Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16 юни 2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на първи
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
МЛ.С.НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 2445 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано е по
въззивна жалба на Л.Г.Г., чрез адв.С.
против Решение № 3916 от 25.09.2019 година, постановено по гр.дело №
19 316/2018 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите претенции
на ищеца против ответника С.С., за осъждането й да му заплати сумата 773.60 лева – обезщетение за
имуществени вреди, нанесени по собствения на ищеца л.а. „БМВ 318“, ДК №В2651КК,
които включват стойност на резервни части, труд, материали, боя и консумативи,
както и сумата 500.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени уплаха, стрес, безпокойство и неудобство, които две групи вреди
са резултат от настъпил през нощта на 31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. инцидент,
при който В.С.В.(син на ответницата, не разбирал към този момент свойството и
значението на постъпките си) изхвърлил през прозореца на дома си в кв. М., бл.***,
вх.**, микровълнова фурна, саксии с цветя, маса, столове и други вещи, които
попаднали върху паркирания на улицата пред блока лек автомобил на ищеца и му
нанесли щети, с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД и чл.45 ЗЗД и разноски в
размер на 600 лева.
Според доводите във въззивната жалба,
решението се явява неправилно и необосновано, като същото следва да бъде
отменено и исковите претенции – уважени.Излага се още, че за виновното
поведение на прекия причинител следва да отговарят неговите родители, като по
същество искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, исковете уважени в
пълен размер.
В срока по чл.263 от ГПК отговор не е
постъпил.
В съдебно заседание по
делото въззивника Л.Г., редовно призован, не се явява, но чрез адв.С. поддържа
въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата С.А.С.,
не се явява, не се представлява.Постъпило е писмено становище от страна на адв.А.
– В., като процесуален представител, с която тя моли решението да бъде
потвърдено.
Всяка от страните не
прави доказателствени искания и
претендира разноски.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е започнало
по предявен от страна на Л.Г.Г., ЕГН **********
против С.А.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 47 ал.2 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 773.60 лева, представляваща
обезщетение за нанесени от ответника на 31.12.2013г. срещу 01.01.2014г.
имуществени щети на лек автомобил марка „БМВ
В исковата молба се излага, че на
31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. около полунощ сина на ответницата В.С.В.е
започнал да хвърля различни предмети /микровълнова фурна, саксии, столове,
маса, етажерки и др./ от терасата на апартамента си, находящ се на адрес кв. „М.”,
бл. ***, вх. *, ет. *, вследствие на което причинил щети на паркирания в
близост автомобил на ищеца – марка „БМВ
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответницата С.А.С., с които исковете се оспорват и
се настоява, че са неоснователни.
От фактическа страна е било изяснено и не се
спори от страните, че МПС № *********, изд. от МВР/04.05.2011 г., е на ищеца Л.Г.,
които е и собственик на л.а. марка „БМВ
От представените писмени доказателства става
ясно, че стойността на щетите, нанесени
на автомобила, в резултат на деянието възлиза в размер на сумата 773.60 лева, формирана, както следва:
стойност на резервни части – 415,80лв., стойност на труда – 286,80лв., боя,
материали, консумативи и др. – 71,00лв.
Не е спорно още, и е видно от наличните
писмени документи че В.С.В.е бил на лечение в периода от 14.01.2014 г. до
18.02.2014 г. с първоначална диагноза ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ и окончателна такава-
F 20.0. От 25.09.2014 г.,
съгласно решение 03786 от 01.09.2015 г. ответникът е освидетелстван от ТЕЛК от
МБАЛ „Света Марина” ЕАД, гр. Варна, със 75
ТНР, с водеща диагноза –шизофрения. По предложение на РП-Варна № 5017 от
02.06.2015 г. е предложено извършването на принудително лечение на ответника по
реда на чл. 89 б. „А” от НК, като е определено принудително лечение по ЧНД №
2406/2015 на Районен съд-Варна, като В.С.В., страдащ от Параноидна шизофрения,
е предаден на майка му С.А.С., със задължението да се грижи за него.
Също е видно от писмените документи, че на база на
проведено освидетелстване първите симптоми на диагнозата „Параноидна
шизофрения” са констатирани от родителите в периода 2012-2013 г., но същите не
са предполагали или знаели, че това е в резултат от психиатрично заболяване, а
предполагали вземането на наркотици.Установено е още, че вечерта на 31.12.2013
година В.В.се е държал неадекватно, подгонил майка си с брадва, при което тя се
заключила на тавана, а съседи извикали полиция, но ответника се заключил в
жилището и бил принудително изведен едва на 14.01.2014 г. от екип на БМП и МВР,
след което е настанен в психиатрично отделение на МБАЛ „Света Марина”. Според вещото лице е имало данни за фамилна
обремененост- сиуцид на баба по бащина линия, като същото вещо лице е дало заключение,
че към датата на деянието- 31.12.2013 г.- 01.01.2014 г. В.С.В., е бил в
психотично състояние- параноидна шизофрения, халюцинаторно параноиден синдром,
което определя „продължително разстройство на съзнанието”, поради което към
момента на деянието поради наличието на психичното заболяване, ответникът не е
можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
постъпките си. Вещото лице определя, че заболяването на ответника датира от
началото на 2013 г. , като симптомите показват задълбочаване на състоянието му
към датата на инцидента.
Съгласно Определение от 05.06.2015 година, по
ЧНД № 2406/2015 на Районен съд-Варна, XXXVIII с-в, В.С.В., страдащ
от параноидна шизофрения, е предаден на майка му С.А.С., със задължението да се
грижи за него.
За да отхвърли исковите претенции, ВРС е
приел, че те са ненадлежно насочени, т.к. към датата на деликта
освидетелствания В.не е бил поставен под запрещение, нито е бил предаден под
надзор на родител, следователно е било редно именно той да отговаря за
стореното.
Виждането на настоящата инстанция е
следното:
Според разпоредбите на чл.45 – чл.54, определящи границите на деликтната
отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Когато вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на
чл.9 НК, то винаги е и деликт.От юридическия факт на извършеното деяние, в
което се изразява престъплението, възниква материално наказателно
правоотношение между държавата и дееца, по което държавата е носител на правото
да реализира неговата наказателна отговорност, чрез наказателно преследване,
налагане на наказание и изпълнението му. Едновременно с това същият юридически
факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице - пострадалият
от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на
обезвреда от причинителя на вредата.
В разпоредбата на чл.45 ЗЗД е
прокарано основно положение, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Това означава, че причинителят на вредите отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение.
За вредите, които не са в такава причинна връзка, той не може да бъде държан
отговорен. Този принцип е прокаран в цялата глава за непозволеното увреждане на
същия закон. В разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗЗД, макар и да се говори за
отговорност за вредите, причинени от неспособния, всъщност упражняващият надзор
над неспособния отговаря само доколкото вредоносният резултат е в причинна
връзка с виновното поведение на упражняващия надзора, изразено в неположени
грижи за предотвратяване на вредоносния резултат.Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината
се предполага до доказване на противното. В тежест на деликвента е да обори
презумпцията за вина.Ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат
на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други
човешки действия, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.47, 48 и чл.49 ЗЗД.
Съобразно закона, родителите и настойниците
се освобождават от отговорност, само ако
успеят да докажат, че не са могли да предотвратят щетата.В конкретния случай
настоящият състав счита, че ответницата не е оборила по категоричен начин
презумпцията за вина.Невъзможността на В.В.да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи следва да се преценят към момента на
извършването на непозволеното увреждане, настоящата инстанция намира, че тази
невъзможност е налице. Това става ясно от изготвените по различните дела
съдебно медицински експертизи.От тях обаче се установява, че това състояние
датира от началото на 2013 година – факт, които родителите са подценили и на
които те определено е следвало да обърнат по – голямо значение.Също тогава В.В.е
станал затворен, агресивен, получил е мании за страх и преследване.Внимателния
анализ на наличните по делото доказателства дава основание да се приеме, че
родителите на В., в частност ответницата по иска С.С. са неглижирали проблема,
а той непрекъснато се е задълбочавал.Ето защо, настоящата съдебна инстанция
приема, че въззиваемата би се освободила от отговорност, само ако не е била в
състояние да предотврати настъпването на щетите, а това не е така.Именно с
подценяването на психиатричното състояние на В.В.и липсата на адекватни
медицински мерки, е настъпила остра психоза, довела и до инцидента на 31
декември срещу 01 януари.Нещо повече – факт е, че във въпросната вечер в
жилището, освен въззиваемата се е намирал и неговия баща и същите са можели да въздействат
върху синът си.Също доказан факт е, че бездействието име продължило до 14 януари, когато са се
намесили органите на реда.
При установената фактическа обстановка
съдът приема, че в случая е осъществен съставът на непозволеното увреждане,
визиран в разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗЗД, а именно, че за вредите причинени от
неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него,
освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. В този
случай това е майката - ответница по делото, с която неспособния причинил
вредата живее и която е била длъжна да осъществява надзора му. Съдът е приема,
че ответницата не е упражнила адекватен надзор, защото тя е поставила болния си
син в неблагоприятна за него среда, неглижирайки психичното му състояние,
въпреки че е била наясно с конкретните прояви на заболяването му.Ответницата е
била наясно, че тази среда е крайно неподходяща за сина й, но въпреки това не е
взела мерки за изолирането му от нея. Същата не е упражнила и нужната грижа и
контрол детето й редовно за приема необходимите му медикаменти за лечение на
психическото си заболяване, което го е обострило и по този начин се е стигнало
до деликта, предмет на настоящото дело.
С оглед на горното, и предвид
писмените документи по делото, съдът приема, че тя следва да бъде осъдена да
заплати в полза на въззивника сумата от 773.60 лева – претърпени имуществени
вреди.
Прилагайки критерия за справедливост,
заложен в нормата на чл.52 ЗЗД, настоящата инстанция приема, че са настъпили и
неимуществени вреди в претендирания размер.В случая пострадалият с поведението
си не е допринесъл за деликта, той не е демонстрирал агресивното поведение,
което да провокира В.В.. Ето защо, ВОС приема неимуществените вреди за
доказани, както по основание, така и по размер.
Горното налага отмяна на атакуваното решение,
като с оглед това съдът намира, че следва да присъди сторените от ищеца
разноски в размер на 1 170 лева пред ВРС, включително и в производството
по обезпечение на доказателствата, и пред ВОС в размер на 650 лева.
Предвид изложеното, ВОС,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 3916 от
25.09.2019 година, постановено по гр.дело № 19 316/2018 година на ВРС, с
което са били отхвърлени исковите претенции на ищеца Л.Г.Г., ЕГН ********** против
ответника С.А.С., ЕГН ********** за осъждането й да му заплати сумата 773.60 лева – обезщетение за
имуществени вреди, нанесени по собствения на ищеца л.а. „БМВ 318“, ДК №В2651КК,
които включват стойност на резервни части, труд, материали, боя и консумативи,
както и сумата 500.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени уплаха, стрес, безпокойство и неудобство, които две
групи вреди са резултат от настъпил през нощта на 31.12.2013г. срещу
01.01.2014г. инцидент, при който В.С.В.(син на ответницата, не разбирал към
този момент свойството и значението на постъпките си) изхвърлил през прозореца
на дома си в кв. М., бл.***, вх.**, микровълнова фурна, саксии с цветя, маса,
столове и други вещи, които попаднали върху паркирания на улицата пред блока
лек автомобил на ищеца и му нанесли щети, с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД и
чл.45 ЗЗД, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********
да заплати в полза на Л.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 773.60 /седемстотин седемдесет и три и шестдесет/ лева, представляваща
обезщетение за нанесени от В.С.В.на
31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. имуществени щети на лек автомобил марка „БМВ
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********
да заплати в полза на Л.Г.Г., ЕГН ********** сумата в размер на 1 170 /хиляда сто и седемдесет/ лева,
представляващи извършени съдебно – деловодни разноски пред ВРС и сумата от 50
лева – разноски пред ВОС, или разноски в общ размер на 1 220 / хиляда двеста и двадесет/лева, на осн.чл.78 от ГПК .
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********
да заплати в полза на адв.А.П.С., с адрес *** – адвокат във АК – град Силистра
сумата в размер на 600 /шестотин/ лева,
представляващи извършени съдебно – деловодни разноски пред ВОС, на основание
чл.38 ЗА.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: