№ 20947
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело №
20241110117183 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 98762/26.03.2024 г. по описа на СРС, депозирана
от „СВ” АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ...............................
бул. ЦБТ №...., ет. 2 и 3, против С. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Нови И, УЛ.ВУТЕ
В 10, КВ.К, действаща чрез адвокат К. А. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. П. П № 14,
партер, с която е предявен положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4 357,52 лева (четири хиляди триста петдесет и седем
лева и 52 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на
адрес гр. Нови И, УЛ.ВУТЕ В 10, КВ.К за период от 16.11.2019 г. до 15.08.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 18.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 86,26 лева
(осемдесет и шест лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
26.06.2021 г. до 23.09.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани
с предоставяне на ВиК услуги в имот, находящ се на адрес в гр. Нови И, УЛ.ВУТЕ В 10,
КВ.К, клиентски № ............, през периода от т 16.11.2019 г. до 15.08.2022 г. Сочи, че за
процесните вземания ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 40103/2023 г. на СРС, 120 състав.
Твърди, че е изпълнило задълженията си по договора и е доставило услуги до адреса на
ответната страна, но последната не ги е заплатила. Твърди, че ответникът е потребител на
услугите на ищцовото дружество, като се позовава на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
1
и канализационни системи, както и на Общите условия на Дружеството. Моли съда да
уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва иска по основание и размер. Оспорва качеството на потребител на ответника,
като сочи, че не са ангажирани доказателства относно качеството му на собственик или
вещен ползвател на имота, в който ищецът твърди, че доставя ВиК услуги. Оспорва, че през
твърдения период ищецът е доставял в процесния имот и е потребена вода на
претендираната стойност. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана.
Във възражението, депозирано по заповедното производство е направено възражение за
погасяване на вземането по давност.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
Със заявление от 18.7.2023 г. ищцовата страна е поискала от съда да издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 40103/2023 г.
по описа на СРС, 120 състав, по което била издадена в полза на заявителя Заповед за
изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал
възражение срещу заповедта, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
Представено е извлечение от страницата на Агенция по вписванията, наименувано
Справка № 514588/21.04.2023 г. за периода от 01.01.1998 г. до 21.04.2023 г. по
индивидуалната партида на ответника.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че имотът, в който е доставяна питейна вода се намира във
водоснабдена жилищна сграда в гр. Нови И, който е свързан с уличната водопроводна мрежа
и ответникът притежава измервателно устройство - водомер. През процесния период
отчетеното водно количество възлиза на 2270 куб.м., като отчетите са правени чрез
самоотчети, чрез изчисление на база и чрез реален отчет.
Изслушана и приета е и съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че
стойността на предоставените за исковия период услуги възлиза на 4443.78 лв., лихви върху
тях в размер на 86.26 лв. Заплатена е сума от 313.20 лв. Сумите са изчислени в съответствие
с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени. Към експертизата е приложена
таблица с начислените суми по периоди и пера.
Ищцовото дружество се позовава на Общите условия на Дружеството за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „СВ“ АД, които са
приложени по заповедното производство. Съгласно чл. 2 от Общите условия, „потребители
на В и К услуги са: 1. юридически или физически лица - собственици, ползватели и
притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги; 2.
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост; 3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените
2
места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води“; а
според алинея 2 - в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица,
те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.“ В случая съдът приема, че
ищецът не е доказал чрез пълно и главно доказване, че ответникът е бил собственик на
процесния водоснабден имот, или вещен ползвател на същия, или го е ползвал на валидно
облигационно правоотношение през процесния период и като такъв е потребител на ВиК
услуги, доставяни от ищеца. Именно това свое качество оспорва и самият ответник във
възражението по чл. 414 от ГПК, както и в отговора на исковата молба.
Съдът счита, че представеното по делото извлечение от страницата на Агенция по
вписванията, наименувано Справка с № 514588/21.04.2023 г. за периода от 01.01.1998 г. до
21.04.2023 г. по индивидуалната партида на ответника, не съставлява удостоверителен
документ по смисъла на ГПК, тъй като не носи подписа на длъжностно лице, което го е
съставило, нито физически, нито електронен. Заверяването от процесуалния представител на
ищеца на извлечението не му придава качеството на удостоверителен документ по смисъла
на закона. Страна по делото може да заверява документи за тяхната вярност с оригинала,
само когато разполага с този оригинал и при поискване може да го представи на съда. В
конкретния случай, ищецът не разполага с оригинал на справката, тъй като същата е
генерирана на сайта на Агенцията по вписванията, но не е в държане на страната и няма как
страната да завери извлечението от сайта на Агенцията за неговата достоверност и
идентичност с оригинала на сайта на Агенцията, тъй като не разполага с такива правомощия
и удостоверителни функции, предоставени по закон. Такова удостоверяване може да се
извърши от нотариус, но не и от страна по делото. Ето защо, съдът приема, че
представеното извлечение от страницата на Агенцията по вписванията във вид на справка по
партидата на ответника не съставлява удостоверителен документ по смисъла на ГПК.
При така установените факти, съдът приема за недоказано качеството на потребител
на ответника за процесния водоснабдяем имот. При недоказаност на това качество на
ответника, от последния не могат да се претендират суми за услуга, която не е ползвал,
поради което и искът се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски. Същият е направил
искане за присъждане на такива, като е ангажирал доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 400 лв. Следва същият да му се присъди в цялост, тъй като е под
минималния размер с оглед цената на предявения иск, съгласно размерите, предвидени в
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СВ” АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ............................... бул. ЦБТ №...., ет. 2 и 3, против С. С. С. с ЕГН:
3
********** и адрес: гр. Нови И, УЛ.ВУТЕ В 10, КВ.К, действаща чрез адвокат К. А. С., със
съдебен адрес: гр. София, ул. П. П № 14, партер, установителни искове с правно основание
чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване в
отношенията между страните на дължимостта на сумите от 4357,52 лева (четири хиляди
триста петдесет и седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща главница за
потребена вода в имот, находящ се на адрес гр. Нови И, УЛ.ВУТЕ В 10, КВ.К за период от
16.11.2019 г. до 15.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.07.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 86,26 лева (осемдесет и шест лева и двадесет и шест
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.06.2021 г. до 23.09.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА СВ” АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк София №1, сгр. 2А, да заплати на С. С. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Нови И, УЛ.ВУТЕ В 10, КВ.К сумата от 400.00 лв. (четиристотин
лева) за разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4