РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Разград, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Х.в
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20233300500252 по описа за 2023 година
Постъпила е въззивна жалба от Х. Г. Г. против решение № 494/8.08.2023г.,
постановено по гр.д. № 677/2023г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен като
неоснователен неговият иск за осъждане на Т. С. Н. да му заплати сумата 10 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на публикации във
фейсбук от 19.03.2023г. и от 2.04.2023г. Жалбоподателят се позовава на
незаконосъобразност на съдебния акт и допуснати от районния съд процесуални нарушения.
Моли въззивния съд да отмени решението, като вместо това постанови ново, с което да
осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение. В съдебно заседание поддържа
подадената жалба.
Постъпил е писмен отговор от Т. С. Н., в който същата изразява становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение и моли въззивния съд да го
потвърди. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се пълномощник.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка, идентична с установената и от районния съд:
На 18.03.2023г. ищецът споделил публикация със заглавие "Станах жертва на
документно престъпление" във фейсбук групата "********". Публикацията била
придружена със снимков материал – на първото изображение фигурира мъж, има и добавен
надпис Ф. Ф.ов, а второто изображение е на част от прокурорски акт. Според твърденията в
1
исковата молба, неоспорени от ответника, на 19.03.2023г. след 18,30ч., под публикацията на
ищеца, от фейсбук профил с име П. Х. били направени обидни и клеветнически коментари и
адресирани до него, а един от коментарите засягал и негов приятел. Ищецът отговорил на
коментарите и в резултат на това от профила с име П. Х. били написани нови коментари с
обидни и клеветнически изрази. Ищецът направил видеозапис на екрана на
информационната му система с цел създаване на доказателство. След това изтрил
публикацията от фейсбук групата "********", а оригиналът архивирал в личния си профил,
за да го съхрани като доказателство.
На 2.04.2023г. Х. Г. получил лично съобщение чрез приложението „*****“, изпратено
от фейсбук профила с име П. Х., отново съдържащо обидни изрази.
Ответникът Т. Н. е представила графици за дежурства, изд. от „******, от които се
установява, че на горните дати е била на работното си място и е изпълнявала трудовите си
задължения.
С въззивната жалба са представени и приобщени по делото нови разпечатки от
20.08.2023г., изпратени от същия фейсбук профил до ищеца след постановяване на
обжалваното решение, съдържащо обидни изрази и твърдение, че Г. му дължи 1400лв. за
адвокат.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е неоснователна. При предявяване на иск с правно основание ангажиране
на отговорността на ответника за причинени неимуществени вреди по реда на чл.45 ЗЗД,
ищецът следва да докаже извършването на деянието, неговата противоправност, авторството
на ответника, причинените вреди и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите.
В разглеждания случай се установява деянието и неговата противоправност – налице
са публикации в интернет от 18 март и 2 април, 2023г., някои от тях съдържащи обидни и
клеветнически изрази спрямо ищеца.
Не се установява обаче авторството на извършеното деяние в лицето на ответника и
това е спорният въпрос в съдебното производство. Авторството може да бъде установено
както с преки, така и с косвени доказателства, но ако доказването е чрез косвени
доказателства, всички в своята съвкупност следва да водят до извод, че автор на
коментарите и изпратените съобщения е Т. Н.. В разглеждания случай не са безспорни
ангажираните от ищеца косвени доказателства, че именно Т. Н. от фейсбук профил П. Х. е
публикувала коментарите в групата „********“ и личните съобщения. При използване на
социалната мрежа Фейсбук съществува риск от извършване на недоброжелателни действия –
при регистрация и достъп до мрежата автор на текстове може да бъде всяко лице, което от
чужд профил или регистриран от него профил под друго име да отправи обидни думи и
клевети.
Твърдението на ищеца, че познава много добре ответницата и изполдваните от нея
изрази и обръщения и затова счита, че тя е автор на публикациите, не е доказано от него при
2
налично твърдение от насрещната страна, че не е общувала с Х. Г. от детските си години – в
тази връзка достъпът до нейния профил във Фейсбук и осведомяването за нейния личен
живот от общи приятели не е достатъчен за приемане за установено, че Г. е разпознал
нейния стил на изразяване и писане. По-нататък, ищецът се позовава на конкретна
особеност при използване от ответника на клавиатурата при писането на коментарите и
личните съобщения – поставяне на интервал след думата и преди препинателния знак. От
представената от самия него разпечатка на личния профил на Т. Н. /л.19 от
първоинстанционното дело/ обаче, се установява написан от нея текст: „*******“, в който
запетаята е поставена след думата, без празен интервал, а друга част от написаните от нея
текстове са с поставен интервал пред препинателните знаци, т.е. не може да се направи
категоричен извод за характерна граматическа особеност при писането на Н.. Че
ответницата е завършила специалност Психология, е обстоятелство, останало недоказано от
ищеца, но дори и да бъде установено, същото не разкрива авторството на публикациите в
нейно лице от факта, че използваните думи „психичен“, „психясал“, „лудница“ и др.под.
всъщност не са строго научни понятия, а общоупотребявани фрази от неспециалисти в
конкретната научна сфера.
Като аргумент в подкрепа на твърдението за авторство на ответницата, ищецът е
посочил мотива й да го засегне във връзка с неговата публикация във фейсбук групата
„********“. В случая обаче, публикацията на Х. Г. във фейсбук групата „********“ засяга и
друго, неучастващо в делото лице Ф. Ф. Освен това, ответницата е изложила насрещно
твърдение в писмената защита пред районния съд, че Х. Г. е осъден от бащата на Т. Н. по
четири дела, по които има образувани изпълнителни производства, и в тази връзка тезата й
е, че същият злоупотребява чрез създаването на профил с име П. Х., с цел образуване на
дело срещу Т. Н.. Както твърдението на ищеца, така и това на ответницата, са останали
недоказани в настоящото съдебно производство, но в тежест на ищеца е установяването на
факта, че именно ответницата е автор на публикациите в интернет, което не е сторено.
На последно място, в жалбата е изложено твърдение, че ищецът е изпратил няколко
СМС съобщения по телефона на упълномощения от ответника в първата инстанция адвокат
и в същото време е изпратил лични съобщения във Фейсбук до профила с име П. Х., като е
отчел активност на профила непосредствено след изпращането на всяко СМС съобщение до
адв.К.. Съдът не намира основание за приемане на авторството на описаното в исковата
молба деяние в лицето на Т. Н.. От една страна, твърдението не е подкрепено с
доказателства, а от друга не разкрива връзка на ответницата с фейсбук профила П. Х., нито с
телефона на представляващия я адвокат.
Въззивният съд дължи произнасяне и по представените с въззивната жалба нови
разпечатки от 20.08.2023г., в които отново от фейсбук профил с име П. Х. ищецът е получил
обидни съобщения, съдържащи и твърдение, че Х. Г. му дължи 1400лв. за адвокат.
Решението на районния съд, с което ищецът е осъден да заплати на Т. Н. тази сума за
направени деловодни разноски, е публично оповестено на сайта на РС Разград и въпреки, че
е обезличено, всяко лице, запознато с възникналия между страните спор /а лицето, стоящо
3
зад фейсбук профил с име П. Х. несъмнено е такова/, би могло да го прочете, да разпознае
фактическата обстановка и страните и да създаде новата кореспонденция от 20.08.2023г.
Обобщавайки гореизложеното, въззивният съд приема, че част от твърденията на
ищеца за авторството на обидните и клеветнически изрази в лицето на Т. Н. са останали
недоказани, а от съвкупността на представените доказателства във връзка с останалата част
от твърденията не може да се изведе единствено възможния извод, че ответницата е създала
коментарите и личните съобщения от фейсбук профил с име П. Х.в.
След като не е установено авторството на деянието като един от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, е безпредметно да се анализират
последните два елемента – вреда и причинно-следствена връзка между вредата и
извършеното деяние.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата претендира сторените пред ОС Разград разноски, изразяващи се в
заплатено адв.възнаграждение в размер 400лв. Съобразно изхода от правния спор и на осн.
чл.78 ал.3 ГПК ищецът, сега жалбоподател, следва да бъде осъден да заплати горната сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 494/8.08.2023г., постановено по гр.д. № 677/2023г. по описа
на РС Разград.
Осъжда Х. Г. Г. да заплати на Т. С. Н. сумата 400лв. за направени деловодни разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4