№ 3242
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110109788 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от В. Г. В., ЕГН ********** с адрес ****
срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** за
осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от 407,06лева, представляваща получена
от него без основание неустойка по чл.6, ал. 2 от сключен между страните договор за
паричен заем „Кредирект“ № 575694/30.09.2021г., която клауза е прогласена за нищожна с
влязло в сила решение по гр.д. № 16685/2021г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.07.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Между страните на 30.09.2021г. е
бил сключен договор за паричен заем „Кредирект“ с № 575694. Съгласно чл. 6, ал. 2 от
договора, ищцата дължи неустойка в размер на 407,06лева, плащането на която е разсрочено
на шест вноски. Твърди, че е изпълнила в цялост задължението си по договора, в т.ч. е
заплатила и въпросната неустойка като част от дължимите вноски по договора. С влязло в
сила решение по гр.д. № 16685/2021г. на ВРС, клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора е била
прогласена за нищожна. Ето защо, твърди, че плащането на сумата от 407,06лева е
направено при изначална липса на основание и съответно подлежи на връщане. Искането е
за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника с който
искът се признава като основателен. Твърди, че на 08.09.2022г. и в срока за отговор е
изпълнил задължението си за връщане на получената сума чрез плащане извършено по
доверителска клиентска сметка на процесуалния представител на ищцата, доколкото в
исковата молба нямало посочена банкова сметка.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа с писмено становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
1
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е сума, плащането на която се сочи да е извършено
въз основа на чл. 6, ал. 2 от сключен между страните договор за паричен заем „Кредирект“
№ 575694/30.09.2021г., която клауза е прогласена за нищожна с влязло в сила решение по
гр.д. № 16685/2021г. на ВРС.
За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право, същият е
следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно извършено в полза на
ответника плащане на процесната сума, представляваща неустойка по чл.6, ал. 2 от сключен
между страните договор за паричен заем „Кредирект“ № 575694/30.09.2021г., която клауза с
влязло в сила решение по гр.д. № 16685/2021г. на ВРС е била прогласена за нищожна. При
проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже, че е изпълнил
задължението си по реституция на полученото по нищожна уговорка.
Между страните не е имало спор, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства се установява следното:
На 30.09.2021г. между страните е бил сключен договор за паричен заем „Кредирект“
№ 575694.
В чл. 6, ал. 1 е разписано задължение на заемателя в тридневен срок от усвояване на
отпуснатата в заем сума да предостави обезпечение, като при неизпълнение на това му
задължение ще дължи неустойка от 407,06лева. Задължението за неустойка е разсрочено на
шест вноски, дължимо на падежните дати на издължаване на главното задължение
съобразно изготвен погасителен план. По делото са ангажирани от ищеца доказателства за
извършени плащания към ответното дружество на всички шест вноски.
С влязло в сила на 12.07.2022г. решение по гр.д. № 16685/2021г. на ВРС е прогласена
за нищожна поради накърняване на добрите нрави клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора.
Следователно, претенцията е доказана в своето основание и изначално ответникът е
нямал право да събира вземане по нищожна уговорка.
С отговора на исковата молба ответникът е признал иска и е представил
доказателства за извършено на 08.09.2022г. плащане към ищцата на сумата от 407,06лева.
В изпълнение указанията на съда с молба от 23.09.2022г. ищцата е потвърдила
получаването на сумата, поради което погасителния ефект на така извършеното плащане
следва да се признае.
Ответното дружество е изпълнило изцяло задължението си по реституция на сумата
получена от него по нищожна уговорка. Ето защо, искът следва да се отхвърли като
неоснователен, но поради плащане извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235
ГПК следва да бъде взето предвид от съда.
По отношението на искането за присъждане на законна лихва: Доколкото плащането
на сумата е извършено от ответника в хода на процеса- на 08.09.2022г., то искането за
присъждане на законната лихва като законова последица от предявяване на иска се явява
основателно за периода от датата на подаване на исковата молба- 26.07.2022г. до датата на
плащането- 07.09.2022г.вкл. Размерът й изчислен от съда с помощта на програмен продукт
Апис финанси възлиза на сумата от 4,98лева. Ответникът не е твърдял да е изпълнил това си
задължение, респ. не са и ангажирани доказателства в този смисъл.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило
на чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се търсят разноски
в размер на платена дължима държавна такса от 50лева и адв. възнаграждение в хипотеза на
чл. 38 ЗАдв. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адв. възнаграждения, съдът определя адв. възнаграждение в размер на 300лева. В полза на
2
адв. М. като процесуален представител на ищцата по реда на чл. 38 ЗАдв. следва да се
присъдят разноски в размер на 300лева.
Не е налице привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото законът поставя
кумулативното наличие на две предпоставки- ответникът да не е станал повод с
поведението си за завеждане на делото и да е признал иска. В случая е налице само второто.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно,
може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо /т. 7 ППВС № 1/1979г./. Като не е изпълнил
задължението, вкл. след постановяване и влизане в сила на решението по гр.д. №
16685/2021г. на ВРС, ответникът е станал повод за завеждане на делото. Затова и сторените
от ищеца разноски ще следва да се понесат от ответника, независимо от направеното от него
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. В., ЕГН ********** с адрес **** срещу „Сити
кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Славянска №
29, ет. 7 иск за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от 407,06лева,
представляваща получена от него без основание неустойка по чл.6, ал. 2 от сключен между
страните договор за паричен заем „Кредирект“ № 575694/30.09.2021г., която клауза е
прогласена за нищожна с влязло в сила решение по гр.д. № 16685/2021г. на ВРС, поради
погасяване на задължението чрез плащане извършено в хода на процеса, на осн. чл. 55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Славянска № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН ********** с адрес ****
сумата от 4,98лева, представляваща законна лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба 26.07.2022г. до датата на плащането- 07.09.2022г. вкл. върху главницата от
407,06лева, представляваща получена от него без основание неустойка по чл.6, ал. 2 от
сключен между страните договор за паричен заем „Кредирект“ № 575694/30.09.2021г., която
клауза е прогласена за нищожна с влязло в сила решение по гр.д. № 16685/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Славянска № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК Пловдив, в
качеството му на пълномощник на ищеца по настоящото гр.дело сумата от 300лева,
представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.
2 ЗА.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Славянска № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН ********** с адрес ****
сумата от 50лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски
за платена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3