Р Е Ш Е Н
И Е
№
……………..2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговски дело № 2214/2014г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от ЗЗД от „Б.М.– С.“ АД ЕИК********срещу В. АД ЕИК ********.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ – М.И.Б. ООД ЕИК ********.
Ищецът твърди, че с прямо него е открито производство по несъстоятелност. Назначения синдик е установил, че ответникът има задължения към ищеца по 11 фактури посочени в исковата молба, както следва : № 042/31.03.2010г., № 047/31.05.2010г., № 049/30.06.2010г., № 056/30.07.2010г., № 057/30.08.2010г., № 060/30.09.2010г., № 064/29.10.2010, № 068/30.11.2010г., № 072/30.12.2010г., № 076/31.01.2011г., № 078/28.02.2011г., и издадени за периода март 2010 – февруари 2011г., по които ищецът е доставил стока – минерално брашно на ответника, но последния не е заплатил дължимата цена общо от 124 931. лв. Твърди, че предвид забавата на ответника му се следва обезщетение в размер на законната лихва за периода 05.04.2011г. -05.04.2014г. в размер на 38 499.93 лв. Оспорва като недействителен договорът за заместване в дълг от 1.04.2011г. като оспорва, че както представителя на ищеца така и представителя на поемателя са могли да го сключат, тъй като не са имали редовна представителна власт.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните суми – 124 931.04 лв. главница, 38 499.93 лева мораторна лихва, както и законната лихва от предявяване на исковата молба върху главницата, както и направените в производството разноски.
Производството по отношение претенцията за цена по фактури №040/12.03.10, №049/31.05.2010г., №052/30.06.2010г. и № 053/01.07.2010г. на обща стойност от 1 495 031.46 лв., законна лихва и мораторна лихва от 460 723.02 лв. за периода 05.04.2011г. – 05.04.2014г. е прекратено с влязло в сила определение, поради отказ от исковете.
ОТВЕТНИКЪТ В. АД оспорва изцяло поддържаните искови претенции. Твърди, че предвид сключен Договор за заместване в дълг от 01.04.2011г. вземането е поето от трето лице - поемателят Ф.М.И.Г.ЛЛС/ F.M. I.G. LLC/ и ответникът няма задължение за заплащане на цената по тези 11 фактури, нито дължи лихва за забава. Фактурите предмет на иска са изрично посочени в приложение към договора за заместване в дълг. Твърди, че договорът е действителен и е породил своето действие и ответникът е освободен от задължението предвид изричното съгласие на ищеца и поемането на задължението от трето за спора лице. Моли исковете да се отхвърлят и му се присъдят направените в производството съдебни разноски.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ, като кредитор на ищеца в производството по несъстоятелност намира исковете за основателни. Намира, че договора за заместване в дълг от 1.04.2011г. е нищожен и не е произвел действие, поради което ответникът като купувач на стоката следва да заплати дължимата цена.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
По делото няма спор, че страните са били в търговски взаимоотношения, както и относно осъществяването на процесните доставки по 11-те фактури предмет на исковата молба. Не се спори, че ответникът е получил стоката. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по делото фактури и дневници за продажбите, както и от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. Основния спор е породил ли е действие договора за заместване в дълг , съответно дължи ли ответникът заплащане на претендираната цена, съответно лихва за забава.
От представения по делото договор за заместване в дълг от 01.04.2011г., в едно с приложен списък на фактури към същия се установява, че на осн.чл.102,ал.1 от ЗЗД задължението на ответника по процесните 11 сделки, с така издадените фактури е договорено, че се поемат от трето лице Ф.М.И.Г.. Оспорва се, че е налице достоверна дата на договора, както и че представителя на кредитора и на поемателя са имали законна представителна власт към момента на подписване на договора. В тежест на ответника е да установи, че договорът е подписан от законния представител на третото лице поемател, и достоверната му дата, доколкото се касае за частен документ, на който ответникът се позовава. Ответникът е представил доказателства относно процесуалната легитимация на поемателя – удостоверения за регистрацията на фирмата – първоначално регистрирана в САЩ и в последствие с прехвърлено седалище на Сейшелските острови. От същите не се установява, че лицето подписало договора по чл.102 ЗЗД от името на поемателя М.Д.е представлявало това дружеството към този момент. Независимо от това ответникът е представила декларация от законния представител Линди Равиния, с която изрично потвърждава действията на М.Д.по поемане на задължението по договора от 01.04.2011г. Съдът приема, че на осн.чл.301 от ТЗ чрез това потвърждение дружество поемател следва да се приеме, че е встъпило в задълженията по процесните фактури.
От приетата по делото съдебна – счетоводна експертиза неоспорена от страните , която съдът възприема, като обективна и компетентна и преценява само относно висящата част от исковете, се установява, че процесните сделки са осчетоводени при ищеца и ответника и включени в дневника за покупки и продажби, разплащане обаче не е осъществено, като и при двете страни са взети счетоводни операции с които изрично е осчетоводен и договора по заместване в дълг от 1.04.2011г., оспорен по делото . В резултат на осчетоводяване на този договор ответникът е закрил задължението си по процесните фактури, считано от 1.04.2011г. и не го е включвало в ГФО нито за 2011, нито за 2012г., нито за 2013г. Момента на осчетоводяване е достатъчен да се приеме и че договорът е бил реално подписан към този момент, поради което следва да се приеме, че договора има достоверна дата и сключен между страните на датата посочена в него 1.04.2011г..
Независимо от гореизложеното съдът намира, че оспорването е основателно относно действителността на договора, а именно че същия е недействителен като подписан от лице без право да представлява самостоятелно ищцовото дружество. Договора е подписан от името на ищеца като кредитор по вземанията по процесните фактури от изп.директор Г.С.на дата 1.04.2011г. Към този момент спрямо дружеството ищец е открито производство по несъстоятелност с решение на ОС Пазарджик № 35 от 21.03.2011г. С това решение по отношение на дружеството е постановена обща възбрана и запор на цялото имущество и съответно съдът на осн.чл.635,ал.2 от ТЗ е лишил несъстоятелното дружество ищец от правото да се разпорежда със своето имущество, а ръководните органи са лишени от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото. Съгласно чл.634а от ТЗ производството по несъстоятелността се смята открито от датата на решението за откриване на производството или това е 21.03.2011г.. Същото по силата на закона подлежи на незабавно изпълнение, независимо от възможността да бъде обжалвано. Следователно към дата на договора – 1.04.2011г. изп.директор е бил лишен от правото да управлява и не е може да даде валидно съгласие за заместване в дълг на длъжника В. АД. Съдът намира, че конкретната хипотеза попада разпоредбата на чл.646,ал.1,т.3 от ЗЗД предвиждаща недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделки разпореждащи се с права от масата на несъстоятелността не по съответния в закона ред след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Нормата на чл.646 не предвижда изрично прогласяване по исков път на недействителността предвидена в ал.1, а само в хипотезите на ал.2. Нормата на чл.649 от ТЗ урежда легитимираните лица да предявят исковете по чл.645,чл.646 и чл.647 от ТЗ. Съдът намира, че недействителността на сделките по чл.646,ал.1 от ТЗ може да се прогласи с отделен иск или да се установи въз основа на възражение в рамките на друго исково производство, както е в конкретния случай, тъй като в ал.1 на чл.646 от ТЗ се говори за нищожност на сделки. При нищожност на сделка изначално не се пораждат права и задължения. Доколкото сделката по чл.102,ал.1 от ЗЗД е извършена след датата на постановяване решението за откриване производството по несъстоятелност , извършена е не от назначения от съда синдик, а от лишения от права изпълнителен директор и представлява разпореждане с право на вземане за цена на доставена стока, предвид, че с нея ответникът купувач е освободен от своето задължение да заплати цена, то съответно на основание чл.646,ал.1,т.3 от ЗЗД същата е нищожна и съответно не поражда права изначално . Следователно поемателя не е заместил ответника длъжник по сделките и заплащане на цената на доставената по фактурите стока – минерално брашно се дължи от получателя на същото, ответника по делото „ В. „АД. Предвид на изложеното исковете по тези 11 броя фактури за заплащане на цената се явяват основателни и ответникът В. АД на осн.чл.327 ТЗ следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 124 931.04 лв..
По отношение на претенцията за обезщетение за забава за периода 05.04.2011г. до 05.04.2014г.. От приетата по делото експертиза се установява, че за процесния период върху претенцията за главница от 124 931.04 лв. законната лихва възлиза в размер на 38 499.92 лв, което е и претенцията по исковата молба. Доколкото договора за заместване в дълг е нищожен и не поражда права и задължения към момента на неговото сключване, то съответно ответникът като задължен за цената на стоката дължи плащане, както е уговорено между страните . Тъй като липсва представен писмен договор, той плащането на цената е съобразно посоченото във всяка от фактурите, а това видно от същите е на датата на издаване на самата фактура. В конкретния случай исковия период е три месеца от последната фактура, поради което съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава в изпълнение на задължението си за плащане на цената, поради което и дължи плащане на обезщетение в размер на законната лихва, в размера установена с експертизата по делото . Върху главницата се дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
При този изход на спора ответника следва да заплати на ищеца разноските за настоящото съдебно производство , претендирани в размер на възнаграждение за вещо лице от 400 лв., а на самия ответник разноски не се следват. Ответникът следва да заплати държавна такса на осн.чл.620,ал.5 от ГПК по сметка на СГС в размер на 6 537.23 лв..
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „В. “ АД ***, комплекс ЕСТЕ, ул.********да заплати на „Б.М.- С.“ АД / в несъстоятелност /ЕИК********, гр.С., ул.********сумата от 124 931 лева / сто двадесет и четири хиляди деветстотин тридесет и един лева / незаплатена цена за доставена стока – минерално брашно по 11 фактури, както следва : № 042/31.03.2010г., № 047/31.05.2010г., № 049/30.06.2010г., № 056/30.07.2010г., № 057/30.08.2010г., № 060/30.09.2010г., № 064/29.10.2010, № 068/30.11.2010г., № 072/30.12.2010г., № 076/31.01.2011г., № 078/28.02.2011г., в едно със законната лихва върху тази сума считано от 07.04.2014г. до окончателното й изплащане , както и да му заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.04.2011г. -05.04.2014г. в размер на 38 499.92 лв./ тридесет и осем хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ на осн.чл.86 от ЗЗД, както и да му заплати сумата от 400 лева / четиристотин / разноски на осн.чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „В. “ АД ***, комплекс ЕСТЕ, ул.********да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул. ********сумата от на 6 537.23 лв. / шестхиляди петстотин тридесет и седем лева и двадесет и три стотинки / държавна такса на осн.чл.620,ал.5 от ТЗ
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач М.И.Б. ООД ЕИК ********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :