№ 57
гр. Благоевград, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500871 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. СТ. и АН. Б. СТ. против
решение № 8135 от 21.05.2021г., постановено по гр.д.№ 311/2020г. по описа
на РС П..
С атакуването решение е уважен предявеният от Е.Н. отрицателен
установителен иск, като е прието за установено по отношение на ищеца, че
жалбоподателите не са собственици на процесния недвижим имот, и е
отменен нотариален акт № 055, том I, рег. № 2278, дело № 053 от 2020,
издаден на 24.02.2020г. от нотариус К.Т., вписана под № 510 в НК с район на
действие РС П. за признаване правото на собственост по давност.
Недоволни от постановения акт, жалбоподателите твърдят, че
обжалваното решение е частично недопустимо и изцяло незаконосъобразно и
неправилно. Навеждат се твърдения, че неправилно първоинстанционният
съд е разгледал иска над притежаваната от ищеца квота от правото на
собственост, а именно 1/15 идеална част, поради което е постановил
недопустимо решение. В жалбата са развити подробни съображения за
неотчитане от страна на РС П. на заинтересоваността на свидетелите,
посочени от ищеца, чиито показания са взети предвид от съда при
постановяване на решението. Иска се частично обезсилване на постановеното
първоинстанционно решение като недопустимо, а в останалата му част се
иска отмяна и отхвърляне на предявения иск. В случай, че съдът приеме
1
целия иск за допустим, се иска отмяна на цялото решение и отхвърляне на
целия иск. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ЕВТ. Д. Н., с който се оспорват твърденията на въззивниците за
недопустимост на част от решението, както и за неправилност поради
неправилно тълкуване на събраните по делото свидетелски показания. Иска
потвърждаване на обжалваното решение и се претендират разноски в
настоящото производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците
поддържат въззивната жалба на посочените в нея основания. Претендират
разноски и правят възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
В същото заседание въззимаемата страна иска потвърждаване на
постановения от РС П. съдебен акт, като препраща към доводите, изложени в
отговора на въззивната жалба. Претендира присъждането на разноски и
представя в тази връзка списък по чл. 80 от ГПК.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна
следното:
Не е спорно между страните и е видно от представеното по делото
удостоверение за наследници № 30/02.03.2020г., че ищецът Е.Н. е син и
наследник на Д.Е. Н., ЕГН **********, п. на 09.06.1983г., като последният е
син и наследник на П.Е. Н.а, ЕГН **********, п. на 18.08.1979г.. Същото
важи и по отношение на С.Д. Н., ЕГН **********, починал на 14.08.2013г.
По силата на съдебна спогодба от 27.02.1956г. П.Е. Н.а е придобила
изключителната собственост върху следния недвижим имот: нива от 1,2 дка,
в местност „****“, в землището на с. ..., при съседи: К.В., Д. С. и Д. С..
В последствие със заявление-декларация и опис към него П. Н.а е
заявила желанието си да стане член на кооперативно земеделско стопанство в
с. ..., като е внесла в стопанството посочената нива.
С решение № 05113 от 15.09.1998г. на Поземлена комисия, гр. П., обл.
Благоевград, е възстановено правото на собственост на наследниците на П.Е.
Н.а, бивш жител на с. ..., общ. П., съгласно плана за земеразделяне в
землището на с. ..., както следва: Нива от 1,131 дка, шеста категория, м.
„****“, имот № 042020 по плана за земеразделяне, при граници: нива №
042019, полски път № 042026, нива № 042021, нива № 042022.
На 14.09.1999г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен между Стоян Н., в качеството на продавач, и ответника Д. П. СТ., в
качеството му на купувач, продавачът поел задължението да прехвърли
правото на собственост върху процесната нива за сумата от 270 лева.
Договорът не е изготвен в нотариална форма, като е подписан от кмета на с.
2
..., удостоверявайки положените от страните по договора подписи в
канцеларията на кметството.
С нотариален акт за признаване правото на собственост по давност №
055, том I, рег. № 2278, дело № 053 от 2020г., издаден на 24.02.2020г. от
нотариус К.Т., ответникът Д.С. е признат за изключителен собственик въз
основа на давностно владение на поземлен имот с идентификатор №
14091.42.20, по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. ..., община П.,
обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД – 18 – 807/ 01.12.2017г. на ИД на
АГКК, находящ се в м. „****“ с площ 1131 кв.м., с трайно предназначение на
имота: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: шеста, с номер по предходен план 042020, при съседи на
имота с идентификатори: 14091.42.19, 14091.42.22, 14091.42.26, 14091.42.21,
14091.42.2.
От удостоверение № 94Д-00-14/18.02.2020г. на ОА – Благоевград се
установява, че недвижимият имот - нива от 1,131 дка, шеста категория,
местност ****, имот № 042020 по плана за земеразделяне, е идентичен с
поземлен имот с начин на трайно ползване – нива, с идентификатор №
14091.42.20, по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. ..., община П.,
обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД – 18 – 807/ 01.12.2017г. на ИД на
АГКК, находящ се в местността „ ****“ с площ 1131 кв.м.
При така установената фактическа обстановка, с обжалваното решение
РС е уважил изцяло предявения отрицателен установителен иск, като е
приел, че по отношение на ищеца Е.Н., ответниците Д.С. и А.С. не са
собственици на процесния недвижим имот. Със същото решение РС е
отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК посочения по-горе нотариален акт
за признаване правото на собственост по давност. За да постанови така
обжалвания акт РС е приел, че ищецът е доказал, че приживе неговата
наследодателка е била изключителен собственик на процесния имот, като
след нейната смърт собствеността е преминала върху наследниците ù,
включително и върху ищеца. По отношение направеното от ответника
възражение за изтекла придобивна давност в негова полза, съдът е приел, че
от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен
извод, че в периода 14.09.1999г. до 24.02.2020г. ответникът С. е упражнявал
явно, спокойно и непрекъснато владението върху процесния недвижим имот,
следователно същият не е придобил по давност имота.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо.
По направеното от въззивника възражение за недопустимост
настоящата инстанция констатира, че съществува противоречива съдебна
практика относно въпроса налице ли е правен интерес за съсобственик от
предявяването на отрицателен установителен иск за идеални части,
надвърлящи собствените му идеални части / Решение № 35 от 05.03.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1845/2018 г., I г.; Решение № 130 от 04.01.2021 г. на ВКС по
3
гр. д. № 746/2020 г., I г.о./. В тази връзка с разпореждане от 11.10.2021г. на
председателя на ВКС е образувано т.д. № 3 от 2021г. на ОСГК на ВКС за
приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Може ли съсобственик да
предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от
имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“. Към датата на
постановяване на настоящия съдебен акт няма произнасяне по
тълкувателното дело.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. №
8/2013 г., ОСГТК първоинстанционният и въззивният съд не могат да спират
производството по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по
правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани, а следва да
се произнесат по същество.
Настоящият състав счита, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за отричане правото на
собственост на ответника върху целия процесен имот. За съсобственика не е
без значение кой е сътитуляр на правото на собственост, тъй като това се
отразява във вътрешните им отношения, свързани с ползването,
управлението, поддържането и т.н. на общата вещ, върху правото му да
ликвидира съсобствеността чрез делба, върху правото му да се разпорежда
чрез продажба на трето лице на своите идеални части. Всичко това
обосновава и правния му интерес от отричане на претендираното от трето
лице право на собственост върху целия имот. Подобно становище е застъпено
в решение № 59 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2214/2018 г., I г. о., ГК и в
решение № 130 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020 г., I г. о.,
споделено и от настоящия състав.
Поради горното направеното възражение за недопустимост на
обжалваното решение в частта, с която РС се е произнесъл по предявения иск
над притежаваната от ищеца 1/15 идеална част от собствеността на процесния
имот, съдът намира за неоснователно.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК,
същата се преценява като основателна.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 49 от ЗН и е направено искане по смисъла на чл. 537, ал.2 от
ГПК.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи наличие на
правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, съгласно ТР №
8/2013 на ОСГТК, ВКС, твърди по делото, че е съсобственик на процесния
имот въз основа на наследствено правоприемство от своята баба П. Н.а, п. на
18.08.1979г. Съгласно съдебната практика при предявен отрицателен
установителен иск за собственост, когато ищецът поддържа, че той е
собственик на спорния имот, доказването, че спорното право принадлежи на
4
ищеца е въпрос на материална легитимация т.е. въпросът за титулярството на
правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото
установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на
ответника върху същия имот /Решение № 52 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 2154/2017 г., II г. о., ГК, решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр. д. №
2767/2017 г. по описа на ВКС, II г. о./.
В тази връзка видно от представените писмени документи – неоспорени
от ответниците, процесния имот е придобит в изключителна собственост от
П. Н.а през 1956г. /протокол за съдебна делба/. В последствие имотът е внесен
към ТЗКС, а с решение от № 05113/ 15.09.1998г. на Поземлена комисия
отново е възстановен на наследниците на П. Н.а. По делото не е спори, а и е
видно от представено удостоверение за наследници от 02.03.2020г., че
ищецът е внук на П. Н.а и неин наследник след смъртта на баща му Димитър
Н. на основание чл. 5 от ЗН. Следователно ищецът е доказал, че е притежава
право на собственост върху процесния имот макар и не изключително, а в
съсобственост заедно с останалите наследниците на П. Н.а.
Ответниците са въвели своевременно в процеса възражение за
придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез
оригинерен способ – 10-годишно давностно владение с начален момент
14.09.1999г.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим
имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
десет години. На първо место следва да се изтъкне, че владението, като
елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е
непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да
не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи,
че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.
Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са
разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на
заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията
чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат
постоянен или сезонен характер.
В случая ответниците следва да докажат началния момент на
давностното владение и изтеклия от този момент 10-годишен срок, съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗС, през който те са осъществявали фактическа власт върху
имота с манифестирано, т. е. явно, намерение за своене, непрекъснато и
необезпокоявано по отношение на собствениците.
Правното основание за възникване на собствеността е различно от
основанието, на което започва владението. Под правно основание се разбира
акт, с който се прехвърля или учредява право на собственост. Фактическата
власт по отношение на чужд имот не винаги се придобива на правно
основание. Начините за придобиване и изгубване на владение са различни от
тези за придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката
5
между тях.
В настоящия случай ответниците твърдят, че са започнали да
упражняват фактическата власт върху имота за себе си считано от сключване
на договора за покупко-продажба през 1999г. Действително по делото не са
представени доказателства, че съсобствеността върху процесния имот е
прекратена и същият е поставен в дял на наследника Стоян Н.. Поради това с
представения договор за продажба последният не е прехвърлил
изключителното право на собственост върху имота в полза на ответника.
Когато праводателят по сделка с право на собственост върху недвижим имот
не е бил собственик респ. не е изключителен собственик, то не настъпва
вещно-транслативния ефект на сделката или настъпва само за част от имота.
Обстоятелството, че прехвърлителят не е притежавал собственост и
включеното в нея вещно правомощие да владее имота, не е пречка
установената от приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана като
владение. Владението е фактическо състояние /за разлика от правото на
владение, което е субективно право/ и правната уредба на субективните права
е неприложима към факти / Решение № 86 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3076/2019 г., II г. о., ГК; Решение № 1249 от 4.12.2001 г. на ВКС по гр. д. №
161/2000 г., II г. о./
Съдът следва да отбележи, че процесният договор за продажба не е
сключен в предвидената от закона правна форма, но въпреки това същият
може да е основание за упражняване на давностно владение. В този смисъл е
и съдебната практика, съгласно която условие за валидността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот е същия да е сключен в предвидената
от закона нотариална форма. В противен случай този договор не прехвърля
права, а е само основание за упражняване на давностно владение./ Решение №
503 от 8.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 195/2005 г., I г. о. /.
Спорен в настоящия казус е дали след сключване на договора през
1999г. ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот
като свой и за какъв период. В тази връзка са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетели, като се установяват две група свидетели. Първите
са свидетелите, посочени от ищеца, според които след връщането на
земеделските земи през 1999г. до 2011г. същите се обработвали първо от
ищеца, след това от брат му, като в периода 2014г. до 2016г. били
предоставяни за ползване на ответнциите. Според другата група свидетели,
посочени от ответниците, от 1999г. до 2020г. нивата се обработвала
единствено от ответника Д., като същият придобил имота с договор за
продажба, сключен със Стоян Н..
Съдът намира, че показанията на свидетелите Димитър С. и Атанас Н.
следва да бъдат преценявани при съобразяване обстоятелството, че същите са
наследници на П. Н.а и като такива са получили по наследство дял от
процесния имот. Поради това същите са заинтересовани от изхода на делото
по смисъла на чл. 172 от ГПК. Съгласно съдебната практика заинтересоваността
6
на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед
всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност
/Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК /. В
тази връзка съдът отчита, че са налице противоречия в показанията на
тримата свидетели – докато свид. Димитров и свид. С. твърдят, че друг освен
ищецът и брат му не е обработвал земята, то св. Н. потвърждава твърдението
на самия ищец, че от 2014г. до 2016г. нивата се е обработвала от ответника
Д.. На следващо място впечатленията на св. С. относно обработването на
имота са периодични, като последният не може да посочи дали имотът се
обработва непрекъснато. Отделно от това тримата свидетели отричат да знаят
за сключен между Стоян Н. и ответника договор за продажба, но по делото се
установи наличието на такъв писмен акт.
От друга страна показанията на другите трима свидетели – В.Я., С.А. и
А.И. са последователни, логични, в тях липсват вътрешни противоречия, като
не са опровергани и от останалите доказателства по делото. Няма данни и
някой от тях да е заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл. 172 от
ГПК. Предвид това съдът дава вяра именно на тази група свидетелски
показания. И тримата свидетели твърдят, че от 1999г., когато ответникът
придобил имота въз основа на договор за покупко-продажба със Стоян Н., до
2020г. никой не е оспорвал собствеността на ответника върху процесния
имот. Посочват, че още през 1999г. ответникът облагородил земята и от
тогава всяка година засявал различни култури – основно картофи и овес.
Съдът намира, че с посочените действия ответниците са манифестирали, че
владеят имот като свой, като владението било явно, спокойно, непрекъснато и
несъмнено.
Предвид горното и с оглед кредитираните от съда показания на
посочените свидетели съдът приема, че ответниците са доказали
придобиването на процесния имот по давност чрез упражняване на 10-
годишно владение, считано от 1999г..
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново, с което се отхвърли като неоснователен
предявения от Е.Н. отрицателен установителен иск за собственост.
Поради неоснователност на иска по чл. 124, ал.1 от ГПК, неоснователно
се явява и искането за отмяна на основание чл. 537, ал.2 от ГПК на
Нотариален акт за признаване правото на собственост по давност № 055, том
I, рег. № 2278, дело № 053 от 2020г., издаден на 24.02.2020г. от нотариус К.Т..
При този изход на спора претенцията на въззивниците за присъждане на
съдебни разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява
основателна. Пред РС ответниците са направили разноски в размер на 400
лева, видно от представения договор за правна помощ. В настоящата
инстанция въззивниците са сторили разноски в общ размер на 225 лева, от
които 25 лева – държавна такса и 200 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Благоевградски окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8135 от 21.05.2021г. по гр.д. № 311/2020г. по
описа на РС П..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЕВТ. Д. Н., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че Д. П. СТ., ЕГН ********** и АН. Б. СТ., ЕГН **********, и
двамата с адрес: с. ..., ул. „...“ № 5, не са собственици по давностно владение
на поземлен имот с идентификатор 14091.42.20 (четиринадесет хиляди и
деветдесет и едно, точка, четиридесет и две, точка, двадесет), находящ се в
землището на с. ..., общ. П., обл. Благоевград по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед РД – 18-807/01.12.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, без издадена заповед за последно
изменение на КККР, с адрес на поземления имот: местност „****“, с площ от
1131 кв.м. (хиляда сто тридесет и един кв.м.), с трайно предназначение на
имота: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: 6 (шеста), с номер по предходен план 042020 (нула
четиридесет и две хиляди и двадесет) при съседи: 14091.42.19, 14091.42.22,
14091.42.26, 14091.42.21, 14091.42.2.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ЕВТ. Д. Н., ЕГН
**********, за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт
за признаване правото на собственост по давност № 055, том I, рег. № 2278,
дело № 053 от 2020г., издаден на 24.02.2020г. от нотариус К.Т..
ОСЪЖДА ЕВТ. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ..., ул. „****“ № 20,
общ. П., обл. Благоевград, да заплати на Д. П. СТ., ЕГН ********** и АН. Б.
СТ., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ..., ул. „...“ № 5, сумата от 400 лева
– сторени разноски пред първа инстанция, както и сумата от 225 лева –
сторени разноски пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, като им се изпрати препис от
настоящото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8