Р Е Ш Е Н И Е
№ 885/29.11.2021г.
29.11.2021 г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пазарджик в открито съдебно заседание на десети
ноември, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:
Мариана Шотева
Членове:
Христина Юрукова
Николина
Попова
при секретаря Т.Стойнова и в присъствието на прокурор С. Янев при Окръжна прокуратура, гр.Пазарджик, като
разгледа докладваното от съдия Попова КАНД № 908 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.Х.Т. ЕГН *********** с адрес *** ,
подадена чрез пълномощник адв. В.Д. от ПАК със съдебен адрес: *** , против
Решение № 420/ 28.06.2021 г., постановено по АНД №331 по описа на Районен съд -
Пазарджик за 2021 г.
Касационният жалбоподател счита, решението за неправилно, поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и необоснованост. Фактическата обстановка приета от съдебния състав на
РС – Пазарджик , била неточна и приетите за установени факти се разминавали по
време с действителните .Неправилно бил тълкуван и приложен процесуалния закон,тъй
като било налице сериозно разминаване между фактическото и юридическото
обвинение, което представлява съществено нарушение на процесуалния закон, понеже
нарушава правото на защита на административно-наказаното лице. Необосновано от
събраните по делото доказателства бил изведен извод, че от страна на
административнонаказващия орган бил доказан факта на извършване на описаното в
АУАН нарушение. Твърди се , че районният
съд неправилно е дал вяра на свидетелски показания на лица заинтересовани от
изхода на спора и не е обсъдил всички факти от значение за спорното право,
извел неправилни изводи при постановяване на решението си. Иска се отмяна на съдебното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание , жалбоподателят чрез своят процесуален представител
поддържа жалбата. Представя нови писмени доказателства. Депозира писмени
бележки по съществото на правния спор.
Ответникът – Районно управление – Септември при ОДМВР Пазарджик, не изпраща
представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик пледира за оставяне в сила на оспореното
съдебно решение.
Административен съд - Пазарджик, след проверка на контролираното решение
във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и
е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Пазарджик е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление №20-0340-00168/30.12.2020, издадено от Началника на РУ на МВР –
Септември при ОДМВР – Пазарджик, с което
на А.Х.Т. *** , на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/
във връзка с чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 / шест / месеца.
За да постанови този резултат, районният съд констатирал, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. НП отговаряло на чл.57 от ЗАНН, като съдът е отговорил на всички изложени от жалбоподателя възражения.
Отбелязал е , че не са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, тъй
като в издаденото НП е налице единство между дадената от АНО цифрова и словесна
квалификация , последната недвусмислено сочела и указвала на жалбоподателя , че
е санкциониран , тъй като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда.
Решението е правилно.
Не се установи при постановяване на оспорения съдебен акт да са допуснати
нарушения на материалния и на процесуалния закон, като правилно съдът е
достигнал до крайния извод за потвърждаване на наказателното постановление.
Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.Изложени са
подробно мотивирани и обосновани изводи.
Правилни са изводите на районният съд, че НП отговаря на изискванията на
чл.57 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга
на възложените им правомощия.
От фактическите изводи, направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, съдът правилно е достигнал до извода, че
лицето А.Х.Т. е осъществил нарушението по
чл.174 ал.1 т.1 във връзка с чл. 5 ал.3
т.1 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно
описание на деянието и фактическите обстоятелства, при които е било извършено,
поради което липсва съмнение относно вмененото на лицето противоправно деяние,
съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението, от фактическа страна, и нарушената законова разпоредба, а
приложената от наказващия орган санкционна норма съответства на установеното
деяние. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за допуснато в НП нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй
като посочената правна квалификация съответства
на изложеното в словесната част , което от своя страна не дава основание да се
приеме, че административно- наказаното
лице не е разбрало , за какво нарушение е било санкционирано или , че е
накърнено правото му на защита. Вярно е, че текстът на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които обаче са предвидени алтернативно, а не кумулативно, и
самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача по този текст. В случая е
наложено наказание, съответстващо на регламентираното в закона за съответното
нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че същото е правилно
определено. По този текст наказуемо е управлението на пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Ето защо, въпреки доводите, които изтъква касатора,
на същия правилно се налагат предвидените в нормата санкции.
Наказателното постановление не страда и от други съществени процесуални пропуски.
Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и
съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се запознае със
съдържанието му, както и да направи възражения по него. Както в АУАН, така и в
НП е налице подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите
обстоятелства на неговото извършване, поради което липсва неяснота относно
вмененото на касатора противоправно деяние, съответно няма нарушение на правото
му да организира и осъществява защитата си в пълен обем.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател и за допуснато
нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Мотивите на съда
в тази насока също са подробни, логични и непротиворечиви и се възприемат
изцяло от настоящата инстанция, като не е необходимо преповтарянето им.
Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /в
приложимата редакция/, на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая
по надлежния начин е било установено, че касаторът е управлявал лек автомобил с
концентрация на алкохол съгласно химическа експертиза на алкохол в кръвта –
0,66 промила / а в издишания въздух 0.93
промила с което безспорно е бил в
нарушение, като установеното количество концентрация на алкохол попада в
границите определени с нормата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП във връзка с чл. 5
ал.3 т.1 ЗДвП, поради което правилно се оказва приложена и посочената законова
норма.
Относно изложеното в жалбата съображение в насока на неизвършена съвкупна оценка на събраните по делото доказателства
следва да се посочи, че това не е така. Наред с всички разгледани от съда
доказателства трябва да се има предвид, че доказателство за извършеното от
настоящи касатор нарушение е и цитираният в НП АУАН. Съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното, като от страна на жалбоподателя не е оборена
тази доказателствена сила с допустимите процесуални способи. На основание
чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът, при преценката на валидността на АУАН намира, че
същият е съставен от компетентен орган, съдържа описание на нарушението, дата,
място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите
индивидуализиращи данни и при съставянето му жалбоподателят не е вписал
обяснения/възражения по него. Административно
нарушение е ясно и непротиворечиво индивидуализирано със своите обективни и
субективни признаци както в АУАН, така и в НП. Следва да се посочи, че пред районния съд,
не са ангажирани доказателства,
опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган, така както са
заложени в АУАН и НП. Представените пред касационна инстанция
писмени доказателства , съдържат данни евентуално за влошени междусъседски
отношения, но в никакъв начин не разколебават доказателствената сила на другите
събрани по делото гласни и писмени доказателства. В тази връзка, предвид
събраните по делото доказателства, се налага несъмненият фактически извод, до
който достига и районният съд, че в случая по безспорен начин се установява
извършено от А.Х.Т. нарушение на
изискването да не се управлява ППС след употреба на алкохол над определена
стойност. Несъмненост е налице и относно вината на така установения деец.
При касационната проверка съдът намира, че районният съд правилно е
приложил закона, не е допуснал нарушение на правилата за разпределяне
доказателствената тежест в процеса и е постановил законосъобразно решение.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни.
Водим от това съдът, на основание чл.221, ал.2 от АПК,
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД , касационен състав
:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420/ 28.06.2021 г., постановено
по НАХД №331 по описа на Районен съд - Пазарджик за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ Членове:1. /п/
2. /п/