№ 9655
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря В. ВЛ. М.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110172378 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „Агритоп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, чрез адвокат К. Д., съдебен адрес: гр. София, ул. „Порто
Лагос“ № 7, вх. Б, ап. 18, против А. И. Д., ЕГН: **********, Х. Щ. Д., ЕГН: **********, Р.
А. Д., ЕГН: ********** и Щ. И. Д., ЕГН: ********** – всичките с адрес: АДРЕС, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва:
1/ Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. да заплатят на ищеца солидарно сумата от 19 316,67
лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 190 000, 00 лв. по договор за заем
от 05.03.2019 г. за периода 31.08.2019 г. – 30.08.2020 г.;
2/ А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. да заплатят на ищеца солидарно сумата от
4275,00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 190 000, 00 лв. по договор
за заем от 05.03.2019 г. за периода 31.08.2020 г. – 19.11.2020 г.;
3/ А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. да заплатят на ищеца солидарно сумата от
4631,56 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за заем от 05.03.2019 г. за
периода 05.03.2019 г. – 30.08.2019 г.;
4/ А. И. Д. да заплати на ищеца сумата от 9497,30 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договор за заем от 05.03.2019 г. за периода 31.08.2019 г. –
30.08.2020 г.;
5/ Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. да заплатят на ищеца солидарно сумата от 1080, 70
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за възнаградителна лихва в размер на
4631,56 лв. по договор за заем от 05.03.2019 г. за периода 31.08.2019 г. – 17.12.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 17.12.2021 г., до окончателното плащане
на дължимото;
6/ А. И. Д. да заплати на ищеца сумата от 1250, 48 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за възнаградителна лихва в размер на 9497,30 лв. по договор за
заем от 05.03.2019 г. за периода 31.08.2020 г. – 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от
1
датата на исковата молба – 17.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 05.03.2019 г. ищецът сключил с ответника А. И. Д.
договор за заем, като на същата дата му предал сумата от 190 000,00 лв., която следвало да
бъде върната до 30.08.2019 г., ведно с възнаградителна лихва, уговорена в чл. 2 от договора,
в размер на 5% върху заемната сума на годишна база. Посочва се, че съгласно чл. 7 от
договора ответниците Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. поели задължение да отговарят
солидарно спрямо ищеца за всички парични задължения по договора за заем, включително
за връщане на заетата сума и за заплащане на възнаградителна лихва. Ищецът поддържа, че
на 25.08.2019 г. сключил с ответника А. И. Д. анекс към договора за заем, с който падежът за
връщане на заетата сума ведно с възнаградителната лихва бил удължен до 30.08.2020 г.
Твърди, че на съответните падежи ответниците не заплатили заетата сума и дължимата
възнаградителна лихва, поради което в настоящото производство ищецът претендира лихва
за забава върху главницата, възнаградителна лихва и лихва за забава върху
възнаградителната лихва в посочените по-горе размери. Пояснява, че в договора била
уговорена и мораторна неустойка, която обаче обезщетявала вредите от неизпълнението за
периода 20.11.2020 г. – 03.12.2021 г., поради което за периода 31.08.2019 г. – 19.11.2020 г.
според ищеца ответниците следвало да заплатят лихва за забава в посочените по-горе
размери.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, като признават, че
на 05.03.2019 г. ищецът е сключил с ответника А. И. Д. договор за заем, като на същата дата
му предал сумата от 190 000,00 лв., която следвало да бъде върната до 30.08.2019 г., ведно с
възнаградителна лихва, уговорена в чл. 2, както и че Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. са поели
задължение да отговарят солидарно спрямо ищеца за всички парични задължения по
договора за заем. Поддържат обаче, че отсрочването на падежа от 30.08.2019 г. на 30.08.2020
г. имало действие и за солидарните длъжници, а не само за заемателя А. Д., който е
подписал анекса от 25.08.2019 г. - такава била действителната воля на страните, което се
установявало от представени от ответниците Споразумение от 13.11.2019 г., допълнително
споразумение от 27.11.2019 г. към договора за заем и анекса към него и от Нотариален акт за
договорна ипотека от 10.12.2019 г. От изложеното ответниците правят извод, че за периода
30.08.2019 г. – 30.08.2020 г. не е била налице забава и не е следвало да дължат лихва за
забава. Оспорва се и претенцията за мораторна лихва при твърдения, че на ищеца е била
присъдена мораторна неустойка в размер на 20 000 лв. Ответниците оспорват задължението
за лихва за забава върху възнаградителната лихва с възражения, че анатоцизмът в случая е
недопустим, тъй като те нямат качеството на търговец и процесния договор за заем нямал
характеристиките нито на обективна, нито на субективна търговска сделка.
Молят съда да отхвърли исковете и претендират разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Д., която поддържа исковата
молба и моли съда да уважи исковете. Претендира разноски, за което представя списък. По
делото е постъпила писмена защита.
Ответниците, редовно призовани не се явяват и не се представляват.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Съгласно сключен между страните Договор за заем от 05.03.2019 г., ищеца, в
качеството на заемодател е предоставил на ответника А. И. Д., като заемател, заем в размер
от 190 000 лв., като заемателя се е задължил да върне сумата, както и да му плати договорно
възнаграждение по чл. 2 от договора, в срок до 30.08.2019г. В титулната част на договора,
ответниците Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д., са посочени като солидарни длъжница, като
2
съгласно чл. 7 от същия, с подписване на договора, последните се договорили с ищеца, че са
солидарно задължение спрямо заемодателя за изпълнение на всички парични задължения на
заемателя А. Д., вкл. за връщане на заемната сума, за заплащане на възнаграждение (лихва)
и неустойки. Заемната сума е платена на ответника на същата дата, съгласно потвърждение
за плащане от 05.03.2019 г.
С Анекс към договор за заем от 25.08.2019 г. „Агритоп“ ЕООД и А. И. Д., са се
договорили, че заемателя се задължава да върне заемната сума, както и да заплати цялото
дължимо възнаграждение (лихва) по чл. 2, в срок до 30.08.2020г.
По делото е предствено Споразумение от 13.11.2019 г., сключено между „Първа
Инвестиционна Банка“ АД и страние по делото, както и допълнително споразумение от
27.11.2019 г. към договор за заем от 05.03.2019 г., изменен и допълнен с Анекс от 25.08.2019
г., сключено между страните по делото, както и Нотариален акт за договорна ипотека от
10.12.2019 г., пълномощно.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява
какъв е размера на дължимите възнаградителни лихви и лихва за забавено изпълнение по
процесния договор.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на облигационно правоотношение между него и ответниците по договор за
заем, в който е уговорена солидарна отговорност, изпълнение на задълженията си по него –
предоставяне на паричната сума, изпадането на ответниците в забава, както и размерът на
претенциите си /главница и лихви/.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че
между ответника А. И. Д., в качеството си на заемополучател и ищеца, като заемодател, е
сключен Договор за заем от 05.03.2019 г., по силата на който, последният се е задължил да
предостави на отв. А. Д., сумата от 190 000 лв., като ответниците Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И.
Д., са подписали договора, като солидарни длъжници.
Не се спори по делото и че заемодателя е изпълнил задълженията си по договора за
заем и е предоставил съобразно договора, сумата по договора на заемополучателя – отв. А.
Д..
Съгласно договореното в чл. 2 от Договора за заем, за периода на ползване на
заемната сума, заемателя дължи на заемодателя възнаграждение (лихва) в размер на 5 %
върху заемната сума на годишна база. Предвид това и съгласно заключението на вещото
лице, за периода от 05.03.2019г. до 30.08.2020г., дължимата възнаградителна лихва е в
размер на сумата от 9500 лв. Ответника А. Д. не е ангажирал доказателства за заплащане на
тази сума, поради което иска на ищеца (по т.4), следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 9497,30 лв.
Неоснователна е претенцията на ищеца по т. 6 от исковата молба, за осъждане на
ответника А. Д., да заплати сумата от 1250, 48 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за възнаградителна лихва от 9497,30 лв., за периода 31.08.2020 г. – 17.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.12.2021 г., до окончателното
плащане на дължимото, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, съгласно която
олихвяването на лихви е допустимо само в рамките, определени с наредбите на БНБ. От
друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1 и 2 ТЗ, е допустимо начисляване на
лихва върху лихва, но само ако тя е договорена между търговци. В настоящия договор, няма
предвидена такава клауза, а и същия не е сключен между търговци. Такава е само едната
страна по договора, поради което договора не отговаря на изискването на чл. чл. 294, ал. 1
ТЗ, за да може да бъде договорена такава лихва.
По гореизложените съображения, неоснователна е и претенцията по т. 5 от исковата
молба, за осъждане на ответниците Хр. Д., Р.Д. и Щ. Д., да заплатят на ищеца солидарно
сумата от 1080,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за възнаградителна
лихва от 4631,56 лв., за периода 31.08.2019 г. – 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 17.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
3
По отношение на останалите искове и доколкото претенцията на ищеца е за
солидарна отговорност на ответниците, съдът намира, че същите са неоснователни, по
следните съображения:
В настоящия случай, по делото е спорно дали действително ответниците Хр. Д., Р.Д.
и Щ. Д., са се задължили като солидарни длъжници или като поръчители.
Съдът намира, че възникналият спор е за действителното съдържание на уговорката
за солидарна отговорност в договора и поради това действителната воля на страните следва
да се тълкува съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД. На тълкуване следва да подлежат само
неясни уговорки в договора, по които е налице спор между страните, като при тълкуването
следва да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се
тълкуват във връзка една с друга и да се разбират в смисъла, който произтича от целия
договор, тълкуването следва да е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. В процесния случай на тълкуване подлежи уговорката на чл. 7 от
договора, която регламентира отговорността на солидарния длъжник за изпълнение на
задълженията на заемополучателя, включително за договорни санкции и следващи
задължения, произтичащи от договора за заем.
Тълкувайки всички договорни клаузи, уреждащи отговорността на солидарния
длъжник, съдът достига до извода, че със сключване на договора е възникнала пасивна
солидарност за отв. Хр. Д., Р.Д. и Щ. Д., за задълженията по договора. Анализирайки
цялостния режим на отговорността на солидарния длъжник, съдът достигна до извода, че
целта на страните чрез сключване на договора е обезпечаване на задължението на
заемополучателя (отв. А. Д.), чрез отговорност на още лица, които да отговарят с
имуществото си и по този начин да обезпечат изпълнението на задължението. За
възникването на солидарната отговорност обаче е необходимо правно основание и не е
достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно. Съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС, изразена в Решение № 213/6.01.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 5864/2015 г., ВКС, IV г. о., солидарната отговорност е налице във всички случаи,
когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане,
като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД),
поради което общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи,
когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено, но конкретното
съдържание на договора се установява както от изрично съдържащите се в този смисъл
уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи
вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи
спецификата на конкретните облигационни отношения. Квалификацията на
правоотношението, давана от страните, сама по себе си също не е определяща за неговата
същност, важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях
цел.
В процесния случай, съдът намира, че ответниците Хр. Д., Р.Д. и Щ. Д., са подписали
договора не като съдлъжници, а като поръчители, тъй като в договора е посочено, че
заемодателя отпуска сума само на земополучателя (чл. 1 от договора), а солидарните
длъжници не получават парични суми по договора, но отговарят за изпълнението на всички
задължения на заемополучателя. Макар поръчителят да е вид солидарен длъжник – чл. 141,
ал. 1 ЗЗД, има съществени различия между общия режим на солидарността, уреден в чл.
121-127 ЗЗД и отговорността на поръчителя. Солидарните задължения са самостоятелни
и всеки от солидарните длъжници отговаря на собствено основание, а съществуването
на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, докато
отговорността на поръчителя е акцесорна на отговорността на главния длъжник. В
процесния случай, отговорността на т. нар. солидарни длъжници по договора е за
изпълнение на задълженията на заемополучателя, а не на собствено основание. В чл. 7 е
посочено, че ответниците Хр. Д., Р.Д. и Щ. Д. са солидарно задължени за всички
задължения на заемателя А. Д., вкл. за връщане на заемната сума, лихва и неустойки, което е
характерно за отговорността на поръчителя – чл. 140 ЗЗД. При солидарните длъжници
изпадането на един длъжник в забава, няма действие за останалите длъжници – чл. 126, ал. 2
ЗЗД, поради което и солидарните длъжници не отговарят за изпадането в забава или пълното
виновно неизпълнение на друг солидарен длъжник. На следващо място, кредиторът може да
поиска изпълнение както от длъжника, така и от поръчителят, без да е длъжен да се обърне
първо към главния длъжник. Поради това, договорната клауза на чл. 7 на договора, където е
посочено, че ответниците са солидарно задължени, не променят извода, че в случая се касае
за поръчителство, а не за обикновена солидарна отговорност.
4
Поръчителят, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако
кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е
преклузивен и с изтичането му се прекратява самото поръчителство. За изтичането на срока
съдът е длъжен да следи и служебно. Следователно релевантно в процесния случай е дали
ищецът е предявил иск срещу главния длъжник по договора – А. Д. в 6-месечен срок от
настъпване на изискуемостта на вземането 30.08.2020г. По делото няма наведени твърдения
за предявен иск срещу главния длъжник в периода от 30.08.2020г. до 01.03.2021г., а
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК е подадено на 03.12.2021г., видно датата
от която е присъдена законна лихва върху вземането по издадената заповед. С настоящата
искова молба, исковете срещу поръчителите са предявени на 17.12.2021г., т. е. след изтичане
на 6-месечния срок, поради което правата на кредитора срещу поръчителя са се прекратили
и ответниците Хр. Д., Р.Д. и Щ. Д. не следва да отговарят за задълженията на
кредитополучателя.
Предвид това и доколкото, както бе посочено по-горе, не са налице
предпоставките за солидарно осъждане на отв. А. Д. и поръчителите, то предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. Съразмерно с
уважената част от иска, ответника А. Д. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 1506,56 лв. разноски по делото, от които сумата от 379,89 лв. за заплатена ДТ, сумата от
66,67 лв. за ССЕ, а сумата от 1060 лв.за адвокатско възнаграждение. Ответниците не са
ангажирали доказателства за извършени разноски, поради което такива не следва да им
бъдат присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „Агритоп“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС, сумата от
9497,30 лв. (девет хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и 30 стотинки),
представляваща възнаградителна лихва по чл. 2 от Договор за заем от 05.03.2019 г., за
периода 31.08.2019 г. – 30.08.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агритоп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, за осъждане на ответниците Х. Щ. Д., ЕГН: **********, Р.
А. Д., ЕГН: ********** и Щ. И. Д., ЕГН: **********, всички с адрес: АДРЕС, да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 19 316,67 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 190 000,00 лв. по Договор за заем от 05.03.2019 г. за периода от 31.08.2019 г.
до 30.08.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агритоп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, за осъждане на ответниците А. И. Д., ЕГН: **********, Х.
Щ. Д., ЕГН: **********, Р. А. Д. , ЕГН: ********** и Щ. И. Д., ЕГН: **********, всички с
адрес: АДРЕС, да заплатят солидарно на ищеца сумата от 4275,00 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 190 000,00 лв. по Договор за заем от 05.03.2019 г. за
периода от 31.08.2020 г. до 19.11.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агритоп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, за осъждане на ответниците А. И. Д., ЕГН: **********, Х.
Щ. Д., ЕГН: **********, Р. А. Д. , ЕГН: ********** и Щ. И. Д., ЕГН: **********, всички с
адрес: АДРЕС, да заплатят солидарно на ищеца сумата от 4631,56 лв., представляваща
възнаградителна лихва по чл. 2 от Договор за заем от 05.03.2019 г. за периода от 05.03.2019
г. до 30.08.2019 г.
5
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агритоп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, за осъждане на ответниците Х. Щ. Д., ЕГН: **********, Р.
А. Д., ЕГН: ********** и Щ. И. Д., ЕГН: **********, всички с адрес: АДРЕС, да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 1080,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за възнаградителна лихва в размер на 4631,56 лв. по Договор за заем от 05.03.2019 г., за
периода от 31.08.2019 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 17.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агритоп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, за осъждане на ответника А. И. Д., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС, да заплати на ищеца сумата от 1250,48 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за възнаградителна лихва в размер на 9497,30 лв., по Договор за заем от
05.03.2019 г., за периода от 31.08.2020 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 17.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „Агритоп“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС, сумата от
1506,56 лв. (хиляда петстотин и шест лева и 56 стотинки), представляваща направени по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6