстановка по делото
е изяснена и посоченото престъпление е извършено от подсъдимия по начина,
описан в обвинителния акт. По отношение индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ НПК и във формата по чл. 371, т. 2 НПК, прокурорът счита, че следва да се
приложи разпоредбата чл. 58а НК, като на подсъдимия се наложи наказание под
средния предвиден от закона размер, а именно една година лишаване от свобода,
което да се редуцира на осем месеца. Прокурорът счита, че няма пречки
изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено за срок от три
години, като предлага през време на изпитателния срок да бъде приложена
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК. Предвид обстоятелството, че
подсъдимият е неправоспособен водач, прокурорът дава становище за неприложимост
на чл. 343г НК. Представителят на прокуратурата счита, че разноските по делото
следва да бъдат заплатени от подсъдимия, с оглед признаването му за виновен.
Частният обвинител П.В.Ц.
взема участие в производството лично и чрез повереника адв. Б.. В хода на
съдебните прения последният поддържа обвинението, придържа се към доводите на
прокурора и предлага спрямо подсъдимия да се наложи наказание според
установените по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, което да се редуцира
с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимия адв. Х. не прави
възражения по фактите на обвинението, с оглед признаване на фактите по
обвинителния акт и разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК. Защитникът счита, че е безспорно от
фактическа и правна страна наличието на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, развива съображения за наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и определяне на наказанието при условията на чл.
58а, ал. 4, вр. чл. 55 НК, като с оглед липсата на установен от закона минимум
на санкцията, предлага да ес наложи наказание пробация с двете задължителни
пробационни мерки.
Подсъдимият Г. явявайки се в съдебно заседание, признава фактите
по обстоятелствената част на обвинителния акт и моли за разглеждане на делото
по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимият се признава за виновен в извършване на
престъплението по повдигнатото му обвинение и моли да му бъде наложено „условно
осъждане”. В последна си дума пред съда подсъдимият моли отново за „условно
осъждане”.
Подсъдимият К.С.Г.
е роден на ***г***, обл. Монтана, ул. „Първи май” № 23, български гражданин,
ром, неграмотен, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият е
неправоспособен водач на моторно превозно средство, няма регистрирана нито една
категория, като датата на инкриминираното деяние не бил наказван по
административен ред за нарушаване разпоредбите на Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и не бил осъждан за престъпления от общ характер.
На 21.10.2012г., късно вечерта,
подсъдимият Г. потеглил от гр. София за гр. Луковит заедно със С.Н.С. и жената,
с която последният живеел на семейни начала, като пристигнали малко след
полунощ. До гр. Луковит те пътували с управлявания от обвиняемия лек автомобил
марка „Рено”, модел „19”, с Д.К. № СА 2520 АМ, собственост на М. А.В. от с.
Долни Пасарел. Седнали да се почерпят в дома на близка на св. С. по повод
раждането на дете в семейството, като обвиняемият изпил няколко алкохолни
питиета. Около 02.30ч. на 22.10.2012г. цигарите на компанията свършили, поради
което подсъдимият Г. и св. С. потеглили с лекия автомобил към денонощния
магазин в центъра на града, като автомобилът се управлявал от подсъдимия. По
пътя те настигнали свидетелите Г.К.К. и П.В.Ц., които вървели пеша по улицата. Подсъдимият
спрял, тъй като последните махнали с ръка. Те го помолили го да откара и тях
към центъра и се качили на задната седалка на автомобила, като св. К. седнал
зад св. С., а св. Ц. седнал зад водача /подсъдимия Г./, след което автомобилът
отново потеглил. Движейки се по ул. „Св. св. Кирил и Методий”, автомобилът
приближил чешмата в кв. „Елешник” в близост до кръстовището с ул. „Левира”,
като скоростта на движението му била около 77км./ч. В този момент водачът
предприел навлизане в десен по посоката му на движение завой, чиято максимално
възможна критична скорост била 43.18км./ч. Тъй като не намалил предварително
скоростта на движение на управлявания от него автомобил, при навлизането в
завоя автомобилът изгубил напречна устойчивост и леко се завъртял спрямо
вертикалната ос по посока на часовниковата стрелка и започнал движение по
дъгообразна траектория. За да противодейства на това, водачът предприел
действия за рязко намаляване на скоростта и въздействие върху управляемите
колела на автомобила в посока на ляво, при което, поради наличното по
асфалтовото покритие опесъчаване, автомобилът се завъртял в обратна на
часовниковата стрелка посока, и задните ходови колела се изравнили и
изпреварили предните, от който момент автомобилът станал неуправляем и се насочил
към левия тротоар на улицата. Под действието на инерционните сили автомобилът
напуснал пътното платно, левите му колела се качили на левия тротоар и при
скорост на движение 53.24км./ч. автомобилът се ударил с лявата част на предната
броня в намиращия се на тротоара железобетонен стълб, част от електропреносната
и осветителна мрежа на гр. Луковит. Вследствие инерционните сили и еластичните
деформации задната част на автомобила се повдигнала във въздуха, завъртала се
по часовниковата стрелка около 30 градуса, след което автомобилът се установил
неподвижно на тротоара и произшествието приключило. Подсъдимият Г. и
свидетелите К. и С. слезли сами от автомобила, но св. Ц. останал за задната
седалка в безпомощно състояние. На мястото на инцидента пристигнали служители
на РУ „Полиция” - Луковит, свидетелите М. Стилянов М., Л.К.К. и М.А.И., които
запазили местопроизшествието, проверили документите на водача на автомобила и
го изпробвали за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство.
Пострадалият незабавно бил откаран в ФСМП- Луковит, където му била оказана
спешна медицинска помощ, след което бил транспортиран в МБАЛ „Проф. д-р П. С.”
- Ловеч с данни за счупване на костите на дясна подколенница. Последвали две
оперативни интервенции и св. Ц. бил изписан от лечебното заведение на
29.10.2012год.
На св. Ц. е причинено травматично
счупване на двете кости на дясна подбедрица с разместване на фрагментите, с
последваща екстензия, оперативно наместване и вътрешна фиксация на същите,
която повреда е довела до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник
за около 6-7 месеца
Видно от протокола за оглед на
местопроизшествието ведно с фотоалбума към него /л.5-11/ и заключението на изготвената
съдебна автотехническа експертиза /л.57- 71/, вследствие на настъпилото ПТП
лекият автомобил марка „Рено”, модел „19”, с Д.К. № СА 2520 АМ бил напълно
унищожен, тъй като разходите за евентуалното му възстановяване биха превишили
застрахователната му стойност, поради което се приема, че е налице тотална
щета. Приспадайки стойността на автомобила като скрап, вещото лице е заключило,
че причинената имуществена щета на собственика М. А.В. възлиза на сумата
432.90лв., която сума е под размера на 14 минимални работни заплати за
страната, респ. не е налице значителна имуществена вреда. С постановление на
прокурора иззетият при огледа лек автомобил е бил върнат на собственика /л.95/.
Съгласно заключението на
автотехническата експертиза причина за настъпване на описаното
пътно-транспортно произшествие е високата скорост на движение, избрана от подс.
Г., която не е съответствала на характеристиките на конкретния пътен участък и
е над максимално допустимата , установена за движение в границите на населено
място, а именно 50км./ч. ( чл.21 ал.1 от ЗДвП), доколкото в участъка на ПТП не
е установено друго ограничение. Водачът е разполагал с време и технически
средства предварително да намали скоростта на движение и да осигури стабилно
контролирано движение на автомобила в рамките на пътното платно, като по този
начин предотврати настъпването на произшествието.
От вложените
по делото АУАН № 652/22.10.2012год. /л.14/, талон за медицинско изследване
№0315593 /л.17/, протокол за медицинско изследване /л.18/ и протокол за
химическа експертиза №203/26.10.2012год. /л.19/ се установява, че в момента на
настъпване на произшествието водачът е бил в пияно състояние, доколкото
концентрацията на алкохол в кръвта му е била 0,90 на хиляда.
На основата
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
На 22.10.2012г.,
около 02.30ч., на кръстовището на ул. „Св. св. „Кирил и Методий” и ул. „Левира”
в гр. Луковит, обл.Ловеч, при управлението на МПС - лек автомобил марка „Рено”,
модел „19” с Д.К. №
СА 2520 АМ, собственост на М. А.В. ***, подсъдимият нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП (При избиране скоростта на
движение в населено място на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава стойност на скоростта от 50 км/ч.), като навлизайки с превишена
скорост в десен завой, изгубил контрол над моторното превозно средство и
предизвикал сблъсък с железобетонен стълб в ляво от пътното платно, в резултат
на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на спътника си П.В.Ц.
***, изразяваща се в травматично счупване на двете кости на дясна подбедрица с
разместване на същите, с последваща екстензия и операция - наместване и
вътрешна фиксация, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за срок около 6-7 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние -
0.90 промила алкохол в кръвта, установено по надлежния ред съгласно Наредба №
30/01г. посредством лабораторно изследване, с което осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во,
алт. 1-ва, б. „а” предл. 2-ро,
вр. ал. 1, б. „б” предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 129,
ал. 1, вр. ал. 2, предл. 2-ро, алт. 2-ра НК.
От обективна
странна на 22.10.2012г., около 02.30ч., на кръстовището на ул. „Св. св. „Кирил
и Методий” и ул. „Левира” в гр. Луковит, обл.Ловеч, при управлението на МПС -
лек автомобил марка „Рено”, модел
„19” с Д.К. № СА 2520 АМ, подсъдимият нарушил разпоредбата на чл.
21, ал. 1 ЗДвП, движейки се в населено място с 77 км/ч
/при максимално разрешена 50 км/ч/.
Безспорно е
установено извършване от страна на подсъдимия
на фактически
действия по „управление на
моторното превозно средство”, което е „всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му”. Налице е годен предмет на престъплението, тъй като подсъдимият е управлявал лек автомобил, което превозно средство
е моторно такова /МПС/ по смисъла на § 6, т. 11, вр. т. 12 ДР на ЗДвП.
Управлявайки лекия автомобил в населено място със скорост 77 км/ч,
подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според която, при
избиране скоростта на движение в на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава някоя от изброените стойности на скоростта. Управляваното
превозно средство е категория В, предвид вида му /лек автомобил/ и критерия по
чл. 150 ал. 2, т. 6 ЗДвП, поради което и с оглед мястото на управление
/населено място/, конкретната забранена стойност на максималната скорост, която
е превишена от подсъдимия, е 50 км/ч.
Налице са
вредоносните последици и причинно следствена връзка между тях и допуснатото от
водача нарушение. Травматичните увреждания по тялото на пострадалия - счупване
на двете кости на дясна подбедрица с разместване на същите, с последваща
екстензия и операция - наместване и вътрешна фиксация, довело до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за срок около 6-7 месеца. Същите
травматични увреждания и функционални смущения
обуславят средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
движението на крайника /чл. 129 НК/.
Установена е причинна връзка между изпълнителното деяние на подсъдимия и
анатомичните увреждания по тялото на пострадалия.
От обективна
страна, деянието е извършено в пияно състояние, тъй като алкохолното съдържание
в кръвта на подсъдимия към този момент е 0,90 промила и същото е установено по
надлежния ред, установен в Наредба № 30/01г.
От субективна
страна деянието е извършено във форма на вина съзнавана непредпазливост. Подсъдимият
е съзнавал, че управлява автомобила в населено място с превишена скорост, след
употреба на алкохол, че с тази скорост навлиза в участък от пътя със завой и е предвиждал
възможното унасяне на автомобила, но е бил уверен че няма да изпусне контрола
върху автомобила и безпроблемно ще продължи управлението му. В случая
подсъдимият е надценил фактическите си уменията по управление на автомобила,
подценил пияното си състояние, липсата на правоспособност, превишената скорост
на движение, пътната настилка и радиусът на завоя, в който навлизал, в резултат
на което е формирал неадекватна преценка на конкретната ситуация и свойството
деянието си. Именно защото е бил убеден, че няма да изпусне контрола върху
автомобила и безпроблемно ще продължи управлението му, подсъдимият не е
предвиждал и конкретно настъпилите вредоносни последици – травматичните
увреждания по тялото на пострадалия спътник.
При определяне вида и размера
на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази, че делото е разгледано при
съкратено съдебно следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК /при признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт/, поради което приложи
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 НПК.
В тази връзка, съдът
индивидуализира наказанието на К.С.Г., предвидено за престъплението по чл. 343,
ал. 3, предл. 1-во, алт. 1-ва, б. „а”
предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б” предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр.
чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, предл. 2-ро, алт. 2-ра НК при условията на чл. 58а
от с.к. /в редакцията му след изм. ДВ, бр. 27 от 2009г./. Съобразно чл. 54 НК
съдът прие, че за престъплението по по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, алт. 1-ва,
б. „а” предл. 2-ро,
вр. ал. 1, б. „б” предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 129,
ал. 1, вр. ал. 2, предл. 2-ро, алт. 2-ра НК на подсъдимия Г. следва да се
наложи наказание под средата на предвидената санкция – една година лишаване от
свобода, което наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно на
чл. 58а НК, при което определи окончателен размер от осем месеца лишаване от
свобода.
Съдът индивидуализира
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от
доказателствата по делото липсата на правоспособност за управление на МПС. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе – чистото съдебно минало на
подсъдимия и младата му възраст, липсата на извършени от него нарушение по ЗДвП
към датата на извършване на деянието. Съдът не намери основание за приложение
на чл. 55 НК, защото установените по делото смекчаващи обстоятелства не са нито
многобройни /техният брой е обичаен и не е оказал съществено влияние при вземане
на решението за извършване на деянието, нито което и да е от тях има
изключителен характер /никое от тях не е оказало много и необичайно силно
въздействие при вземане на решение за осъществяване на деянието/. Затова не
извърши и преценката по чл. 58, ал. 4 НК, каквото бе искането на защитата.
Констатирайки, че подсъдимият
не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
преценявайки, че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие върху него, не е наложително така
определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно от К.С.Г..
Предвид това и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението на
наказанието осем месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от
датата на влизане на присъдата в сила.
С оглед отлагане изпълнението
на наложеното наказание и за постигане на поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо личността на същия подсъдим, /т.е. на две от целите,
установени в чл. 36 НК/, съдът прие, че е наложително през изпитателния срок
спрямо К.С.Г. да бъде изпълнявана пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – периодични срещи с пробационен служител. Водим от горната преценка и
отчитайки, че на подсъдимия Г. е наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода /в размер, по-висок от установения в чл. 67, ал. 3 НК/, чието
изпълнение е отложено, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 67, ал. 3 НК за прилагане в изпитателния срок на посочената пробационна мярка спрямо
подсъдимия Г..
С оглед признаването му за
виновен, съдът осъди подсъдимия К.С.Г. да заплати в разноските по делото, от
които 100 лв. сторени на съдебното производство, по сметката на РС Луковит, и
284 лв., сторени на досъдебното производство, по сметката на ОД на МВР Ловеч.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: