О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е № ...
гр. Враца, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Колева в.ч.гр. дело № 176 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 129, ал. 3 от
Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от С.И.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес Република Австрия, *** и Н.И.С., ЕГН **********,***,
чрез адв. С. Т., против Определение № 261969/25.03.2021
г. по гр. д. № 693/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и производството по
посоченото гражданско дело е прекратено в частта по отношение на имота и
сделката по нотариален акт № 155, том 1, рег. № 1400, нот.
дело № 115/2018 г. на нот. П. Ц..
В жалбата се твърди, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че за имота е образувано гр. дело № 3601/2020 г. по описа
на Районен съд – Враца за делба, като по него съдът се е произнесъл с
разпореждане от 28.01.2021 г., че претенцията за твърдяна нищожност на
нотариален акт № 81, т. 3, рег. № 3720, нотариален акт № 197/2018 г. и
нотариален акт № 154, том 1, рег. № 1397, нот. дело №
114/2018 г. на нотариус П. Ц., трябва да бъде отделена в друго дело. Твърди се,
че в изпълнение на решението по това разпореждане е депозирана нова искова
молба, по силата на която е образувано гр. дело № 693/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца. Излагат се съображения, че претенцията е разбираема още с
исковата молба, въпреки исканите от съда уточнения, като изрично в абзац 4-ти
от допълнителната молба е посочено, че на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска
съдът да отмени /обезсили/ като нищожен нотариален акт № 155, том 1, рег. №
1400, по нот. дело № 115/2018 г.
Иска се да бъде
отменено изцяло обжалваното определение и да се даде ход на производството.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдебното производство пред Районен съд – Враца е образувано по искова молба на С.И.П. и Н.И.С. срещу "Алезорея"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ф.
М., и А. П., роден на *** г. в Република Румъния, гр. ***, с постоянен адрес
Република Австрия, ***, с искане да се даде начало на процедура по оспорване на
два нотариални акта и след като съдът се увери в твърденията, изложени в
исковата молба, да ги отмени /обезсили/. В титулната част на исковата молба
като правно основание е посочен чл. 537, ал. 2 ГПК. В обстоятелствената част на
исковата молба се посочва, че ищците и първия ответник са собственици на
имот, находящ се в гр. ***, поземлен имот с
идентификатор 12.259.1136.27, с площ от 2037 кв.м., 7-а категория земеделска
земя, със застроена в него еднофамилна вилна сграда с идентификатор
12259.1136.27.1, с площ от 41,00 кв.м., на два етажа, при съседи: имот с
идентификатор 12259.1136.25, 12259.1136.26, 12259.1136.28, 12259.1136.6, като
наследници на общия им наследодател И. А. С. – техен баща, с ЕГН **********,
бивш жител ***. Излагат се твърдения, че имотът е закупен от И. А. С. с
нотариален акт № 62, том 8, рег. № 9792, дело № 1091/2006 г., като по-късно с
нотариален акт № 81, том 2, рег. № 3720, нот. дело №
197/2010 г. И. С. е прехвърлил половината от него на ответното дружество "Алезорея" ЕООД, като нотариалният акт е подписан от
тогавашния едноличен собственик и управител – А. П.. Твърди се, че по-късно по
партида на имота са вписани още два нотариални акта № 154, том 1, рег. № 1397, нот. дело № 114/2018 г. за констатиране право на
собственост и следващия го в номерацията № 155, том 1, рег. № 1400, нот. дело № 115/2018 г. за покупко-продажба на идеални
части от посочения недвижим имот. Направено е изявление, че се оспорват тези
два нотариални акта на основание чл. 586 и чл. 587 ГПК с доводи, че те са
незаконосъобразно съставени и поради това трябва да бъдат отменени. Посочва се,
че по силата на две съдебни решения на Съда в гр. Грискирхен,
Република Австрия, чието признаване е отказано от българския съд, А. П., бивш
съпруг на първия ответник, е признат за собственик на ¼ ид.части от този имот и намиращата се в него сграда.
С разпореждане № 261049/18.02.2021
г. районният съд е оставил исковата молба без движение с указания да се уточни
обстоятелствената част на исковата молба като се изложат съображения на кое или
кои правни основания се атакуват процесните
нотариални актове като нищожни или унищожаеми,
респективно дали се атакува сделката или нотариалното удостоверяване,
респективно да се конкретизира и петитума във връзка с тези уточнения. Посочено е да се
уточни и цената на предявените искове. На ищците е указано още, че посоченото
основание, а именно отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл. 537,
ал. 2 ГПК, не може да се предявява самостоятелно, а е последица от уважаване на
друга искова претенция, т.е. това не е самостоятелно правно основание за
предявяване на иск за нищожност. На ищците е посочена и последицата от
неизпълнението на дадените указания в срок.
С молба вх. № 263852/02.03.2021
г. се уточнява, че в обстоятелствената част на исковата молба е изложена
хронологията на събитията. Посочено е още, че удостовереното в нотариален акт №
154, том 1, рег. № 1397, нот. дело № 114/2018 г.
не е вярно и не отговаря на обективната
действителност, защото А. П. е представил пред нотариуса доказателства, които
са непълни и нарочно подбрани, без да са представени останалите, последващо издадени влезли в сила, които отричат
собствеността му. Заявено е, че основанието за предявяване на два обективно
съединени иска – положителен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК срещу двамата ответници, с които съдът
да признае ищците за собственици на 2/4 от целия имот /по ¼ на всеки от
тях/, след което да уважи акцесорния иск и отмени
/обезсили/ на основание разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК издадения нотариален
акт № 154, том 1, рег. № 1397, нот. дело № 114/2018
г. Посочено е, че сключената сделка с нотариален акт № 155, том 1, рег. № 1400,
нот. дело № 115/2018 г. не може да бъде отменена по
съдебен ред, но няма да създава права за трети лица, при уважаване на
изложеното по-горе. Като цена на исковете ищците са посочили, че това е размер
на данъчната оценка на имота или общо в размер на 66,00 лева.
С разпореждане № 261419/05.03.2021
г. районният съд повторно е оставил исковата молба без движение с указания изрично
да се уточни дали ищците предявяват и поддържат само иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК срещу ответниците, с който съдът да
признае за установено, че ищците са собственици на 2/4 от процесния
имот или по ¼ за всеки от тях с искане , което не е самостоятелна искова
претенция, за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения нотариален акт №
154, том 1, рег. № 1397, нот. дело № 114/2018 г. С
оглед установяване на правния интерес от предявяване на исковете е указано
ищците да уточнят владеят ли имота. Посочено е да се представи удостоверение за
данъчна оценка на първия етаж от процесната жилищна
сграда с оглед факта, че е представено само удостоверение втория етаж с площ от
20.50 кв.м. С оглед на това – трите броя удостоверения, е поискано да бъде
уточнена и цената на иска. Указано е, че ищците трябва да внесат държавна такса
в размер на 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50,00 лева. На ищците е
посочена и последицата от неизпълнението в срок на дадените указания.
С нова молба ищците са
изложили, че искът е с правно основание чл. 124 ГПК - положителен установителен иск, с който се иска съдът да признае ищците
за собственици на 2/4 от целия имот /по ¼ на всеки от тях/, след което
да уважи другия обективно съединен, този по чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален
акт № 154, том 1, рег. № 1397, нот. дело № 114/2018
г. Посочено е, че ищците не владеят имота и са лишени от правото си на
собственост, поради което предявяват иска. Изложени са твърдения, че
представеното удостоверение е такова за двуетажна жилищна сграда, като е
заявено, че съобразно изложеното до тук общо данъчната оценка на земята и
сградата се формира по следния начин: 2037 кв.м. – оценка общо 806,80 /по
201,70 лева на всеки от ищците/ и 2889 лева за двуетажната сграда, общо данъчна
оценка в размер на 3696 лева.
С атакуваното
определение първоинстанционният съд на основание чл.
129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по
посоченото гражданско дело в частта по отношение на имота и сделката по
нотариален акт № 155, том 1, рег. № 1400, нот. дело №
115/2018 г. на нот. П. Ц.. Като мотив да постанови
този резултат решаващият състав е изложил обстоятелството, че след прочита на
обстоятелствата, изложените в исковата молба и уточнителните
молби към нея, става ясно, че ищците не предявяват иск по отношение на имота и
сделката по нотариален акт № 155, том 1, рег. № 1400, нот.
дело № 115/2018 г. на нот. П. Ц., поради което делото
в тази му част подлежи на прекратяване.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения
срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт
по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а обжалваното определение недопустимо, по следните съображения:
Съгласно разпоредбите
на чл. 129, ал. 1-3 ГПК съдът проверява редовността на исковата молба. Когато исковата молба
не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се
съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности,
както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на
това. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите,
исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се
оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца.
В настоящия случай правилно при
извършването на тази проверка районният съд е констатирал, че исковата молба е
била нередовна. Нередовността на исковата молба се изразява както в липса на
обстоятелствата, на които се основава претенцията, така и на формулиран петитум. Същевременно в твърденията на ищците, които биха
могли да се определят като петитум, са и
противоречиви, тъй като се иска съдът "да
даде начало на процедура по оспорване на двата нотариални акта и след като се
увери в твърдяното от нас, да ги отмени /обезсили/". По тази причина и
с основание контролираната инстанция е дала указания на ищеца да поясни обстоятелствата,
на които се основава иска му и в какво се състои искането. В подадените
допълнителни молби ищците изрично са заявили, че предявяват установителен
иск по чл. 124 с искане да бъдат признато за установено против двамата ответници, че са собственици на общо 2/4 или по ¼ на
всеки от тях на имот, находящ се в гр. ***, поземлен
имот с идентификатор 12.259.1136.27, с площ от 2037 кв.м., 7-а категория
земеделска земя, със застроена в него еднофамилна вилна сграда с идентификатор
12259.1136.27.1, с площ от 41,00 кв.м., на два етажа, при съседи: имот с
идентификатор 12259.1136.25, 12259.1136.26, 12259.1136.28, 12259.1136.6., както
и да отмени /обезсили/ на основание разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК
издадения констативен нотариален акт № 154, том 1, рег. № 1397, нот. дело № 114/2018 г. В молбата си от 02.03.2021 г., стр.
2, абзац 1, ищците изрично са посочили, че не оспорват сделката, извършена с нотариален
акт № 155, том 1, рег. № 1400, нот. дело № 115/2018
г. на нот. П. Ц..
По повод на повторно дадените от съда
указания е подадена втора молба, с която ищците са потвърдили, че предявяват
иск по чл. 124 и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК по отношение на констативен
нотариален акт № 154, том 1, рег. № 1397, нот. дело №
114/2018 г.
След дадените указания и при
внимателния прочит на постъпилите по повод на тях уточнения може да се заключи,
че исковата молба е редовна. Обстоятелството, на което ищците основават иска си,
е придобиване право на собственост върху част от посочения по-горе имот по
силата на наследствено правоприемство. Ясен е и петитумът на исковата молба - иска се съдът да признае
ищците за собственици на 2/4 от целия имот /по ¼ на всеки от тях/, след
което да уважи искането им по чл. 537, ал. 2 ГПК като отмени констативен нотариален
акт № 154, том 1, рег. № 1397, нот. дело № 114/2018
г. При вече редовна искова молба съдът е следвало да определи с какъв иск е
сезиран, какъв е предметът на делото и кои са обстоятелствата, които подлежат
на доказване. При извършване на тази преценка пред районния съд не е стоял
въпроса има ли висящ пред него иск срещу сделката, извършена с нотариален акт №
155, том 1, рег. № 1400, нот. дело № 115/2018 г. на нот. П. Ц., защото видно от съдържанието както на исковата
молба, така и на уточненията към нея, не е налице оспорване на тази сделка.
След като липсва ясно и конкретно искане от страна на ищеца, т.е. след като
съдът не е сезиран с претенция по оспорване на сделката, извършена с нотариален
акт № 155, том 1, рег. № 1400, нот. дело № 115/2018
г. на нот. П. Ц., то за съда не е съществувало
задължението да прекрати производството в тази му част. Производството е едно,
образувано е по искова молба на двамата ищци, с която е предявен един иск –
този по чл. 124, ал. 1 ГПК, и акцесорно с него искане
по чл. 537, ал. 2 ГПК. Дори да е
съществувало съмнение какви и колко на брой са предявените искове и какво точно
се оспорва, тези съмнения са отстранени с дадените указания и депозираните по
повод на тях уточнения, поради което извод за това какъв иск е предявен се
прави след съвкупния прочит на всички тях, а този прочит дава основание да се
приеме, че искът е един – по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Направеният извод не
се разколебава от оплакванията във въззивната жалба,
че още с исковата молба е предявен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК с искане да бъде
отменен нотариален акт № 155, том 1,
рег. № 1400, нот. дело № 115/2018 г. на нот. П. Ц.. Претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК не
представлява самостоятелен иск, а е последица от постановяването на съдебно
решение, с което по исков път се признават правата на третото лице по отношение
на посочения в констативния нотариален акт титуляр. Изложеното дава основание
да се приеме, че самостоятелно производство с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК не следва да се образува, респективно прекрати. Аргумент за отхвърляне на
това оплакване в жалбата е и обстоятелството, че на отмяна по реда на чл. 537,
ал. 2 ГПК съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, подлежат само
констативните нотариални актове, какъвто не представлява нотариален акт № 155,
том 1, рег. № 1400, нот. дело № 115/2018 г. на нот. П. Ц.. Основание направеното оплакване да бъде
отхвърлено са и самите твърдения на ищците, изложени в уточнителните
молби. В подадената първа уточнителна молба те
изрично са заявили, че "сключената
сделка с нотариален акт № 155, том 1, рег. № 1400, нот.
дело № 115/2018 г. не може да бъде отменена по съдебен ред, но няма да създава
права за трети лица, при уважаване на изложеното по-горе", а
едновременно с това са направили ясни и конкретни изявления, че предявяват само
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, а при уважаването му искат съда да отмени на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 154, том 1, рег. №
1397, нот. дело № 114/2018 г.
В заключение, предметът
на производството, инициирано по предявения от двамата ищци и настоящи
жалбоподатели иск, обхваща изследване наличието на твърдяното от тях придобивно основание, на което претендират правото си на
собственост по отношение на двамата ответници.
Изложените по-горе
мотиви не съвпадат с крайния извод на районния съд, а доколкото констатираният
порок обуславя недопустимост на обжалваното определение, а не неправилност, то
последното следва да бъде обезсилено, а делото следва да се върне на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на
основание чл. 278 ГПК Окръжен съд – Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение
№ 261969/25.03.2021 г. по гр. д. № 693/2021 г. по описа на Районен съд – Враца,
с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и
производството по посоченото гражданско дело е прекратено в частта по отношение
на имота и сделката по нотариален акт № 155, том 1, рег. № 1400, нот. дело № 115/2018 г. на нот. П.
Ц..
ВРЪЩА делото
на Районен съд - Враца за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1
2