Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.
Ловеч, 05.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЛОВЕЧ в публично
заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета А., като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 442/2017 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба от „*****”
ЕООД, ЕИК *****9, със седалище и адрес на управление с.*****, община *****, област Ловеч ул.”****”
№ *,
представлявано от управител М. Г. И. против Решение №
11/312/02185/0/01/04/01 с изх. № 01-2600/1890 от 26.09.2017 г., издадено от
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), с което
на търговското дружество-жалбоподател е определена финансова корекция в размер
на 240 497.09 (двеста и четиридесет хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и девет
стотинки) лв.
По
изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт се иска отмяната му.
В съдебно
заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата. Счита,
че атакуваното решение е изцяло незаконосъобразно, тъй като е постановено на
основание Методиката за определяне на санкции и плащания на проекти по
съответната програма, която е обявена за нищожна и не поражда правни последици.
Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представил е писмени
бележки по същество на правния спор.
Ответникът
по делото - Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” в съдебно
заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски и
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата
за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения
срок. Разгледана по същество
е основателна.
От доказателствата по делото се установява,че жалбоподателят„*****”
ЕООД, с. ***** със
заявление за подпомагане е кандидатствал по мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“ по Програмата за
развитие на селските райони (2007-2013 г.) за
финансиране на проект за изграждане на къща за настаняване на гости. В
заявлението е отбелязано, че кандидатства за сумата от 668 284.93 лв.,
като е посочено, че желае да получи междинно плащане по мярка 312 за сумата от
473739.38 лв. Към заявлението са приложени необходимите книжа. Представен е
бизнес план за изграждане на къща за настаняване на гости в с. ***** (за
запознаване с народните занаяти), в който е отбелязана сума на инвестиция 655184.93
лв.
На 29.05.2012 г. е сключен Договор № 11/312/02185 между Изпълнителния
директор на ДФЗ и „*****” ЕООД, представляван от управителят М. Г. И. , по силата
на който ДФЗ предоставя на търговското дружество безвъзмездна финансова помощ ,
представляваща 59% от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя,
свързани с осъществяване на проект № 11/312/02185 от 07.12.2011 г. В Договора е
отразено, че фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил
инвестиция по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в
договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Посочено е в
Договора, че първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 391 160.00 лв. Тази първоначално
одобрена безвъзмездна финансова помощ включва и сумата от 277 955.48 лв.,
определена за междинно плащане на обособена част от проекта.
В този договор са определени правата и задълженията на страните. Според
т.8.1 от договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е
установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание
или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми,заедно
със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този
случай РА п****га санкциите, предвидени в чл. 46 и чл. 47 от Наредба №
29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“.
Към Договора са скючени няколко анекса.
Издадено е разрешение за строеж №59/24.11.2011 г. от Главния архитект на
община *****. Строежът е изпълнен от „****“ ООД гр. София. Той представлява
къща за настаняване на гости на три нива, развити стъпалообразно
във височина. Ситуирана е в близост до западната
регулационна линия и дъното на имота. Предназначението на къщата за гости е за
запознаване с народните занаяти и туризъм по древни пещери и еко пътеки в района около с. *****.
На първия етаж са разположени главен вход от юг, фоайе с рецепционен кът и място за сядане, зала за народни занаяти.
На втория етаж са обособени четири места за настаняване, от които две с южно
изложение, един с източно и южно, и един обърнат на юг и запад. На третото ниво
са разположени стълбище, по-голяма трапезария с по-голям кухненски бокс от
местата за настаняване. Застроената площ на обекта е 333.20 кв.м., а разгънатата
застроена площ е 746.42 кв.м.
Със Заповеди на Началника на отдел на Регионален технически
инспекторат е наредено да се извърши
проверка на място в с. ***** от служители на агенцията с начална дата
20.04.2016 г. и крайна дата на извършване на проверката 25.06.2016 г.
Проверката е била извършена от определените служители, за което е съставен
контролен лист за проверка на място.
По делото е приложена Докладна записка от Директора на Дирекция
„Противодействие на измамите“ относно извършена проверка на кандидат „****“
ЕООД и „*****“ ЕООД. В двора, който е общ за двете къщи има басейн и беседка,
които се ползват от гостите на двете
къщи. Двата обекта се представят като общ комплекс. Изготвена е докладна
записка относно едновременната проверка на двата проекта. Отбелязано е, че са
открити индикатори, които водят до съмнение за изкуствено създаване на условия,
необходими за получаване на помощта с цел
осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката.
Двете къщи са напълно идентични
като архитектура, вътрешно разположение и използвани строителни материали.
Фирмата изпълнител на СМР е една и съща и на двата проекта „****“ ООД. Фирмата
извършила услугата по консултантска дейност е една и съща и за двата проекта –
„****“ ЕООД. Между двете къщи няма изградена трайна ограда, а временна
декоративна ограда от арматурна мрежа с височина един метър, която е
разположена само върху зелените площи и е прекъсната на местата, където има
връзка между двата имота посредством алеи от бетонови и каменни плочи. В
границите на общо ограденото пространство между двете къщи за гости е изграден
плувен басейн, който не е финансиран по ПРСР, но към басейна има изградени
пътеки, покрити с плочки, които осигуряват достъп от къщите до него. Между
двете къщи има беседка, батут, пейки и изкуствено
езерце, към което има създадени подходи и възможности да бъдат използвани от
посетителите и на двете къщи. Къщата за гости „****“ е нямала изграден собствен
уеб сайт. На интернет страницата на къщата за гости „****“ се рекламират и
двете къщи като един комплекс от къщи близнаци с общо 13 бр. апартаменти.
Идентична информация имало и в Grabo.bg – оферта за
великденски празници. Същата реклама е установена е установена от разпечатани
рекламни брошури в къщата за гости „****“. В границите на с. ***** са открити
един билборд и две указателни табели, рекламиращи „къщи за гости „****“.
При ПнМ е установено, че два от заявените хладилници CROWN липсват,
като вместо тях са установени хладилници с други серийни номера. След извършена
едновременна проверка на двете къщи за гости е установено, че липсващите
хладилници в къща за гости „****“ със серийни номера № 1164039304010059180093 и
№ 1164039304010059180019 се намират в къща за гости „ ****“ съответно в стаи №
5 и № 4.
Намерените в къща за гости „****“ нови два броя хладилника CROWN с описани серийни номера при
кръстосана проверка е установено, че се водят по приемо-предавателен
протокол в къща за гости „****“.
При кръстосана проверка на двете
къщи за гости е констатирано, че и в двете къщи по приемо-предавателни
протоколи се водят електроуреди с еднакви серийни номера, както следва: една
пералня CROWN и
сушилня ARISTON. При проверката на място електроуредите не са налични в
къща за гости „****“, а се намират в къща за гости „****“.
В докладната записка е отразено, че при проверките на място е установено,
че „****“ ЕООД и „*****“ ЕООД не използват придобитите въз основа на финансовия
проект активи по предназначение. На двата обекта са установени липси и
несъответствия на част от платените активи, които са детайлно описани в
контролните листа от проверката. Налице са доказателства за изготвяне и
използване на документи с невярно съдържание с цел неправомерно получаване на
финансови средства от ЕЗФРСР и Националния бюджет на Република България. Това
се потвърждава както от извършената ПнМ, така и от
установеното при кръстосаната проверка на двете къщи за гости В докладната
записка е посочено, че възникват основателни съмнения, че Г.Х.Н. е скритият
собственик и на двата проекта, разделил е един проект на два с цел получаване
на два пъти максимално допустимите средства по мярката, които са в размер на двеста
хиляди лева евро за един проект. Във връзка с изложените обстоятелства е
предложено за резултатите от проверката на двете къщи за гости да бъде сезирана
Окръжна прокуратура Ловеч.
По делото е приложено Постановление на Окръжна прокуратура Ловеч от 12.12.2017 г. за
прекратяване на наказателно производство срещу М. Г. И. за престъпление по чл.
254 Б, ал.1 от НК.
Във връзка с извършената проверка ДФЗ с писмо с изх. № 01-2600/1890 от 10.04.2017
г. е уведомил жалбоподателя, че се открива производство по налагане на
финансови корекции и е указана възможността да представи писмени възражения в
14-дневен срок от получаване на писмото
Управителката на търговското дружество М. Г. е представила възражения до
Изпълнителния директор на ДФЗ във връзка с направената проверка и констатациите
от нея.
С обжалваното в настоящото съдебно производство Решение 11/312/02185/3/01/04/01
за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/1890/26.09.2017 г., издадено
от Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” на жалбоподателя е определена финансова корекция
в размер на 240 497,09 лв. Като правни основания са посочени чл.20а, ал.2
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46,
ал.1, ал.2, ал.3, т.1 и т.4 във връзка с чл. 43, ал.1, т.1, чл. 16, ал.2, чл.2,
т..1 и чл. 7, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., чл. 70,
ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 72, ал.1 и чл.
73, ал.1 и Параграф 4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ.
С оглед извършената в периода 16.05.2016 г.- 25.05.2016 г., проверка на
място след плащане по проект № 11/312/02185 от 11.06.2012 г., както и след
извършени допълнителни административни проверки е установено неизпълнение на
задълженията на ползвателя по договора №
11/312/02185 от 11.06.2012 г и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия.
В оспореното решение административният орган е изложил подробни мотиви, отразени
в няколко пункта.
1.Установена
е функционална несамостоятелност и
изкуствено създаване
на
условия. В непосредствена близост до проекта на жалбоподателя има друг
осъществен проект по мярка 312 от „**** **“ ЕООД. При проверката на място са
открити следните индикатори за изкуствено създадени условия, необходими за
получаване на помощта с цел осъществяване на предимство в противоречие с целта
на мярката:
1.1.Проекта
на бенефициера „**** **“ ЕООД е за изграждане на
„къща за настаняване на гости“, находяща се в УПИ VI-244, кв.
53 в с. *****, община *****. В непосредствена близост в с. *****, в УПИ VI-245, кв.
53 е изграден и проекта на „*****“ ЕООД, който е със същия предмет на дейност –
изграждане на „къща за настаняване на гости“.
1.2.Двете къщи са оградени от обща
масивна ограда, която е непрекъсната.Между двете къщи няма изградена трайна
ограда, а временна декоративна такава с височина от един метър, която е
разположена само върху зелените площи и е прекъсната на местата, където има
връзка между двата имота посредством алеи.
1.3.Между къщите е изграден плувен
басейн, към който има подходи от бетонови и каменни плочи и е създадена
възможност да бъде използван от посетителите и на двете къщи.
1.4.Между двете къщи има беседка, батут, пейки и изкуствено езерце, към които има създадени
подходи и възможност да бъдат използвани от посетителите и на двете къщи.
1.5.Двете къщи са идентични като
архитектура, вътрешно разпределение и като използвани строителни материали.
Фирмата изпълнител и на двете къщи е една и съща – „****“ ООД, както е един и
същ консултантът по проектите – „****“ ООД.
1.6. Къща за гости „****“ се рекламира
в интернет – в собствен сайт, както и на сайтовете за предплатени ваучери („Грабо“) като комплекс от две къщи близнаци с общо 13 бр.
апартамента. Същата реклама е налична и в рекламна брошура. Самата къща за
гости **** “ няма създаден собствен интернет сайт, както и брошури, и други
рекламни материали. В границите на селото са открити две табели и един билборд,
които рекламират „Къща за гости ****“.
1.7.Установена е размяна на част от
електроуредите от едната къща в другата. При проверката на място е установено,
че два от заявените хладилници CROWN липсват, като вместо тях са били налични хладилници
с други серийни номера. След едновременна проверка в двете къщи за гости е
констатирано, че липсващите хладилници с посочени серийни номера се намират в
къща за гости „****“. Намерените в къща за гости „****“ нови два броя
хладилника CROWN при кръстосаната проверка е установено, че се водят по приемо-предавателен
протокол в къща за гости „****“.
1.8.Установени са отчетени и по двата
проекта пред ДФЗ едни и същи елекроуреди с еднакви
серийни номера. При извършване на кръстосана проверка в двете къщи за гости е
констатирано, че и двете къщи по приемо-предавателни протоколи се водят електроуреди – една
пералня CROWN и сушилня Ariston с
еднакви серийни номера.
2.В представения и одобрен
бизнес-план са залегнали финансови показатели на базата на които проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидията по него. Предвид датата на въвеждане в експоатация
(17.07.2013
г.) и
получаване категоризацията на обекта (28.10.2013 г.) и
съгласно представените при проверката на място документи за приключили две
пълни финансови години (2014 и 2015 г.) са
реализирани приходи, както следва:
-за 2014 г. са реализирани приходи в
размер на 0.00 лв. при заложени по бизнес план 113 000.00 лв., т.е. изпълнение
0 %;
-за 2015 г. са реализирани приходи в
размер на 2 000.00 лв. при заложени по бизнес плана 140 000.00 лв.,
т.е. изпълнение 1.43 % ;
Средният процент изпълнение за двете
пълни финансови години – 2014 и 2015 г. е 0.72 %.
3.Ползвателят не е разкрил нови
работни места. При извършената проверка на място е установено, че не са
създадени предвидените в бизнес плана нови работни места. Съгласно одобрения
бизнес план къщата за гости следва да има назначени 5 бр. персонал. Представен
е само един трудов договор за служител на длъжност барман.
4.При извършване на проверката на
място след плащане са установени несъответствия с техническите характеристики и
количествата на субсидираните активи, които са посочени в изготвена таблица – влагозащитен радиатор, ел.радиатор, климатик
сплит система за висок стенен монтаж,
В оспорения акт са посочени процентите
на наложените санкции съгласно публикуваната на сайта на ПРСР 2007-2013 (http:
//prsr. bg/merki/index. html)
и утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
"Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР
2007-2013".
За констатираните нарушения описани в точка 1 и съгласно точка 7 от
Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013
г., когато са открити факти и индикатори, които водят до заключение, че има
функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия,
необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в
противоречие с целите на мярката, следва да бъде наложена финансовата корекция
в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора.
За констатираното нарушение, описано в т.2 и съгласно чл. 30 от Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20 % от предвидените
приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия
период и времетраенето на неизпълнението е две финансови години, следва да бъде
наложена финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ
по договора.
За констатираното нарушение в точка 3 и съгласно точка 18 от Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., при
констатиране на изпълнение по-малко от 50% от заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост и неизпълнението не оказва
влияние върху целите и изпълнението на проекта, и времетраенето на
неизпълнението е до две финансови години, следва да бъде наложена финансова
корекция в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора.
За констатираните нарушения, описани в точка 4 и съгласно точки 2 и 3 от Методика
за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., когато
ползвателят не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по
предназначение или когато активи, предмет на подпомагане са продадени, дарени,
с учредено право на ползване на трето лице или отдадени под наем (аренда), и неизпълнението
се отнася за по-малко от 50% от стойността на изплатената финансова помощ по
договора и не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта, следва да
бъде наложена финансова корекция в размер на финансовата помощ за актива/ите, които не се използват по предназначение или които са
продадени, дарени, с учредено право на ползване на трето лице или отдадени под
наем (аренда).
В Методиката изрично е посочено, че когато са установени редица нередности
при изпълнението на един и същ договор, за които е подадена заявка за плащане
до 01.01.2015г, се п****га първо санкцията по чл. 30
от Регламент 65/2011 г., след което се налага санкцията за най-сериозната
нередност за неспазване на другите задължения, ако такава е установена.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната
съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на назначеното вещо лице
къщата за гости „****“ разполага с рецепция, съвместена с бар и регистър за
туристи, както и със свой собствен интернет сайт, който се рекламира в
сайтовете за предплатени ваучери самостоятелно. Вещото лице не е намерило общо
рекламиране с къщата за гости „****“ с изключение на един стар сайт. На
28.06.2013 г. е съставен Констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа „Къща за настаняване на гости“ с възложител „*****“ ЕООД, а на
17.07.2013 г. е издадено от община ***** Удостоверение № 8 за въвеждане в
експлоатация на строежа. Документите за финализиране на проекта на къщата за
гости са подадени в ДФЗ със заявка за плащане № 1131202185301 от 06.03.2014 г.
На 29.07.2014 г. е направено окончателно плащане по субсидията от ДФЗ.
Процентът на изпълнение съгласно утвърдения бизнес план за финансовата
2014 г. е 0.00 %, а за 2015 г. -1.43 %.
Средният процент на изпълнение за двете финансови години е 0.72 %. Заетите
работни места и сключените трудови договори към датата на проверката, извършена
от ДФЗ е 1 бр.
През анализирания период са
регистрирани сключени трудови договори с 11 лица. Налице са множество
прекратяване на трудови договори. През периода са правени заявки за свободни
работни места в Бюрото по труда. Средно списъчния състав на персонала за 2014 и
2015 г. е нула бройки.
Размерът на финансовата корекция върху оторизираната сума, включваща само
средствата, субсидирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР), без сумите, финансирани от държавния бюджет следва да бъде 80 % от
240 497.09 лв. – 192 397.67 лв. Размерът на санкцията е определена
съгласно словесното описание в т. 7, т.30 от Методиката за определяне на
санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 т.
Обхвата на извършената административна проверка е както по отношение на
финансовите активи, предмет на финансовото подпомагане по мярка 312 от
Програмата за развитие на селски райони (ПРСР) за
периода 2007-2013 г., така и по отношение на някои от заложените в бизнес плана
показатели, част от цялостния проект. Размера на заложените приходи в бизнес
плана за първата година (2014) е 133000.00 лв., а за 2015 г. 140 000.00 лв.
Процентът на изпълнение на приходите за финансовата 2014 г. е 0.00 %, а за 2015
г. – 1.43 %. Финансовите операции, свързани с подпомаганите дейности са водени
в отделна счетоводна система и в съответствие с изискванията на чл. 42, ал.1 от
Наредба № 8 от 03.04.2008 г. Счетоводството е водено на софтуерен продукт
„Плюс-минус“ и единствения обект на счетоводно отразяване е дейността на къщата
за гости „****“. Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти
по ПРСР 2007-2013 г. и в частност т.30 от същата е спазена при определяне
процентния размер на санкцията. Правилно е определен размера на финансовата
корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора с
оглед процентното съотношение между фактически реализираните приходи през 2014
и 2015 г., и заложените такива в бизнес плана за тези години.
С оглед изясняване на делото по искане на жалбоподателя, вещото лице е
изготвило допълнително заключение по допуснатата СИЕ, в което е посочило, че
при оценката на бизнес плана не е извършвано редуциране на броя на нощувките,
респективно на размера на приходите в бизнес плана към проекта „Изграждане на
къща за настаняване на гости ****“. В бизнес плана към този проект е заложена
заетост 200 дни годишно за всички години, съгласно Заповед 01-РД/1320 от 09.05.2010 г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ. Затова не се е налагало ДФЗ да прави редуциране на приходите
при оценка на бизнес плана.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвените от него заключение и
допълнително заключение. Същите са приобщени към доказателствения
материал по делото. Съдът кредитира същите, тъй като ги намира за професионални
и безпристрастни. Те не са оспорени от страните по делото.
По делото е допусната и съдебно-техническа експертиза. Според заключението
на назначеното вещо лице при проектиране, изграждане и използване на къща за
гости „****“ е налице осигурена възможност за самостоятелно функциониране на
този обект съгласно неговото предназначение., в т.ч. по отношение на техническа
инфраструктура – достъп до улица, ел.мрежа, ВИК мрежа. Достъпът до къщата се
осъществява от южната страна на къщата по улица „****“ с трайна настилка.
Достъпът към къща за гости „****“ се осъществява от източната страна на къщата
по улица „****“ с трайна настилка. Вещото лице не е констатирало изкуствено
разделяне на производствени и технологични процеси или ползване на обща
инфраструктура, финансирана от ПРСР с цел осъществяване на предимство в
противоречие с целите на мярката по ПРСР за процесния
период. Не са констатирани документи за
общи ел.инсталации, общи ВИК инсталации, общи ОВ инсталации и др. На място не е
налице обща масивна ограда, която е непрекъсната и ограждаща двете къщи за гости
„****“ и „****“. Вещото лице се е позовало на представена сателитна снимка и на
скица, издадена от община *****, за да направи заключение, че в участъка на
общата граница между двата имота няма масивна ограда, а ограда от мрежа,
поставена върху колове от арматурно желязо. На северната граница на двата
парцела няма ограда. В одобрения проект на къщата за гости „****“ не е налице
предвиждане за изграждане на ограда, финансирана от ПРСР.
Вещото лице е установило какви проверки са извършвани в периода от първата
проверка през 2011 г. до 2016 г. и ги е отразило в заключението. Съществуващият
в близост до къщата за гости „****“ плувен басейн е изграден в УПИ VII-244, кв.
53, който е собственост на „****“ ЕООД. Достъпът на клиенти до басейна се
осъществява през врата от южната страна в масивната ограда, както и по алея
между двата парцела. Между УПИ, собственост на „****“ и УПИ, собственост на „****“
ЕООД има ограда от изправени дървени палети, нетрайно прикрепени към земята.
Вещото лице е констатирало, че в преписката няма данни беседка, батут, пейки и изкуствено езеро да са финансирани от ПРСР.
Вещото лице при направено сравнение между строителните книжа – архитектура на
двете къщи за гости – „„****“ и „****“ е установило разлика в помещенията до стълбищната клетка по нива, от което следва и разлика в
проектите – част конструкции, част ЕЛ., част ВИК и част ОВ. Представените
КСС-та на двете къщи за гости също са за различни стойности, посочени в
заключението.
Проектант на строителните книжа на къща за гости „****“ е ****“ ООД гр.
София, а проектант на строителните книжа на къща за гости „****“ е ЕТ“****“ гр.
София.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Посочва, че има
разлика в построяването на двете къщи за гости „****“ и „****“. Те са изградени в различни имоти, с
различни парцели, урегулирани в различни парцели.
Заключението е прието без възражения от жалбоподателя и е оспорено от
ответника от т.1 до т.7, но не е поискана нова или допълнителна експертиза.
Заключението е приобщено към доказателствения
материал по делото. Няма основания да не бъде кредитирано заключението на
вещото лице по допуснатата съдебна експертиза. Вещото лице е отговорило
подробно на поставените му от страните въпроси.
По искане на страните са допуснати до разпит в съдебно заседание свидетели.
Свидетелката М.Т.Ф.работи в ДФЗ. Тя е извършила проверката на място в с. *****
на къщата за гости „****“, която е била през периода от 16.05.2016 г. до
27.05.2016 г. Паралелно са проверявани двете къщи за гости - „****“ и „****“. Предварително
е била уведомена управителката М.И. за проверката. Констатациите, които са
направени са отразени в контролен лист. На свидетелката е направило
впечатление, че близо една до друга има видимо сходни къщи за гости като
архитектура. Освен това са липсвали някои от активите. При проверката е
съблюдавано дали е изпълнен бизнес плана. Къщите имат два отделни входа. Имало
е идентична ограда от двете страни без прекъсване, която е ограждала къщите от
двете страни. Имало е активи, които са се водили в едната къща, а са били
установени в другата. Имало е и уреди с еднакви серийни номера. Пътувайки с
колата свидетелката е видяла табели в с. *****, че двете къщи за гости са били
рекламирани като „къщи за гости ****“. В интернет двете къщи са били
рекламирани като общ комплекс. Между двете къщи е имало ниска телена ограда,
която е разделяла едната къща от другата. Тази ограда е била частично
поставена. Била е с височина около метър-метър и двадесет см.,
прозрачна,телена.
Свидетелят Л.В.П.е служител в ДФЗ, областна дирекция Плевен, отдел РТИ. Бил
е един от служителите, които са извършили проверката на място, която е била и
за двете къщи едновременно. Свидетелят твърди, че всичко каквото са
констатирали е било отразено в контролния лист. При проверката е установено, че
има индикация за функционална несамостоятелност и е нямало достатъчно назначен
персонал. Към момента на проверката е имавло
назначено едно лице, а по бизнес плана е трябвало да има назначени пет лица. Не
са били изпълнени финансовите параметри на бизнес плана. Реализирани са били
по-малък брой нощувки. За къщите е имало билбордове в населеното място, които
са рекламирали къщите за гости и са били на името на „****“. Тази къща е имала
интернет сайт, а къщата за гости „****“ не е имала такъв. Имало е рекламни
брошури, където са рекламирани двете къщи за гости заедно. В интернет сайта „Грабо.**“ за Великден двете къщи са били рекламирани като
общи. Имало е разменени два хладилник. Имало е и други ел.уреди, които по
документи се водят в двете къщи за гости с един и същ сериен номер. Според
свидетеля между двете къщи е имало само декоративна ограда от арматурна мрежа.,
която е била прекъсната на места, където е имало подходи към басейна.
Свидетелката Б.А.П. е съученичка на сестрата на управителката на „*****“
ЕООД М. Х.. Заявява в съдебно заседание, че къщата за гости „****“ се е градяла
през 2014 г., когато М. Х. е била бременна. Според нея двете къщи са с отделни
входове, отделни паркинги. Те са с различни концепции. В къщата за гости „****“
е направено така, че да може да ходят повече групи, за да може да си готвят на
място, тя е на по-битова основа, вътре е фолклорен интериора. В другата къща за гости „****“ е имало
изграден ресторант и е била по-съвременна, имало е рецепция на първия етаж
Административният орган е представил допълнително и заверено копие на Докладна
записка с вх. № 03-0416/1665 от 18.04.2016 г. от Зам.Изпълнителният директор на
ДФЗ до Изпълнителния директор на ДФЗ, в която е посочено, че на основание
промяна във вътрешните процедури за работа във връзка с проверки на място след
плащане по ПРСР 2007-2013 г. са направени допълнения в работните документи на
дирекция „Технически инспекторат“. С докладната записка се предлага изменените
документи да бъдат утвърдени, като датата на утвърждаването да се счита за дата
на влизане в сила на изменените документи.
Представен е и препис на извлечение от правилника за работа на дирекция
Технически инспекторат, работна процедура- Инструкция за работа – Проверка на
място след плащана (последващ контрол), ведно с
приложения 1 и 2 към нея.
По искане на ответника е задължена на основание чл. 176, ал.1 от ГПК
управителката на „*****“ ЕООД с. ***** М. Г. И. да се яви лично в съдебно
заседание и да отговори на посочените от ответника въпроси. В съдебно заседание
тя е заявила, че познава Е. Д. П. – управител на „**** **“ ЕООД., която е нейна
първа братовчедка. Нейния баща и майката
на Е.П. са брат и сестра. Нейния баща е вуйчо на Е.П..
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна.
Основанията за оспорване на административните актове са посочени в чл. 146
от АПК – липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно-производствените правила, противоречие с
материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 168, ал.2 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е нищожно.
Върховният административен съд с Решение № 15652 от 14.12.2018 г.,
постановено по адм. дело № 11440/2017 г. е обявил за
нищожна Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., утвърдена от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие". Това решение е обжалвано пред
5-членен състав на Върховния административен съд, който с Решение №
8020/29.05.2019 г. постановено по адм. дело №
1757/2019 г. е оставил в сила Решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. на тричленен състав на Върховния
административен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. То е
влязло в сила от датата на постановяването му.
По настоящото дело финансовата корекция е определена в съответствие с Методиката
за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие".
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК,подзаконовият нормативен акт се смята отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Нормата предвижда действие занапред на отмяната на
неправилен нормативен акт и не е приложима за подзаконов нормативен акт, който
е нищожен. Нищожният подзаконов нормативен акт не поражда правни последици,
създава само привидност на нормативен акт и на основание чл. 196 и чл. 172, ал.
2 от АПК съдът обявява нищожността на нормативния акт, а не го отменя.
Позоваването на чл. 195, ал. 1 от АПК за нищожен подзаконов нормативен акт е
неоснователно. Предвиденото в чл. 195, ал. 2 от АПК уреждане на правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
по идентичен начин с уреждането на правните последици от отменен подзаконов
нормативен акт не е основание да се поддържа, че в чл. 195, ал. 1 от АПК е
предвидено действие за напред на съдебното решение за обявяване на подзаконов
нормативен акт за нищожен, каквото съдържание чл. 195, ал. 1 от АПК няма.
В този смисъл е Определение № 7575/21.05.2019 г. на Върховния
административен съд, постановено по адм. дело №
5485/2019 г., както и Определение № 5470/11.04.2019 г. на 5-членен състав на
Върховния административен съд, постановено по адм.
дело № 3359/2019 г., в което е прието, че обявената нищожност на нормативния
акт важи от момента на издаването му.
Върховният административен съд е приел, че Методиката за определяне на
санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони
2007 – 2013г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" не е
вътрешно служебен акт, а е акт, с който се определят условията и реда, при
които на ползвателите се налагат санкции за извършените от тях нарушения във
връзка с Програмата за развитие на селските райони. Тя е подзаконов нормативен
акт по смисъла на чл. 75, ал.1 от АПК и чл. 1а от Закона за нормативните
актове. По настоящото дело финансовата корекция на търговското дружество е
определена на базата на обявената за нищожна Методика.
В правната доктрина се приема, че нищожните административни актове не
пораждат и никога не могат да породят правни последици, към които са насочени,
и не могат да бъдат санирани. При това положение
нищожността на оспорения административен акт подлежи на преценка към момента на
постановяване на съдебното решение по делото. Тъй като нищожният
административен акт не поражда целените правни последици, той не може да бъде
годна правна основа на друг акт. Следователно обжалваното в настоящото съдебно
производство решение, което се основава на нищожен административен акт е
нищожно. Съдът е длъжен да следи за нищожността на оспорения административен
акт служебно, поради което тази нищожност следва да бъде прогласена.
Независимо от обстоятелството, че оспореният административен акт е нищожен,
съдът намира, че следва да изложи и мотиви относно основанията за
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия
орган, одобрил проекта. По силата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата
за развитие на селските райони, функциите на органи за управление, контрол и
администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието,
храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна
агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските
производители и в актовете по неговото п****гане.
Съгласно чл. 2, т. 1 от
ПМС № 121 от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани
от Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз за програмния период 2007 - 2013 г., договарящият орган е
управляващ орган на оперативните програми при предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по оперативните програми. В случая изпълнителният директор на
ДФ "Земеделие" се явява ръководител на управляващия орган, одобрил
проекта, както и ръководител на Разплащателната агенция по чл. 11, ал. 2, т. 4
от ЗПЗП, поради което и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП обжалваното решение
за налагане финансова корекция е издадено от компетентен орган съобразно
предоставените му правомощия.
Оспореното решение е издадено в изискуемата по
закон писмена форма и съдържанието му е съобразено с разпоредбата на чл. 59 от АПК. То е мотивирано. Посочени са фактически и правни основания за издаването
му.
Съдът не установи
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Производството по налагане на финансова корекция е по реда на ЗУСЕСИФ. Съгласно
чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаването на решението по ал. 1 управляващият
орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок,
който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. В ал. 3 е предвидено, че решението по ал. 1 се
издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в
неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и
направените от него възражения. От доказателствата по делото е видно, че това
изискване на закона е спазено, като преди издаването на решението за определяне
на финансова корекция жалбоподателя е уведомен с писмо относно констатираните
нарушения, правната им квалификация и размера на финансовата корекция, като му
е дадена възможност да възрази и да посочи доказателства. Жалбоподателят е
представил своите възражения.
Съдът намира, че
оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и с целта
на закона.
Финансовата корекция по
делото е наложена в съответствие с Методиката за определяне на санкциите след
плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г.,
утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие".
Видно от самото съдържание
на Методиката, същата е разработена в съответствие с член 30 от Регламент /ЕС/
№ 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила
за п****гане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета
по отношение на п****гането на процедури за контрол,
както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони. Методиката е приета и в изпълнение и на
основание член 35 от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11
март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на
селските райони и кръстосаното съответствие. Изрично в Методиката е разписано,
че се п****га при неспазване на критерии за допустимост, различни от размера на
площите или броя на животните, като санкциите за видовете нарушения на
нормативните и/или договорените задължения от страна на ползвателите се
определят в размери, посочени в Приложение 1 към методиката, като се отчита
тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването, при
съобразяване на правилата, посочени в приложението. По нататък в Методиката е
описана процедурата, която се следва, в случай, че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорно определени задължения. При така
определеното съдържание на приложения от административния орган акт Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, същата
притежава белезите на подзаконов административен акт по смисъла на чл.7а от
Закона за нормативните актове, тъй като с нея са приети мерки на национално
ниво, необходими за изпълнение и п****гане на
посочените по-горе регламенти, които представляват актове на Европейския съюз.
Нормативният характер на Методиката е очертан и с влязло в сила определение №
14855/05.12.2017 г. по адм. д. № 13288/2017 на
Върховния административен съд – Петчленен състав на първа колегия.
Изискване за позоваване и п****гане на подзаконовия
нормативен акт е същият да е бил удостоверен от органа, който го е издал (чл.
78, ал. 1, т. 2 от АПК), както и да бъде обнародван в „Държавен вестник“ (чл.
78, ал. 2 от АПК). Методиката не е била и не се твърди да е била обнародвана в
„Държавен вестник“, поради което не е произвела редовно действие.
Административен акт, издаден въз основа на несъществуващо правно основание е материално незаконосъобразен. В тази връзка
е ирелевантно обстоятелството дали е налице
неизпълнение на ангажиментите на бенефициента предвид факта, че е санкциониран
с административен акт, издаден при липсва на валидно материално-правно
основание. Материалната незаконосъобразност на един административен акт е
самостоятелно отменително основание, поради което
оспореният административен акт е постановен в противоречие с материално-правните
разпоредби. В този смисъл е Решение № 5914 от 18.04.2019 г. на Върховния
административен съд, постановено по адм. дело №
7523/2018 г.
При този изход на производството следва да бъде
уважено искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски по делото.
Направеното възражение от
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението при
интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. е 3530 лв. плюс 1% за
горницата над 100 000 лева. С обжалваното решение на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 240
497.09 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е 4935
лв. (3530 лв.
плюс 1405 лв.-
1% за горницата над сто хиляди лева).
Жалбоподателят е заплатил на пълномощник сумата от четири хиляди лева, който
размер е в рамките на определения в чл. чл.
8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения
и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на
Решение №
11/312/02185/0/01/04/01 с изх. № 01-2600/1890 от 26.09.2017 г., издадено от Изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на „*****” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление с.*****,
община *****, област Ловеч ул.”****” № *, представлявано
от управител М. Г. И. сумата от общо 6870 (шест
хиляди осемстотин и седемдесет) лева, от които 1700 (хиляда и
седемстотин) лева държавна такса за образуване на административно дело, 1170 (хиляда
сто и седемдесет) лева депозит за вещи лица по допуснатите съдебно-икономическа,
допълнителна съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи и 4000 (четири
хиляди) адвокатско възнаграждение съгласно представения
Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2018 г.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|
|
||