РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Сандански, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100016 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на обективно, евентуално
съединени искове, предявени от С. А. В. от гр. ********** „*******“ ООД, със седалище и
адрес на управление в гр. *****, представлявано от управителя *********и са с правно
основание чл. 26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 Закона за потребителския
кредит (ЗПК) и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит и във връзка с
чл. 10, ал.1, във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Ищцата сочи, че на **.**.20** година е сключила с ответното дружество договор за
потребителски кредит, по силата на който е получила кредит в размер на 700 лева при
фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 47,69%. Твърди, че заемната сума е трябвало да се върне разсрочено на осем
месечни вноски с крайна дата 08.03.2021 година и обща сума за плащане в размер на
1036,40 лева. Твърди, че в договора е било уговорено задължение за нея за предоставяне на
обезпечение и задължение при непредставянето му в тридневен срок от сключване на
договора за заплащане на неустойка в размер на 625,26 лева, която също следвало да се
заплати разсрочено и се кумулирала с месечната погасителна вноска. Ищцата твърди, че
договорът за потребителски кредит е нищожен поради изначална недействителност на
съществени елементи от договорното съдържание, съдържащи се в разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК. Твърди, че клаузата за заплащане на договорна лихва е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като неравноправна и като заобикаляща
1
изискванията на чл. 21 от ЗПК. Твърди, че клаузата за ГПР е неравноправна, поради което
е нищожна. Твърди, че клаузата, уговаряща задължение за заплащане на неустойка е
нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
договор за потребителски кредит № ****** към искане № ***** от 07.05.2021 год. При
условията на евентуалност, ако съдът не уважи главния иск, иска от съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на клаузите в чл. 8 от договора, с която е
уговорено заплащането на неустойка.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявените искове. Не оспорва
сключването на процесния договор. Твърди, че договорът е действителен. Твърди, че
клаузите в договора, с които е уговорена годишната лихва, ГПР и заплащането на неустойка
са действителни.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването,
направено с отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.05.2021 год. в гр. ****** между „*****“ ООД, като кредитор и ответницата С.
А. В., като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № **** към
искане № ****. По силата на договора на В. е бил предоставен кредит в размер на 700 лева,
а тя съгласно чл. 4, ал. 2 от договора се задължила да го върне в срок от 07.06.2021 год. до
07.01.2022 год., разсрочено на осем броя вноски и съгласно уговорен погасителен план. В
чл. 3, ал. 5 от договора било посочено, че кредитът се отпускал при годишен процент на
разходите от 47, 69 %, а в чл. 3, ал. 7, бил посочен фиксиран годишен лихвен процент от 40,
05 %. Общата сума за плащане, съгласно уговорените параметри на кредита възлизала на
830, 74 лева – чл. 3, ал. 12. В чл. 6 от договора било уговорено, че договорът щял се
обезпечи с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител,
отговарящи условията, предвидени в чл. 23 от Общите условия. Съгласно чл. 8 от договора
в случай, че кредитополучателят не представил договореното в чл. 6 обезпечение в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на
условията, посочени в чл. 23 от ОУ, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 625,
26 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение № 1 към договора.
Договорът съдържал погасителен план - приложение № 1, в който били посочени
погасителните вноски по размер с неустойка и без неустойка.
От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно- счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и безпристрастно се установява,
че годишният процент на разходите по кредита, изчислен съгласно формулата в
Приложение № 1 в ЗПК възлизал на 47, 69 %. Вещото лице заключава, че при определяне на
ГПР, кредиторът е взел предвид като разход единствено начислените лихви и при
включване на всички допускания съгласно погасителния план, т.е. с включена неустойка,
2
ГПР изчислен по формулата, посочена в чл. 19, ал. 2 от ЗПК, възлизал на 763,32%.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
По иска за обявяване на договора за недействителен:
Договорът за кредит, предмет на настоящото дело, попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно легалното определение на договор за
потребителски кредит, съдържащо се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответницата в случая е сключила
договора като потребител, като физическо лице, което при сключването на договора,
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбите на чл.
11, ал. 1 от ЗПК регламентират задължителните елементи от съдържанието на договора за
потребителски кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 9 е предвидено, че договорът за кредит трябва да
съдържа лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. В чл. 11, ал.1, т. 10 е предвидено, договорът следва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т. 7-12 и чл.20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В настоящия случай, основанието на ищцата за да иска обявяване на договора за
недействителен по реда на чл. 22 от ЗПК е липсата на съществените елементи от договора,
предвидени в чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, а именно липсата на клаузи относно лихвения
процент и годишният процент на разходите, поради тяхната нищожност. Тя твърди, че
уговорената в процесния договор възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, като неравноправна и като заобикаляща изискванията на чл. 21 от ЗПК. На
второ място твърди, че уговорката за ГПР е нищожна, тъй като е неравноправна клауза и
заобикаля изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
По основанията на ищцата съдът намира следното:
Съдът намира, че уговорената в настоящия договор възнаградителна лихва, която е
била фиксирана за срока на договора и е в размер на 40, 05 % не противоречи на добрите
нрави. Съгласно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, страните свободно определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави. Съгласно чл. 10 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер,
3
определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по
право до този размер. Към настоящия момент, МС с постановление по реда на чл. 86, ал. 2
от ЗЗД определя само размера на законната лихва, но не и размера на възнаградителната
лихва. Затова в случая следва да се извърши проверка дали така уговорената в договора
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, т.е. дали е уговорена в съответствие
с принципите на справедливостта и добросъвестност и дали не води до свръхобогатявяне на
кредитора. Съдът намира, че така, както е уговорена в размер на 40, 05 % възнаградителната
лихва не нарушава добрите нрави. Тя не води до свръхпечалба за кредитора, съобразена е
със социално- икономическите условия в страната, с темпа на инфлация през 2021 год. с
оглед периода на погасяване на кредита. По същите съображения съдът намира, че тази
клауза не е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. Съдът не възприема и довода на ищцата, че тази уговорка заобикаля
изискванията на ЗПК и че договорения размер на възнаградителната лихва е по- висок от
обявения.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, с която е уговорено заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % е действителна.
Съдът намира за нищожна обаче клаузата в договора, която уговаря годишен процент
на разходите. Същата заобикаля изискванията на ЗПК и е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Той се изчислява, съгласно следващата разпоредба по формула
съгласно приложение № 1 и съгласно алинея 4 от същия текст от закона не може да бъде по-
висок от пет път пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установи, че при
определяне на годишен процент на разходите на 47, 69%, кредиторът в нарушение на чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и не е включил уговорената в чл. 8 неустойка от 625, 26 лева. Според
настоящия съдебен състав тази неустойка представлява разход, допълнително оскъпяване на
кредита, а не неустойка Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи за обещетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Задължението за заплащане на неустойка е акцесорно и зависи от изпълнението на главното,
основното задължение. В казуса неустойката е начислена заради неизпълнение от страна на
кредитополучателя не на главното задължение за връщане на заемната сума, а за
неизпълнение на задължение за даване на обезпечение. Съдът намира, че неустойката, така
както е уговорена, е един вид оскъпяване на заема, тя е уговорена извън присъщата й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, поради което клаузата, с която е
4
уговорена е неравноправна и като такава се явяа нищожна. По същите съображения тази
сума не представлява и разход по сисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, който се плаща от
потребителя при неизпълнение на задължението по кредита по смисъла, който не се
включва в ГПР, а представлява допълнителен, бъдещ разход, който съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК трябва да бъде включен при определяне на ГПР. При включването на процесната сума
от 625, 26 лева към уговорената възнаградителната лихва, годишният процент на разходите
в случая става 763, 32 %. Този размер противоречи на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, че ГПР не може да надвишава 5 път размера на законната лихва (т.е. 50 %). В
случая е налице несъответствие между посочените в договора размери на ГПР и общата
дължима сума, което е заблудило кредитополучателя относно действителната цена на
кредитния ресурс. Съдът намира, че тази клауза е неравноправна, тъй като е уговорена във
вреда на ответницата и не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Като
неравноправна, съдът намира тази клауза за нищожна. Обявяването на тази клауза за
нищожна води до извода, че същата липсва в съдържанието на договора, поради което
същият не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗК, поради което на осование чл.
22 от ЗПК договорът се явява недействителен.
Предвид изложеното съдът намира главният иск на ищцата за основателен и не
пристъпва към разглеждане на втория иск, предявен при условията на евентуалност.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят
разноските по делото за държавна такса в размер на 50 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответникът ще следва да заплати на представлявалия
ищцата адвокат възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. чл. 26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 78,
ал. 6 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ****** А. В. с ЕГН ********** от
гр.******, ул.“****“ № * и „*** **“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
в гр. ****, ул.“****“ № **, ет.*, представлявано от управителя *********, че сключеният
между тях на 0*.0*.20** год. договор за потребителски кредит № **** към искане №
***** е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „****“ ****с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. ****,
ул.“****“ № ***, ет.*, представлявано от управителя *********, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Д. Л. Ф., вписана в АК- София с личен
№ ********** сумата от 300 (триста) за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
ОСЪЖДА „*****“ *** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. ****,
5
ул.“*****“ № **, ет.*, представлявано от управителя ******** да запЕати по сметка на
Районен съд- Сандански сумата 50 (петдесет) лева за държавна такса по производството,
както и пет лева за държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6