РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 281 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 52/11.01.2019 г.
по гр.д.№ 1142/2018 г. по описа на ПлРС е отхвърлен предявеният от „***“ЕАД със
седалище гр.Плевен против Е.Х.Х. иск с правно основание чл.415 ГПК и цена на
иска 471.40 лв.
Депозирана е въззивна жалба от „***“ЕАД със
седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, срещу решение № 52/11.01.2019 г. по
гр.д.№ 1142/2018 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи, че същото е
незаконосъобразно и неоснователно.Ответникът е потребител на топлинна енергия
по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ.От неоспореното извлечение от сметка за
абонатен № 3773 се установява, че е била доставяна и потребявана топлинна
енергия за процесния период в жилището.Прави се искане да се отмени обжалваното
решение изцяло, като се постанови друго такова, като се присъдят и сторени
разноски в настоящето производство.
За
въззиваемата страна Е.Х.Х. особеният представител изразява становище да се
потвърди като правилно и обосновано първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо,
а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В процесния случай е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.08.2017 г. по ч.гр.д.№
6402/2017 г. по описа на ПлРС, с която е разпоредено Е.Х. да заплати на „***“ЕАД
посочените суми, като вземането произтича от ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2017 г.
Основателен е
първият довод на въззивника, че въззиваемата притежава качеството „клиент на топлинна
енергия за битови нужди“ и между нея и въззивника съществува валидно
облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна енергия, което
се регламентира от ЗЕ и приетите Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди
от въззивника, приложени по делото.
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че искът е предявен срещу ответника в качеството
му на наследник по закон на починалия абонат и претендира заплащане на
стойността на консумираната топлинна енергия, съответстваща на наследствения му
дял.Фактически твърдения в този смисъл не са навеждани в хода на
пръвоинстанционното производство, респ. първоинстанционният съд не е давал
указания в тази насока как следва да се разпредели доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, поради което не е и указвал на страните с оглед
на чл.146, ал.2 ГПК за кои от твърдяните от тях факти не сочат
доказателства.Изменение на обстоятелствата, на които се основава искът, не може
да бъде правен във въззивното производство.Искът е предявен съгласно
твърденията в исковата молба за установяване на съществуването на вземането на Е.Х.
за консумирана и незаплатена топлинна енергия за неин топлоснабден имот - апартамент,
находящ се в гр.Плевен с аб.№ 3773.
Основателно е възражението на
въззиваемата, че е не е налице твърдяното от въззивника нарушение на
процесуалния закон, доколкото, видно от исковата молба, в последната липсва
направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза.Такова искане е
направено в хода на производството, но в последното по делото с.з. не са
направени доказателствени искания, няма и такива с оглед на чл.266, ал.3 ГПК във въззивната жалба.
От приложеното съобщение от Община Плевен е
видно, че процесният недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ул.******* **, **, **,
**, е бил деклариран на 25.02.1998 г. и за 2018 г. са дължими данък върху
недвижими имоти и такси за битови отпадъци в посочените размери от Е. Х..
От приложеното препис-извлечение от сметка
за задълженията за консумирана топлинна енергия по отношение на аб.№ 3773 е Е.Х..
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгради-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия.
Следователно между страните е
възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при Общите условия съгласно чл. 150 ЗЕ с предмет
доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен номер № 3773.
В
това си качество на клиент на топлинна енергия, като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр.Плевен, въззиваемата е страна по продажбеното
правоотношение с въззивника с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължи цената
на доставената топлинна енергия.Въззиваемата има качеството на собственик на
процесния имот (т.1 от ТР
№2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№2/2017г., ОСГК),
поради което предявеният установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК се явява доказан по основание.
Що
се касае до неговия размер, то от заключението на ВЛ Владов, неоспорено от
страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, допуснато по
искане на въззивника във връзка с представения отговор на ИМ и оспорване на
счетоводните документи, между които и препис-извлечение от сметка за
задълженията за консумирана топлинна енергия, се установява, че за процесния
период от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. не е плащана никаква сума.Дължимата
главница ТЕ общо е в размер на 412.16 лв., а дължимата зак.лихва (05.01.2015 г. - 24.08.2017
г.) е 59.24 лв.
Размерът на задълженията за
консумирана топлинна енергия от въззиваемата за процесния период се установява
от заключението на ВЛ, като общата дължима сума, както и поотделно за
главницата и лихвата за същия съвпадат с
данните по представеното от въззивника препис-извлечение от сметка.
Неоснователно е възражението на
въззиваемата, обективирано в отговора на възивната жалба, че искът следва да
бъде отхвърлен за част от претендираните суми - за периода от м.ноември 2014 г.
до м.февруари 2015 г., доколкото последните са погасени по давност.
Възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно в срока за отговор на
исковата молба, но същото е неоснователно.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на 24.08.2017 г., а самата заповед от
24.08.2017 г. е издадена за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.01.2012 г. до 30.04.2017 г.
Искът с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415 ГПК е предявен от въззивника за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 412.16 лв. - главница за периода
от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 59.24 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. до 18.08.2017 г.
Вземанията на топлофикационните
дружества, както това е прието в ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т.д.№ 3/2011
г., ОСГК, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.
Според чл.422, ал.1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е съобразен срокът по
чл.415, ал.4.
Следователно
предявените вземания от въззивника в исковото производство не са погасени по
давност, тъй като те са предявени за горепосочените периоди от време след
24.08.2014 г.
Ето защо въз
основа на гореизложеното съдът приема, че въззивната жалба е основателна,
поради което следва да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено
ново по съществото на спора.
Следва да бъде
осъдена на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК въззиваемата да
заплати на въззивника сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на
412.16 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 59.24 лв.
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 05.01.2015 г. до 18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 24.08.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед № 4148 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 24.08.2017 г.
по ч. гр.д.№ 6402/2017 год. на Плевенски районен съд.
При
този изход на процеса следва да бъде осъдена въззиваемата да заплати на
въззивника разноски по делото за заповедното производство в общ размер на 28.16
лв., от които 9.43 лв. - внесена държавна такса и 18.73 лв. - юристконсултско
възнаграждение, а за исковото
производство разноски по делото в общ
размер на 1 000 лв. за двете инстанции.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №
52/11.01.2019 г. по гр.д.№ 1142/2018 г. по описа на Плевенски районен съд, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК в отношенията между
въззивника „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.Източна индустриална зона 128, и въззиваемата Е.Х.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, че въззиваемата Е.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на въззивника
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.Източна индустриална зона 128, сума за консумирана топлинна енергия в общ
размер на 412.16 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и
59.24 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 05.01.2015 г. до 18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 4148 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 24.08.2017 г.
по ч. гр.д.№ 6402/2017 год. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА
въззиваемата Е.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на въззивника „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.Източна индустриална зона 128, сумата
в общ размер на 28.16 лв.,
представляваща направените в заповедното производство разноски, както и сумата
в общ размер на 1 000 лв., представляваща направените разноски по делото за
исковото производство за двете инстанции.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: