Р Е Ш
Е Н И Е-25
Гр.В.
07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря И. К. .................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. т. дело № 35
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано
по исковата молба на Ц.С.С., ЕГН ***** 61713, С.Г.Г. с ЕГН **********, М.А.Д. с ЕГН **********, К.А.Д. с ЕГН **********, Д.А.Д. с ЕГН **********, М.Д.И. с ЕГН ********** и Р.Д.Г. с ЕГН ***********, чрез адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес *** против З.„Л. И." АД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление гр. С. .
В исковата молба се твърди ,че на 07.12.2014 г.
следобяд А. Д.Г. управлявал л. а. Форд Мондео с рег. № ВНпо път
II-11, с посока на движение от с. А. в посока главен път Е-79.
По същото време и
на същия път, но с обратна посока на движение П.И.Т. управлявал т.а. ДАФ с рег.
№ ВР ВМ, с прикачено към него
полуремарке.
В с. Б., при наличие на пътен знак В 26 - забранено движение със скорост по-висока от 40
км/ч., П.И.Т. се движел със скорост от около 65 км/ч.
При км. 8+300 А. Д. при преминаване през сенчест участък от пътя, който
бил заледен, загубил контрол върху автомобила и същият се завъртял и плъзнал
странично, с дясната си част напред по пътното платно, като
навлязъл частично в лентата за насрещно движение. Виждайки това, П.Т. реагирал
на възникналата опасност, но поради движението си със скорост много по-висока
от максимално допустимата за процесния пътен участък не могъл да спре и
настъпил удар между предната централна и лява част на товарния автомобил и
дясната странична част на л. а., управляван от А. Д.. Вследствие на това ПТП А. Д. получил тежки, несъвместими с живота наранявания и
починал на място.
За така настъпилото
ПТП били уведомени органите на МВР, като на местопроизшествието пристигнал екип
на ОДМВР В.. Съставен бил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 335/2014 г.,протокол за оглед на
местопроизшествие, скица, фотоалбум. На основание чл. 212, ал. 2 от НПК било
образувано ДП № ЗМ 227/2104 г. по описа на РУП – В. пр.пр. № 1572/2014 г. по описа на ОП – В. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1 НК, водено срещу неизвестен
извършител, което към настоящия момент все още било висящо. Независимо от това, от събраните на този етап доказателства се
установявало, че вината за настъпване на
ПТП е на водача на т.а. „ДАФ" П.И.Т., който, ако бил управлявал автомобила си с разрешената за процесния
пътен участък скорост от 40 км/ч.
би могъл да реагира на възникналата опасност и
да спре преди мястото на удара.
Поддържа се ,че починалият при процесното ПТП А. Г. е син на Ц.С.,
съпруг на С.Г., баща на М.А.Д. , Д.А.Д. и К.А.Д. и
брат на Р.Д.Г. и М.Д.И.. Насилствената смърт на А. смазала ищците.
Майката Ц. все още не можела да се отърси от
преживения ужас, не можела да приеме факта,
че синът й вече го няма, че си е отишъл по толкова нелеп начин. Все още чакала телефонът да звънне, за да чуе гласа му, поглежда към
входната врата с надеждата, че той отново ще влезе с усмивка в
дома й. . . За жалост, очакванията й били напразни. Откакто
научила за смъртта на сина си, Ц. постоянно плачела, не вярвала, че него наистина
вече го няма, отказвала да продължи живота
си, не виждала смисъл в нищо, за нея вече
нямало радости, а само една
неутешима мъка.Нямало по-голяма болка за
един родител от тази, която изпитва, когато погребе детето си. Житейски
приемливо било децата да погребват
родителите си, а Ц. била изпратила А. по последния му път. Болката, мъката и страданието й били неутешими.
Поддържа се ,че съпругата С. и починалият А. деляли една
постеля повече от 30 години,че съвсем млади създали
семейство с три прекрасни дъщери,че посрещали както
радостите, така и неволите в живота заедно. С общи усилия и много любов
съградили едно здраво и хармонично семейство, живеели в мир и разбирателство.
Ищцата разчитала на него за всичко, той бил нейната опора в живота - мъж,
приятел, любим, винаги търсела съветите му, опирала се на рамото му, били
сплотени и винаги заедно, в радости и неволи. Смъртта на този мъж, на
най-любимия, я съсипала тотално. Тя все още не можела да осъзнае факта, че него го няма, че няма да влезе в
дома им и да я прегърне, че няма с кого да сподели живота си, че за секунди
нейният живот и този на децата й са съсипани. Вместо заедно да се радват на децата си, да организират сватбени тържества и
да дочакат внуци, сега С. била обзета от апатия,
не можела да се зарадва на нищо, все
още не можела да преодолее загубата на
безвреме отишлия си съпруг.
Твърди се ,че децата М., Д. и К. били загубили не само баща си, а човекът, който ги бил отгледал с много обич и грижи, техния най-близък
приятел и учител в живота. Между починалия А. Д.Г. и трите му дъщери съществувала силна обич и
привързаност, те винаги се допитвали до него за съвет, споделяли успехите и
болките си с него. И трите все още били шокирани от
смъртта на баща си и още не можели да я преодолеят. Празниците в семейството вече
не били истински празници, а повод за
тъга. Вместо на трапезата да има радост и смях, там стоял само един празен стол, който носел на децата само
болка, тъга и сълзи.
Загиналият А. Д.Г. бил брат на М.Д.И. и на Р.Д.Г.Р.. Макар и
пълнолетни, а М. със собствено семейство и деца, те не били загубили връзка с кръвните си роднини, с
брат си. Помежду им съществували силни връзки, те често си гостували,
празнували празниците заедно, помагали си, когато някой от тях имал нужда от нещо. И Р. и М. все още не можели да прежалят
брат си, изпитвали мъка по него,
често посещавали гроба му.
Нищо и никой не бил в състояние да компенсира загубата на ищците, да
замести сина, съпруга, бащата, брата. Все пак, с оглед справедливостта, те
следва да бъдат обезщетени по някакъв начин.
Тъй като към датата
на ПТП по отношение на т.а. „ДАФ" с рег. № ВР .. ВМ е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", полица № 22114001570431, със срок на
действие от 13.06.2014 г. до 12.06.2015 г., сключена със ЗК „Л. И." АД, то
ответното дружество се явявало пасивно
легитимирано да отговаря по така предявената претенция.
Ищците считат, че сума
в размер на по 120 000 лв. , платима на майката и съпругата на А., сума в размер на по 150 000 лв. , платима на
дъщерите му, както и сума вразмер на по 80 000 лв. за брата и сестрата би
успяла по някаква степен да компенсира неимуществените вреди, които те са
търпели и продължават да търпят следствие смъртта на А. Д.Г..
На основание чл.
223, ал. 2, изр. първо от КЗ (отм.) във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
застрахователят по застраховка „Гражданска Отговорност" на автомобилистите
дължал и лихва за забава от датата
на увреждането до датата на плащането на обезщетение.
Иска се на основание
чл. 226, ал. 1 от Кодекса за Застраховането (отм.) да бъде постановено решение ,с което да се осъди ЗК „Л. И." АД, ЕИК.. със седалище и
адрес на управление гр. С. да заплати
следните суми:
- на Ц.С.С., ЕГН **** - 120 000 (сто и двадесет хиляди лева) - главница, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата следствие смъртта на сина й А. Д.Г., ведно
със законната лихва от датата на
деликта — 07.12.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
- на С.Г.Г., ЕГН *****- 120 000 (сто и двадесет хиляди лева) - главница,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата
следствие смъртта на съпруга й А. Д.Г., ведно със
законната лихва от датата на
деликта — 07.12.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
-на М.А.Д., ЕГН ***** 150 000 (сто и петдесет хиляди
лева) - главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищцата следствие смъртта на баща й А. Д.Г., ведно
със законната лихва от датата на
деликта - 07.12.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
-на К.А.Д., ЕГН ***** 150 000 (сто и петдесет хиляди
лева) - главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищцата следствие смъртта на баща й А. Д.Г., ведно
със законната лихва от датата на деликта — 07.12.2014 г. до окончателното
из-плащане на обезщетението;
-на Д.А.Д., ЕГН ****** 150 000 (сто и петдесет хиляди
лева) - главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищцата следствие смъртта на баща й А. Д.Г., ведно
със законната лихва от датата на деликта - 07.12.2014 г. до окончателното
из-плащане на обезщетението;
- на
М. Д. И.,
ЕГН ***** - 80 000 (осемдесет хиляди лева) - главница, представляващи
обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата следствие
смъртта на брат й А. Д.Г., ведно със законната лихва от датата на деликта — 07.12.2014 г. до
окончателното изплащане на обезщетението;
- на
Р. Д. Г.,
ЕГН *****- 80 000 (осемдесет хиляди лева) - главница, представляващи
обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата следствие смъртта на брат й А. Д.Г., ведно със законната лихва от датата на деликта —
07.12.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се направените разноски по делото.
Към исковата молба са приложени :
1.Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 335/2014 г.;
2.Препис-извлечение
от акт за смърт № 3/09.12.2014 г.;
3.Удостоверение за
раждане;
4 . Удостоверение
за наследници изх. № 2041/11.12.2014 г.;
5.Удостоверение за
съпруга и родствени връзки;
6.Справка от
интернет страницата на ГФ.
Ответникът З. К."Л. И." АД», вписана в Търговския
регистър, с ЕИК .. със седалище и
адрес на управление:гр. С., представлявана
заедно от М. М.– Г. и П. Д. -Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт
М. В. са депозирали отговор на исковата молба /л.58-66 от
гр.д.№14814/2018 г. по описа на СГС ,в който оспорва изцяло предявените
искови претенции за неимуществени вреди по основание и по размер, които се считат за недължими, а
отделно - за прекомерни.
Оспорват се всички
твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции за
неимуществени вреди.
Предвид заявеното
по основанието на исковите претенции изцяло се
оспорват твърденията относно причината за настъпване на
произшествието, както и че транспортния инцидент е настъпил по причина от
нарушение на правилата за движение от водача на товарен автомобил марка
„ДАФ" с рег. №ВР..ВМ при управлението
на товарната композиция, и конкретно -твърдението, че произшествието е
настъпило по причина от скоростта на движение на товарната композиция. Във
връзка с предходното се оспорва твърдението, че товарната композиция е
била управлявана със скорост, по-висока от максимално допустимата на мястото на
произшествието, а самостоятелно се оспорва
твърдението, че произшествието е настъпило в причинна връзка със скоростта на
движение на товарната композиция.
Оспорва се твърдението, че транспортният инцидент е бил
предотвратим за водача на товарната композиция.
Оспорва се твърдението, че
при скорост на движение на товарната композиция 40 км/ч, товарния автомобил е
могъл да спре преди мястото на удара, както и че при посочената скорост на
товарния автомобил, удар между двете превозни средства не би настъпил.
Оспорва се твърдението, че
леталният изход за пострадалия А. Д.Г. е настъпил в причинна връзка с нарушение на
водача на товарния автомобил на правилата за движение, включително - да е
настъпил в непрекъсната причинно-следствена връзка от скоростта на движение на
товарната композиция или с начина, по който същата е била управлявана.
Изцяло се оспорват твърденията за
осъществено от водача на товарен автомобил марка „ДАФ" с рег. №ВР .. ВМ виновно противоправно поведение по
причина от което поведение се бил осъществил механизма на произшествието, като се оспорва и твърдението за причинно-следствената връзка
между твърдялото за осъществено от него нарушение - движение със скорост,
по-висока от разрешената в участъка и претендиралите неимуществени вреди, като
в тази връзка се ответникът се позовава на
разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Във връзка с предходното се оспорва
твърдението,че заявените като предмет на
настоящето производство нематериални вреди са настъпили по причина от виновно
противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка „ДАФ" с рег.
№ВР . ВМ и в този смисъл се оспорват твърденията за
авторство на деликт.
Поддържа се, че причина за настъпване на транспортният инцидент
са действията на пострадалия като водач на лек автомобил марка „Форд
Мондео", осъществени в нарушение установени правила за движение по
пътищата, а именно на разпоредбите на чл. 8, на чл. 16, както и чл. 20, а при
евентуалност - чл. 21 от Закон за движение по пътищата.
Твърди се , че транспортният инцидент бил настъпил поради загуба на контрол от страна на
пострадалия върху управляваното от него превозно средство и навлизане на лек
автомобил „Форд Мондео" в насрещната за движението му пътна лента, на
разстояние от товарния автомобил, недостатъчно за предотвратяване на удара. В
случай, че водачът на лекият автомобил не бил навлизал в
насрещната за движението му пътна лента, в която пътна лента правомерно се е движела товарната композиция,
то треакториите на двете превозни средства не биха се пресекли.
Ответникът твърди,че процесният инцидент се бил осъществил единствено по причина от загубата на
контрол от страна на пострадалия върху управляваното от него превозно средство,
вкл. поради несъобразена скорост на движение, от което било последвало навлизане на лек автомобил „Форд
Мондео" в насрещната за движението му пътна лента на разстояние,
недостатъчно за предотвратяване на удара с намиращото се там превозно средство.
С оглед описаното в
исковата молба относно механизма на произшествието и пътната обстановка, както
и факта, че лекият автомобил се е движел неконтролируемо по пътното платно,
навлязъл е в насрещната пътна лента, плъзгайки се и странично, обърнат с
дясната си част към движението,ответникът
твърди,че че произшествие от 07.12.2014г.
се е осъществило изключително по причина от поведението на пострадалия като
участник в движението и че не е налице
осъществяване на деликт, респ. съставомерно деяние от страна на водача на
товарния автомобил. Твърди, че получените от
пострадалият травми са възникнали вследствие на негово собствено виновно
поведение, изразило се в неспазването от негова страна като водач на правила за
движение по пътищата, поради което е налице самоувреждане.
Във връзка със
заявените правоизключващи възражения, се оспорва твърдението
за настъпване на риск, покрит по застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен по
отношение на товарен автомобил марка „ДАФ" с рег. №ВР . ВМ, както и че ищците имат качеството на трети увредени лица с право
на обезщетение поради осъществяване на транспортен деликт.
На самостоятелно
основание се оспорва твърдението, че заявените с исковата
молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент, като се твърди, че травмите, от
които за пострадалия е настъпил летален изход били възникнали както в причинна
връзка с осъществени от него нарушения на правилата за движение при
управлението на превозното средство, така и поради липсата на обезопасяване
чрез поставяне на обезопасителен колан по време на движение.
С това си поведение
в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП,
пострадалият като водач на лек автомобил „Форд Мондео" бил създал допълнителни, със самостоятелно значение,
предпоставки за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и бил улеснил тяхното
възникване. Поддържа се, че телесните
травми в конкретният им морфологичен характер и тежест били настъпили за пострадалия като резултат от липсата на
обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо
нарушение на императивна правна норма - чл. 137а от ЗДвП. Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалият не било налично възпиращото свободното движение
на тялото противодействие, за каквото бил предвиден
конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което бил възможен контактът на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното
оборудване на автомобила и от което били настъпили
травмите, обусловили леталния изход. Твърди
се, че
телесните травми на пострадалия били възникнали поради
свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради
липсата на поставен предпазен колан и че
били
настъпили в резултат от пряко съприкосновение на травмираните части от тялото
със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ, в части и детайли
от автомобилното купе, което в случая не би настъпило в случай, че е бил
използван предпазния колан. Поддържа се, че при използване
на предпазния колан от пострадалия, то той не би получил травми като
възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер с реална
възможност да бъде избегнат летален изход и в тази връзка се твърди, че възникналият летален изход е от самоувреждане.
Оспорват се твърденията за търпени неимуществени вреди, заявени
като основание на предявените в настоящето производство искови претенции, като се оспорват и твърденията за
причинно-следствена връзка между заявените неимуществени вреди и действия на
водача на товарната композиция при нейното управление. Оспорват се изложените в
исковата молба твърдения за интензитет и проявление на твърдените неимуществени
вреди.
Оспорват се твърденията за естеството и за съществуването на
описаните отношения между ищците и пострадалото лице, за близост, сплотеност и
разбирателство, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи
възприеманата по човешка презумпция реакция на скръб.
Оспорват се всички
твърдения за съдържанието на описаните отношения между пострадалия и ищците,
както и твърденията относно тяхната взаимност и проявление.
Оспорват се твърденията за
съдържанието на описаните отношения между пострадалия и ищците М.Д., К.Д. и Д.Д.,
за близост и приятелски отношения с пострадалия, за настъпил след събитието
шок, който да не бил преодолян повече
от 4 години след настъпване на произшествието. В тази връзка се оспорва твърдението при тези ищци да са настъпили
вреди извън нормалната реакция на скръб. От друга
страна, ищците били пълнолетни лица,
със завършено личностно и социално развитие, със собствен бит, семейна и
личностна среда, за които нямало данни да са
съжителствали в едно домакинство с пострадалия. Не били налице и обективни данни за особени обстоятелства,
определящи на посочената възраст зависимост на ищците в личностен или социален
аспект от пострадалия и за наличие на връзка, различна от съдържанието, в която
същата обичайно се възприема на посочената възраст.
Относно претенциите
на ищците М. и Р. - брат и сестра на пострадалия се твърди, че юридическият факт, от който произтичат
вземанията на тези ищци била настъпилата смърт
на пострадалия, с който се заявява, че имали силна връзка, често си гостували и
празнували празници заедно, без да губят връзката си като кръвни роднини,
поради което се поддържа, че след настъпване на събитието ищците търпят
нематериални вреди - болки и страдания.
С оглед заявените
по основанието на предявените искови претенции фактически твърдения се оспорва за
ищците М.И. и Р.Г. да е възникнало материално притезание - право на обезвреда
за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък. От сторените с исковата
молба фактически твърдения не се установява, че ищците следва да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица -сестра и
вместо най-близките роднини на пострадалия, доколкото не се твърди най-близките
родственици на пострадалия да са били в обтегнати отношенията с него или пък
такива да не съществуват.
Поддържа се ,че от така сторените с исковата
молба фактически твърдения не се установявало и това, че ищците М.И.
и Р.Г. следва да получат парична сума за обезвреда на неимуществени вреди
поради възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение
наред с родствениците от най-близък родствен кръг, или поради житейски
обстоятелства да са имали отношения на особена близост с пострадалия, които да
обосновават житейска връзка, различна от обичайната между братя и сестри. Не се
твърди също така ищците да са били зависими изключително от грижите на
пострадалия поради изключителни, различни от обичайните житейски обстоятелства
и след смъртта му да няма кой да полага грижи
за тях.Сочи се ,че не се твърди и настъпване на друго особено
житейско обстоятелство, по причина на което ищците и пострадалия да са имали
отношения с особена връзка, различни от обичайните между братя и сестри или да
са довели до проявление на неимуществени вреди различни от обичайните, присъщи
на добри отношения в тази родствена връзка.
Твърди се ,че ищците М.И. и Р.Г. не били наследници на пострадалият по права линия, както се
установявало от заявеното с исковата молба
и от представените по делото доказателства и не се легитимирали като лица с право на претенция за обезщетение за
неимуществени вреди по реда на ППВС №4/1968г., каквито били останалите ищци по делото. Ищците И. и Г. не били сред най-близкия кръг на пострадалия, като не се сочели и не били налице и конкретни
житейски обстоятелства, поради които привързаността им като между братя/сестри
да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалия да е довела у ищците до
значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка и характерните за съдържанието й
отношения. Не били налице твърдения
за юридически факти, определящи връзката между ищците и пострадалия, които в
достатъчна степен да обосновават да се направи изключение от общото правило, че
се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на
най-близките на починалия.
Във връзка със
заявеното по-горе се оспорва активната
материално-правна легитимация на ищците М.И. и Р.Г. за предявяване на
настоящите искови претенции, като се оспорва ищците да
имат качеството на трето увредено лице с право на обезвреда, съответно - да
имат материално притезание, основано на собствени права.
Оспорват се твърденията за възникване на
вреди, обосноваващи размера на всички искови претенции, във връзка с които е
образувано исковото производство.
Оспорват се предявените искови претенции за неимуществени вреди и
по размер.
Оспорват се размерът на предявените искови претенции за
неимуществени вреди, като се поддържа, че същите
са недължими поради възраженията, заявено срещу твърденията относно авторство на деликта, както и отделно -
поради прекомерност и противоречие както с чл. 45 ЗЗД, така и с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа се, че исковите суми били в изключително
завишен размер, като не съответствали на обективните
критерии, определящи понятието „справедливост". Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/ 1968г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не било абстрактно понятие, а било свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
които били специфични за всяко дело и
които трябвало да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане
на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт било обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението обши критерии - момент на
настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, възраст
на търсещия обезвреда, степен на родствена близост между пострадалия и лицето,
което претендира обезщетение, действителното съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения.
Съгласно трайно
установената практика на Върховен касационен съд на Р Б., за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът бил длъжен при определяне размера на дължимото
обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността
на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те
продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, както и да
съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди следвало да се отчитат и стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Относно определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди
индиция била икономическата конюнктура,
която сама по себе си не представлява критерий, нито база за определяне размера
на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014
г. на I т. о. на ВКС, решение № 207/3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на II
т. о., решение № 83/6.07.2012 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о. и решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о. на ВКС).
В конкретния
случай, при настъпване на произшествието пострадалият бил на 53 годишна възраст, а първата ищца -
на 75 години. Първата ищца претендирала обезщетение в
размер на 120,000.00 лева, ведно с лихва от датата на произшествието, което
представлявало 353 минимални работни заплати
/при минимална работна заплата за страната за 2014 г. в размер на 340 лева на месец/ или минимален
месечен доход на едно лице за период от повече от 29 години, с оглед на което се поддържа, че исковата претенция освен недължима била и изключително завишена.
Съответно на
горното се заявява възражение за
прекомерност и необоснована завишеност и по претенцията на втората ищца, както
и по претенциите на низходящите наследници на пострадалият, които претендират
обезщетение в размер на по 150,000.00 лева, ведно с лихва от датата на
произшествието, чиито размер като главници представлява 441 минимални работни
заплати /при минимална работна заплата за страната за 2014г. в размер на 340
лева на месец/ или минимален месечен доход на едно лице за период от приблизително
37 години.
Заявява се възражение за недължимост, прекомерност и
необоснована завишеност и по претенциите на ищците М.И. и Р.Г., освен по вече
изложените във връзка с претенциите на останалите ищци доводи, вкл. относно
икономическата конюктура, така и с аргумент от § 96. (1) от Преходни и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила
от 07.12.2018г., съгласно който: „До влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000
лв.". Отнася се до определен посредством действащото материално право
лимит по застрахователния договор, поради което и предявените претенции над
посочената сума били недължими и на това основание.
На самостоятелно
основание исковите суми били недължими и поради
собствения принос на пострадалото лице за настъпване на вредите поради липсата
на обезопасяване по време на движение.
Оспорват се изцяло исковете
за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като
неоснователни.
Поддържа се ,че отговорността на застрахователя
не била деликтна по своя характер.
Същата била гаранционна и възниквала по силата на сключен договор. В този смисъл,
приложима била разпоредбата на чл. 84, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите, по силата на която, когато нямало определен ден за изпълнениие, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. Лихвата в посочените случаи била такава с
компенсаторен характер, поради което размерът
на застрахователното обезщетение се формирал като сбор между главницата и размера на законната
лихва.
Същевременно,
отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност" на
автомобилистите се пораждала на договорно
основание и била функционална от отговорността на причинителя
на вредите.
От друга страна, по
действащия сега правен ред застрахователят дължал законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след
изтичане на срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл.
380, ал. 3 КЗ. В конкретния счучай, при ответното дружество не било подавано искане за определяне на застрахователно
обезщетение, поради което и застрахователят не бил изпаднал в забава.В тази връзка
се поддържа ,че предявените искове за изплащане
на лихва за забава от датата на настъпване на процесното ПТП са
неоснователни.
На самостоятелно
основание се прави възражение и за
изтекла погасителна давност по отношение на претенците за лихва, считано от
датата на настъпване на произшествието до датата на предявяване на
прекия иск срещу застрахователя. /арг. от Решение № 128 от 25.06.2013 г. на ВКС
по т. д. № 396/2012 г., II т. о., ТК, съгласно което вземането за лихви при
упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност
на делинквент се погасявала с кратката тригодишна давност съгласно чл.
111,6. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото пътнотранспортно произшествие, откогато било изискуемо вземането за обезщетение от непозволено
увреждане.
Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищците
на направени по делото разноски, по аргумент от искането за освобождаване на
ищците от разноски в производството.Оспорва
се и размера
на адвокатския хонорар в случай, че същият не се претендира по реда
на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, както и в случай, че размерът му
надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Видинският окръжен
съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Привечер на 07.12.2014 година при нормална видимост и мокро платно за
движение лекият автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ВН ВХ ,управляван от А. Д.Г. със средна степен на
алкохолно опиянение ,се движел в с. Б., общ. В. в направление с. от с. А. към
гр. В. със скорост около 79 км/час при
максимално допустима от 50 км/ч. На същия път , по същото време, но в обратна
посока в насрещната лента на платното за движение със скорост от около 63
км/час се движел товарен автомобил влекач марка „ДАФ” е рег. № ВР . ВМ,управляван
от третото лице помагач П.И.Т.. Около центъра на селото при навлизане в лек
завой лекият автомобил „Форд Мондео” загубил
напречната си устойчивост, поднесъл се наляво по посоката си на движение и започнал да се плъзга странично с дясната си
част напред като навлязъл в насрещната
пътна лента.
Възприемайки навлезлия в полагащата му се пътна лента
лек автомобил „Форд Мондео” като опасност, водачът на товарния автомобил
„ДАФ” предприел аварийно спиране и
изнасяне максимално вдясно.
Поради липса на време и разстояние товарният автомобил
„ДАФ” ,управляван от П.И.Т. , достигайки мястото на удара в процес на
аварийно спиране, блъснал с предната си ъглова лява част дясната странична част
на лекия автомобил „Форд Мондео” в областта на средната вертикална греда на
купето.
В резултат на удара лекият автомобил „Форд Мондео” се
е вклинил в товарния автомобил „ДАФ” ,като опасал предната му лява част във вид на
буквата „С“, обърнал посоката си на движение, приемайки посоката и скоростта на
товарния автомобил и след съвместно движение от около 13,40 м. се установил в лявата лента на платното за
движение с предната си част насочена към десния банкет, както е показано на
скицата на ПТП.
В резултат на станалото ПТП, водачът на лекия автомобил
„Форд Мондео“ с рег. № ВН . ВХ починал на място, а двата автомобили получили
повреди и деформации.
Констатирани са спирачни следи от гумите на товарния
автомобил, най-дългата от която е 6,70 метра.
Лекият автомобил „Форд Мондео” се е движил от с. А.
към гр. В. а товарния автомобил „ДАФ“ - в обратна посока — от гр. В. към с. А.
От мястото на удара надлъжната видимост в двете посоки
е около 200 метра.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-
автотехническа експертиза от вещото лице инж. Р.П.И. ,член на Съюза на
независимите автотехнически експерти в Б. (СНАТЕБ) .
Вещото лице дава заключение ,че произшествието е
протекло на здрачаване на 07.12.2014 г. около 17,25 часа на път II -11 в с. Б.,
обл. В. в близост до автобусната спирка и центъра на селото, при облачно,
студено време с нормална видимост.Вещото лице изхожда от обстоятелството ,че за
посока на огледа е приета посоката от гр. В. към с. А. и за постоянен ориентир /ПО/ при огледа е приет
първата колона на метална автобусна спирка разположена вляво по посока на
огледа на разстояние 3,6 метра от границата на платното за движение.Надлъжните
измервания се правят от мерна линия /МЛ/ и са ориентирани в посока
изток-запад.Напречните измервания се правят от северната граница на платното за
движение /СГПД/ и са ориентирани в посока юг-север.
В протокола за оглед на ПТП е фиксирано, че
асфалтовото покритие е било мокро.Движението в района на произшествието е с
двупосочна организация, като на платното за движение е поставена добре видима
пътна маркировка - плътна разделителна линия М1.Общата ширината на платното за
движение е 6, 10 метра.
В протокола за оглед на ПТП е констатирано, че
местопроизшествието се намира на входа от два последователни леки завои,
първият от който е на ляво. В огледния протокол не са отразени пътни знаци
,ограничаващи максималната скорост в
населеното място .
Мястото на удара между лек автомобил марка „Форд”,
модел „Мондео с рег. № ВН . ВХ и товарен автомобил влекач марка „ДАФ” с рег. № .ВМ
с полуремарке с рег № ВР.ЕА се намира на около 17,70 метра мерено от линията на
ориентира по дължината на платното за движение, гледано по посока на огледа и
от 0,30 до 2,70 метра в ляво от десния ръб по ширината на платното за
движение.Ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение на
товарният автомобил. В този момент лекият автомобил е бил навлязъл изцяло в
лентата за насрещно движение с дясна странична част напред.
Скоростта на движение на товарен автомобил влекач
марка „ДАФ” с рег. № ВР . ВМ с полуремарке с рег № ВР . ЕА към момента на удара
е била около 40 км/ч, а преди употребата на спирачки от водача му е била около
63 км/ч .
Определената аналитично скорост на товарния автомобил
„ДАФ” към момента на удара с лекия автомобил „Форд Мондео” съответства на
отчетената от приложената тахошайба в материалите по делото , което доказва, че
изчисленията са точни.
Скоростта на движение на лекият автомобил „Форд
Мондео” преди загуба на управление е била около 79 км/ч., а в момента на удара
е била 47 км/час.
Дължината на опасната зона за спиране на товарен
автомобил влекач марка „ДАФ” срег. № ВР.ВМ с полуремарке с рег № ВР . ЕА при
движение с определената скорост около 63 км/ч в условията на произшествието е
била около 57 м., а при движението му с максимално разрешената в случая скорост от 50 км./ч.опасната зона е 40 км./ч
/автотехническа експертиза ,л.100 от делото/.
При възникване на опасността за движението товарният
автомобил „ДАФ“ се е намирал на 44 м. от мястото на удара, а лекия автомобил „Форд
Мондео” на 36 метра.
При обсъждане данните по конкретното произшествие от
техническа гледна точка вещото лице стига до извода, че причина за настъпване му
са субективни действия на водача на лекия автомобил „Форд Мондео” с органите за
управление на автомобила, което е довело до загуба на напречна устойчивост и
навлизане в насрещната лента на платното за движение и блъскане в товарния
автомобил „ДАФ”, с което сам е поставил себе си и другия водач в невъзможност
да предотврати ПТП.
Условието не е изпълнено, следователно водачът на
товарния автомобил „ДАФ“ при движение със скорост от около 63 км/ч не е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно
спиране.Условието не е изпълнено, следователно водачът на товарния автомобил
„ДАФ“ при движение дори със скорост от 40 км/ч не е имал техническа възможност
да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране, но интензитета на удара
би бил много по-малък.
Според вещото лице скоростта на движение на лекия
автомобил „Форд Мондео” е била около 79 км/час, изчислена в т. 3. На разстояние
около 36 метра от мястото на удара, неговият водач е загубил управление и е
започнал навлизане с дясната си странична част напред в лентата за насрещно
движение - тази на товарния автомобил „ДАФ“.
Инициалният удар между двата автомобила е между
дясната странична част на лекия автомобил „Форд Мондео” в областта на средната
вертикална греда на купето (между двете десни врати) и предната лява ъглова
част на товарния автомобил „ДАФ“. Купето на лекия автомобил „Форд Мондео”
вследствие големия интензитет на удара, породен от значителната сумарна скорост
получил деформация във вид на полумесец, обгръщайки челната част на товарния
автомобил „ДАФ“. В момента на удара лекият автомобил „Форд Мондео” е бил
разположен изцяло в насрещната пътна лента - тази за движение на товарния
автомобил „ДАФ“, като надлъжните оси на двете МПС-та са сключвали помежду си
ъгъл от около 85° . Предната част на лекия автомобил „Форд Мондео” е била с
насоченост към десния бордюр на пътя и е отстояла от него на около 0,30 метра.
След загуба на управление лекият автомобил „Форд
Мондео” започнал странично плъзгане с
дясната си странична част напред когато се е движил с около 79 км/час и е
достигайки мястото на удара със скорост от 47 км/час се е ударил в насрещно
движещия се с 40 км/час товарния автомобил „ДАФ“.
При протичането на произшествието, най- големи
натоварвания на возещите се в лекия автомобил се получават следствие на
въздействията на преносните инерцинни сили, поради много голямото изменение на
ускорението на масовия център на този автомобил при осъществяване на
удара.Получавайки страничен екцентричен удар, лекия автомобил „Форд Мондео” спрял
постъпателното си движение, променил обратно посоката си на движение и се върнал
около 13,40 м. назад от мястото на
удара.
Направлението на значимите по стойност сили, действащи
върху тялото на предната лява седалка, при този удар са показани принципно на изготвената
от в.л.фигура /л.73 /. При този удар, сумарното инерционното въздействие ще се
стреми да измести тялото на водача назад и надясно.
Лекият автомобил „Форд Мондео” заводски е оборудван с
триточков инерционен предпазен колан на лявата предна седалка. Разстоянието
между ползвателя и арматурното табло, респективно волана и челното стъкло се
регулира чрез плъзгане на седалката напред и назад така, че при челен удар и
когато не са настъпили деформации по купето тялото да няма съприкосновения с
тях. Предпазните колани са средство за пасивна защита, предназначени за
удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място в случай на внезапно
спиране на автомобила. Използването на предпазните колани предотвратява
придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно
възможното им контактуване при удар на автомобила с частите на интериора в
купето му, или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се
намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница.
Предпазният колан се разтяга в определена степен при рязко издърпване, като по
този начин поглъща част от кинетичната енергия и удържа телата на водача на
автомобила и пасажерите му на място в случай на внезапно спиране на автомобила
- те фиксират тялото към облегалката (за триточковите - гръдния кош за
облегалката, и таза и крайниците за седалката).
В случай на челен удар инерционният предпазен колан се
задейства при движение напред на тялото на ползвателя от 35 до 50 мм. и блокира
преди достигане на тялото му до детайлите от купето на автомобила. При
деформация на купето, коланът не може да предпази тялото на ползвателя от
съприкосновение с части от купето.
Предпазния колан практически предпазва пътника при
челен удар, когато не се деформира купето и при преобръщане като задържа тялото
върху седалката и предпазва главата от удар в тавана.
При завъртане (ротация) на автомобила той няма
възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и
кориолисово ускорение при което главата, раменете и крайниците имат възможност
да контактуват с частите от купето.
Предпазните колани са средство за пасивна защита и
предназначението му е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар
на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Правилно поставения
предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по -
големи и по - здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете.
Според вещото лице при деформация на купето и при
страничен удар, какъвто е настоящия, колана няма възпиращо действие, и главата
и тялото се удря във вътрешните части на купето.
Стандартните триточкови предпазни колани, с които са
оборудвани серийните автомобили, не осигуряват фиксиране на горната част на
тялото при страничен удар. Главата също не е фиксирана. Фиксирана е поясната
област към седалката, гръдния кош при челен удар, а главата е предпазена от
удар отзад от облегалката над седалката.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване
на пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана
не позволява при преобръщането пътуващите да удрят главите си в тавана, при
което може да се счупят вратните прешлени.
Предпазния колан практически предпазва пътника при
челен удар, когато не се деформира купето и при преобръщане като задържа тялото
върху седалката и предпазва главата от удар в тавана.Вещото лице дава заключение
,че при правилно поставен предпазен колан телесните увреждания биха били същите.
По делото е назначена и изпълнена съдебно медицинска
експертиза от вещото лице Д-р И.Д.И. -
Началник отделение “Съдебна меди цина” при МБАЛ - АД “Д-р Ст.И.” гр. М. .
При огледа и аутопсията сърху трепа на А. Д.Г. са
установени :
1. Множествена /съчетана черепно-мозъчна,
гръдно-коремна и на крайници/ травма:
- травми в областта на главата с: ивицесто охлузване в
дясната лицева половина /дясната челно-слепоочна област и дясна буза/ с
разкъсно-контузни рани на челото в дясно и до вънният ъгъл на дясната очна
цепка; охлузване над външната част на дясна вежда; охлузвания по горен и долен
клепач на дясно око и драскотина под долен клепач на ляво око; охлузване по
дясната странична повърхност на носа; охлузване по дясната ушна мида; охлузване
под ръба на долната челюст до брадичката в дясно; счупване на долната челюст в
дясно; охлузване в областта над лявата ушна мида; кръвонасядане на меките
черепни обвивки в дясната слепоочна област; счупване на костите на черепа с
фрактурни линии през костите на дясната предна и лявата средна ямки на
черепната основа; кръвоизливи под меките мозъчни обвивки; оток на мозъка с
вклиняване на малкият мозък в големият тилен отвор на черепа;
-травма в областта на гръдният кош с: охлузвания по
кожата по предната му по върхност; счупване на от I-во до ХI-то ребра в лява
гръдна половина /част от които многофрагментно/ и на от I-во до Х-то ребра в
дясна гръдна половина /част от които многофрагментно по две линии/ с
разместване на места на костните фрагменти и кръвонасядане /на места и
разкъсване/ на меките тъкани в областта около счупва нията; кръвоизливи в
гръдната кухина - излив на около 500 мл течна кръв /както и кръвни сгъстаци/ в
лява гръдна половина и на около 1000 мл кръв /както и кръвни сгъстаци/ в дясна
гръдна половина; разкъсване на околосърдечната торбичка; разкъсване на стената
на сърцето по предната му повърхност с комуникация с кухината на десните предсърдие
и камера; разкъсване на левият купол на диафрагмата с навлизане /пролапс/ на
част от стомаха в лявата гръдна кухина;
-травма в областта на корема с: охлузвания по кожата в
областта около пъпа и на дясната
слабинна /ингвинална/ гънка; разкъсване на черен дроб, на слезка и опораци на
червата; оскъден кръвоизлив в коремната кухина;
-травма в областта на горните крайници с: открито
счупване на костите на лявата предмишницата - разкъсно-контузна рана по задната
повърхност на лявата гривнена става с разкъсване на ставата и счупване в
областта на дисталната част на лакътната и лъчевата кости; охлузвания по гърба
на лява ръка; охлузване по задната повърхност на дясна предмишница в горната и
част към израстъка на лакътната кост; счупване на дясната лъчева кост в
средната и трета;
-травма в областта на долните крайници с: охлузвания
по предно-външната повърхност на дясно бедро в долната му половина; охлузвания
по предната повърхност на дясна подбедрица в средната и трета; кръвонасядане и
охлузвания по вътрешната повърхност на ляво бедро в долната му половина;
охлузване по вътрешната повърхност на лявата колянна става; охлузване по
предната повърхност на лявата подбедрица.
Налице е остро обезкръвяване на вътрешните
органи.Открито е наличие на летливи редуциращи вещества, респ. ет.алкохол в
кръвта в концентрация от 1,3 на хиляда и
в урината в концентрация от 1,9 на хиляда .
Вещото лице дава заключение ,че непосредствената причина
за смъртта на А. Д.Г. е травматичен шок
вследствие на тежката множствена травма със счупване на костите на черепа, на
гръдният кош и на горните крайници, с разкъсването на вътрешните органи /дроб,
сърце, черен дроб, слезка, опораци на черва/ и развилите се на базата на тези
травми вътрешни кръвоизливи /в гръдната и коремната кухини/ довели и до остро
обезкръвяване на вътрешните органи.
Според него установените травматични увреждания -
охлузванията, кръвонасяданията, разкъсно-контузните рани, счупванията на
костите на черепа, на гръдният кош и на горните крайници /на лява и дясна
ппредмишници/, разкъсването на вътрешните органи /сърце, черен дроб, слезка,
опораци на черва/ и развилите се на базата на тези травми вътрешни кръвоизливи
/в гръдната и коремната кухини/ - са получени по механизма на удари с или върху
твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна сила.Същите носят белезите на
прижизнено получени, като по своя характер и локализация много добре отговарят
да са получени по време и начин посочен в предварителните сведения в условията
на станало ПТП - при травма в автомобил блъснал се в товарен автомобил, като
между получените травми и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена
връзка.
Според вещото лице преди настъпването на смъртта
починалият е бил консумирал алкохол и установените концентрации от 1,3 на хиляда в кръвта и от 1,9 на хиляда в урината отговарят на средна степен на
алкохолно опиване във фазата на елиминация.
Състоянието на трупните изменения по време на
аутопсията отговаря на смърт от второ
денонощие.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите С. Ц. Б.
с ЕГН:*****, с постоянен адрес ***, л.к.№., без родство със страните,Л. Б. Ц.,
ЕГН:**** с постоянен адрес ***, л.к. №., без родство със страните и Й. Х. А., с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, л.к. №., без родство със страните.
Свидетелят Л. Б. Ц. установява ,че с ищцата С.Г.Г.-съпруга на А. Д.Г. . Заявява,че
основно А. Г. се грижел за това семейство и че той изкарвал парите,а ищцата С.Г. работела при
него. Разбрала за инцидента няколко дни след него, когато С.Г. дошла
с трите си дъщери, за да й оставят нотариално заверени пълномощни за
представителство след смъртта на баща им пред съответните
институции.Установява,че Д. живее в А., К.
*** М. е ученичка . Твърди ,че С.Г. преживяла много голям шок,защото имала
нормално, сплотено средно статистическо семейство. Най-малката дъщеря М.
преживяла този инцидент най-трудно,тя била в най-тежко състояние .Не знае да е
имало скандали между съпрузите. Категорично твърди, че С. и Александър в очите
на хората били едно нормално спокойно семейство,че С. посещава гроба на А. на всеки голям
църковен празник, на годишнини. Когато М. си е тук, също ходела
с нея. К. идвала редовно за тези посещения.Когато децата си идвали ,
винаги посещавали гроба на баща си,а също и на
всички големи църковни празници.
Свидетелката Й. Х. А. познава А. и С. Г. някъде от
около 1990 година. Твърди ,че били добро семейство,че се грижели
за децата. До 1998 г.се виждали много често ,а след това
–по-рядко.Твърди ,че С.Г. била много
съкрушена след загубата на съпруга си ,че
й дошло като удар,че се
възстановила от шока около година след това,че дъщерите и също много зле
преживели смъртта на баща си.Счита ,че и към
настоящия момент С.Г. и дъщерите
й не са забравили и преживели загубата на баща си . Не знае за конфликти в
семейството.Ищцата Д.Г. живеела в А.
поне от 3-4 години, защото детето й се родило там и сега е на 3-4 години.Ищцата К.Г. *** .Майката и дъщерите често се
събирали и винаги посещавали гроба на починалия .
Свидетелката С. Ц. Б. заявява ,че е съседка на ищцата Ц.С.С.
в с.А. Ищецът Р.Г. живеел с майка си в с. А. а ищцата М.Д.И. ***, но често
посещавала майка си.Починалият А. Д.Г.
живеел в града, но посещавал редовно майка си в с.А.,помагал й със средства
и с внимание . Той често пътувал, но
когато си идвал, винаги помагал в къщната работа. С брат си Р. и със сестра си М. А. бил в много добри отношения. Свидетелката
С. Ц. Б. твърди ,че никога не е била свидетел на скандали и дразги между Ц.С.
и децата й. Смъртта на А. всички я
приели много тежко .Ищецът Р.Г. и сега
не можел да спи добре. Ищцата Ц.Г. била много болна, но пак се държала, пиела
си лекарствата, никъде не ходела, затворила се е в себе си,живеела трудно след
смъртта на сина си.До гардероба си в стаята имала една голяма снимка на А. и
щом я погледнела, започвала да плаче. Ищецът Р.Г. нямал собствено семейство .На
събора и религиозни празници всички се събират ,ходят на гроба на
починалия,оставят цветя.
При така установената фактическа обстановка Видинският
окръжен съд прие за установено следното
от правна страна :
Съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.); с договора за
застраховка"ГО" застрахователят се задължава да покрие в границата на
опредена в договора сума отговорността на застрахования за причинени на трети
лица неимуществени и имуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.); трябва да
е налице валиден застрахователен договор по задължителна
застраховка"ГО" и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения.
Ищците са легитимирани
да претендират обезщетение за неимуществени вреди,предвид на това,че са им
причинени неимуществени вреди в резултан на смъртта на техния
наследодател,респ.близък родственик , които са пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП на 07.12.2014 год.
Ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря
по предявената претенция за неимуществени вреди,тъй като към датата на ПТП по
отношение на т.а.“ДАФ“ с рег.№ВР . ВМ е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ ,полица №22114001570431 със срок на
действие от 13.04.2014 г.до 12.06.2015 г. ,сключена със ЗК „Л. .И“АД .
По въпроса за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия следва да изходи от указанията , дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както
и от принципните становища по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в
задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на
ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д.
№ 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и
други.
В т.7 от
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице
допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая
следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че
такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице
само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче,
фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в пътно-транспортното
произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката.
Приносът на водача на автомобила за настъпването на пътно-транспортното
произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на всички пътуващи в
този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от
поканата за плащане на застрахователното обезщетение.
В конкретния случай Съдът намира ,че причинените на наследодателя на ищците
увреждения,в резултат на което а настъпила неговата смърт ,се дължат
изключително на неговото виновно поведение:
-починалият А. Г. се е движел в населено място със скорост от 29 км/ч.над разрешената от
закона скорост от 50 км./ч ;
- починалият А. Г.
се е управлявал МПС след употреба на алкохол и в състояние на много силно
алкохолно опиянение -1,84 на хиляда ,при което положение е бил силно затруднен
да следи пътната обстановка и да взема адекватни решения .Съдът намира ,че трябва
да се приеме за меродавна концентрацията на алкохол в кръвта именно 1,84 на хиляда ,тъй като тази концентрация е
изчислена след взимане на кръвна проба от трупа непосредствено след смъртта на
пострадалия;
- починалият А. Г.
е извършил възможно най-тежкото нарушение на правилата на движение –навлизане в
насрещното платно със скорост значително надвишаваща максимално допустимата .Другият
водач П.Т. нито е бил длъжен ,нито е могъл да предвиди тази маневра на лекия
автобомил и въпреки че е предприел
всички необходими мерки ,не е успял да избегне удара между двете моторни
превозни средства.
От заключението на вещото лице е видно ,че водачът П.Т.
е в момента ,когато е съзрял опасността ,е управлявал товарния автомобил със
скорост 13 км./ч.над максимално допустимата от закона скорост 50 км./ч . /по
делото няма доказателства към момента на настъпването на ПТП да е имало
знаци,ограничаващи скоростта в населеното място /,а в момента на удара –със
скорост 10 км./ч. под максимално допустимата от закона скорост от 50 км./ч
.Съдът намира ,че смъртният изход неминуемо би настъпил и в случай ,че водачът П.Т. е управлявал товарния автомобил със скорост 50
км./ч .в момента на възникване на опасността ,тъй като намаляването на
скоростта с няколко километра в час не би имало съществено значение .Многобройните
несъвместими с живота травми / с разкъсно-контузни рани на челото в дясно и до
вънният ъгъл на дясната очна цепка, счупване на долната челюст в дясно,
кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясната слепоочна област, счупване на
костите на черепа с фрактурни линии през костите на дясната предна и лявата
средна ямки на черепната основа, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, оток
на мозъка с вклиняване на малкият мозък в големият тилен отвор на черепа,счупване
на от I-во до ХI-то ребра в лява гръдна половина /част от които
многофрагментно/ и на от I-во до Х-то ребра в дясна гръдна половина /част от
които многофрагментно по две линии/ с разместване на места на костните
фрагменти и кръвонасядане /на места и разкъсване/ на меките тъкани в областта
около счупванията, кръвоизливи в гръдната кухина - излив на около 500 мл течна
кръв /както и кръвни сгъстаци/ в лява гръдна половина и на около 1000 мл кръв
/както и кръвни сгъстаци/ в дясна гръдна половина, разкъсване на
околосърдечната торбичка, разкъсване на стената на сърцето по предната му
повърхност с комуникация с кухината на десните предсърдие и камера, разкъсване
на левият купол на диафрагмата с навлизане /пролапс/ на част от стомаха в
лявата гръдна кухина,разкъсване на черен дроб, на слезка и опораци на червата,
открито счупване на костите на лявата предмишницата - разкъсно-контузна рана по
задната повърхност на лявата гривнена става с разкъсване на ставата и счупване
в областта на дисталната част на лакътната и лъчевата кости, счупване на
дясната лъчева кост в средната и трета,/ говорят категорично ,че същият летален
изход би настъпил и при малко по-ниска скорост
на т.а.“ДАФ“ .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски ,включващи 400
лв.юрисконсултско възнагражнение ,100 лв.депозит за съдебно-медицинска
експертиза,200 лв.депозит за съдебно-автотехническа експертиза,държавна такса
за съдебно удостоверение в размер на 5 лв.,държавна такса за частна жалба в
размер на 15 лв. и допълнителен депозит за съдебно-медицинска експертиза в
размер на 150 лв.или общо 870 лв.Всеки един от ищците следва да заплати
разходите съобразно цената на предявения от него иск.
Водим от горното и
на основание Чл.226 Кодекса за застраховането /отм./Съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля предявения от Ц.С.С., ЕГН **** срещу ЗК „Л. И." АД, ЕИК.. със седалище и
адрес на управление гр. С. иск от 120 000 (сто и двадесет хиляди лева) -
главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата следствие смъртта на сина й А. Д.Г., ведно със законната лихва от датата
на деликта — 07.12.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението
Отхвърля предявения от С.Г.Г., ЕГН *****, партер срещу ЗК „Л. И." АД, ЕИК.. със седалище и
адрес на управление гр. С. иск от 120
000 (сто и двадесет хиляди лева) - главница, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата следствие смъртта на съпруга й А. Д.Г., ведно със законната лихва от датата на
деликта — 07.12.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
Отхвърля предявения от М.А.Д., ЕГН **, партер срещу ЗК
„Л. И." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С. иск от 150 000 (сто и петдесет хиляди лева) -
главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата следствие смъртта на баща й А. Д.Г., ведно със законната лихва от датата
на деликта - 07.12.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
Отхвърля предявения от К.А.Д., ЕГН ***** срещу ЗК „Л.
И." АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С. иск от 150 000 (сто и петдесет хиляди лева) -
главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата следствие смъртта на баща й А. Д.Г., ведно със законната лихва от датата
на деликта — 07.12.2014 г. до окончателното из-плащане на обезщетението;
Отхвърля
предявения от Д.А.Д., ЕГН ******, партер срещу ЗК „Л. И." АД, ЕИК.., със
седалище и адрес на управление гр. С.
иск от 150 000 (сто и петдесет хиляди лева) - главница, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата следствие смъртта на
баща й А. Д.Г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 07.12.2014 г.
до окончателното из-плащане на обезщетението;
Отхвърля предявения от М. Д. И.,
ЕГН ******* срещу ЗК „Л. И."
АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С. иск от
80 000 (осемдесет хиляди лева) главница, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от
ищцата следствие смъртта на брат й А. Д.Г., ведно със законната лихва от датата
на деликта — 07.12.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
Отхвърля предявения от Р. Д. Г., ЕГН ****
със съдебен адрес *** срещу ЗК „Л.И" АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. иск от 80 000 (осемдесет хиляди лева) - главница,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата следствие
смъртта на брат й А. Д.Г., ведно със законната лихва от датата на деликта —
07.12.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л. И." АД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление гр.С. направените по делото разноски в размер на 121 лв.
ОСЪЖДА С.Г.Г.,
ЕГН ******, партер ДА ЗАПЛАТИ
на ЗК „Л. И." АД, ЕИК. със седалище и адрес на управление гр. С. направените по
делото разноски в размер на 121 лв.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН *** партер ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л. И." АД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление гр. С. направените по
делото разноски в размер на 156,60 лв.
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН ********ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л. И." АД, ЕИК.., със седалище и
адрес на управление гр. С. направените по
делото разноски в размер на 156,60 лв.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН *****, партер ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л.И." АД, ЕИК.., със седалище и
адрес на управление гр. С. направените по
делото разноски в размер на 121 лв.
ОСЪЖДА М. Д. И.,
ЕГН ******** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л. И. АД, ЕИК.. със седалище и
адрес на управление гр. С. направените по
делото разноски в размер на 78,30 лв.
ОСЪЖДА Р. Д. Г.,
ЕГН ****** със съдебен адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Л. И." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С. направените по
делото разноски в размер на 121 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника .П.И.Т. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: