ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………. / 18.05.2020г., гр.Разград
Окръжен
съд Разград
На осемнадесети
май, две хиляди и двадесета година
В
закрито съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
Ч.в.гр.д.
№ 77 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал.
3 ГПК.
Подадена е частна жалба от
адвокат Анна Мария Николова – особен представител на ответника В.Е.В., с която
е направила искане за отмяна на всички съдебни актове на РРС, с които е
отхвърлено искането й за допълване на постановеното решение от първостепенния
съд във връзка с дължимото й се възнаграждение за осъществено процесуално представителство
на ответника. В частната жалба излага твърдения, че предявените искове са три в
условията на кумулативно съединяване и за всеки от тях й се дължи отделно
възнаграждение. Изплатеното й такова е за един иск, а претенцията й включва
заплащането на възнаграждение за още един от тях. В жалбата са изложени твърдения за множество
допуснати нарушения на процесуални правила и материалния закон. Жалбоподателят моли
въззивния съд да допълни решението на районния съд, като осъди ищеца да заплати
възнаграждение на особения представител в размер на още 150лв. за осъщественото
процесуално представителство.
Въззиваемата страна „Профи
кредит България“ЕООД, представлявана от управителите Св.Николов и Цв.Станева, е
депозирала писмен отговор чрез процесуален представител, в който изразява
становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и твърденията на страните, констатира следното: определението,
с което се определя размерът на възнаграждението за особения представител в
хипотезата на чл.47 ал.6 ГПК, представлява произнасяне със съдебен акт по
разноските по делото, който акт може да бъде изменян по реда на чл.248 ГПК и
последното произнасяне подлежи на инстанционен контрол (определение № 10 от
9.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 23/2018г., III г. о., ГК). Предвид горното,
частната жалба е допустима.
Производството пред Районен съд
Разград е образувано по предявени от "Профи кредит България“ЕООД искове против
В.В. с правно основание чл.422 ГПК в.в. с чл.79 и чл.92 ЗЗД, за установяване
дължимостта на сумата 723,09лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, и сумата 140,57лв., представляваща неустойка.
С определение без номер и дата
съдът е допуснал осъществяването на правна помощ на ответника на основание
чл.47 ал.6 ГПК. В искането до САК гр.Разград съдът е посочил, че делото не е с
фактическа и правна сложност, поради което е определено възнаграждение под
минимума, а на ищеца е разпоредил внасянето на депозит в размер 150лв. Искането
е изпратено на САК гр.Разград заедно с вносна бележка за платения от ищеца
депозит от 150лв. С уведомително писмо от 30.11.2018г. на председателя на САК
за особен представител на ответника е определена адв.Анна Мария Николова. В
писмото е изразено становище на САК, че възнаграждението на адвоката следва да
е в размер 150лв. С определение № 5117/3.12.2018г. районният съд е назначил
адв.Николова за особен представител на ответника В.В..
По делото адвокат Анна Мария
Николова е депозирала писмен отговор, с който е оспорила вземанията на ищеца.
Поискала е присъждане на възнаграждение в размер 300лв., съотв. ищецът да бъде
осъден да внесе още 150лв. С последваща молба от 27.12.2018г. отново е
отправила искане за задължаване на ищеца да внесе 150лв. за доплащане на
дължимото й се възнаграждение за процесуално представителство, което следва да
е 300лв. Съображенията й са, че делото е сложно от фактическа и правна страна,
поради което възнаграждението следва да е в минималния размер от 300лв.
С определение №
4719/20.11.2019г., постановено по реда на чл.140 ГПК, съдът е докладвал делото,
произнесъл се е по доказателствените искания и е отхвърлил искането на особения
представител за увеличаване на възнаграждението. По последния въпрос е приел,
че само съдът може да определи това възнаграждение и ако адвокатът не е
съгласен с неговия размер, може да се откаже от защитата, но няма право да иска
увеличение.
В проведеното на 27.01.2020г.
съдебно заседание съдът е разпоредил изплащането в полза на особения
представител на внесения депозит в размер 150лв.
С решение от 6.02.2020г. е
уважен искът за установяване на задължение за главница в размер 246,99лв. и е
отхвърлен в останалата част над този размер до 723,09лв. Отхвърлен е и искът за
установяване на дължимостта на неустойка в размер 140,57лв. Съдът е приел, че
общият размер на направените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство е 500лв. (в т.ч. и внесеният депозит за особен представител в
размер 150лв.) и съразмерно с уважената част от иска ответникът е осъден да му
заплати сумата 142,99лв. Срещу решението не е постъпила въззивна жалба и същото
е влязло в сила на 4.03.2020г.
На 21.02.2020г. адв. Анна Мария
Николова е депозирала молба за изменение на решението в частта за разноските с
искане за осъждане на ищеца да доплати възнаграждение за осъщественото от нея
процесуално представителство на ответника в размер на още 150лв.
С разпореждане №
798/25.02.2020г. съдът е оставил молбата без уважение, като е изложил аргумент,
че адвокатът е приел да осъществи защитата при определено възнаграждение в
размер 150лв.
Частната жалба е основателна,
но по съображения, различни от изложените в нея. В т. 6 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
особеният представител в хипотезата на чл.47 ал.6 ГПК се назначава с акт на
съда – определение, от който произтича и неговата представителна власт. Това
представителство, съобразно чл.36 ал.1 ЗА, е възмездно, тъй като за положения
труд на адвоката се дължи възнаграждение от ищеца, независимо от изхода на
делото и за всяка съдебна инстанция. Съгласно чл.47 ал.6 изр.2 ГПК,
възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението
може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36 ал.2 ЗА,
но не по-малко от една втора от него.
От друга страна, съгласно чл.2
ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
В съдебното производство са предявени
два иска – за главница в размер 723,09лв. и неустойка в размер 140,57лв. Разумното
тълкуване на разпоредбата на чл.2 ал.5 от наредбата налага да се приеме, че
същата се отнася само до главните искове, за които възнаграждението следва да
се определи поотделно, но не и за свързаните с тях акцесорни претенции,
предявени в същото производство. В разглеждания случай вторият иск за
установяване на задължението за плащане на неустойка е акцесорен, тъй като
задължението може да възникне при прекратяване на договора поради неплащане на
главницата. Предвид конкретиката в настоящото съдебно поризводство въззивният
съд не споделя аргументите в частната жалба, а приема, че възнаграждението за
особения представител следва да бъде определено като едно общо такова, с оглед
материалния интерес по делото, формиран от сбора на цената на главния и
акцесорния иск, който е 863,66лв.
С оглед този размер,
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 300лв., съгласно
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в ред. ДВ бр.28/2014г., предвид обстоятелството, че защитата
вече е осъществена преди последното изменение ДВ бр.45/2020г.). За да намали
този размер наполовина, първостепенният съд е преценил, че делото не е с
фактическа и правна сложност, което не се споделя от въззивния съд. Към
исковата молба са приложени множество писмени доказателства, в
обстоятелствената й част са изложени и множество твърдения, които следва да бъдат
разгледани. Особеният представител е депозирал подробен писмен отговор,
съдържащ възражения по предявената искова молба. В хода на съдебното
производство адвокатът е въвел възражения за липса на предсрочна изискуемост и
наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор, явил се е на
проведените две съдебни заседания, депозирал е писмена защита след приключване
на устните състезания в дадения му от съда срок. При това положение не може да
се сподели извод, че делото е с по-ниска фактическа и правна сложност в
сравнение с нормалното за този вид дела развитие на съдебното производство.
Разпоредбата на чл.47 ал.6 изр.2 ГПК, касаеща случаите на намаляване на
минималното адв.възнаграждение, не намира приложение в настоящия случай и на
особения представител се дължи възнаграждение в минималния размер от 300лв.
След като искането на адвокат
Анна Мария Николова за изменение на определеното й възнаграждение и за
допълнение на решението в частта за разноските се явява основателно, обжалваното
определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна по
реда на чл.253 ГПК на определение № 4719/20.11.2019г. на първостепенния съд в
частта, с която е оставено без уважение искането на адв.Анна Мария Николова за
доплащане на сумата 150лв. за възнаграждение на особения представител. Решението
в частта за разноските следва да бъде допълнено, като ищецът следва да бъде
осъден да заплати на особения представител още 150лв. за осъществено
процесуално представителство пред районния съд. Като резултат от това, само
върху тази част от новоприсъденото възнаграждение ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 42,90лв., съобразно уважената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя разпореждане №
798/25.02.2020г., постановено по гр.д. № 895/2018г. на РС Разград, като вместо
него постановява:
Отменя определение №
4719/20.11.2019г., постановено по гр.д. № 895/2018г. на РС Разград в частта, с
която е оставено без уважение искането на адв.Анна Мария Николова за доплащане
на сумата 150лв. и
Допълва Решение № 44 от 6.02.2020г.
по гр.д. № 895/2018г. на Районен съд Разград в частта за разноските, като
осъжда „Профи кредит България“ЕООД да заплати на адв.Анна Мария Николова сума в
размер на още 150лв. за осъществено процесуално представителство пред районния
съд в качеството й на особен представител на ответника В.Е.В.;
Осъжда В.Е.В. да заплати на „Профи кредит
България“ЕООД още 42,90лв. за деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.