Присъда по дело №1544/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19
Дата: 29 януари 2024 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20231110201544
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Наказателно дело частен
характер № 20231110201544 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. П. З. - родена на 2*** г., в гр. ***,
българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, живуща в гр.
*** неосъждана, ЕГН: **********, за НЕВИНОВНА в това, че:
На 14.01.2021 г. в писмен сигнал, адресиран до Министъра на
вътрешните работи с вх. № 812102-47/14.01.2021 г. чрез израза:
„Нееднократно на четири очи М. ми е отправял заплахи, че „ ще се видиме в
гроба“ е приписала престъпление на частния тъжител Т. К. М., а чрез
израза: “… М. извършва редовно превози на хора с личния и служебния си
автомобил и често използва служебни автомобили за превоз на негови
строителни материали и земеделска продукция, която произвежда в
с.Боровци и доставя на магазина, в който работи Живкова, както и той самия
извършва товаро-разтоварни дейности в магазина, по време, в което е на
работа в пожарната, стои в магазина постоянно като бодигард..“ е разгласила
позорни обстоятелства за частния тъжител Т. К. М. в качеството му на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията
му, като клеветата е разпространена по друг начин – престъпление по
чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.2, предл.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК ,
поради което и на основание чл. 304 НПК я ОПРАВДАВА по така
повдигнатото обвинение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА Т. К. М., ЕГН
1
********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. З. (с установена по делото самоличност)
направените от последната разноски в производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 19/29.01.2024 г.
ПО НЧХД № 1544/2023 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ


Софийският районен съд е сезиран с тъжба от Т. К. М. чрез
пълномощника му – адв. Л. В. – САК, срещу Д. П. З., с която е повдигнато
обвинение срещу последната за това, че:
На 14.01.2021 г. в писмен сигнал, адресиран до Министъра на
вътрешните работи с вх. № 812102-47/14.01.2021 г. чрез израза:
„Нееднократно на четири очи М. ми е отправял заплахи, че ще се видиме в
гроба“ е приписала престъпление на частния тъжител Т. К. М., a чрез
израза: “… М. извършва редовно превози на хора с личния и служебния си
автомобил и често използва служебни автомобили за превоз на негови
строителни материали и земеделска продукция, която произвежда в
с.Боровци и доставя на магазина, в който работи Живкова, както и той самия
извършва товаро-разтоварни дейности в магазина, по време, в което е на
работа в пожарната, стои в магазина постоянно като бодигард“ е разгласила
позорни обстоятелства за частния тъжител Т. К. М. в качеството му на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията
му, като клеветата е разпространена по друг начин – престъпление по
чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.2 (изм. - ДВ, бр. 67/2023г.), предл.2 и т.3
(отм. – ДВ, бр. 67/2023г.) вр. чл.147, ал.1 от НК.
В съдебно заседание в хода по същество повереникът на частния
тъжител –адв. В.– САК, поддържа обвинението. След анализ на събрания в
хода на производството доказателствен материал намира, че обвинението е
доказано както от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че самата
подсъдима не отрича авторството на деянието– сигналът от 14.01.2021 г. е бил
депозиран до Министъра на вътрешните работи, с дата и подпис и годен да
предизвика проверка, каквато е била осъществена. Счита, че поради
естеството на сигнала, изнесените с него клеветнически твърдения са
стигнали до знанието на широката общественост. Видно от доклада по
извършената проверка, не се установявали сочените от З. действия, нито
нарушения от страна на тъжителя на служебни и етични правила. Намира, че
деянието е извършено с пряк умисъл, предвид това, че по инициирана от
подсъдимата със сигнал от 04.12.2020 г. друга проверка не са били
установени приписваните на М. действия, за което писмено е била уведомена.
З. е съзнавала, че не е била очевидец на описаните факти, знаела е, че същите
са неверни, осъзнавала е, че с тях клевети М., но въпреки това е депозирала
сигнал със същото съдържание. Последното сочело упоритостта, с която
подсъдимата преследвала своята цел – да клевети.
В заключение адв.В. пледира за постановяване на осъдителна присъда по
отношение на подсъдимата, като наказанието следвало да се индивидуализира
1
при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства – качеството на
длъжностно лице, упоритостта, с която е преследвала престъпната си цел и
липсата на самокритичност към стореното. Ето защо, счита, че с налагане на
наказание към максималния размер на предвиденото в закона, ще се изпълнят
целите на индивидуалната и генералната превенция. Претендира присъждане
на сторените от тъжителя разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата –адв. В. Х. –
САК, излага становище, че в случая следва да се анализира само писмения
сигнал, подаден от подсъдимата до Министъра на вътрешните работи с вх. №
812102-47/14.01.2021 г., чрез който тъжителят е инкриминирал двата израза,
както и предвид настъпилата преклузия за сигнала от 04.12.2020 г. за
подаване на тъжба. Намира, че от събраните доказателствени средства се
установило верността на твърденията на подсъдимата. Посочва, че според
практиката на ВКС и ЕСПЧ с подаването на жалби и сигнали с цел търсене на
държавна закрила не може да осъществи състав на престъплението клевета,
тъй като правото на подаване на жалби и сигнали е конституционно
защитено. Казусът бил именно такъв и не се е доказало да е извършено
разпространение на изнесеното в сигнала до Министъра на вътрешните
работи, нещо повече – налице бил отказ този сигнал да бъде предоставен на
частния тъжител с оглед обстоятелството, че в него се съдържат лични данни
за трети лица, а самите данни от сигнала се предоставяли единствено на
длъжностните лица, ангажирани с извършване на проверката. Счита, че
твърдяното разпространение, посочено в обвинението, а именно „по друг
начин“ не се доказало по делото и този начин е останал неизвестен. Намира,
че по делото не са се събрали доказателства, че подсъдимата е осъществила
инкриминираното с тъжбата деяние, за което е привлечена към наказателна
отговорност.
По изложените аргументи защитата пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подсъдимата Д. З.. Претендира
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, за който
представя списък.
Подс. З. дава обяснения по обвинението като посочва, че
обстоятелствата, описани в подадения от нея сигнал до Министъра на
вътрешните работи, са основани на личните й възприятия. Твърди, че дори
една от заплахите отправена от тъжителя спрямо нея, била с пистолет, във
връзка с което сигнализирала полицията. Заявява, че М., облечен в униформа
е ходил да дава наставления на компетентните съдебни органи какво да се
случва с подадените жалби от неговата приятелка Ирена В.а Живкова.
В правото си на последната дума подс.Д. З. отправя молба към съда да
бъде оправдана.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбите на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
2
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Д. П. З. е родена на 2*** г. в гр. ***, българка, български
гражданин, с висше образование, омъжена, с адрес: гр. ***, ул. „Георги
Данчов“ № 34, неосъждана, с ЕГН **********.
Към инкриминираната дата – 14.01.2021 г. подсъдимата била управител
на дружеството „В и К Берковица“ ЕООД. Към същата дата частният тъжител
Т. К. М. изпълнявал длъжността ВПД началник на УПБЗН – Вършец към
РСПБЗН – Берковица към РДПБЗН – ***.
Отношенията между подс.З., частния тъжител К. и жената, с която той
живеел на семейни начала-Ирена В.а Живкова били влошени. По жалба на
Живкова било образувано досъдебно производство, което било прекратено, а
впоследствие било образувано и такова по чл.1 от УБДХ срещу Д. З. за това,
че 02.11.2020 г. около 08:00 часа в помещенията на РСПБЗН – Берковица е
извършила непристойна проява, изразяваща се в скарване и скубане на Ирена
В.а Живкова, с което е нарушила обществения ред и спокойствие.
На 04.12.2020 г. подс. З. депозирала писмен сигнал до Директора на
РДПБЗН – *** с вх. № 812101-1756/04.12.2020 г., с копие до Директора на ГД
ПБЗН- София и до Министъра на вътрешните работи, съдържащ следните
изрази: „Нееднократно на четири очи М. ми е отправял заплахи, че ще се
видиме в гроба“, както и “…М. извършва редовно превози на хора с личния
и служебния си автомобил и често използва служебни автомобили за превоз
на негови строителни материали и земеделска продукция, която произвежда в
с.Боровци и доставя на магазина, в който работи Живкова, както и той самия
извършва товаро-разтоварни дейности в магазина, по време, в което е на
работа в пожарната, стои в магазина постоянно като бодигард“.
За изясняване на обстоятелствата, изложени в сигнала със Заповед №
1003-438/07.12.2020 г. на директора на РДПБЗН – *** било възложено
извършване на проверка.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Доклад за
извършена проверка, видно от който не са събрани данни Т. К. М.-ВПД
началник на УПБЗН – Вършец към РСПБЗН – Берковица да е нарушил
етичните норми за поведение на държавните служители в МВР, поради което
сигналът на г-жа Д. З. от гр.*** следвало да бъде приет за неоснователен. За
този извод на комисията, извършила проверка по подадения на 04.12.2020 г.
сигнал, З. била уведомена. Същата останала неудовлетворена от резултата от
извършената проверка по подадения от нея сигнал, поради което З.
адресирала нов сигнал до Министъра на вътрешните работи с вх. № 812102-
47/14.01.2021 г., в който потвърждавала изнесеното в сигнала от 04.12.2020 г.,
като изрично твърдяла, че М. продължава да извършва деянията, описани в
първоначалния сигнал.
Със Заповед № 1963-к-187/03.02.2021 г. на Главен комисар Н.Николов –
директор на Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на
населението“ било възложено извършване на проверка за изясняване на
3
постъпилите данни със сигнал вх. № 812102-47/14.01.2021 г.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Доклад за
извършена проверка с рег.№ 1983-4383/19.03.2021 г., от чието заключение се
установява, че комисията извършваща проверката не е открила непроверени
факти и обстоятелства, изложени в сигнала на г-жа З. от 04.12.2020 г.
Твърдението в сигнала за упражняван натиск от страна на мл.експерт Т. М.
върху служители на РСПБЗН- Берковица с посещения в домовете им, за да
подкрепят позицията му при извършваната проверка по сигнала от 04.12.2020
г., не се потвърждава. За намаляване на напрежението и избягване на бъдещи
конфликти между г-жа Д. З.-управител на „В и К Берковица“ ЕООД и
мл.експерт Т. К. Мхайлов със Заповед № 1983-к/320/26.02.2021 г. по описа на
ГДПБЗН- МВР, считано от 05.03.2021 г. била прекратена заеманата от М.
длъжност и същият бил назначен на длъжността „Началник на дежурна
смяна“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РСПБЗН –***.
На 03.06.2021 г. Т. К. М. подал в СРС, НО тъжба срещу Д. П. З. с
твърдения за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.2, т.3 и
т.4 вр.чл.147, ал.1, предл.1 и 2 от НК, въз основа на която било образувано
НЧХД № 7877/21 г. по описа на СРС, НО, 109 състав. С протоколно
определение от 31.01.2022 г. на основание чл.250, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.5, т.2
от НПК наказателното производство по делото било прекратено. Това
определение било обжалвано от частния тъжител, като с Решение №
732/16.11.2022 г. на СГС, НО, XIV въззивен състав било отменено
определението за прекратяване на наказателното производство, постановено
по НЧХД № 7877/2021 г. по описа на СРС, НО, 109 състав и делото било
върнато за разглеждане от друг състав на СРС. В изпълнение на указанията на
въззивната съдебна инстанция в СРС, НО било образувано НЧХД №
15568/2022 г. по описа на СРС, НО, 135 състав. С разпореждане №
14325/20.12.2022 г. съдията –докладчик на основание чл.42, ал.2 от НПК е
прекратил съдебното производството по делото и е изпратил същото по
компетентност за разглеждане на РС- ***, като е приел, че именно това е
съдът, в чийто район се намира центъра на интереси на засегнатото лице. С
разпореждане № 32/10.01.2023 г. съдията -докладчик при РС- *** е прекратил
съдебното производство по НЧХД № 1573/2022 г. по описа на РС – *** и е
повдигнал спор за подсъдност меду РС- *** и СРС. По този спор се е
произнесъл състав на ВКС, 1-во, н.о., като с Определение № 41/25.01.2023 г.
е върнал делото на СРС, НО, 135 н.с. за разглеждането му и решаването му по
същество.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на производството и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства – преписка от извършена проверка по сигнал вх. № 812102-
47/14.01.2021 г. по описа на МВР, ведно с преписка от извършена проверка по
сигнал с вх. № 812101-1756/04.12.2020 г. по описа на РДПБЗН – ***,
4
обособени в отделен том на делото; справка –съдимост (л.84), Решение №
68/06.06.2023 г. на РС – Берковица (л.85-86 от делото); както и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите Боян Атанасов
Георгиев, Л. К. Антонов, Пламен Захаринов Захариев, Георги Асенов Горанов
и обясненията на подс. З..
От съдържанието на сигнал с вх. № 812101-1756/04.12.2020 г. по описа
на РДПБЗН – *** се установяват инкриминираните в тъжбата изрази. Следва
да се отбележи обаче, че в тъжбата не е инкриминиран този сигнал, а
сигналът, подаден от подсъдимата на 14.01.2021 г. и адресиран до Министъра
на вътрешните работи, който е заведен с вх. № 812102-47/14.01.2021 г. В този
сигнал изобщо липсват инкриминираните в тъжбата изрази, а се изразява
неудовлетворение от направената по сигнала от 04.12.2020 г. проверка. В него
се казва: “Внасям пред Вас настоящия сигнал с цел да бъде направена пълна и
всеобхватна проверка по изнесените в първия сигнал факти и обстоятелства,
както и да бъде извършена проверка на начина, по който са събрани
доказателства по сигнала от дата 04.12.2020 г. В хода на проверката до мен
достигна информация, че е упражняван натиск върху служители на пожарната
от лицето Т. К. М., изхождайки от неговата позиция и административна
съподчиненост. До мен достигна информация, че Т. К. посещава служители
на Берковската пожарна в домовете им, като упражвяна натиск върху тях с
цел да формират и подкрепят при проверката неговата позиция. Считам, че с
това си поведение служителя на МВР затвърждава порочната си практика да
оказва натиск и върху подчинените си с цел да се прикриват фактите от
сигнала. По време на предходната проверка лицето продължава да извършва
деяния изложени в сигнала от 04.12.2020 г. Очаквам от Вас да извършите
задълбочена проверка, като възложите същата на лица, извън системата на
РД“ПБЗН“ – гр.***“.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че в конкретния по
делото случай в сочения в тъжбата сигнал с вх. № 812102-47/14.01.2021 г. не
се съдържат описаните в същата изрази за разпространяване на позорящи
обстоятелства за тъжителя в качеството му на длъжностно лице или за
приписано му престъпление. Единствено се твърди, че „по време на
предходната проверка лицето продължава да извършва деяния изложени
в сигнала от 04.12.2020 г.“, без обаче да се пояснява кои деяния, на коя дата
и как са извършени. В този сигнал З. акцентира на недоволството си от
начина на извършване на проверката по подадения от нея предходен сигнал
на 04.12.2020 г., като твърди, че е получила информация, че Т. К. М.,
изхождайки от неговата позиция и йерархична съподчиненост е оказвал
натиск върху служители на пожарната и моли за извършване на задълбочена
проверка от лица, които не работят в РД“ПБЗН“ – гр.***“.
Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства –показанията на разпитаните свидетели не следва да бъдат
подлагани на самостоятелен и задълбочен анализ, тъй като нито един от
свидетелите не е запознат със съдържанието на сигнала от 14.01.2021 г.,
5
подаден от подс.З. срещу ЧТ М., в който както беше посочено по –горе не се
съдържат инкриминираните изрази в тъжбата, за които е повдигнато
обвинение на подс. З..
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че всеки един от
разпитаните по делото свидетели, изложи в показанията си информация за
факти, лично и пряко възприети от него, от които може еднозначно да се
направи обоснования извод за влошени отношения между частния тъжител и
подс. З.. Свидетелите Боян Георгиев и Л. Антонов са близки на тъжителя М. и
го познават като коректен човек. Същите са били наясно с това, че между М.
и З. има конфликт и че по отношение на М. е била извършвана проверка.
Св.Антонов в разпита си пред съда обясни, че от пожарникарите в
гр.Берковица е разбрал, че между З. и Ирена Живкова е възникнал конфликт в
сградата на диспечерната стая в пожарната, при който З. е хванала Живкова
за косата. Съдът кредитира с доверие тези показания, тъй като намират
подкрепа в приложеното по делото писмено доказателство - Решение №
68/06.06.2023 г. на РС – Берковица (л.85-86 от делото), от което се
установява, че Д. З. е била призната за невиновна за извършена на 02.11.2020
г. в сградата на РСПНЗН- Берковица непристойна проява по смисъла на чл.1
от УБДХ.
Свидетелят Пламен Захариев е съпруг на подсъдимата, а св.Георги
Горанов е бил нейн адвокат по воденото и посочено по-горе дело по УБДХ. И
двамата познават подс. З. и знаят за влошените й лични отношения с
тъжителя Т. М., като според тях изложеното в сигналите на г-жа З. отговаря
на обективната действителност. В тази насока са и обясненията на подс.З.,
като следва да се отчете двойствената им природа - средство за защита и
доказателствено средство.
От заключението на изготвения и приобщен към материалите на делото
Доклад за извършена проверка по сигнала на г-жа З. от 04.12.2020 г. се
установява, че не са събрани данни Т. К. М.-ВПД началник на УПБЗН –
Вършец към РСПБЗН – Берковица да е нарушил етичните норми за поведение
на държавните служители в МВР, поради което сигналът следвало да бъде
приет за неоснователен.
От изготвения и приобщен към материалите на делото Доклад за
извършена проверка с рег.№ 1983-4383/19.03.2021 г., се установява, че
комисията извършваща проверката по сигнала на г-жа З. от 14.01.2021 г. не е
открила непроверени факти и обстоятелства, изложени в сигнала на г-жа З. от
04.12.2020 г. Твърдението в сигнала за упражняван натиск от страна на
мл.експерт Т. М. върху служители на РСПБЗН- Берковица с посещения в
домовете им, за да подкрепят позицията му при извършваната проверка по
сигнала от 04.12.2020 г., не се потвърждава. За намаляване на напрежението и
избягване на бъдещи конфликти между г-жа Д. З.-управител на „В и К
Берковица“ ЕООД и мл.експерт Т. К. Мхайлов със Заповед № 1983-
к/320/26.02.2021 г. по описа на ГДПБЗН- МВР, считано от 05.03.2021 г. била
6
прекратена заеманата от М. длъжност и същият бил назначен на длъжността
„Началник на дежурна смяна“ в група „Пожарогасителна и спасителна
дейност“ на РСПБЗН –***.
Съдът кредитира с доверие всички приобщени към материалите на
делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни
органи и са съставени за цели извън процеса, поради което не възникват
основания за поставянето им под съмнение.
Изводите си относно чистото съдебно минало на подс.Д. З., съдът
обоснова с приобщената към материалите на делото справка–съдимост.
Всички събрани по делото доказателства, обсъдени по –горе, както
поотделно, така и в своята съвкупност по един категоричен начин позволиха
на съда да приеме описаната фактическа обстановка, въз основа на която бяха
изградени изводите относно приложимото право.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От обективна страна съставът на престъплението клевета е свързан с
разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти, които са
неистински и са позорни (недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото),
както и с приписване на неизвършено престъпление.
Престъплението е резултатно, като за довършеността му се изисква
твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл, да са доведени до знанието
на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За
съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо същото
да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е умишлено престъпление, което се
извършва с пряк или евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава, че
довежда до знанието на трето лице неистински позорни за другиго
обстоятелства или му приписва неизвършено от него престъпление.
Квалифицираният състав на престъплението клевета по чл.148, ал.2,
предл.1, вр. ал.1, т.2 (изм. – ДВ, бр. 67/2023г.) , предл.2 от НК е налице, когато
клеветата е разпространена е разгласена „по друг начин“, а именно когато
разпространяването й е доведено до знанието на по- широк кръг хора, като
това става най-често чрез радио, високоговорителна уредба, телевизия и др.
начини на масово осведомяване, различни от печатните произведения,
подаване на жалби, сигнали и др.
Клеветата е квалифицирана по чл.148, ал.2, предл.1, вр. ал.1, т.3 (отм. –
ДВ, бр. 67/2023г.), когато е осъществена спрямо длъжностно лице при или по
повод изпълнение на службата или функцията му.
Авторството на подсъдимата по отношение на инкриминираните изрази,
не се оспорва. Следва да се отбележи обаче, че тези изрази се съдържат в
сигнала от 04.12.2020 г., а не в сигнала от 14.01.2021 г., за който е повдигнато
обвинение на подс. Д. З., което от своя страна е самостоятелно и достатъчно
7
основание за оправдаване на подсъдимата по така повдигнатото й с частната
тъжба обвинение.
В тълкувателната дейност на ВС и текущата практика на ВКС, в
принципни решения, не се поставя никакво ограничение за възможността
частният тъжител да поправи допуснатата непълнота или неточност в
съдържанието на частната тъжба, като дата, място или елементи от
фактическото изпълнение на деянието. Но отстраняването на тези
недостатъци в тъжбата трябва да е преди изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по чл.81 ал.3 от НПК. Този срок е абсолютна процесуална
предпоставка за образуване на делото от частен характер. Това изискване на
закона задължително трябва да се изпълни и е свързано с необходимостта да
се очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния процес по
обвинението за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение. За
престъпленията, преследвани по частното обвинение, подобно на
обвинителния акт – за престъпленията от общ характер, от лицето което се
легитимира като пострадал от престъпление от частен характер се изисква в
тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на
наказателния процес, които могат да бъдат изменени и в хода на съдебното
следствие при установяване на основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението –чл.287, ал.6 от НПК, като частният
тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл.81,
ал.3 от НПК. Но тъй като частната тъжба е депозирана в съда на 03.06.2021 г.,
настоящият съдебен състав приема, че тъжителят е следвало да инкриминира
сигнала, подаден на 04.12.2020 г., а не този подаден на 14.01.2021 г., която
дата се сочи и като дата на извършване на деянието, тъй като в съдържанието
на частната тъжба не е посочена изрично датата на узнаването му от страна на
частния тъжител, за да може да се направи преценка за спазване на срока по
чл.81, ал.3 от НПК. Посочва се единствено, че през месец януари и в началото
на м.февруари тъжителят бил извикан от началника си и уведомен, че спрямо
него ще започне извършване на дисциплинарна проверка.
Във връзка с престъплението „клевета” са инкриминирани следните
изрази по отношение на ЧТ Т. М.: „Нееднократно на четири очи М. ми е
отправял заплахи, че ще се видиме в гроба“ и “…М. извършва редовно
превози на хора с личния и служебния си автомобил и често използва
служебни автомобили за превоз на негови строителни материали и
земеделска продукция, която произвежда в с.Боровци и доставя на магазина, в
който работи Живкова, както и той самия извършва товаро-разтоварни
дейности в магазина, по време, в което е на работа в пожарната, стои в
магазина постоянно като бодигард“, като квалификацията на вмененото на З.
престъпно деяние е във връзка с длъжностното качество на ЧТ М..
Безспорно по делото е качеството на ЧТ на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т.1, б. „а“ от НК към момента на извършване на деянието, като е
налице и функционална връзка между длъжностното качество на М. и
осъществяване на деянието от страна на подсъдимата във връзка с това му
8
качество.
В своята практика ЕСПЧ е посочил, че твърдения, направени в жалби,
или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване”
(на клеветнически твърдения), тъй като техните автори не възнамеряват да
накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят
правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ
от страна на властите. Съдът е отбелязал, че по този начин се реализира
възможността в едно демократично общество, управлявано от
върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в
поведението на длъжностно лице, независимо че подобни твърдения могат да
окажат негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното
лице и да подкопаят авторитета му.
В настоящия случай подсъдимата е подала сигнали до Директора на
РДПБЗН – ***, респ. до Министъра на вътрешните работи, с което е
упражнила правото си да сезира държавен орган с оплакване за нередност,
която субективно счита, че съществува. Оплакването й е по повод на действия
на ЧТ М., които е възприела лично, респ. опасението й от липсата на
задълбочена проверка на случая, след подадения от нея сигнал.
Обстоятелството, че извършената по повод на първия сигнал проверка не е
констатирала нередност, не повлиява негативно на правото й на жалба, тъй
като последното съществува вън и независимо от основателността на
оплакването. Право да подадат жалба имат всички лица, желаещи да
сигнализират за нередност, а не само тези, чийто сигнал е основателен.
Затова, упражненото право на жалба не би могло да породи неблагоприятни
правни последици, респективно, от автора на жалбата не може да се търси
наказателна отговорност.
С цел хармонизиране на националното законодателство с изискванията
на установеното в практиката на ЕСПЧ и правилото, че длъжностните лица
могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с
изпълняваните от тях функции, със ЗИДНК (ДВ, бр. 67, 04.08.2023г.)
квалифицираният състав по чл.148, ал.1, т. 3 е премахнат.
С оглед императивното правило на чл. 2, ал. 2 от НК, който разпорежда,
че ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се
законът, който е най-благоприятен за дееца, съдът съобрази, че по-
благоприятен за дееца закон е действащия към момента на постановяване на
присъдата.
Квалификацията на вмененото на З. престъпно деяние във връзка с
длъжностното качество на ЧТ М. и поддържането на това обвинение в хода на
съдебните прения, не води до процесуална невъзможност подсъдимата да
бъде призната за виновна за друго престъпление (такова по основния състав),
но предвид изложените по –горе съображения подс. З. беше призната за
невиновна по така повдигнатото й обвинение. В тази връзка следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че вторият инкриминиран израз е свързан
9
изцяло със заемана от ЧТ длъжност, а първият такъв: „Нееднократно на
четири очи М. ми е отправял заплахи, че ще се видиме в гроба“, чрез който се
твърди, че е приписано престъпление на частния тъжител, не представлява
конкретно твърдение, че тъжителят Т. М. е извършил някакво престъпление
(такова по чл.144, ал.3 от НК или по чл.115 от НК), като в този смисъл
липсват дори най-елементарно определени обективни и субективни признаци
на приписаното престъпление. За да е налице престъплението „клевета” чрез
приписване на престъпление, следва престъплението да е описано по време,
място и начин на извършване. Тези факти следва да се съдържат в
конкретните твърдения, а не да се извличат чрез тълкуване от страна на
пострадалия или други лица на направените изявления.
Доколкото обаче приписването на престъпление представлява частен
случай на разгласяване на позорно обстоятелство, следва да бъде изследван и
въпросът дали инкриминирания израз представлява именно разгласяване на
позорно обстоятелство.
Твърдението на подс.З., че тъжителят М. нееднократно я е заплашвал и
й е казал, че ще се видят в гроба, само по себе си би могло да бъде прието за
позорно обстоятелство. В конкретния случай, обаче следва да се вземе
предвид, че подсъдимата казвайки това не е целяла да наклевети тъжителя,
респективно да разгласи позорно обстоятелство за него, именно поради
формираното вътрешно субективно убеждение в истинността на твърдяното
от нея. В тази насока следва да се вземе предвид изложеното от съда при
анализа на доказателствата, че подс.З. е субективно убедена, че изложеното
от нея в сигналите й отговоря на истината, както и че за заплахите, отправени
й от тъжителя е споделила със съпруга си и със св. Горанов.
В случая подсъдимата Д. З. е била убедена, че изнася едни напълно
достоверни твърдения, като при това положение е очевидно, че липсва
умисъл, и следователно инкриминираното деяние се оказва несъставомерно
от субективна страна. Клеветата е умишлено престъпление, поради което
умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти,
обективно основани на неговата увереност за истинността им, какъвто
именно е процесният случай /Решение №182 от 10.04.2012г. на ВКС по н.д.
№382/2012г., III н.о., НК, Решение №411 от 07.02.2012г. на ВКС по н.д.
№1982/2011 г., III н. о., НК/.
Предвид всички гореизложени аргументи, настоящият съдебен състав
прие, че инкриминираното с тъжбата деяние не изпълва състава на
повдигнатото обвинение, поради което и на основание чл. 304 НПК оправда
подс. Д. П. З..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на адв. В.
за присъждане на сторените от доверителя му разноски.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК Т. К. М.
следва да заплати на Д. П. З. сторените от нея разноски за адвокатско
10
възнаграждение в общ размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11