№ 7136
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110165945 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от
суброгиралия се застраховател срещу лицето, което е отговорно до пази и
поддържа вещта – причинителя на вредата)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
354683/06.11.2024 г. от *********, със седалище и адрес на управление в
********* срещу ********** адрес: гр. ****** представлявана от ******* -
Кмет, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация, както
следва:
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
520.00 лева (петстотин и двадесет лева) - главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** от
15.07.2024 на увредения автомобил при сключена полица Каско на
ищеца, за това че на 13.07.2024 год. в гр. София на бул. Петър Дертлиев
блок 731, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което
лек автомобил Порше Кайен, с ДК№ СВ *** МЕ, управляван от Ц. Г.,
попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
което се поддържа от ответника, като реализира ПТП с материални щети
по автомобила, за което е съставен Протокол за ПТП №
1948057/13.07.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба (06.11.2024 г.) до окончателното
изплащане
1
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.07.2024 год. в гр.
София на бул. Петър Дертлиев блок 731, е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, при което лек автомобил Порше Кайен, с ДК№ СВ ***
МЕ, управляван от Ц. Г., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно.
Твърди се, че местопроизшествието е посетено на място и събитието е
освидетелствано от компетентните органи на сектор „Пътна полиция" при ОД
на МВР - София с удостоверение, в който са описани видимите материални
щети, нанесени на МПС. Водачът на моторното превозно средство е
правоспособен водач на МПС, не е употребил алкохол към момента на ПТП.
Сочи, че вследствие на ПТП са нанесени щети на процесното МПС,
което е било застрахован при ищеца. Била образувана претенция за
застрахователно обезщетение, а вредите били отстранени от доверен сервиз,
съгласно възлагателно писмо. Била изплатена застрахователна премия за
нанесените вреди размер на 520 лева.
Събитието било настъпило на територията на община- Столична и
съгласно разпоредбите на българското законодателство дърветата на
общинските пътищата са общинска собственост, като поддържането им се
осъществяват от общините (чл. 31 от Закона за пътищата), които следва да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и при наличието на
опасности да поставят необходимите пътни знаци.
Твърди, че ПТП е настъпило на територията на ***** и съгласно
разпоредбите на българското законодателство общинските пътища са
публична общинска собственост, като изграждането, ремонтът и
поддържането им се осъществяват от общините /чл. 31 от Закона за пътищата/,
които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и
при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с
оглед предупреждаване на участниците в движението /чл. 3 и чл. 13 от Закона
за движение по пътищата/.
Счита, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на застрахования по имуществената застраховка, встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата /*****/ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, на основание чл.410 ГПК.
Посочва, че с писмо ответникът е отказал заплащане на сумата, поради
което възникна правен интерес да води делото.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да
постанови решение по чл.238 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, оспорва иска. Прави възражение за липса на
застрахователен договор, поради липса на подпис. Оспорва наличието на
покрит риск. Оспорва наличието на вреда за ищеца. Липсвало доказателство
за заплатено застрахователно обезщетение. Не е налице дупка или неравност
2
на пътното платно. Оспорва механизма на ПТП, отразен в протокола. Твърди,
че към 09.2024 г. и към 09.2022 г. е нямало дупка на процесното място, като се
позовава на извадка от Google maps. Прави възражение, че водачът на л.а. е
допринесъл за увреждането си. Твърди, че ответникът е нарушил чл.62, т.2
ЗДвП, тъй като се е движил със скорост по-голяма от 20 km/h
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Молят да се уважат- Претендират разноски.
Ответникът в о.с.з. се представлява от юрисконсулт. Моли съда да
отхвърли исковете. Твърди, че вредите са извършени по различен механизъм,
а не преминаване през дупка. Твърди, че водачът на увредения л.а. е причинил
вредата, тъй като се движил с над ограничените в скоростта от 30 km/h. При
условията на евентуалност моли съда да приеме, че водачът се е движил с
несъобразена скорост и да се намали обезщетението. Претендира ЮВ,
определено от съда.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 52144/27.12.2024 г. (л.41-46 от делото) съдът е
разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките, за да
възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл.410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
1. наличие на договор за имуществено застраховане „Каско“, с клауза пълно автокаско и
официален сервиз между ищеца и собственика на увреденото МПС - лек автомобил
Порше Кайен, с ДК№ СВ *** МЕ, собственост на Ц. А. Г., със срок на действие от
30.04.2024 г. до 30.04.2025 г.,
2. наличие на покрит риск – всички щети от ПТП
3. този договор да е в действие за датата застрахователното събитие - 13.07.2024 г.;
3
4. вреди на лек автомобил Порше Кайен, с ДК№ СВ *** МЕ, съгласно Протокол за
ПТП и опис на щети.
5. вредите да са настъпили на 13.07.2024 г., около 08:00 часа в град София, на
кръстовището на в гр. София на бул. Петър Дертлиев блок 731, при движение на
лек автомобил Порше Кайен, с ДК№ СВ *** МЕ
6. вредите да са настъпили, вследствие на при преминаване/движение през
необезопасено, несигнализирано, необозначено и неосигурено препятствие на пътното
платно на улицата - дупка, стопанисван от *****
7. ответникът е собственик на пътя и е задължен да го поддържа (чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр.
пар. 7 , ал.1, т.З от ЗМСМА, чл.22 ЗОС, чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.19, ал.1, т.2 ЗП и
чл.31 ЗП)
8. размерът на вредите са 520.00 лева
9. ищецът да е изплатил процесната сума на собственика на увредения л.а.
10. началната дата на забавата 16.08.2024 г.
За да бъде отхвърлен иска, при условията на насрещно и пълно
доказване, ответникът следва да установи, че е платил по задължението си по
чл.410 КЗ, както и направените от него и възражения: правоизключващи –
липса на договора за застраховане, покрит риск, липса на дупка, липса на
плащане; правопогасяващи– противоправно поведение на водача на лек
автомобил Порше Кайен, с ДК№ СВ *** МЕ, (нарушение на правилата на
ЗДвП – чл.61, чл.62, т.2 ЗДвП и груба небрежност). В ОИМ ответникът се
позовава, че водачът е нарушил чл.179, ал.2 ЗДвП.
Едва в устните състезания ответникът прави възражение, че водачът на
увредения автомобил е нарушил чл.21 ЗДвП, а при условията на евентуалност,
ако се приеме, че ответникът има вина, то да се приеме съпричиняване, поради
нарушение на чл.20 ЗДвП.
По наличието на договор, времето на действия и покрит риск
Видно от представения договор за имуществено застраховане „Каско“, увреденото
МПС - лек автомобил Порше Кайен, с ДК№ СВ *** МЕ, собственост на Ц. А. Г., със срок на
действие от 30.04.2024 г. до 30.04.2025 г., има сключена полица „Каско“ при ищеца.
Договорът включва клауза А – пълно каско. Съгласно чл.3 вр. чл.2 от ОУ на ищцовото
дружество, валидно към процесния договор, каското включва вреди от пътнотранспортно
произшествие (ПТП). Клаузата покрива всички щети от ПТП. Съгласно §6, т.30 ДР на ЗДвП,
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед
твърдението в исковата молба, че ПТП е настъпила в резултат на движение по път,
собственост на ответника, съдът приема, че договорът за имуществено застраховано покрива
процесния случай, тъй като вредата се твърди, че е в резултат на движение на МПС по път
(л.11-21 от делото).
С оглед изложеното съдът приема, че е доказано наличието на договор за
имуществено застраховано, който да е валиден към датата на застрахователното събитие –
13.07.2024 г., както и че процесното събитие, за което се търси обезщетение попада като
покри риск по договора.
Следователно са доказани първата, втората и третата предпоставки за
уважаване на иска.
По вредите и наличието на ПТП
4
Видно от представен протокол за ПТП № 1948027/13.07.2024 г., органи на МВР са
посетили ПТП на 13.07.2024 г., около 22.0 часа в гр. София, на бул. „Д-р Петър Дертлиев,
бл.731, като са констатирали, че участници в ПТП е л.а. порше Кайен с рег. № СВ *** МЕ,
като на място бил водачът на процесния л.а. Ц. Г.. Органите на реда констатирали, че но
процесния л.а. има вреди по 2 броя десни гуми и джанти. В протокола е посочено, че
причината за ПТП е необезопасена дупка по бул. „Д-р Петър Дертлиев“, бл.731 (л.25 от
делото). Съдът напълно кредитира представения протокол. Същият представлява
официален свидетелстващ документ в частта, в който органите на реда констатирали вредата
по автомобила, самият автомобил, мястото на вредата и ПТП, неговото място и време.
Протоколът доказва и наличието на дупка, защото полицаите са я отразили в своите
констатации при оглед на място (л.25 от делото).
Досежно механизма на ПТП съдът не кредитира протокола, защото не се ползва със
своята материална доказателствена сила.
Видно от протокол – опис за щети на л.а., при оглед на ищеца, е констатира, че
вредите на процесния автомобил са по двете десни гуми и техните джанти, на които са
закрепени (л.8,26-28 от делото).
От приложения снимков материал се установи, че вредите се изразяват във вреди на
двете десни гуми и техните джанти (л. 60-75 от делото). Съдът напълно кредитира този
снимков материал, тъй като е изготвен от застрахователя и фиксира вредите чрез способа
оглед на увредения л.а. Същият не е оспорен от страните.
От представената декларация от свидетеля пред ищеца се установи, че ПТП е станало
на 13.07.2024 г. около 22 часа като при движение в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ от
бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „Джавархал Неру“, срещу детска градина № 64 била
заслепена от автомобил, който се е движил срещу нея и попаднала с двете си десни гуми в
дълбока дупка на пътното платно за движения, която дупка не е била обезопасена, като
видяла, че гумите спадат (л.8-9 от делото). Съдът напълно кредитира това писмено
доказателствено средство, защото фиксира свидетелски показания в най-пресния момент от
ПТП.
По делото е разпитан свид. Г.. Същата установява, че е участвала в ПТП през 2024
година, вечерта в гр. София, ж.к. Люлин. ПТП било осъществено като карала процесния л.а.
и минала през дупка, тъй като мястото било неосветено. Спукала две гуми и изкривила две
джанти от дясната страна на колата. Свидетелства, че се е обадила на тел. 112, след което
пристигнали органи на реда. Установява, че мястото било на околовръстното на Люлин и
там имало детска градина, точно срещу мястото, като мястото било по диагонал на
местопроизшествието (л.107 от делото). Съдът кредитира свидетелските показания изцяло,
като пълни, обективни и достоверни. Свидетелят не е заинтересован от изхода на делото,
защото няма отношение към резултата. Освен това същият е свидетел – очевидец. На
следващо място, показанията му кореспондират с останалите материали по делото.
По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която
съдът напълно кредитира като обективна, пълна и достоверна. От нея се установи, че на
процесния л.а. са нанесени вреди – спукани две десни гуми, получени при преминаване на
процесния л.а. по бул. „д-р Петър Дертлиев“ на 13.07.2024 г. около 22.00 часа, до блок 731, в
района на детска градина 64, в посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към бул.
„Джавархал Неру“, през необезопасена и несигнализирана дупка на посоченото пътно
платно. Експертизата установява, че вредите върху двете процесни гуми се явяват в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като вредите са получени на
страничния борд на гумите, което отговаря на преминаване през дупка с остри ръбове и
дълбочина около 10-12 сантиметра. Експертизата установява две места на ПТП – едно
според протокола за ПТП, а друго според свидетелските показания. Експертизата установява
и наличната хоризонтална и пътна маркировка на процесния участък (л.167-177 от делото).
5
По отношение на мястото съдът приема, че ПТП се е случило до бл.731 в ж.к. Люлин
на бул. „Д-р Петър Дертлиев“. На първо място това е посочено в протокола за ПТП, който е
официален свидетелстващ документ досежно констатираните от органите на реда факти и
обстоятелства. Същите съставят протокола на процесния булевард на бл.731, а не до ОДЗ №
64. Детската градина е обществена сграда, която е характерна за района на населено място и
ако огледът е бил осъществен до нея, то органите на реда е следвало него да посочат, а не
номера на блока, който не е характерен белег за мястото на огледа. Второ, съгласно
свидетелските показания в о.с.з., детската градина се намира в близост, по диагонал на ПТП.
Доколкото диагоналът е по-голямото разстояние от перпендикуляра от математиката, то
следва, че детската градина се е намирала в близост до района, но не толкова близо колкото
блок 731. Видно от представената схема от СТЕ, ако мястото на а до блок 731, то точно
диагонално на него от пътя, се намира детската градина. При тези доказателствени изводи,
съдът приема, че мястото на ПТП е на процесния булевард до блок 731.
С оглед изложеното съдът установи наличието на вреди върху процесния автомобил,
а именно, че гумите са спукани. На първо място, това се установи от показанията на
свидетеля в о.с.з., от неговите писмени обяснения пред ищеца в декларацията за изплащане
на застрахователно обезщетение, както и представения протокол за ПТП. Вредите се
установиха и от показания снимков материал. Видно от л.70-71 от делото си лични ясно, че
гумите са спукани, т.е. има видими дупки. Освен това същото е констатирано и от органите
на реда. Вземайки предвид, факта, че протоколът е съставен в тъмната част на денонощието,
то дупките по гумите са били толкова големи, че са били видими и през нощта от органите
на реда.
Констатира се наличието на ПТП, което е на посоченото в исковата молба място,
време и участници. Същото се установи от свидетелските показания и представения писмен
доказателствен материал и доказателствени средства, което са непротиворечиви, логични и
взаимно допълващи се. Установи се датата и мястото на увреждането, наличието на ПТП и
датата и мястото на вредите. Констатира се наличието на дупка на процесното място от
свидетелските показания и от протокола за ПТП.
С оглед, че протоколът за ПТП е съставен около 22.30 часа, то съдът приема, че
действително ПТП е станало около 22.00 часа с оглед необходимостта органите на реда на
пристигнат на място.
С оглед изложеното съдът приема, че е доказан факта на ПТП на
процесното място, вреди и участници, както и вредите върху процесния
автомобил. Доказани са четвъртата и петата предпоставка за уважаване на
иска.
По отношение на причинно-следствената връзка (механизъм)
По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която
съдът напълно кредитира като обективна, пълна и достоверна. От нея се установи, че на
процесния л.а. са нанесени вреди – спукани две десни гуми, получени при преминаване на
процесния л.а. по бул. „д-р Петър Дертлиев“ на 13.07.2024 г. около 22.00 часа, до блок 731 в
района на детска градина 64, в посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към бул.
„Джавархал Неру“, през необезопасена и несигнализирана дупка на посоченото пътно
платно. Експертизата установява, че вредите върху двете процесни гуми се явяват в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като вредите са получени на
страничния борд на гумите, което отговаря на преминаване през дупка с остри ръбове и
дълбочина около 10-12 сантиметра. (л.167-177 от делото).
На въпроси на ответника в о.с.з., вещото лице отговаря, че не може да се установи
скоростта на движение на процесния л.а. на посоченото време и място. Установява, че при
паркиране, скоростта на движение е ниска и с такава скорост не може да се получат
6
процесните вреди на двете гуми. Уточнява, че вредите би могли да се получат при паркиране
като л.а. се покачи на бордюр, със скорост около 7-10 km/h (л.182 от делото).
С оглед изложеното съдът приема, че процесните вреди са се получили, вследствие на
преминаване през дупка, така както е посочено в ИМ. По делото не се събраха доказателства
да има друг механизъм на получаване на вредите. Не се събраха доказателства, гумите да са
спукани при друг механизъм, освен чрез преминаване през дупка. Ето защо възражението на
ответника не е основателно. Доказано е наличието на дупка, както от протокола за ПТП,
така и от свидетелските показания за посоченото време и място.
Настоящият съдебен състав приема, че е доказана шестата
предпоставка за уважаване на иска, а именно причинно-следствена връзка
между вредата и процесното ПТП, а процесното ПТП е вследствие на
необезопасена и несигнализирана дупка.
По задължението на ответника
Видно от публичните регистри на АГКК и Направление НАГ, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ представлява общинска публична собственост. Съгласно ЗОбС, същият е
собственост на ответника.
Общинските пътища са публична общинска собственост съгласно чл.8, ал.3 от Закона
за пътищата /ЗП/. По силата на императивната разпоредба на §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, във
връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, собственик на общинските пътища е съответната община.
Нормата на чл.31, ал.1 от ЗП предвижда изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища да се осъществяват от общините, т.е. от собственика на процесния
пътен участък. Дейностите по изграждане, управление, ремонт и поддържане на общинските
пътища, съобразно разпоредбите на чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от ЗП, се осъществяват от кмета
на съответната община. Тези дейности съгласно чл. 19, ал.2 от ЗП и легалната дефиниция на
понятието „поддържане на пътищата“ в § 1, т. 14 от ДР на ЗП, включват действия по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана.
Пряко проявление на дейностите по поддържане на пътищата, в съответствие със
законовото определение, въведено в §1, т.14 от ДР на ЗП е и задължението за поддържане на
пътя в изправно състояние, незабавното сигнализиране на препятствията по него и
отстраняването им в най - кратък срок - аргумент от чл. 167, ал.1, изр. първо от ЗДвП.
Непосредствено задължение на определените служители на ***** е да следят за
изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата
инфраструктура на процесния път. Тези дейности длъжникът изпълнява чрез служителите си
или чрез други лица, на които е възложил извършването им.
По делото се установи, че е налице дупка (необезопасена и несигнализирана)
на процесното място и време.
При това положение ответникът е бездействал, при законово задължение да извърши
съответните действия - да упражни контрол или да сигнализира мястото.
Наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие - дупка
(необезопасена и несигнализирана) на пътното платно представлява неизпълнение на
7
посочените задължения и длъжникът носи отговорност за причинените от бездействието му
вреди на трети лица. Задължение на ***** е обезопасяването и сигнализирането на
препятствие - дупка (необезопасена и несигнализирана) на пътното платно, което
препятствие не трябва да създава опасност за движението по пътя. В тази връзка ***** е
била длъжна и същата е следвало да предприеме необходимите мерки за осигуряване на
безопасността на пътното платно на процесния пътен участък от улицата, като ремонтирайки
дупките и пукнатините по пътната настилка, до завършването на ремонтните дейности да
постави предупредителни знаци и указания за отбиване на движението, като осигури
нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях. Нарушението,
респективно неизпълнението на задълженията на работниците и служителите от ***** за
осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение
представлява противоправно деяние - действие или бездействие, което е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Тъй като в случая вредите са причинени виновно от лицата,
на които е възложена работата, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, възниква
отговорността пред увредения по чл.49 от ЗЗД за този, който е възложил работата другиму.
На основание чл.49 от ЗЗД длъжникът отговаря за причинените от тези лица вреди, при или
по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия
или бездействия. Като юридическо лице, собственик на пътното платно, ***** носи
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД в качеството й на възложител на
вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод изпълнението
на възложената им работа чрез бездействие, а именно несигнализиране и необезопасяване
на опасните участъци от пътя дупка (необезопасена и несигнализирана) до
завършване на ремонта чрез пътни предупредителни табели. Гаранционно - обезпечителната
отговорност на ***** като възложител на работата е възникнала, тъй като лицата, на които
Общината е възложила изпълнение на задълженията за поддържане изправността на
пътното платно на процесната улица, виновно не са изпълнили тези свои задължения,
бездействали са и със своето противоправно поведение са причинили имуществени вреди на
собственика на увредения лек автомобил.
Установеното дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по
смисъла на законовото определение в §1, т.19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност за движението. За да е предвидимо това препятствие
обаче, съответно, за да се породи задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, е необходимо
длъжникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, като
сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най - кратки срокове. В
този смисъл липсата на надеждна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за
водача на процесния автомобил не е възникнало задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Необозначеното и несигнализирана дупка (необезопасена и несигнализирана) на
пътното платно не представлява видимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В
заключение, задължението да поддържа пътя в изрядно състояние е на длъжника. В
8
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на
неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Водачите на моторни
превозни средства имат право да предполагат, че се движат по нормално поддържан път,
независимо от общоизвестните факти за състоянието на пътната мрежа.
При това положение съдът приема, че ответникът е извършил противоправно деяние -
бездействие, което е станал причина за понесените вреди.
С оглед изложеното е доказана седмата предпоставка за уважаване на
иска.
По размера на вредите
По делото е прието заключението на СТЕ, която съдът напълно кредитира като
обективно, пълно и изготвена от компетентно вещо лице. От него се установи, че размерът
на вредите е 479.38 лева с ДДС (л.173 от делото).
Видно от доклада по щетата, застрахователят не е признал на собственика на
увредения л.а. щетите по джантите, защото не е установено те същите да са причинени от
процесното ПТП. За тях не е образувано и настоящото дело. Ето защо съдът не ги коментира
(л.27-28 от делото).
Предмет на остойностяване са двете гуми. Съдът приема, че ответникът е доказал, че
размера на вредите са в 479.38 лева. При това положение искът не е доказан за разликата от
479.38 лева до пълния претендиран размер от 520.00 лева, а именно 40.62 лева. В този част
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното съдът приема, че частично е доказаната осмата
предпоставка за уважаване на иска, именно размера на вредите.
По заплащането на увреденото лице
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която
съдът напълно кредитира като обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице. От
него се установи, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 520.00
лева на 18.07.2024 г., т.е. това е преди приключване на съдебното дирене по чл.235, ал2 ГПК,
поради което правото на регрес срещу причинителя на вредата е възникнало (л.132-133 от
делото).
С оглед изложеното съдът приема, че е доказана и деветата
предпоставка за уважаване на иска.
Съдът приема, че е налице деликт – противоправно поведение на
ответника, което в причинно-следствена връзка с причинените вреди на
увредения автомобил, а застрахователят е изплатил обезщетението на
собственика на увредената вещ, поради което се е суброгирал в правата на
увреденото лице. Ето защо по основание искът е доказан напълно, а по размер
само частично за сумата от 479.38 лева.
В процесния случай няма предявен иск по чл.86 ЗЗД, поради което е без
значение датата на забавата.
По възраженията на ответника
На първо място следва да се отбележи, че възраженията на ответника са хаотични и
не правят различна между обща и специална норма по чл.20 и чл.21 ЗДвП. Неправилно е
позоваването на ответника за нарушение на чл.179, ал.2 ЗДвП. Цитираната разпоредба е
административно-наказателна и не въвежда задължение, а отговорност. Ето защо съдът
9
приема, че това е възражение по чл.20 ЗДвП и неспазване на пътните знаци. Възражението
по чл.62, т.2 ЗДвП съдът квалифицира като възражение по чл.21 ЗДвП, а именно движение
със скорост над разрешената.
По повод тези възражения е приета схема за вертикалната и хоризонталната пътна
маркировка на мястото (л.123 от делото). Видно от него същото отразява само знаците
непосредствено преди детската градина и след нея от ул. 387 до ул. „М. Иванов“, а съдът
приема по-горе, че мястото на ПТП е блок 731, с оглед протокола за ПТП и свид. Показания.
Същото не е отразено в представената от ответника схема. Въпреки това на въпроси на съда,
експертизата представя знаците, действащи към онзи момент (л.175-177 от делото).
Първо, следва да се вземе предвид, че мястото на ПТП е блок 731, както е посочен в
протокола, който е по диагонал на детската градина. Противно на фактите би било да се
приеме, че ПТП е станало до детската градина. При установеното посока на движение от
бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „д-р Петър Дертлиев“ няма как ПТП да е станало на ОДЗ,
а протоколът да е съставен на блок 731. Блокът е преди ОДЗ и следва, че л.а. се е движил
назад, след ПТП. Същото противоречи на фактите по делото и правната и житейска логика.
Ето защо съдът приема, че ПТП е станало на мястото, където е огледът, т.е. където е
съставен протоколът. Няма как ПТП да е след мястото на съставяне на протокола.
При това положение преди инцидентът няма данни каква е била пътната маркировка
и дали е била в действие спрямо водача на увредения л.а. Следователно възражението, че
водачът се е движил с несъобразена или превишена скорост са изцяло неоснователно. Освен
това не се доказа с каква скорост се е движил л.а.
Липсват доказателства за груба небрежност.
Възраженията на ответника не са основателни. Ответникът не е обезпечил
доказателствата по своите възражения. Същите са недоказани. Липсват данни за скоростта,
липсват данни и каква е следвало да бъде скоростта за процесното място на удар. Ето защо
съдът приема, че възраженията на ответника са изцяло неоснователно. Ответникът не успя
да докаже при условията на пълно и насрещно доказване своите възражения.
По разноските
С оглед изхода на делото двете страни имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, пропорционално на уважената и
отхвърлената част.
Ищецът представя списък (л.178 от делото) и претендира следните
разноски: 50.00 лева държавна такса (л.6 от делото); 600 лева депозит за
САТЕ (л.59 от делото); 50 лева депозит за разпит на свидетел (л.58 от
делото); 500 лева депозит за ССчЕ (л.98 от делото); 5.00 лева за съдебно
удостоверение (л.99 от делото) и възнаграждение по чл.78, ал.7 ГПК,
определен от съда.
Съгласно чл.78, ал.7 вр. чл.12 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП, за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С
оглед факта, че ответникът оспорва всичко и е необходимо изследване на
всички елементи от фактическия състав на регресния иск, съдът приема, че
делото не е лесно от фактическа и правна страна. Освен това делото не е
толкова сложно, колкото вещните искове. С оглед сложността на делото от
фактическа и правна страна съдът определя, че възнаграждението следва да
бъде определен към средния размер, а именно 230.00 лева. Ето защо
възражението на ответника оп чл.78, ал.5 ГПК не е основателно, защото съдът
10
определя това възнаграждение. По делото се изследва целият състав на
регресната претенция. Това е така, тъй като ответникът оспорва всичко,
приложено към ИМ.
Общият брой разноски, които ищецът претендира е 1205.00 лева.
Предявен е иск за 520.00 лева, а е уважен за 479.38 лева. Следователно
разноските на ищеца са в размер на 1110.87 лева.
Ето защо ********** адрес: гр. ****** следва да бъде осъдена да
заплати на *********, със седалище и адрес на управление в *********
сумата от 1110.87 лева (хиляда сто и десет лева и осемдесет и осем
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 65945/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда. С оглед изложеното по-горе същото следва да бъде
определено в размер на 230.00 лева. Отхвърлената част от иска е 40.62 лева, а
е предявен за 520.00 лева. Следователно ответникът има право на разноски в
размер на 17.97 лева.
Ето защо *********, със седалище и адрес на управление в *********
следва да бъде осъдена да заплати на ********** адрес: гр. ****** сумата
от 17.97 лева (седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 65945/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********** адрес: гр. ****** да заплати на *********, със
седалище и адрес на управление в ********* сумата от 479.38 лева
(четиристотин седемдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки) -
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
********** от 15.07.2024 на увредения автомобил при сключена полица Каско
на "ЕВРО ИНС" АД, за това че на 13.07.2024 год. в гр. София на бул. Петър
Дертлиев блок 731, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при
което лек автомобил Порше Кайен, с ДК№ СВ *** МЕ, управляван от Ц. Г.,
попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което се
поддържа от *****, като реализира ПТП с материални щети по автомобила, за
което е съставен Протокол за ПТП № 1948057/13.07.2024г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба (06.11.2024 г.) до окончателното изплащане, на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 479.38 лева до пълния претендиран размер от 520.00 лева, а
именно 40.62 лева, като недоказан по размер.
ОСЪЖДА ********** адрес: гр. ****** да заплати на *********, със
седалище и адрес на управление в ********* сумата от 1110.87 лева (хиляда
11
сто и десет лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи разноски по
гр. д. № 65945/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА *********, със седалище и адрес на управление в *********
да заплати на ********** адрес: гр. ****** сумата от 17.97 лева
(седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи разноски
по гр. д. № 65945/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12