№ 22225
гр. ., 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110151378 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „., с която е предявен срещу ответника „. иск
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3308,18 лева,
представляваща обезщетение за забава върху платена главница за доставена от дружеството
топлинна енергия в размер на 59 412,85 лв. до имот на ответника, находящ се гр. ., за
периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., за период на забавата от 10.04.2020г. до 13.02.2023г.
Ищецът „. твърди, че между него и ответника е бил подписан договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди № .9г. Твърди, че за периода м.02.2020г. до м.04.2021г.
ответникът е доставил на ответника топлинна енергия на стойност от 59 412,85 лв., която не
била платена на падежа, с оглед на което ответникът изпаднал в забава и дължал мораторна
лихва в размер на 3308,18 лв. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № .. по описа на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на което вземане ответникът
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което е предявен настоящия иск
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца вземането за мораторна лихва.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.. В
проведеното на 06.11.2024г. съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва иска с довод, че между страните е било сключено споразумение за
плащане на главницата, по което е извършено плащане и прави евентуално възражение за
погасяване на вземането по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираното вземане чрез плащане.
Страните не спорят и се установява от представените с исковата молба писмени
1
доказателства, че между тях е бил сключен договор № .г. при Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „. на потребители в гр. . по чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката, за срок от три години от датата на сключване на договора. Предмет
на договора е продажба на топлинна енергия с топлоносител гореща вода от ищеца като
продавач на ответника като купувач за топлоснабден имот с адрес и абонатен номер
съгласно Приложение, находящо се на л. 18 от делото, в което е описан и процесният имот,
находящ се в гр. .. Съгласно договора заплащането на топлинната енергия от купувача се
извършва по реда на Наредба № 3 от 18.04.2018г., а в случай на забава се дължи
обезщетение в размер, определен в чл. 86 ЗЗД. За всички случаи, неуредени в договора, се
прилагат Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „. на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. ..
По делото са представени действащите за процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „. на потребители в гр. ., приети с
Решение по Протокол № .г. на Съвета на Директорите на „. и одобрени с Решение № .
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура, а съгласно чл. 49, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение в срок на задълженията си за заплащане на фактурираните суми за топлинна
енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача.
Не е спорно по делото, че за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г. ищецът е доставил до
процесния топлоснабден имот с аб. № . топлинна енергия на стойност от 59 412,85 лв., която
съгласно обсъдените по-горе общи условия е следвало да бъде заплащана за всеки месец от
периода в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката. Съгласно
представената от ищеца и неоспорена от ответника справка за дължимите суми по фактури
за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г. и датата на плащане на всяка от фактурите за
периода (л. 19 от заповедното производство) става ясно, че фактурите са заплащани от
ответника след предвидения в чл. 40, ал. 1 ОУ срок, т.е. след настъпване на падежа, поради
което ответникът е изпаднал в забава за плащането на цената на доставената топлинна
енергия за този период и дължи обезщетение за забава от деня, следващ настъпване на
падежа до датата на плащането.
В случая следва да се съобрази, че на основание чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 44 от 2020г.) до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране,
предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с
изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са
придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за
забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Извънредното положение е
отменено на 13.05.2020г., поради което за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. на
ответника не следва да се начислява лихва за забава. С оглед изложеното и като съобрази
посочената от ищеца дата, от която претендира обезщетение за забава и дата на плащане по
всяка от фактурите за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г. (л. 19 от заповедното
производство), което представлява признание за неизгоден за последния факт, следва че по
фактурата за м.02.2020г., платена на 28.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава, а
по фактурата за м.03.2020г. лихва се дължи за периода от 14.07.2020г. (след изтичане на два
месеца от отмяна на извънредното положение) до датата на плащането, посочена в справката
– 25.11.2020г. в размер, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен
калкулатор от сайта . в размер на 276,39 лв., по фактурата за м.04.2020г., платена на
25.11.2020г., лихва се дължи за периода от 14.07.2020г. до датата на плащането, посочена в
справката – 25.11.2020г. в размер, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване
на лихвен калкулатор от сайта . в размер на 65,76 лв. Изчислено по същия начин – от
началната дата на забавата, посочен от ищеца, който следва падежа на задължението, до
датата на плащането, обезщетението за забава плащането на главницата по фактура от
2
м.11.2020г. се равнява на сумата от 2,54 лв. за периода от 30.12.2020г. до 31.12.2020г., на
главницата по фактура за м.12.2020г. – на сумата от 432,69 лв. за периода от 31.01.2021г. до
28.07.2021г., на главницата по фактура за м.01.2021г. – на сумата от 629,25 лв. за периода от
03.03.2021г. до 27.09.2021г., на главницата по фактура за м.02.2021г. – на сумата от 423,40 лв.
за периода от 31.03.2021г. до 08.10.2021г., на главницата за м.03.2021г. – на сумата от 1277,98
лв. за периода от 01.05.2021г. до 07.11.2022г. и на главницата по фактура за м.04.2021г. – на
сумата от 3,41 лв. за периода от 31.0.2021г. до 29.06.2021г.
Или общо дължимият размер на обезщетението за забава върху платената главница в
размер на 59412,85 лв. се равнява на сумата от 3111,42 лв. за периода от 14.07.2020г. до
07.11.2022г.
Направеното от ответника, едва в първото съдебно заседание, след изтичане на срока за
отговор на исковата молба, възражение за погасяване на вземането по давност не следва да
се разглежда като преклудирано по аргумент от чл. 133 ГПК. Не се установиха и
твърденията на ответника за сключено споразумение между страните, което да касае
процесното вземане.
Ответникът не е твърдял, нито е представил доказателства за плащане на
претендираното вземане, с оглед на което предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да се уважи за дължимата сума от 3111,42 лв. за периода от 14.07.2020г.
до 07.11.2022г., като се отхвърли за разликата над сумата от 3111,42 лв. до пълния предявен
размер от 3308,18 лв. и за периода от 10.04.2020г. до 13.07.2020г. и за периода от 08.11.2022г.
до 13.02.2023г., за които искът е неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е претендирал
и доказал извършването на разноски за заповедното производство в размер на 66,16 лв. –
държавна такса и разноски за исковото производство в размер на 66,17 лв. И в двете
производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ,
бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното производство производство са в
общ размер от 116,16 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от
иска на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 109,25 лв. Разноските за
исковото производство на ищеца са в общ размер от 166,17 лв., от който следва да му се
присъдят съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски в размер на 156,29 лв.
Ответникът е бил защитаван от юрисконсулт и също е претендирал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП на сумата от 100
лв. Съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на
5,95 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „. дължи на „., ЕИК ., с адрес и
седалище на управление: гр. ., ул. ., сумата от 3111,42 лв., представляваща обезщетение за
забава върху платена главница за доставена от дружеството съгласно договор от 19.11.2019г.
топлинна енергия в размер на 59 412,85 лв. до имот на ответника, находящ се гр. ., за
периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., за период на забавата от 14.07.2020г. до 07.11.2022г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .. по описа на СРС,
145 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 3111,42 лв. до
пълния предявен размер от 3308,18 лв. и за периодите от 10.04.2020г. до 13.07.2020г. и от
08.11.2022г. до 13.02.2023г.
ОСЪЖДА „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „., да заплати на „.,
3
ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ул. ., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 109,25 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от
156,29 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ул. . да заплати на „., ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 5,95 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4