Определение по дело №103/2019 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На   21  март  2019 година

В закрито заседание в следния състав:                                   

                                                                                                                                                              

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                          ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело №103  по описа за 2019 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на И.К.К., чрез адв. К.Д. *** против Решение  №51/18.01.2019г. постановено по гр.д. №1710/2018 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която тя е била осъдена да заплати на ищеца по делото А.К.А. общо сумата от 4700 лева, представляваща 1/2 идеална част от пазарната цена на трите автомобила предмет на спора по гр. д. №1710 /2018г. по описа на ЯРС, ведно със законната лихва считано от 04.05.2018 г. и разноските по делото съразмерно уважената част от иска.

В срока за обжалване на горепосоченото решение е постъпила въззивна жалба и от А.К.А.,  чрез адв. М. Г. ***. Решението е обжалвано в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените от А. , против К. , както следва:  иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 850 лв. до размера 1700лв. - пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ У 0969 АС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане; иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 1100лв. до размера 2200лв.- пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ У 0969 АТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2918г. до окончателното й изплащане; и иск по чл.59 от ЗЗД в разликата над 2750 лв. до размера 5500лв. - пазарната стойност на лек автомобил „ Волво С 40" с per. № У 0960 АТ , , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

Съдът констатира, че жалбите са допустими, като подадени в законоустановения срок, от легитимни страни и при наличие на правен интерес от обжалване. Същите са редовни от външна страна, поради което следва да се внесат за разглеждане в открито заседание.

По жалбите са депозирани отговори.      

Във въззивната жалба на А.К.А. са направени искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция- да бъде допусната и разпитана като свидетел Н. Г. И.. Съдът счита, че е преклудирано, на осн.чл.266 ал.1 ГПК  правото на страните да сочат и да представят нови доказателства, тъй като не се касае за новоткрити или нововъзникнали факти и доказателства по см. на ал.2, нито са налице данни, тези доказателства да не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуално нарушение по см. на ал.3 /в жалбата не са наведени и твърдения за наличие на предпоставките по чл.266 ал.2 и 3 ГПК/. Ето защо направеното с жалбата доказателствено искане, следва да се остави без уважение.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад  на жалбите и отговорите, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на 14.05.2019 год. от  9.45 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбите, както следва:

В жалбата на И.К.К. се сочи, че постановения от ЯРС акт, в обжалваната осъдителна част е постановен в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон, правните изводи на съда не съответстват на събрания доказателствен материал и в частност липсват, което прави решението необосновано .

Жалбоподателката твърди, че претенцията на ищеца била да я осъди да му заплати сумата от 13 500 лева, с която се е обогатила без основание за негова сметка, като твърдял, че тази сума представлявала стойността, за която са закупени трите автомобила Опел Фронтера с per. № У 09 69 АС, Опел Фронтера с per. № У 09 69 АТ и Волво S 40, с per. № У 0960 АТ, нейна собственост, за които ищецът изплатил продажната цена на продавачите със свои лични средства. Твърди се, че съдът неправилно игнорирал свидетелските показания дадени в нейна полза-  че тя лично платила продажната цена на червения джип и заплатила цената посочена в договора. Твърди се, че съдът в нарушение на закона е допуснал гласни доказателства по отношение на лек автомобил Волво на стойност 7000лв. Сочи се, че неправилно била осъдена да заплати половината от пазарната цена на автомобилите, а следвало исковете да бъдат отхвърлени изцяло, тъй като в ищеца не успял да докаже заплащане на автомобилите с лични средства, а неправилно съдът приложил института на СИО при фактическо съжителство, каквото съжителство имало между страните по делото, към момента на придобиване на вещите. Твърди се също, че неправилно съдът назначил СТЕ за установяване на стойността на автомобилите, въпреки че в договорите за придобиването им такава била посочена. Претендира се  отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на исковете изцяло, а така също да бъде оставена без уважение въззивната жалба на насрещната страна, и да бъде осъден ищецът по първоинстанционното дело да заплати разноските по воденето на делото.

В жалбата на А.К.А. се твърди, че решението на ЯРС в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че  за да постанови решението си в частта, с която уважава предявените искове за всеки от предявените искове поотделно само до размера на 1/2 част  от пазарната стойност на всеки от тях, съдът е приел, че тъй като страните са живеели на семейни начала, то всички придобити от тях леки автомобили са придобити с общи средства, но на името на ответницата. Твърди се, че този извод на съда не кореспондирал със събраните по делото доказателства. От писмени доказателства не било установено ищцата да е участвала по някакъв начин в придобиването на всеки от автомобилите с лични или общи средства. За периода, през който са закупувани същите, тя имала два вида декларации в НАП, както като фирма, така и лично, в които е декларирала минимални доходи, а за фирмата е на загуба. Сочи се, че от доказателствата било видно, че ищеца е теглил кредити, с които е закупувал тези коли, както имало безспорни данни, че баща му му дал конкретни суми при закупуването на лек автомобил „Волво С 40" с per. № У 0960 АТ, за който факт имало и показания на трети лица. За закупуването на този автомобил по никакъв начин не можело да се направи извод, че е закупен с общи средства на страните и че ответницата се обогатила само  1/2 ид.ч. от пазарната стойност на същия. Изразено е недоволство и от начина на пресмятане на разноските от първоинстанционния съд. Претендира се  отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете до посочения в жалбата размер, а така също да бъде оставена без уважение въззивната жалба на насрещната страна, и да бъде осъдена ответницата по първоинстанционното дело да заплати разноските по воденето на делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника А.К.А., по делото да бъде допусната и разпитана като свидетел Н. Г. И..

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Преписи от отговорите по жалбите да се връчат на насрещните страни .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.