Присъда по дело №346/2021 на Районен съд - Харманли
| Номер на акта: | 19 |
| Дата: | 29 септември 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.) |
| Съдия: | Мария Димчева Иванова-Георгиева |
| Дело: | 20215630200346 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
на РС-Харманли
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли е внесла в съда
обвинителен акт срещу П. ИВ. С. за това, че на 26.11.2019г. в гр. Харманли в съучастие с
Е.С.А. от гр. Харманли (съизвършител), като извършител чрез използване на техническо
средство (метални клещи), отнел чужди движими вещи – 75 метра меден многожичен
проводник, тип „ТПЖП“ 200х2х0,5 на стойност 1181,25 лева от владението на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД – гр. София, представлявано от Д.Г.П. от гр.
Димитровград без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Производството по делото протече по реда на глава XXVII, при условията на чл.371, т.
2 от НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласието си да не се събират доказателства за проверка на
същите, а самопризнанието му да се ползва при постановяване на присъдата. Съдът намери,
че самопризнанието на подсъдимия се покрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение по чл. 372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на РП-Хасково, ТО-Харманли поддържа
повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано. Намира, че направените от
подсъдимия самопризнания напълно кореспондират със събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал. Пледира за постановяване на осъдителна присъда
при изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и налагане на наказание към
минималния предвиден в закона размер при условията на чл. 58а от НК. Предлага
наложеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като е
налице възможност да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Моли за възлагане в тежест
на подсъдимия на половината от направените разноски и за произнасяне по веществените
доказателства.
Защитникът на подсъдимия се присъединява към изложеното от представителя на
прокуратурата, предвид самопризнанията на подсъдимия, с изключение на предложението
за наказание, а именно предлага същото да бъде определено в минимален размер, а не към
минималния.
Подсъдимият П.С. поддържа становището на защитника си. В последната си дума
моли за налагане на по-леко наказание
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните
доказателства и при условията на чл.373, ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият П. ИВ. С. е роден на 13.04.1982г. в гр. Харманли, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран по право), с начално образование, работи
като общ работник в частна фирма, с адрес гр. Харманли, ул. ***, ЕГН **********.
На 25.11.2019г. вечерта в гр. Харманли подсъдимият П.С. се срещнал с Е.С.А.,
известен като «К.М.». Двамата решили да отидат и да откраднат кабел, който после да
продадат, за да изкарат пари. За целта подсъдимият С. взел от дома си една ножица за рязане
на ламирани, с която да отрежат кабела. Подсъдимият С. и Е.А. отишли пеша до бул. «***»
и приближи до пресечката с ул. «***». След като стигнали там, отворили намиращите се на
1
северния тротоар шахти 373-III-126 и 373-III-127 и влезли там. С помощта на ножицата
срязали 75 метра меден многожичен проводник, тип „ТПЖП“ 200х2х0,5, издърпали го от
шахтата, а после го навили на топчета. Двамата (подсъдимият и Е.А.) носили пеша кабела
до махалата им. Там подсъдимият С. и Е.А. изгорили излоацията на кабела, за да остане
само медта. След като направили това скрили медния проводник с намерението на
следващия ден да го продадат и да си разделят парите.
Отрязаният проводник бил собственост на «БТК» ЕАД и бил отнет без съгласието на
упълномощения представител на дружеството свидетеля Д.Г.П. – инженер телекомуникации
към «БТК» ЕАД – гр. София, отговаряща за подземната кабелна мрежа на територията на гр.
Харманли и материално отговорно лице за мрежата, изградена на територията на гр.
Харманли.
На 26.11.2019г. около 08:00 часа в информационната система на «БТК» ЕАД била
получена задача за неработеща услуга в гр. Харманли. На място пристигнал свидетелят
Л.И.Г. – техник кабелна мрежа, който установил, че било влизано в шахти - 373-III-126 и
373-III-127 и липсвал поставяеният в тях проводник. За установетно съставил констативен
протокол № 1139 от 26.11.2019г.
След установяване на причината за неработещата услуга свидетелят Д.П. подала сигнал
в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково. Във връзка със съобщеното работа по случая
започнал свидетеля П.И. П. и в резултат на извършените ОИМ установил извършителите на
деянието.
На 26.11.2019г. подсъдимят С. предал доброволно – 2 бр. топчета, общо 41 кг. меден
обгорял проводник и 1 бр. ножица за ламарина със червена гумена изолация на дръжките с
надпис «BENMAN».
На досъдебното производство е извършена СОЕ. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността на отнетата вещ е в размер на 1181,25 лева
Описаната и приета фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на
подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства –
показанията на свидетелите Д.Г.П., П.И. П. и Л.И.Г., обясненията на подсъдимия,
прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства (протокол за
доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, справка за съдмост,
характеристична справка, констативен протокол № 1139 от 26.11.2019г. и заключение по
стоково-оценъчна експертиза) и предявените по реда на чл.284 от НПК веществени
доказателства, които съдът кредитира изцяло.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил
становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и
доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Съдът с горепосоченото определение е решил въпроса за липсата на съмнение относно
годността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства и е приел
същите като конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондиращи по между си.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна,
че подсъдимият П.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК може да бъде всяко
2
наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК наказателноотговорно е
пълнолетно лице – навършило 18-годишшна възраст, което в състояние на вменяемост
извърши престъпление. Подсъдимият С. е на възраст, която позволява ангажирането на
неговата наказателна отговорност, същевременно няма данни същият при извършване на
деянието да е бил в състояние да не разбира свойството и значението на постъпките си и да
не може да ги ръководи към момента на извършване на инкриминираното деяние.
От обективна страна на предмет на престъплението кражба могат да бъдат само чужди
движими вещи. Вещта, предмет на инкриминираното деяние, притежава посочените
качества. Медният многожичен проводник е движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 от
Закона за собствеността и е собственост на „БТК“ ЕАД. За да бъде годен предмет на
престъплението кражба чуждата движима вещ трябва да има икономическа стойност, в този
смисъл са задължителните предписания, дадени в т. 1 от Постановление № 6 от 26.04.1971г.
по н.д. № 3 по описа за 1971г. на Пленума на ВС. Предвид приетата по делото СОЕ съдът
намира, че е налице годен предмет на престъплението кражба.
На следващо място от обективна страна е установено, че вещта е била във владение на
свидетеля П., тя е упражнявала владение върху нея, тъй като е била отговорното лице за
кабелната мрежа, изградена на територията на гр. Харманли. От представените писмени
доказателства и показанията на свидетелите П. и П. по несъмнен начин се установява, че
проводникът е бил във владение на свидетеля П. – тя е упълномощеният представител за
района на „БТК“ ЕАД.
Отнемането е осъществено от подсъдимия П.С. в съучастие с Е.А., като с
осъществените от тях действия по повдигане на шахтите, срязване на кабела и неговото
изтегляне са прекъснали фактическата власт на владелеца на вещта с факта на вземането й и
са установили собствена такава, като са пренесли проводника и са го обгорили. За
извършените действия по отнемане на вещта липсва съгласие на владелеца на вещта –
свидетеля П..
Доказан е и квалифициращия съставомерен признак – използването на техническо
средство по смисъла на чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 от НК, предадено от подсъдимия с протокол за
доброволно предаване.
От субективна страна подсъдимият С. е действал умишлено, при форма на вината пряк
умисъл. Той е съзнавал, че противозаконно отнема чужда вещ чрез използване на
техническо средство – метални клещи от владението на другиго без съгласието на
собственика й и е искал да установи свое владение върху нея, като се разпореди с нея –
подсъдимият С. е искал да продаде медния кабел с цел печалба.
Налице е и специалната цел за извършването на деянието – намерението
противозаконно да я присвои. За наличието й се установява от извършените от подсъдимия
действия по подготовка на вещта за продажба – пренасянето й до подходящо място,
обгарянето й с цел премахване на изолацията и извличането на чиста мед, която после да
бъде продадена. Продажбата на медта е действие на разпореждане с нея, към което
подсъдимият се е стремял и не е осъществил единствено поради извършването на
оперативни действия от страна на полицейските служители след подадения сигнал. За
съставомерността на деянието обаче не е необходимо намерението да е реализирано.
Деянието е извършено при съучастие. Действията на подсъдимия С. обективно са
допринесли за осъществяване на престъплението и те са част от изпълнителното деяние.
Подсъдимият е участвал, както в прекъсването на владението, така и в установяването на
свое такова. След като с действията си подсъдимият е участвал в извършването на самото
3
престъпление, той правилно е определен като извършител на деянието.
Съучастие ще е налице тогава, когато извършители са действали при общност на
умисъла, тоест всеки при осъществяването на своята проява е съзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другия и да иска от така съчетаната дейност да се
извърши престъпление. В настоящия случай такава общност на умисъла е налице. Този
извод се основава на обективно изразеното поведение на подсъдимия и Е.А.. Съгласно
обясненията на подсъдимия С. Е.А. е отишъл при него с предложението да откраднат кабела
и двамата са тръгнали с намерението да извършат процесното деяние. Поради тази причина
подсъдимият С. взел от дома си ножица за ламарина, приобщена по делото като веществено
доказателство. На следващо място заедно двамата изтеглят кабела от шахта и го пренасят до
махалата, където изгарят изолацията му и го скриват, тоест подготвят го за последващата
продажба. Всички тези факти водят до извода, че действията на подсъдимия са резултат от
съгласуването им с лицето Е.А..
По изложените съображения, съдът признава подсъдимия П. ИВ. С. за виновен в
извършването на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
се предвижда лишаване от свобода от една до десет години.
При индивидуализацията на наказанията настоящата съдебна инстанция взе предвид
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, както и подбудите за извършването му. В първата група съдът постави
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и процесуалното му поведение – оказване
съдействие на разследващите органи и доброволното предаване на отнетата вещ, а във
втората обстоятелството, че деянието е извършено при съучастие. Извършеното деяние не се
отличава с по-висока или по-ниска степен на обществена опасност от тази на други
престъпления от същия вид.
В санкционната част на правната норма, предвиждаща състава на престъплението по
чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, е предвидено едно
наказание, като минималният размер на санкцията отразява преценката на законодателя за
най-ниската степен на обществена опасност на този вид деяние, а максимумът – преценката
за най-високата. С оглед направените изводи за обичайната степен на обществена опасност
на деянието, както и за наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи вината
обстоятелства, при превес на смекчаващите, размерът на наказанието следва да бъде
определен в размер под средния такъв.
Като взе предвид посочените обстоятелства и на основание чл. 54 от НК, настоящият
съдебен състав прецени, че за това престъпление следва да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 2 години.
Производство е протекло по реда на глава 27 от НПК, а именно при съкратено съдебно
следствие. Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК, ако съдът
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, когато едновременно са налице условията на чл. 58а, ал. 1-3 и
тези на чл. 55 от НК, се прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен. В случая не са
налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, доколкото смекчаващите
отговорността обстоятелства не разкриват многобройност, нито се характеризират с
изключителност. В този смисъл не може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
4
Приложение обаче намира императивната правна норма на чл. 58а, ал. 1 от НК. При
това положение определеното от съда наказание от 2 години следва да бъде намалено с 1/3,
което дава като краен резултат наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 4
месеца.
Налице са предпоставките за налагане на наказанието „Лишаване от свобода“ с
изпитателен срок, тъй като видно от приложената справка за съдимост подсъдимият не е
осъждан, а наложеното наказание е за срок по-малък от три години. За постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно, поради което настоящата
съдебна инстанция намира, че изтърпяването му следва да се отложи за срок от 3 години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Само така определеното наказание би постигнало целите, предвидени в чл. 36 от НК, а
именно да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави, да
се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извършва
други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът отне в полза на държавата техническото
средство, принадлежащо на подсъдимия и послужило за извършването на умишленото
престъпление, а именно 1 бр. ножица за ламарина със червена гумена изолация на дръжката
с надпис „BENMAN“.
На правоимащото лице „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД следва да се
върнат приобщените като веществени доказателства 2 бр. топчета, общо 41 кг. меден
обгорял проводник.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НК в тежест на подсъдимия
бяха възложени съответната част от направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 29,40 лева, които същият следва да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР-Хасково.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият следва да заплати в полза на РС-
Харманли сумата от 5 лева, представляващи държавна такса за служебното издаване на 1
брой изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5