Р Е Ш Е Н И Е
гр.София
, ………….. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV
въззивен наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ : Е. ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Генчева и
в присъствието на прокурора Калина Накова като изслуша докладваното от с-я Ангелов в.н.о.х.д.№ 4983 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 28.08.2018г.,
постановена по НОХД № 10 722/16г. по описа на СРС, НО, 112 състав съдът е
признал за виновен подсъдимия З.П.Г. по
обвинението за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1,
пр.1 от НК за това, че на 03.09.2015
г., около 10:44 часа, в гр. София, на моста на ул. „Черковна”, с посока ж.к.
„Сухата река“, е отнел чужди движими вещи — мобилен телефон марка „Айфон 4“, с IMEI № 012847006304018, на стойност 160 лева и пластмасов калъф, на стойност 4
лева, всичко на обща стойност 164 лева, от владението на Г.Е.Д., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал вещите от
ръката й, като при
условията на чл.54 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години при първоначален „строг“ режим на осн. чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. На осн. чл. 159, ал.1 от НК първостепенният съд
е приспаднал при изпълнението на наказанието времето, през което подс. Г. е бил
задържан по делото.
Първостепенният съд
е възложил в тежест на подсъдимия, на осн. чл.189, ал.3
от НПК, деловодните разноски в размер на 48,30 лв. – по сметка на СДВР и сумата
от 40.00 лв. – по сметка на СРС.
От така постановената присъда е останал
недоволен подсъдимия, който лично и чрез упълномощените си защитници я обжалва
изцяло.
С въззивните жалби ( и допълнението към тях) се оспорва
законосъобразността на атакуваната присъда в наказателно осъдителната й част,
като се твърди съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказа на СРС
да назначи експертно изследване на договора за покупко
– продажба, налично противоречие с материалния закон, необоснованост и
неправилност. В насока недоказаност на обвинението се излагат обстойни
аргументи, като се счита, че СРС е ценил
превратно и избирателно ( тенденциозно) доказателствената маса в подкрепа на
обвинителната теза и не според същинското информационно съдържание на гласните
доказателствени източници от една страна, а от друга – опорочено разпознаване
на подсъдимия поради неосигуряване на право на защитник. Прави се искане за
цялостна отмяна на присъдата и оправдаването на подс. Г. по повдигнатото му
обвинение, алтернативно ( в допълнението към въззивната
жалба от подсъдимия) – за намаляване на наложеното му наказание с приложение на
чл. 66 от НК.
В съдебно заседание първият от
упълномощените защитници на подсъдимия Г. – адв. В.моли съда да уважи депозираната жалба по
изложените в нея съображения. Пледира СГС да отмени обжалваната присъда и оправдае
подзащитния й, като в пледоарията си акцентира върху недостоверността на
показанията на св. К., данните от които са оборени от заключението на съдебно почерковата експертиза и негодността на протокола за
разпознаване на лица, в който липсва година на съставянето му, които се явяват
основните уличаващи подзащитния й доказателства и които според защитника не са
в състояние да обосноват извод за авторството му в извършването на деянието.
Вторият от упълномощените защитници на
подсъдимия Г. – адв. Б. също намира, че
авторството на престъплението от страна на подзащитния й не е установено по
несъмнен начин, в която насока прави съпоставка между показанията на св. Д. и
св. Д., като намира последните за недостоверни. Моли съда да оправдае
подзащитния й.
Прокурорът от СГП счита жалбите
за неоснователни, а присъдата на СРС – за правилна, поради което прави искане
за потвърждаването й. Представителят на държавното обвинение прави анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност в оспорения от защитата аспект -
относно авторството на деянието – и намира, че извършеното от св. Д.разпознаване
не е опорочено ( въпреки липсата на посочена година на съставянето на протокола),
тъй като по делото е наличен фотоалбум, в който същата е посочена и са
разпитани поемните лица, които също я заявяват;
намира, че показанията на св. К. не се оборват от показанията на графическата експертиза,
а подкрепят изнесеното от него, че е изготвил договора за продажба на
телефонния апарат, което не се оспорва и от самия подсъдим; показанията на св. Д.
са достоверни и следва да бъдат ценени за разлика от тези на св. Д. , която се
опитва да защити сина си и показанията й са противоречиви и неясни.
Подс. Г. се възползва от правото
си да даде обяснения пред въззивния съд, в които
заявява, че на 08.09.2015г. около 12.00ч. в дома му дошъл св. И.Д., който му
предложил за продажба мобилен телефон „Айфон“ за
60.00 лв. Там били и брат му и неговата майка. Подсъдимият нямал пари, но му
предложил замяна срещу газово оръжие и Д. се съгласил като разменили телефона
срещу малък черен газов пистолет. На следващия ден подсъдимият заложил телефона
в заложна къща на пазара в кв. Слатина срещу сумата от 20.00лв., тъй като нямал
пари.
В хода на съдебните прения подсъдимият
Г. оспорва идентичността между заложения от него телефон и този, разпознат от
пострадалата.
В предоставената му последна дума
моли да бъде оправдан.
В хода
на проведеното въззивно съдебно следствие бяха
изслушани обясненията на подс.Г., бяха разпитани св. И.Д.
и св. П.Д., приобщени писмени доказателства и назначена и изслушано заключение
на съдебно почеркова експертиза.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
На първо място следва да бъде
обсъден довода на подсъдимия Г. за
допуснато от първостепенния съд
съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с отказа му да уважи направени от
защитата доказателствени искания,
доколкото основателността на това възражение предпоставя
по – нататъшните разсъждения на въззивната инстанция
по съществото на делото. Въззивната инстанция намира,
че доводът на защита не е основателен. Действително в хода на първоинстанционното съдебно следствие подс. Г. и
защитниците му са поискали назначаването на графическа експертиза и разпит на
свидетели, които искания са оставени от СРС без уважение, приемайки че същите
не са необходими за изясняване на обективната истина. Без значение, че въззивния съд е уважил исканията на защитата за
извършването на тези действия по разследването, не може да бъде третирано като
нарушение на правото на защита на подсъдимия подходът на СРС, именно защото въззивната инстанция е гарантирала в пълна степен
ефективността на предприетата линия на защита на подсъдимия Г., свързана с
оспорване на неговото авторство в инкриминираното доказателство; по принцип
неуважаването на искане за събиране на доказателства, направено от страна в
производството не е в състояние да доведе до накърняване на правата му, тъй
като процесът по попълване на делото с фактически данни е обусловен от преценката
на съда за относимостта
и необходимостта от събирането им и този му функция е обусловена от качеството
на орган по ръководство и решаване. Следва извод, че въпреки последващото
събиране на поисканите от подсъдимия Г. и защитата му доказателства не може да
бъде направен извод, че СРС е проявил тенденциозност или не е изпълнил
служебното си задължение за обективност при разследването. В тази смисъл липсва каквото и да било допуснато
нарушение на правото на защита на подс. Г., а наведеният довод е неоснователен.
Неоснователността на възражението за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила обуславя необходимост въззивната
инстанция да провери обосноваността и законосъобразността на обжалваната
присъда.
Фактическата обстановка по делото
е изяснена от районния съд в степен, позволяваща постановяване на акт,
съобразен с действително случилите се факти, предмет на доказване в настоящото
производство. Събраните в хода на въззивното съдебно
следствие доказателства не променят съществено възприетата от СРС фактология на инкриминираните обстоятелства, свързани с
ангажирането на наказателната отговорност на дееца, т.е. извършеното от подсъдимия
оспорване на авторството на деянието се явява неоснователно.
След собствен анализ на събраните
от СРС доказателствени средства, както и от информацията, съдържаща се в източниците
на относими към предмета на делото факти, приобщени в
хода на въззивното съдебно следствие се установява
следното от фактическа страна:
Подсъдимият З.П.Г., е роден на ***
г., с ЕГН **********, български
гражданин, със средно образование, неженен.
Същият е осъждан 12 пъти, като с
определение на СРС, НО, 94 с-в му е определено едно общо наказание по
осъжданията му по НОХД № 14 944/2011г. на СРС, по НОХД №
14 937/2011г. на СРС, по НОХД № 13 417/2011г. на СРС, по НОХД № 386/2012г.
на СРС,НОХД № 17 037/2012г. и по НОХД № 23 249/2011г. на СРС – 2 (
две) години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим;
по НОХД № 12 391/2013г., с
влязло в сила на 12.07.2013г. определение на СРС му е наложено наказание от 1(една ) година и 6 ( шест)
месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.
63, ал.1,т.3 от НК;
по НОХД № 20 934/2013г., с влязла
в сила на 24.07.2014г. присъда на СРС му е наложено наказание от 1(една ) година и 8 ( осем)
месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.
26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1,т.3 от НК;
по НОХД № 20 757/2015г., с влязло
в сила на 18.01.2016г. определение на СРС му е наложено наказание от 7 (седем) месеца „лишаване от свобода“ при първоначален
„строг“ режим за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2,
вр. ал.1 от НК;
През лятото на
2015 г. свидетелите Г.Д.и К.К.живели на семейни
начала и имали общо невръстно дете. На 03.09.2015 г. преди обяд св. Д.излязла
на разходка с бебето си, като возела същото в бебешка количка. Същата вървяла
по тротоара на улица „Черковна“ с посока на движение от кв. „Сухата река“ към
бул. „Мадрид“. Стигайки в подножието на моста на ул. „Черковна“, св. Д.видяла
на известно разстояние пред нея подсъдимия Г. да стои на едно място седнал на
велосипед. Тя си помислила, че той има намерение да пресече пътното платно и
продължила движението си към него, като същевременно говорила и по мобилния си
телефон със св. К.. Св. Д.държала мобилния си телефон си в дясната си ръка, а
посредством лявата си ръка бутала бебешката количка. Телефонът, който носела Г.Д.,
бил марка „Айфон“, модел 4, с ИМЕИ № 01284700630418,
на стойност 160,00 лева като на телефона бил поставен пластмасов 3D калъф,
чиято стойност възлизала на 4,00 лева, или общата стойност на въпросния мобилен
телефон и калъфа била 164,00 лева. Процесният телефон
бил със счупен заден панел, тъй като бил претърпял падане по време на
експлоатацията му от пострадалата.
Когато св. Д.минавала покрай подс. З.Г., тя все още говорила по телефона с мъжа си и
бутала бебешката количка. В момента на разминаването им, подс. Г. се пресегнал
с ръка, сграбчил телефона й и го
издърпал от ръката й. След това той посредством
велосипеда си избягал от местопрестъплението с посока към кв. „Сухата река“
(към градинката на намиращия се в непосредствена близост до моста църковен
храм).
Св. Д.се развикала, но не могла да тръгне след нападателя,
тъй като не посмяла да остави без надзор детето си. Понеже св. Д.имала още един
телефон в себе си, тя се обадила на св. К.и
силно разстроена му съобщила за инцидента. Св. К.посъветвал св. Д.да подаде
жалба в 05 РУ, което тя направила.
На следващия ден
подсъдимият З.Г. отишъл в магазин за продажба на нови и втора употреба мобилни
телефони, намиращ се в гр. София, ул. *******. Там той сключил договор за покупко- продажба със свидетеля А.К., последния в
качеството си на представител на търговското дружество, като продал процесния телефон „Айфон 4“, с
ИМЕЙ № 01284700630418 . За мобилния телефон на подс. Г. била заплатена сумата
от 170,00 лева. За извършената продажба бил подписан писмен договор, като данните
на продавача попълнил лично свидетелят К., като ги снел от личната карта на подсъдимия.
В последствие,
след като свидетелят А.К. решил да подмени задния панел на процесното
устройство, тъй като бил натрошен, и след ремонта телефонът бил обявен за
продажба в интернет сайта за обяви OLX. На публикуваната
обява се отзовала свидетелката В.П., като последната пожелала да огледа
мобилния телефон и решила да го закупи като затова имала уговорка с продавача
да й бъде изпратен по куриер и ако го одобри, то ще го закупи. Телефонът бил
изпратен на св. В.П. от св. А.К.. Същата го получила в офис на „Еконт“ на 21.10.2015г., като на място в офиса на
куриерската служба сложила в телефона СИМ карта с мобилен номер **********, за
да провери дали устройството е изправно. Впоследствие, след като одобрила
телефона, св. П. го заплатила на куриера и го взела, като на малко по-късен
етап била сложена в него друга СИМ карта с № **********.
Около месец
по-късно св. В.П. била потърсена от полицията, тъй като след подадения от св. Д.сигнал
било образувано досъдебно производство, била е изискана информация от мобилните
оператори дали е активиран въпросният мобилен апарат и след получената
информация от мобилните оператори, полицейските органи установили номера, с
който телефонът е активиран и по този начин установили като негов ползвател св.
П.. Последната, след като разбрала, че въпросният телефон е предмет на
престъпление, предала мобилното устройство на полицейските органи с протокол за
доброволно предаване.
Свидетелката Г.Д.била поканена от
полицейски служители да участва като разпознаващо лице в процесуално-следствено
действие по разпознаване на живо лице. Разпознаването било осъществено на
22.04.2016 г., когато разследващите органи установили, че подс. Г. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Казичане“ Св. Г.Д.била
разпитана преди да започне същинското разпознаване и в качеството си на
свидетел дала подробно описание както на инкриминираната вещ, така и на лицето
— извършител на деянието. Малко по - късно същата категорично разпознала
подсъдимия Г. като извършител на деянието, като заявила, че го запознава по
физиономията, по телосложението и по ръста. На 04.05.2016 г. подс. Г. бил
привлечен в качеството на обвиняем по делото.
След подадена на 22.04.2016 г.
молба от Г.Д.мобилният телефон , предмет на престъплението бил огледан на
същата дата, за което бил съставен протокол за оглед на веществени
доказателства, а след това - й бил върнат на 09.05.2016 г., за което била
съставена разписка.
Възприетата от СРС и споделена от
въззивния състав фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните в хода на първоинстанционното
и въззивното съдебно следствие доказателствени
средства - обясненията на подсъдимия Г. ( вкл. и в хода на въззивното
съдебно следствие), показанията на свидетелите Г.Д., К.К.,
А.К., М.П., Т.К., В.П., дадени /
приобщени в първоинстанционното съдебно следствие и
тези на И.Д. и П.Д., заключението на
съдебно-оценителната експертиза и това на съдебно – почерковата,
протокол за извършено разпознаване на лице от 22.04.2016 г. ведно с изготвен
към него фотоалбум; протокол за оглед на веществени доказателства от 22.04.2016
г. ведно с изготвен към него фотоалбум, както и от писмените доказателства по
делото – договор за покупко-продажба от 04.09.2016 г., фактура от 16.12.2011г.,
копие на товарителница, протокол за
доброволно предаване, справки от мобилни оператори; разпореждане на СРС по реда
на чл. 159а от НПК, справки за
криминалните прояви и за съдимост на
подсъдимия.
Относно фактите, включени в
предмета на доказване по делото, са налични противоречия между гласните
доказателствени средства и между тях и писмените такива ( протокол за
разпознаване), свързани с авторството на деянието от страна на подс. Г., като
именно в тази насока са концентрирани и доводите на защитата, релевирани във въззивните жалби и
хода на съдебните прения пред въззивния съд.
Относно останалите обстоятелства
– наличието на престъпление, времето, мястото и начинът на извършването му,
вещта – предмет на посегателство и нейната стойност – такива противоречия в
информационните носители не са налични, а посочените факти се установяват от
показанията на пострадалата, представените от нея документи ( фактура) за закупуването
на вещта, показанията на св. К.и заключението на СОЕ. Фактът на последващото й
предаване от св. П. и връщане на пострадалата се
установява от показанията на последната, на св. Д.и писменото доказателство и доказателствено средство ( разписка и оглед
на веществено доказателство).
Относно оспореното по делото
обстоятелство следва да се отбележи, че първоинстанционният
съд внимателно и задълбочено е обсъдил противоречията в доказателствените
материали, преди да приеме за установена изложената фактическа обстановка
и настоящата инстанция не намира
основания да приеме нови фактически положения, свързани с инкриминираното
деяние и най – вече с неговото авторство, приемайки доводите на защитата на
необоснованост на присъдата за неоснователни. Въпреки усилията и ангажирането
на доказателства от страна на защитата и понастоящем съмнения в авторството на
деянието от страна на подс. Г. не са налични.
На първо място се оспорва
законосъобразността на протокола за разпознаване на лица от 22.04.2016г. ( л.
87 от д.п.) с оглед липсата на посочена година на провеждане на действието (
единствено е посочено 22.04.20….г.) и неучастието на защитник на подс. Г. при
провеждането на действието. Това оспорване е неоснователно – процесуално
следственото действие е извършено в
съответствие с изискванията на чл. 169 - чл.
171 от НПК, а непосочването на годината на действието представлява единствено
технически пропуск (грешка) при
оформянето на протокола в тази му титулна част,
неводеща до негодност на прякото уличаващо подс. Г. доказателство. На първо
място следва да бъде посочено, че към протокола за разпознаване е изготвен
фотоалбум, в който годината на извършването на разпознаването е 2016г.; от тази
дата е и проведения разпит на св. Д.с насоченост към описание на извършителя на
посегателството, показанията на самата св. Д.и поемните
лица, присъствали при разпознаването - св. М.П. и св. Т.К., които сочат като
година на извършване на действието именно 2016г. Ето защо и въпреки формалното несъответствие на протокола с изискванията на
чл. 129, ал.1 от НПК съдът счете същият за годно доказателствено средство,
съпоставяйки спецификата на конкретния случай и несъмнено установените и
съвпадащи обстоятелства, описани по-горе, налагащи единствено възможното
заключение, че обективно процесуално
следственото действие е извършено през 2016г.,
като невписването на годината в процесния
протокол се дължи единствено на техническо недоглеждане. Развитият във
въззивната жалба на подс
Г. довод за опорочаване на разпознаването поради неучастие на защитник е
намерил правилен отговор в мотивите към
първоинстанционната присъда и преповтарянето на изложените от СРС съображения в
тази насока не е необходимо, като единствено следва да бъде допълнено, че Г.
към датата на разпознаването, освен че не е бил привлечен в качеството на
обвиняем по делото, не е бил и задържан по настоящото наказателното производство,
тъй като е изтърпявал наказание „ лишаване от свобода“ по друго осъждане, т.е. не
са били налични предпоставките за осигуряване на адвокатска защита на
съпоставения Г., тъй като моментът на
задържане е меродавен съгласно чл. 30,ал.4 от Конституцията на РБ за възникване
правото му на адвокатска защита, или привличането в качеството на обвиняем,
когато съгласно чл. 15, ал.1 от НПК разследващият орган е длъжен да му разясни
правото на адвокатска защита.
На следващо място при разпитите си в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция и на досъдебното производство св. Д.е описала възприятията си от външния вид и
особеностите на автора на грабежа, получени конкретно по време на инцидента, като при разпознаването,
съответно, е посочила човека, когото е считала за извършител, като липсват
данни свидетеля да е бил насочвани (
чрез внушаване, манипулиране на придобити възприятия) от органите на реда към
установяване на конкретно лице. Същественото в случая е, че още
от началото на наказателното производство св. Д.е изразила възможността си да разпознае
нападателя, като същевременно еднопосочно описва време, място и механизъм,
позволяващ й да възприемат характерните особености на извършителя - в частност
действията на дееца по отнемането на мобилния й телефон са свързани с
непосредствен и близък визуален контакт както между него и жертвата, като
деянието е извършено в светлата част на денонощието, а възрастта на Д.( родена на ***г.) сочи на
пълноценни зрителни и паметови възможности на
свидетеля за придобиване и възпроизвеждане на възприятията й. Следва на
следващо място да бъде подчертано, че преди инкриминираната дата не е имало каквито и да било
взаимоотношения между пострадалата и
подсъдимия, респ. основания за тенденциозност на св. Д.към подс.
Г.. Най-важно в конкретния случай при
преценка правдивостта на изнесената от пострадалата Д.информация ( след
констатацията за липса на опорочена процедура при извършването на
разпознаването) относно авторството на деянието е перманентно заявената в хода
на наказателното производство от св. Д.категоричност и убеденост за идентичност на разпознатото лице подс. Г.
с дееца на посегателството, която води до липса на съмнение относно обективирания в протокола идентитет;
в тази насока са и показанията на поемните лица (
свидетелите Янакиев и К., за които
липсват каквито и да било данни за предубеденост или заинтересуваност от изхода
на делото), които еднопосочно заявяват липсата на съмнение или колебание у
разпознаващата при посочването на подсъдимия като извършител на
посегателството. В този аспект и въззивният съд
цени извършеното от пострадалата
разпознаване на подс. Г., явяващо се преки доказателства за авторството
на престъплението от привлеченото към наказателна отговорност лице.
На
следващо място застъпената от подсъдимия Г. версия, че инкриминирания по делото
телефон му е бил даден в замяна на друга вещ ( газов пистолет) от св. И.Д. не е
в състояние да обори категоричността на извода за авторството на деянието. На
първо място самият св. И.Д. отрича такава замяна на движимости
да е била правена, съответно да е възмездно да е давал мобилен телефон на подсъдимия.
Дори да се приеме, че св. И.Д. е заинтересуван
и тенденциозен свидетел, тъй като не би желал да се самоуличава
в извършването на престъпление, то данните в обясненията на подс. Г. и
показанията на неговата майка – св. П.Д. са недостатъчни да се приеме за
осъществен твърдения от подсъдимия факт. Константна е съдебната практика, че
достоверността на гласните доказателствени средства се преценява въз основа на
два критерия – качествена характеристика на източника на доказателства ( дали е
предубеден или заинтересуван от изхода на делото) и вътрешната му убедителност,
изводима от последователността, логичността и подкрепеността
му с останалите доказателства. Именно въз основа на тези утвърдени в
практиката, въззивният съд прие, че обясненията на
подс. Г. и показанията на неговата майка св. П. Д. в тази им част не отговарят
на обективната истина. Освен че изхождат от най – заинтересувания от
благоприятен изход на делото субект ( подсъдимия) и негов близък роднина (
майка) тези гласни доказателствени средства са нелогични, вътрешно
противоречиви и неподкрепени от каквото и да било друго събрано по делото
доказателства. Те са противоречиви, тъй като подс. Г. заявява, че размяната
между него и св. Д. е извършена около 12.00ч. на обяд, докато св. Д. заявява,
че се е върнала от работа, която е приключвала в 15.00ч., т.е. около 16.30ч.;
подсъдимият заявява, че очевидци на размяната
са били неговата майка и неговия брат С.Т.Ч. ( който отказа да свидетелства на осн. чл.119 от НПК), докато св. Д. твърди, че другият й син
не е бил в къщата; подс. Г. твърди, че е извършил замяна със св. Д., тъй като
не е имал пари, докато св. Д. заявява, че към онзи момент е работел при
изграждане на пътища; подс. Г. твърди, че е притежавал още 3 газови оръжия,
докато св. Д. заявява, че е имал едно.
Видно е, че данните в обясненията на подсъдимия и в показанията на
неговата майка са изключително противоречиви. Обясненията на подсъдимия са
нелогични, тъй като едновременно твърди, че е осъществил замяната на телефона с
газовия пистолет, тъй като „ смятах, че мога да го продам за по- висока сума от
тази, която купих от него“, като заявява, че газовият пистолет е закупил за 50.00
лева, а впоследствие твърди, че е заложил телефона за сумата от 20.00 лева,
т.е. мотивът за печалба от „сделката“ със св. Д. обективно противоречи на дадените от него
парични стойности на разменените вещи; остава необяснимо и защо е заложил вещ,
за която е имал съмнения, че е предмет на престъпление ( мобилен телефон) при
положение, че е разполагал с вещи ( газови оръжия), които е имал възможност да
заложи без усложнение; подсъдимият едновременно твърди, че не е продал
телефона, а го е заложил с цел „ за да мога да го откупя…. Заложил съм го за 20
лева, за да мога да си го откупя“, а впоследствие заявява, че не е могъл да го
ползва и го е дал за части – „ аз се опитах да работя с този телефон, но не
успях да го включа, защото имаше код….дадох го за части…“. Видно е, че данните в обясненията на подс. Г.
са лишени от последователност и логика, което неминуемо рефлектира върху
вътрешната им убедителност, а оттам и върху оценката им за достоверност. На
следващо място застъпената от подсъдимия версия е изолирана и се оборва от
другите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Добрева, извършеното от нея разпознаване и показанията
на св. И.Д.. Ето защо и съдът не кредитира обясненията на подс. Г. и
показанията на неговата майка св. П.Д. в частта, в която твърдят че телефонът е
придобит от подсъдимия в резултат на възмездна сделка (замяна) от св. Д.,
приемайки ги за недостоверни и израз единствено на правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице, респ. обслужващи правото му на
защита ( за показанията на неговата
майка ).
Следващото
противоречие по делото е налично между данните, съдържащи се в писменото
доказателство – договор за покупко - продажба от
04.09. 2015г. ( в оригинал – на л. 73 от въззивното
производство), заключението на графическата експертиза, изследвала ръкописния
текст и подписа за „продавач“, положен върху него, показанията на св. А.К. и обясненията на подс. Г. относно обстоятелството дали и кога подсъдимият е
продал/заложил инкриминираната движима вещ – мобилен телефон. Съгласно
посочения договор от 04.09.2015г. и показанията на св. К. подсъдимият Г. е
продал мобилния телефон в магазина, намиращ се в гр.София, ул. „********срещу
сумата от 170 лева, за което е бил изготвен и документ, удостоверяващ сделката,
в който от личната карта на подсъдимия били снети данните му, а от менюто на
телефона – неговия ИМЕИ; графическата експертиза дава заключение, че ръкописният
текст и подписът за „продавач“ не е изписан, респ. положен от подс. Г.; самият
подсъдим твърди, че действително е посетил магазина, но на 09.09.2015г., където обаче
е заложил телефона срещу сумата от 20 лева в неработещо състояние. Съдът прие
за достоверни показанията на св. К. и данните, съдържащи се в договора за покупко – продажба от 04.09. 2015г. и изгради изводите си по фактите въз основа
на тях, като съобрази, че тези обстоятелствата в тези доказателствени средства
се подкрепят от другите събрани по делото обстоятелства за разлика от
обясненията на подсъдимия Г.. На първо място фигуриращите в договора № на
документ за самоличност и ЕГН на подс. Г. съответстват на действителните
такива, т.е. очевидно са снети от лицето попълнило с ръкописен текст тези
реквизити на договора въз основа на предоставен документ за самоличност;
отразеният в договора също с ръкописен
текст ИМЕИ на телефона съвпада както със заявения от св. Д.( като ИМЕИ на
отнетия й телефон), така и с показанията на св. П. и предадения от нея с
протокол от 23.11.2015г. ИМЕИ на телефон, от което следва, както идентичността
на вещта, така и че св. К. е имал достъп до менюто на телефона, за да е в
състояние да установи действителния му ИМЕИ, т.е. тези съвпадащи данни оборват
обясненията на подсъдимия, че състоянието на телефона не е позволявало достъп
до операционната му система. Ето защо и въпреки заключението на графическата
експертиза, установяващо, че ръкописният текст и подписа за „продавач“ в
договора от 04.09. 2015г., съдът прие, че именно на посочената дата подс. Г. е
продал инкриминирания по делото телефон на св. К. срещу сумата от 150 лв., като
не кредитира показанията на последния единствено в частта, в който сочи, че
подписът за „продавач“ е положен от подс. Г., което обстоятелство се оборва
категорично от заключението на цитираната експертиза.
В заключение въззивната
инстанция споделя доказателствените изводи на първоинстанционния съд относно авторството на деянието и
след самостоятелна преценка на доказателствените
средства, събрани по делото, не намери основание за промяна на установените по
делото и включени в предмета на доказване факти, а доводите, развити във въззивните
жалби за недоказаност на обвинението в частта му касаеща извършителя следва да
бъдат оставени без уважение като неоснователни.
На
базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд
законосъобразно е заключил, че
подсъдимият З.П.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.1 от НК.
На първо място,
подсъдимият Г. е годен субект на наказателна
отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на
престъплението, липсват данни да е страдал от продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От
обективна страна: предмет на посегателството е чужда движима вещ, описана по – горе на
стойност 164 лева. Посочената вещ материализира
имуществени права, притежава паричен еквивалент, поради което е възможно да
бъде предмет на престъпление против собствеността.
Изпълнителното деяние на престъплението грабеж
го определя като съставно такова, тъй като включва два акта, взаимно свързани,
които поотделно осъществяват съставите на престъплението кражба и принуда.
Отнемането е осъществено като е прекъсната фактическата власт на собственика
върху вещта с факта на вземането й и установяване на собствена власт с цел
разпореждане с нея. Деецът е установил власт върху вещта, успял е да придобие
възможност за фактическо разпореждане с нея и е
имал обективната възможност да извършва действия от фактическо естество
с нея. В настоящия случай подс. Г. е придобил държането върху движимостта и е
имал потенциалната възможност да извършва безпрепятствено действия, вкл. и с отчуждителен характер върху движимата вещ, каквото е и
сторил на 04.09.2015г.. Другият акт от изпълнителното деяние - употребата на
сила - е изпълнен чрез действията му, изразяващи се в употребата на физическо
въздействие върху личността на владелеца на вещта. По отношение на св. Г.Е.Д. принудата е упражнена от подс. Г. в проявната й форма на
сила – чрез активните му действия срещу личността й, изразени в издърпването на телефона от ръката
й и с интензитет, внезапност и насоченост, достатъчни
да сломят съпротивата на владелеца на вещта. Предвид съществуващата между двата
акта - употребата на принуда и отнемането - функционална връзка, като силата
е употребена за сломяване съпротивата на
владелеца на вещта с оглед отнемането на последната, се налице елементите на
съставното престъпление грабеж. Налице е
и престъпният резултат – вещта - предмет на посегателство е преминала във
владение на подсъдимия, който е осъществил трайна фактическа власт върху нея ( а
на следващия ден и разпореждайки се с нея).
От
субективна страна подсъдимия Г. е действал умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои
вещта, за да се разпореди с нея, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че вещта не е негова, а чужда, че се
намира във владението на другиго, както и че последният не е съгласен да му
бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез употребата на сила от
негова страна, като е искал настъпването на престъпния резултат.
При
спазване разпоредбата на чл. 54 от НК е определено наложеното на
подсъдимия Г. за престъплението по чл.198,ал.1 от НК наказание, тъй като основания за определяне
на наказанието под най – ниския определен в закона размер ( чл. 55 от НК) не са
налични.
СРС е
определил наказанието „лишаване от свобода“ към средния предвиден в закона
размер от 6 (шест) години, отдавайки приоритет на
завишената обществена опасност на дееца, изразена в съдебното му минало.
Действително Г. е многократно осъждан, като 9 от 12-те му осъждания са именно
за престъпления по чл. 198 от НК, което несъмнено го определя като личност с изключително висока степен на обществена
опасност. От друга страна и както е отчел съставът на СРС като смекчаващо
обстоятелство следва да бъде отчетена младата възраст на дееца, определяйки го
като личност с недотам оформени социални навици и отношение към установения
правов ред.
Игнорирано
от първостепенния съд е друго смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство –
ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние, тъй като предмет
на престъплението е вещ на стойност 164 лева ( по – ниска от минималната работна заплата за страната към онзи
момент от 380 лв.) и на следващо място – ниският интензитет на упражнената от
подсъдимия принуда под формата на сила спрямо пострадалата Добрева, изразена в
издърпването на телефона от ръката на говорещата по телефона пострадала.
В този аспект определянето
на наказанието „ лишаване от свобода“ в средния предвиден в закона размер не
явява несъответно на комплексната оценка на баланса между смекчаващите и
отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, като значителния превес на
смекчаващите налага детерминирането на наказанието по – близо до минималния,
предвиден в закона размер. В този смисъл и въззивният съд прие, че са налице
основанията за смекчаване на наказателната отговорност на подс. Г., като
наказанието „ лишаване от свобода“ бъде намалено от 6 ( шест) години на 4 (
четири) години, който срок отговаря на основния принцип, визиран в чл. 35, ал.3
от НК за съответствие на наказанието с престъплението. Налагането на наказание
в посочения размер според въззивния съд и е съответно на целите на наказанието и
личността на конкретния деец.
Същото
следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като липсват предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 НК. Съгласно разпоредбите на чл. 57,т.2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален
строг режим и при изтърпяването на наказанието бъде приспаднато времето на
задържането на подсъдимия по силата на чл. 59, ал.1 от НК.
Поради тези съображения въззивният
съд намира, че присъдата на СРС следва да бъде изменена в посочената част, като
наложеното на подсъдимия наказание бъде намалено
от 6 ( шест) години „лишаване от свобода“ на 4 ( четири) години „лишаване от
свобода“ .
Законосъобразно СРС е присъдил
при този изход на делото разноските в тежест на подсъдимия, а неоснователността
на оспорената осъдителна присъда като
своя последица влече и осъждането на подс. Г. да заплати разноските пред въззивния съд – в размер на 351.00 лв., представляващи
възнаграждение на експерта, изготвил заключението на съдебно почерковата експертиза.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или
непълнота на доказателствата, поради което в останалата й част присъдата на
СРС, НО, 112 с-в следва да бъде потвърдена.
Водeн от горното,
Софийски градски съд на основание чл.334,т.3 и т.6, вр. чл.337, ал.1, т. 1 и
чл. 338 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
от 28.08.2018г.,
постановена по НОХД № 10 722 от 2016г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 112 състав В ЧАСТТА относно
наложеното на подсъдимия З.П.Г., с установена по делото
самоличност, наказание, като ГО НАМАЛЯВА
от 6 (шест) години „ лишаване от свобода“ на 4 ( четири) година „лишаване от
свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 28.08.2018г., постановена по
НОХД № 10 722 от 2016г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 112 състав в останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимия З.П.Г., с установена по делото самоличност, на основание чл. 189, ал.3 от НПК да
заплати в полза на ВСС и по сметка на
СГС сумата от 351.00 лв. ( триста петдесет и един лева), представляващи
направени във въззивното производство разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.