Р Е
Ш Е Н
И Е
№
106
гр. Русе, 06.03.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 6 февруари две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
гр.
дело №375 по
описа за 20**год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение на
12.06.2003г. на Русенския районен съд по гр.д.№1231/2003г. бил прекратен бракът
му с М.И.Ц. и било утвърдено постигнатото между тях споразумение, че той е
собственик на закупения по време на брака им изцяло с негови извънбрачни
средства апартамент №10 – мезонет, находящ се в гр.Русе,
ул.“Н.“№**, вх.“Б“, ет. 4-ти жилищен и 5-ти мансарден, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище,
апартамент, с площ 149,13кв.м, с изба №10 и 6.098% ид.ч.
от общите части на сградата . Съдебното решение било вписано в Службата по
вписвания-Русе с вх.рег.№14928/22.10.2004г. под №231.
На 14.12.2004г. той сключил
с нот.акт №***, т.ІХ, рег.№*** на *** нотариус с
район на действие РРС договор за покупко-продажба на имота с И.Й.Т.. Сключената
сделка била симулативна, тъй като действителната воля
на страните по нея не била да се прехвърли собствеността. По сделката не била
плащана и продажната цена, за което те съставили и подписали обратно писмо.
Поради това и на основание чл.26, ал.2 ЗЗД сключеният договор за
покупко-продажба бил нищожен като привиден, за което правел възражение за
прогласяване нищожността му на основание чл.26, ал.2 ЗЗД – поради привидност.
Твърди, че сделката не е породила последици и че Т. не е придобил собствеността
върху апартамента.
На 08.01.2006г. той сключил брак с ответницата,
който бил прекратен с развод с влязлото в сила на 30.10.2012г. решение на
Русенския районен съд по гр.д.№4118/2012г. По време на брака му с ответницата,
на 07.04.2006г. той сключил с И.Й.Т. договор за покупко-продажба на процесния
имот с нот.акт №**, т.ІІІ, рег.№***г. по описа на ***-ти
нотариус с район на действия РС-Русе. Тъй като продавачът по сделката никога не
бил придобивал собствеността върху апартамента, сключената сделка нямала вещно прехвърлително действие. Към момента на сключване на
сделката ищецът бил собственик на имота, за което било съставено и подписано
обратно писмо. Ответницата като негова съпруги не била придобила собствеността
върху имота, тъй като същият бил собственост на ищеца отпреди брака му с нея.
За ищецът бил налице интерес от предявяване на иск за собственост върху
процесния имот, тъй като вторият договор за покупко-продажба бил сключен по
време на брака му с ответницата и при липса на съдебно установяване на претендираните от него права, същата би се считала за
съсобственик с него след прекратяване на брака им с развод. Моли съдът да
постанови решение, с което след като уважи възражението му за прогласяване
нищожност на сделката, сключена с И.Й.Т. на 14.12.2004г. с нот.акт
№***, т.ІХ, рег.№***/14.12.2004г. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради
привидност, да признае по отношение на ответницата, че е едноличен собственик
на апартамент №10 – мезонет, находящ се в гр.Русе по
ул.“Н.“№**, вх.“Б“, ет.4-ти жилищен и 5-ти мансарден, състоящ се от три спални,
дневна, столова, кухня, галерия, санитарен възел, с площ 149,13кв.м, при
граници:ап.11, от двете страни терен, заедно с прилежащата изба №10 с полезна
площ 12,75кв.м, при граници:изба №9, изба №11, терен, коридор, заедно с
13,94кв.м припадащи се общи части и 6,098% ид.ч. от
съсобствеността върху общите части на сградата и дворното място, който
апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес
на имота гр.Русе, ул.“Н.“№**, вх.2, ет.4, ап.10, който се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект:жилище, апартамент, брой нива на обекта:2, посочена в
документацията площ 149,13кв.м, прилежащи части:изба №10 и 6.098% ид.части от общите части на сградата, ниво1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***.1.11, под обекта - ***.1.7,
над обекта – няма, ниво 2- съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - ***.1.14, под обекта – няма, над обекта – няма, стар идентификатор ***.1.13.
Не претендира за разноски по делото.
Ответницата оспорва основателността на иска.
Твърди, че имотът е придобит по време на брака на страните и е тяхна обща
собственост. Никога не била информирана, че сделката за покупко-продажба,
сключена на 14.12.2004г. била симулативна и че
закупения на 07.04.2006г. апартамент не бил семейна собственост. В съдебно
заседание прави възражение, че обратното писмо от 14.12.2004г. нямало
достоверна дата и че искът не следвало да се уважава на основание чл.17, ал.2 ЗЗД, тъй като исковата молба била вписана след сключената по време на брака на
страните покупко-продажба на 07.04.2006г., от която тя черпела права. Моли да й
се присъдят направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
С влязло в сила на 12.06.2003г. решение на
Русенския районен съд по гр.д.№1231/2003г. бил прекратен с развод брака на
ищеца с М.И.Ц. от гр.Русе. Съгласно
утвърденото със същото решение споразумение на страните ищецът бил обявен за
едноличен собственик на апартамент №10 – мезонет, находящ
се в гр.Русе, ул.“Н.“№**, вх.“Б“, ет. 4-ти жилищен и 5-ти мансарден, състоящ се
от три спални, дневна, столова, кухня, галерия, санитарен възел, с площ
149,13кв.м, заедно с прилежащата изба №10 с площ 12,75кв.м и 6.098% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, тъй
като бил придобит изцяло с негови средства с извънбрачен произход.
На 14.12.2004г. с нот.акт
№***, т.ІХ, рег.№***, д.№***г. по описа на нотариуса А.А.
ищецът продал на И.Й.Т. процесния имот.
Съгласно приложеното на л.12 обратно писмо от същата дата страните по сделката
декларирали, че действителната им воля не била да прехвърлят собствеността
върху имота, и че не била плащана продажната цена, тъй като сключената между
тях сделка била симулативна и не пораждала правни
последици, а имотът оставал собственост на ищеца.
На 08.01.2006г. страните сключили граждански брак
в гр.Русе, който бил прекратен с развод по общия исков ред с влязлото в сила на
30.10.2012г. решение на Русенския районен съд по гр.д.№4118/2012г.
С нот.акт №**, т.ІІІ,
рег.№***, д.№***г. по описа на нотариуса А.А. ищецът
закупил от И.Й.Т. процесния имот. Съгласно обратното писмо от същата дата,
приложено на л.15 от делото, страните по сделката декларирали, че по сделката
не е плащана продажната цена и че тя не е породила вещно действие, тъй като
сключената помежду им сделка от 14.12.2004г. била симулативна,
поради което И.Т. не притежавал правото на собственост върху имота, а същият
бил собственост на П.Я.Ц..
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира предявеният иск за допустим. По отношение на ищеца е налице интерес от
предявяване на установителния иск за собственост на
процесния имот, тъй като чрез него ще бъде опровергана презумпцията на закона за
общност на имуществото, придобито по време на брака в резултат на съвместен
принос на съпрузите, и ще бъде доказано твърдението му, че същият е негова
лична собственост . В настоящия случай имотът е придобит на възмездно основание
– чрез покупко-продажба, по време на брака на страните, поради което и на
основание чл.21 СК принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име е придобит. По силата на развода СИО се е прекратила и се е трансформила в обикновена съсобственост при равни за бившите
съпрузи права.
Разгледан по същество искът е основателен.
След първия развод на ищеца, на 14.12.2004г. той
сключил договор за покупко-продажба на процесния имот с нот.акт
№***, т.ІХ, д.№***г. по описа на нотариуса А.А., с
който продал на И.Й.Т. процесния имот. Съгласно обратното писмо от същата дата,
подписано от страните, сключената сделка била симулативна,
тъй като те не желаели прехвърлянето на собствеността на имота и не била
плащана продажната цена, а имотът бил и оставал собственост на продавача П.Я.Ц..
Обратното писмо е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката
документ, който съдържа писмените изявления на страните и разкрива симулативността на сделката и действителната им воля. Обратното
писмо доказва симулативността на сключената сделка и
то е достатъчно за признаване на симулацията. В р.№763/04.02.2011г. по
гр.д.№356/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и в р.№925/20.10.1998г. по гр.д.№1150/96г. на
ВКС, ІІг.о. е прието, че е без значение дали
обратното писмо е съставено преди, след или заедно с явния договор, тъй като
когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг като намалява
имуществото му, той има положението на трето лице и може да използва всички
доказателства при доказването, респ. оспорването на симулацията. В настоящия
случай обратното писмо, от което черпи права ищецът, не е оспорено от
ответницата в срока за отговор на исковата молба, поради което възраженията й
за недостоверност на датата на съставянето му и за неоснователност на претенцията
за симулативност на сделката на основание чл.17, ал.2 ЗЗД са преклудирани и съдът не дължи произнасяне по
тях. Дори да се приеме, че те са допустими, същите следва да се определят като
неоснователни, тъй като от значение за изхода на делото е дали сделката е симулативна, а не кога страните по нея са съставили
обратното писмо, с което разкриват привидността и, и тъй като ответницата не е последващ приобретател на имота,
каквато хипотеза има предвид нормата по 17, ал.2 ЗЗД. Ответницата не е ангажирала
доказателства за оспорване на твърдяната от ищеца симулация на сделката от
14.12.2004г., поради което следва да се приеме за доказано твърдението му, че
тя не е породила правни последици и че както преди сключването й, така и след
нея, той е бил и е останал собственик на процесния имот. Последващата
сделка, сключена по време на брака на страните, не е породила вещноправно действие, тъй като собствеността върху имота не
е преминала от патримониума на продавача в този на
купувача-ищец. На това основание презумпцията по чл.21 СК не е приложима по
отношение на процесния имот в отношенията между страните, тъй като не е налице придобиване
на право на собственост върху същия в резултат на съвместен принос. Двете
сделки не са довели до промяна в собствеността на имота, тъй като привидната
сделка от 14.12.2004г. е нищожна съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД и не е породила
правни последици, а тази от 07.04.2006г. няма вещно прехвърлително
действие, тъй като продавачът не е бил собственик и не е могъл да прехвърли на
купувача повече права, отколкото притежава. Процесният
имот е бил и е собственост на ищеца, поради което предявеният иск е основателен
и следва да се уважи.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж.М.К. с
ЕГН********** ***, че П.Я.Ц. с ЕГН********** ***, е СОБСТВЕНИК на апартамент
№10 – мезонет, находящ се в гр.Русе по ул.“Н.“№**,
вх.“Б“, ет.4-ти жилищен и 5-ти мансарден, състоящ се от три спални, дневна,
столова, кухня, галерия, санитарен възел, с площ 149,13кв.м, при граници:ап.11,
от двете страни терен, заедно с прилежащата изба №10 с полезна площ 12,75кв.м,
при граници:изба №9, изба №11, терен, коридор, заедно с 13,94кв.м припадащи се
общи части и 6,098% ид.ч. от съсобствеността върху
общите части на сградата и дворното място, който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес на имота гр.Русе, ул.“Н.“№**,
вх.2, ет.4, ап.10, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект:жилище, апартамент,
брой нива на обекта:2, посочена в документацията площ 149,13кв.м, прилежащи
части:изба №10 и 6.098% ид.части от общите части на
сградата, ниво1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***.1.11,
под обекта - ***.1.7, над обекта – няма, ниво 2- съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ***.1.14, под обекта – няма, над обекта – няма, стар
идентификатор ***.1.13.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: