Решение по дело №49/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……..                                      17.05.2022 г.                        гр. С.З.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.04                                                                                        2022 година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                       

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                              

Съдебен секретар: Даниела Калчева,

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МИНЧЕВ търговско дело № 49 по описа за 2021 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание  чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.

Образувано по искова молба от Б.А.Б. *** против ЗАД „А.Б.“ – гр.С. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и цена на исковете 252 280,25 лв.

 

Посочено е в исковата молба, че на 24.02.2017 г., на автомагистрала „Тракия“, в района на км. 199+950, област С.З., с посока на движение от гр. С. към гр. Б., настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което като пътник на задна седалка е пострадала ищцата Б.А.Б.. Виновният водач Р.Д.Д. управлявала след употреба на наркотично вещество лек автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“, с ДК номер *** - собственост на Д.Д.Д., нарушила правилата за движение по ЗДвП (чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2) и причинила по непредпазливост на Б.А.Б. следните телесни повреди, изразяващи се в: черепно-мозъчна травма, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота (разкъсно-контузна рана на главата тип „скалп“, извънчерепен хематом в дясна теменнотилна област на главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, масивни контузии на мозъка, мозъчен отток), парциален хипопитуитаризъм - хипотиреоидизъм (нарушена функция на хипофизата, трайно занижено генериране на хормоните FT-3 и FT-4 под относимите стойности, изискващо ежедневна, заместителна, медикаментозна (хормонална) терапия), пълна загуба на обоняние, представляваща постоянно и доживотно разстройство на здравето, неопасно за живота, контузия на белите дробове, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, временна пареза на левия крак и лявата ръка, декубитални рани на главата (тилно, централно-ляво) и на дясната пета, смущения във вестибуларния апарат, временна посттравматична амнезия, придружена с конфабулации, контузия на лява глезенна става, вторична временна аменорея (липса на менструален цикъл).

Изложено е, че ПТП е посетено на място от служители на ОД МВР - С.З. и по повод случая срещу виновния водач Р.Д.Д. е образувано досъдебно производство (ДП) № 1228 ЗМ - 53/2017 г. по описа на ОД МВР - С.З.. За деянието на Д. било наложено наказание от СтОС по чл. 343, ал. 3, предл. първо, хипотеза втора, и предл. второ, б.) „б“, предл. първо, във връзка с ал. 1, б.) „б“ и б.) „в“ и ал. 4, във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от Наказателния кодекс, с присъда № 22/23.5.2019 г. по н. о. х. д. № 103 по описа на СтОС за 2019 г., влязла в законна сила на 08.06.2019 г.

Сочи се, че вследствие ПТП на ищцата била причинена многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в горепосочените травми, като тя, изпитвайки патологични нистагми, била приета в интензивното отделение на УМБАЛ „**“ АД - С.З., където била поставена в медикаментозна кома за 9 дни в периода 24.02.2017 г. - 04.3.2017 г. и на изкуствено дишане. След извеждането й от комата и по време на престоя й в отделението се установили парезата на лявата страна на тялото й, както и невъзможността й да стои седнала или права.

Около две седмици след ПТП пострадалата била преместена в клиниката по неврохирургия към същата болница, където започнало възстановяването й. На пострадалата, включително в периода на комата, с оглед предпазването й от усложнения и спасяването на живота й, били вливани антибиотици срещу инфектирането на травмираните бели дробове. Успоредно с приема им и като страничен ефект от интубирането и изкуственото обдишване пострадалата развила вентилационна пневмония, която се наложило да лекува допълнително с антибиотици.

Вследствие интензивния прием на антибиотици пострадалата развила и гъбична инфекция на кръвта, която се наложило да бъде лекувана в продължение на две седмици с медикаменти от Турция (същите в България не се предлагат). Около месец и половина след ПТП тя не могла да стои права или седнала като приблизително към края на март 2017 г. започнала в болницата да ползва инвалидна количка с помощта на близките си. Ползването на инвалидната количка продължило още около един месец след изписването, като през този период с напредване на подобрението й пострадалата започнала да използва и проходилка. Към настоящия момент походката й се е подобрила, но не се е възстановила.

Заради продължителното обездвижване, предизвикано от ПТП, пострадалата развила декубитални рани на главата и на дясната пета, диагностицирани през втората половина на март 2017 г. Декубиталната рана на главата й се образувала тилно и централно-ляво, тъй като поради мозъчната травма тилната дясна част на главата на пострадалата била зашита с 10 шева и било наложително позата на главата й в периода до заздравяването й в легнало положение да бъде трайно леко наляво. Проведеното за тях лечение отнело за двете декубитални рани: два месеца, считано от изписването, за раната на главата и пет месеца за раната на крака. Въпреки че декубиталната рана на главата била излекувана, поради дегенеративните процеси в тъканите, съпътстващи това състояние, зоната на главата на пострадалата, засегната от тази рана, загубила способност да израства косми завинаги. Въпреки че декубиталната рана на дясната пета била излекувана, зарасналото място останало леко деформирано (подуто и приличащо на белег от изгорено) завинаги.

През последната седмица на болничната рехабилитация се забелязали загубата на обонянието и притъпяването на вкуса, като последици от ПТП, настъпили с причиняването на травмите.

Пострадалата претърпяла и посттравматична (в ретроградна и антероградна прояви) амнезия, придружена с конфабулации, която продължила около два месеца след извеждането от комата и към настоящия момент е затихнала.

По време на престоя в болницата пострадалата била подложена на медикаментозна терапия от 28 медикамента, упоменати в епикризата. След провеждане на необходимото и наложително лечение след 40 дни от приемането й тя била изписана със следната диагноза: Contusio capitis, colii, thoracis abdomen et extremitates. Oedema cerebri. V. L. C. regio pareto-occipitales dextri. Contusio cerebri.

Твърди се, че вследствие ПТП ищцата загубила менструалния си цикъл, респ. възможността й да зачева собствено поколение, от датата на ПТП до края на юни 2017 г. След тази пауза менструалният й цикъл се върнал в продължение на 4 месеца - до септември 2017 г., когато отново бил загубен в продължение на 32 месеца, като за първи път той се появил обратно през месец юни 2020 г. Въпреки появата си, менструалният цикъл на пострадалата останал нередовен (на 40-50 дни), нивата на хормона прогеетерон останали под относимите стойности, поради което същата се наблюдава за назначаване на стимулираща терапия. За този 32-месечен период менструалният цикъл на пострадалата е бил възможен единствено по изкуствен път, предизвикан медикаментозно (чрез медикаментите дуфастон и кломифен цитрат). Медицинското изследване на причините за изчезването на менструалния й цикъл ги свързва изцяло с изживения вследствие ПТП стрес, винаги влияещ и на нивото на хормоните, ангажирани в този процес, както и с мозъчната травма, претърпяна от нея.

След изписването от болницата (около юни 2017 г.) се установили и смущения във вестибуларния апарат на пострадалата в периодите, когато същата се налага да се придвижва през много тъмни или затъмнени пространства. Смущенията се изразявали в: дезориентираност, нарушения в равновесието, общо затруднение в придвижването, които били по-силни първоначално, а сега - по-леки, но присъстват и понастоящем.

Посочено е, че след изписването от болницата пострадалата за времето до подаването на настоящата искова молба се подложила на десетки изследвания, в това число рентгенови, кръвни, хормонални, ядрено-магнитни, ЕЕГ и др., трикратна рехабилитация (през 2017 г. и 2018 г.), предприела множество пътувания с подкрепата на близките си, включително материална. За оказването на медицинска помощ в УМБАЛ „**“ АД - С.З., както и за останалите дейности и продукти, пряко свързани с лечението й, Б.Б. заплатила с помощта на близките си 9 556,52 лв., за съпътстващите лечението й медицински услуги, изследвания и медикаменти, които разходи са извършени в указание на лекуващите лекари и се явяват претърпени от нея имуществени вреди.

Заявено е, че по своя медико - биологичен характер нанесените на ищцата увреждания са й причинили много сериозни физически болки и страдания, силен стрес и основателен страх за живота и здравето й, нарушения в съня, нарушения в походката, поради черепномозъчната травма и парезата, пожизнено загрозяване на главата и на десния крак.

Сочи се, че към момента ищцата се е стабилизирала, но продължава да изпитва дискомфорт всеки път, когато пътува с автомобил. Загубата на обонянието й пък води и ще води до нарушения в апетита с всички съпътстващи ги рискове за здравето й, докато е жива. Страхът, че менструалният й цикъл, а заедно с него и способността й да зачева собствено поколение, са били безвъзвратно загубени или биха могли отново да изчезнат, поради изживяната травма, я съпътства и ще я съпътства постоянно. Страхът й, че може никога да не проходи е бил съвсем оправдан при вида и използването на инвалидната количка в продължение на около два месеца. Походката й се възстановява изключително бавно и е нарушена понастоящем почти четири години след ПТП. Белезите от декубиталните рани ще загрозяват главата й и десния й крак за цял живот. Всички преживени травми ограничават пълноценния живот на ищцата във всяко отношение, а някои от тях ще го ограничават постоянно, напр. тя никога няма да спортува пълноценно, за нея е немислимо или почти немислимо да роди по естествен път и др. Сочи се, че това е извънредно обременително за психиката, на която и да било млада жена, за която е естествено присъщ стремежът да живее активен социален живот, пълноценен личен живот и да има свое поколение, а в конкретния случай тази съчетана обременителност придава особено тежък характер на случая на Б.Б..

Посочено е, че собственикът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“, с ДК номер *** Д.Д.Д., е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди, причинени на трети лица - по полица с период на покритие 26.07.2016 г. - 25.07.2017 г., издадена от ЗАД „А.Б.”. Виновният водач Р.Д.Д. е управлявала МПС на законно основание, поради което причинените от нея вреди, попадащи в обхвата на гражданската й отговорност, се покриват от застраховката. Противоправното й поведение, вината й и причинно-следствената връзка между поведението й и вредите, претърпени от ищцата, са установени с посочената по-горе влязла в сила присъда на ОС - С.З..

Б.Б. предявила претенцията си за имуществени и за неимуществени вреди пред застрахователя на 13.11.2017 г. и я допълнила с претенция, вх. № 200-00-2095/25.6.2020 г., в която посочила претенциите си за обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди за всяка от телесните повреди заедно със законната лихва върху тях, както и банковата си сметка. По искане на застрахователя, изх. № 310-01-6706/17.7.2020 г., била подадена допълнителна претенция, след което застрахователят на 27.10.2020 г. изплатил на пострадалата сумата 60 000,00 лв. (шестдесет хиляди лева), без да посочи за кое от претендиралите права (разноски, лихви или главница), подлежащи на обезщетение, се отнася изплатената сума. Впоследствие в изпълнение на указание с цел изплащане на обезщетение на имуществените вреди, изх. № 2-101-4101- 4149/26.10.2020 г., Б.Б. му представила в оригинал с допълнителна претенция, вх. № 1-101-4101-3008/03.12.2020 г., всички документи, касаещи разходите за претърпените от нея имуществени вреди, като към момента на подаването на исковата молба застрахователят на 26.01.2021 г. е изплатил сумата 2 597.88 лв., уточнявайки със свое писмо, изх. № 2-101-4101- 1227/01.02.2021 г., единствено, че става въпрос за застрахователно обезщетение за имуществени вреди, без да посочи за кое от претендираните права (разноски, лихви или главница), подлежащи на обезщетение, се отнася изплатената сума.

Изложени са аргументи за правото на ищцата да получи претендираното с исковете обезщетение, както и че за нея е налице правен интерес да претендира осъждане на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в пълен размер.

Сочи се, че ищцата е изпълнила задължението си по чл. 498, ал. 1 от КЗ, поради което на основание чл. 498, ал. 3, предл. последно от КЗ предявените от нея искове са единственото й средство за защита.

Твърди се, че предвид разпоредбата на чл. 378, ал. 9 от КЗ, с предявяването на претенцията на 13.11.2017 г. тригодишната давност за заплащането на дължимата лихва е била спряна до произнасянето на застрахователя или до изтичането на тримесечния срок за това. От 13.02.2018г., поради липсата на произнасяне на застрахователя, тригодишната давност е продължила да тече и е изтекла на 24.05.2020 г. След подаването на претенция, вх. № 200-00-2095/25.06.2020г., обаче застрахователят платил на два пъти, без да направи възражение за изтеклата давност и без да уточни какво погасява с отделните плащания. С оглед частичното плащане приема, че застрахователят е признал основанието на предявените искове (правото да се получат разноските, лихвите и главницата). По отношение на плащането на сумата 60 000 лв. приема, че същото има новационен характер и спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 2, във връзка с ал. 1, изр. второ от ЗЗД. Тъй като с претенция, вх. № 200-00-2095/25.6.2020 г., изрично се заявява заплащането и на дължимата лихва, считано от датата на ПТП, приема, че с плащането на сумата 60 000 лв. частично (до размера на тази сума) се погасяват натрупаните към момента на подаване на исковата молба лихви, чийто общ размер, считано от настъпването на ПТП - 24.02.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба, възлиза на 90 321,61 лв., и по специално най-обременителната от тях - тази върху претенцията за неимуществени вреди, възлизаща на 86 477,78 лв. По аналогичен начин счита, че плащането на 2 597.88 лв. също има новационен характер и спрямо него също следва да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 2, във връзка с ал. 1, изр. второ от ЗЗД. Тъй като с претенция, вх. № 200-00- 2095/25.6.2020 г., изрично се заявява заплащането и на дължимата лихва върху вземането за обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на ПТП, приема, че застрахователят е погасил частично лихвите върху вземането за имуществени вреди до размер 2 597.88 лв., а разликата в натрупаните лихви, останала непогасена, пострадалата има право да получи по пътя на съдебната защита.

Направено е искане, съдът да се произнесе с решение, с което като намери предявените за основателни в пълен размер да осъди ЗАД "А.Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на Б.А.Б., ЕГН **********, следните суми:

- 215 000 лв. (двеста и петнадесет хиляди лева), съставляващи обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от: 1) черепно-мозъчната травма, парциалния хипопитуи гаризъм - хипотиреоидизъм, парезата, нарушенията в походката, смущенията във вестибуларния апарат и временната амнезия, придружена с конфабулации - 55 000 лв. (петдесет и пет хиляди лева), 2) за пълната доживотна загуба на обоняние - 60 000 лв., 3) за доживотното загрозяване на главата и на десния крак - 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), 4) за контузията на белите дробове - 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), 5) за контузията на лявата глезенна става - 10 000 лв. (десет хиляди лева) и 6) за вторичната временна аменорея - 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане;

- 26 477.78 лв. (двадесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и 78 ст.), съставляващи непогасена лихва за забава върху главницата на претенцията за неимуществени вреди за периода от настъпване на ПТП - 24.02.2017 г., до датата на предявяване на исковата молба;

- 9 556,52 лв. (девет хиляди петстотин петдесет и шест лева и 52 ст.) за имуществени вреди, съставляващи разноски за лечение на причинените увреждания на здравето, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане;

- 1 245.95 лв. (хиляда двеста четиридесет и пет лева и 95 ст.), съставляващи непогасена лихва за забава върху главницата на претенцията за имуществени вреди за периода от настъпване на ПТП - 24.02.2017 г., до датата на предявяване на исковата молба.

 

В законния срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер, с оглед на което моли същите да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени разноските, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Счита исковата молба за нередовна в частта, с която ищцата е предявила иск за имуществени в реди в размер на 9 556,52 лв., доколкото същата не е посочила от какво е формирана процесната сума.

Посочено е, че ответното застрахователно дружество е изплатило ефективно справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. и обезщетение за имуществени вреди, определено след представяне на необходимите документи за това в размер на 2 597,88 лв. на 26.01.2021г. – обстоятелства, които се признават от ищцата и които моли да бъдат отделени за безспорни. Счита, че с извършените плащания са обезщетени всички претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди.

Изразява несъгласие с твърдението в исковата молба, съгласно които с „плащането на сумата от 60 000 лв. частично (до размера на тази сума) се погасяват натрупаните към момента на подаване на исковата молба лихви, чийто общ размер възлиза на 90 321,61 лв., и по-специално най-обременителната от тях - тази върху претенцията за неимуществени вреди, възлизаща на 86 477,78 лв.“ и че същият подход „аналогично“ следва да се приложи и към изплатените 2 597,88 лева, изплатени за претърпените от ищцата имуществени вреди. Счита, че посоченото твърдение не намира опора нито в законодателството, нито в правната и житейска логика поради следните причини:

На първо място сочи, че в исковата молба ищцата неправилно прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД. Цитираната разпоредба не е императивна, а диспозитивна и същата се прилага, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, и когато длъжникът не е заявил кое от тях погасява и когато изплатената сума не е достатъчна да покрие всички задължения.

Посочва, че както е видно от приложеното по делото Писмо с изх. № 2-101-4101- 4149/26.10.2020 г. от „А.Б.“, на ищцата е било изплатена сумата от 60 000 лева „във връзка с претърпените от Вас неимуществени вреди, свързани с провежданото лечение“, като по отношение на претендираните пред застрахователя от ищцата имуществени вреди, застрахователят е посочил, че „оставаме в очакване да ни предоставите оригинали на разходни документи, за да бъде изплатено обезщетение“. По-късно, с Писмо с изх. № 2-101-4101- 1227/01.02.2021 г. А.Б. е посочило, че одобреното от застрахователя обезщетение във връзка с претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 2 597,88 лева е изплатено на ищцата на 26.01.2021 г.

Сочи се, че видно от текста и на двете писма, застрахователят изрично е посочил, че определената сума в размер на 60 000 лева представлява застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, а определеното обезщетение в размер на 2 597,88 лева представлява обезщетение за имуществени вреди, и двете вследствие на ПТП, състояло се на 24.02.2017 г. Заявено е, че застрахователят нито е посочил, нито може да бъде изведено по някакъв тълкувателен път, че изплатените суми представляват законна лихва за забава или каквото и да било плащане с различен характер. Посочено е, че волята на „А.Б.“ е недвусмислена, тъй като задължението за законна лихва за забава е отделно и акцесорно и същото не обезщетява претърпените от пострадалия неимуществени или имуществени вреди, а представлява обезщетение за забава. С оглед на това се сочи, че не може да бъде прието като сериозно и обосновано твърдението на ищцата, че застрахователят „не е посочил какво задължения погасява“ с нареждането на процесиите суми от 60 000 лева и 2 597,88 лева.

Отбелязано е, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е неприложима в случая, не само защото застрахователят изрично е посочил какво задължение погасява, но и тъй като установената в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД поредност на задълженията се отнася за вземания, които са лихвоносни по силата на закон или договор, като лихвите в този случай са възнаградителни, какъвто не е настоящият. Изложено е, че предвидените в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД задължения, възникващи при неизпълнение на парични такива, не представляват лихви по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, а са обезщетения, като размерът им се определя на базата на законната лихва и в този смисъл редът на погасяване по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД не се прилага спрямо тях. В този смисъл е посочена съдебна практика и са изложени подробни аргументи.

Ответникът счита, че твърденията на ищцата досежно погасяването на задължения с изплатените от застрахователя суми не намират законова опора и са неоснователни.

Счита, че с изплащането на обезщетението в размер на 60 000 лева „А.Б.“ е обезщетил всички претърпени от ищцата неимуществени вреди, поради което искът й в размер от 215 000 лева е неоснователен и прекомерно завишен.

Оспорва твърдението, че твърдените в исковата молба вредоносни увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Намира, че от представената медицинска документация не може да се направи обоснован извод, че смущенията във вестибуларния апарат и вторичната временна аменорея (загуба на месечния цикъл), контузия на лява глезенна става и доживотно загрозяване на главата и на десния крак, са свързани с процесното ПТП. Напротив, сочи, че доколкото нанесената телесна повреда е част от противоправността във фактическия състав на престъплението, за което е налице влязла в сила присъда, то следва да се отбележи, че присъдата не съдържа констатации за наличие на подобни вреди във връзка с процесното ПТП.

При условията на евентуалност, оспорва предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за завишен в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, като излага съображения в тази връзка.

Заявено е във връзка с претенцията за имуществени вреди, че ищцата не сочи и не представя доказателства досежно размера на исковата й претенция от 9 556,52 лева, по отношение на които твърди, че представляват разноски за лечение на причинените увреждания на здравето.

Твърди се, че ответното дружество след подробен анализ на представените по щетата доказателства от сформирана експертна комисия, е установило, че размерът на претърпените имуществени вреди, които са документално обосновани и необходимо свързани с провежданото от ищцата лечение, е 2 597,88 лева. Обезщетението е било изплатено на ищцата на 26.01.2021 г., доказателства за което са приложени към исковата молба.

Счита, че посоченото обезщетение е определено на база реално претърпените и доказани от ищцата вреди. По-голямата и значителна част от представените към исковата молба доказателства съдържат генерално описание „Медикаменти“, „Лекарства“ или „Преглед“, но по никакъв начин не може да се направи извод, че същите изобщо са свързани с провеждано лечение на ищцата, още повече, провеждано лечение именно във връзка с претърпените от процесното ПТП вредоносни увреждания.

Оспорва твърдението, че понесените от ищцата разходи за лечение са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 24.02.2017 г.

При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че в исковата молба ищцата признава, че към момента на произшествието не е използвала по предназначение обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано, с което е нарушила задълженията си съгласно чл. 137а от ЗДвП, при това докато е била легнала да спи на задната седалка на автомобила, с което е поставила тялото си в нетипична поза, при която пътуването в автомобил не е безопасно. Счита, че непоставянето на обезопасителен колан в случая е допринесло за настъпването на вредоносния резултат. От друга страна, ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като твърди, че тя е знаела, че пътува в автомобил, управляван от водач, употребил наркотични вещества, като по този начин с поведението си е спомогнала за настъпване на увреждането, респ. за увеличаване размера на вредите.

Предвид признанията на ищцата относно липсата на поставен предпазен колан непосредствено преди и по време на настъпване на процесното ПТП, ответникът моли това обстоятелство да бъде отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.

Изразява несъгласие с твърденията на ищцата, че липсата на предпазен колан не е в причинно-следствена връзка с настъпването на твърдените вреди. Счита, че вредоносните увреждания на ищцата са причинени от удари на тялото й в интериора на автомобила и в пътната настилка, в която се е ударила при изпадане от автомобила, като същите биха били предотвратени, ако ищцата е била с поставен предпазен колан.

Отбелязва, че доводите на ищцата, съгласно които „това бездействие не може да се квалифицира като съпричиняване на вредоносния резултат“, тъй като е причинена по непредпазливост смърт на друг пътник в колата.., пътувала с поставен предпазен колан“ и „присъдените в полза на Б.Б. с присъда №22/23.05.2019 г. по н.о.х.д. №103/2019 г. на СтОС разноски за адвокатска защита в пълен размер“. Намира, че и двете твърдения сами по себе си по никакъв начин не могат да обосноват извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Отбелязва, че въпросът относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия не подлежи на преценка от наказателния съд (доколкото със своите действия пострадалият не допринася за причиняването на деликта, а за настъпването или увеличаването на причинените вреди), затова същият подлежи на преценка от гражданския съд, сезиран с иск за тяхното обезщетяване.

При условията на евентуалност, в случай че съдът намери исковете на ищцата за основателни, ответникът моли от определеното обезщетение да бъдат приспаднати сумата от 60 000 лева, изплатена на ищцата от А.Б. на 26.10.2020 г. и сумата от 2 597,88 лева, изплатена на ищцата на 26.01.2021 г.

Оспорва претенцията по акцесорните искове за законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди и обезщетението за имуществени вреди. Счита, че неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на законна лихва за забава.

Оспорва датата, от която се претендира законна лихва за забава върху двете претенции. Посочва, че за първи път доказателства относно претендираните имуществени вреди от страна на ищцата са били предоставени на застрахователя едва на 03.12.2020 г. с допълнително заявление, с което е изменен и размерът на претенцията.

Прави изрично възражение за погасяване на исковете за законна лихва за забава по давност. В тази връзка, счита твърденията в исковата молба за наличие на новация чрез извършване на плащането от страна на „А.Б.“ на сумите от 60 000 лева за неимуществени вреди и 2 597,88 лева за имуществени вреди за необосновано и неоснователно, като същото по никакъв начин не може да се счита за признание на исковете, както са предявени с исковата молба, а напротив, същото представлява категорично оспорване на техния размер. Нещо повече, ответникът сочи, че позоваването от страна на ищцата на разпоредбата на чл. 378, ал. 9 от КЗ е напълно неоснователно предвид факта, че подаденото заявление на 13.11.2017 г. пред застрахователя дори не може да се нарече бланкетно, тъй като в него липсва конкретно формулирано искане за обезщетение, а напротив, в същото се посочва, че доказателства ще бъдат представени на по-късен етап, което се е случило едва през 2020 г.

Оспорва размера на законна лихва за забава като недоказан.

Направено е особено искане за привличане на трето лице – помагач.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ответникът моли да бъде привлечено като трето лице - помагач на негова страна лицето Р.Д.Д. с ЕГН **********, която е водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Джета“ с peг. № *** и участник в процесното ПТП, с оглед възможността за предявяване на регресен иск срещу нея на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането.

Моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани предявените искове. Претендира присъждане на всички направени разноски по делото, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата взема становище по направените от ответника възражения.

По изложените в т.1 от ОИМ съображения за нередовност се сочи, че ответникът е знаел и имал възможност да прецени направените от ищцата имуществени разноски за лечението й, съставляващи претенцията за имуществени вреди, още в извънсъдебната фаза по уреждане на тази претенция. Посочено е, че видно от изявленията, представени на ответника с негови входящи номера, е направена разбивка на всеки един разход като подредбата им съответства на предявената претенция. Заявено е, че самата оценка на представените данни, дадена с произнасянето на застрахователя по щетата в имуществената й част, свидетелства, че ответникът е наясно както с относимостта, така и с конкретиката на всеки един разход по лечението на ищцата, поради това е признал тези разходи, макар и частично.

По съображенията на ответника за основателността на предявените искове в т. 2 от ОИМ е взето становище, че в т. 2.2. - 2.4. от ОИМ - Застрахователят действително е изплатил посочените суми на посочените дати, но нито се е позовал на някакво възражение за изтекла давност, нито е уточнил какво точно погасява. Ищцата намира, че изявленията му сочат, че изплаща обезщетение, но тъй като то се основава на гражданската отговорност на виновния водач, застрахователят е бил длъжен да уточни какво точно погасява с конкретните плащания. Упоменаването на „застрахователно обезщетение за неимуществени вреди“ не е достатъчно, за да се направи обоснован извод за съдържанието на волята на застрахователя какво точно погасява. Изложени са съображения в тази връзка и се прави искане да не се приемат изложените от ответника аргументи.

Посочено е, че оспорените в ОИМ телесни и на здравето увреждания са отсъствали преди ПТП и са възникнали единствено като пряка последица от ПТП и в хода на лечението на пострадалата. Заявено е, че обстоятелството, че присъдата не съдържа констатации относно тези увреждания на здравето не ограничава правото на ищцата да докаже наличието и причиняването им вследствие ПТП. Посочено е, че предвид обстоятелството, че Б. не е имала посочените увреждания преди ПТП, единственият възможен източник на смущенията във вестибуларния апарат, вторичната временна аменорея, контузията на лява глезенна става и доживотното загрозяване на главата и на десния крак се явява ПТП като този извод се подкрепя от представените писмените данни.

Наведени са твърдения, че всички направени разходи за лечението на ищцата са в изпълнение на лекарските указания за провеждане на назначеното лечение, в т. ч. за покупка на медикаменти, за извършване на различни изследвания, за заплащане на определени медицински услуги. Сочи се, че няма изискване към фискалните бонове на различните доставчици на здравни стоки, услуги и медикаменти винаги да съдържат подробно описание на продадените от тях продукти. Подробният анализ на застрахователя следвало да съпостави разходите, извършени от Б., с предписаните й медикаменти, процедури и изследвания от медицинската документация. Това щяло да разкрие, че за лечението й не са правени луксозни или ненужни разходи, а само такива по указание на лекуващите лекари, защото от една страна едни фискални бонове са придружени от фактури с подробни описания, а други кореспондират с предписаните медикаменти, продукти и изследвания. Ето защо, ищцата намира възражението на застрахователя за липсата на доказателства относно размера на претенцията за имуществени вреди, че следва да бъде оставено без уважение.

По възражението за съпричиняване, ищцата смята, че следва да бъде оставено без уважение. Заявено е, че действително непоставянето на предпазен колан съставлява неизпълнение на задължение на пострадалата като пътник, но в конкретиката на случая посочва, че именно това е спасило живота й като се имат предвид множеството наранявания на починалата пътничка, получени при поставен предпазен колан. Въпреки че ищцата не може да черпи благоприятни последици от неизпълнението на това задължение, същото това неизпълнение не може да се тълкува и в нейна вреда с оглед механизма на ПТП и неговите последствия - деформациите на купето на МПС и травмите, причинени на починалата пътничка, пътувала с предпазен колан.

Счита, че поддържаното от ответника, че ищцата е знаела, че пътува в автомобил, управляван от водач, употребил наркотични вещества, не намира опора в материалите по настоящото делото, нито в тези по проведеното наказателно производство. Сочи се, че наказателният съд в мотивите си към влязлата в сила присъда приема, че: 1) Б. не е възприемала и не й е било известно виновната водачка на МПС да е приемала наркотични вещества и 2) виновната водачка е имала следи от наркотични вещества в кръвта си, които е приела инцидентно предишното денонощие (така стр. 15, горе, от мотивите към присъдата, налични и публично достъпни на електронната страница на СтОС). Отбелязано е, че за това конкретно възражение ответникът не сочи доказателства, поради което моли да се приеме за недоказано твърдение.

Посочва, че действително наказателният съд не разглежда въпросите за съпричиняването на деликта, но взема предвид участието на пострадалите при индивидуализацията на наказанието и на наказателната отговорност. В конкретния случай се сочи, че липсват данни за участието на пострадалите в причиняване на ПТП, които наказателният съд би могъл да вземе предвид при определяне на наказанието.

Намира за неоснователно оспорването на момента, от който застрахователят дължи лихва и моли да бъде оставено без уважение. Сочи се, че пострадалата е предявила всички свои претенции за изплащане на лихва след настъпването на съответните вреди, а за имуществените вреди - след като е заплатила за лечението си. Заявено е, че в ОИМ ответникът признава, че доказателствата за това са постъпили на 03.12.2020 г., което сочи, че той различава момента на предявяване на претенциите, включително за дължима лихва, от момента на представянето на доказателства за тях. Сочи се, че при всички положения застрахованата виновна водачка се смята в забава и без покана (от деня на причиняване на вредата) и лихвите за тази забава се обхващат от гражданската й отговорност, респ. от застрахователното обезщетение.

По възражението за погасяване на исковете за законна лихва за забава по давност - В допълнение към изложените аргументи в ИМ, моли да се има предвид, че КЗ не поставя изискване за съдържанието на претенцията до застрахователя, за да породи тя правните последици, които законът свързва с предявяването й. Сочи, че видно от първоначалното заявление (от 2017 г.), то представлява искане за заплащане на обезщетение, произтичащо от гражданската отговорност на виновната водачка. Не са направени изрични изключения от обхвата на обезщетението, респ. от застрахователното покритие. Намира, че дори да се приеме, че подаденото на 13.11.2017 г. не съставлява застрахователна претенция, съображенията отново биха били основателни и в хипотезата на претендиране на законната лихва за забава след изтеклата давност в светлината на извършеното от застрахователя плащане без уточнение и без възражение за изтеклата давност. Изложени са подробни съображения в тази връзка.

Заявено е, че ако се приеме, че застрахователят е погасил направо част от главницата по търсеното застрахователно обезщетение, то предвид обстоятелството, че застрахователната претенция в частта й за неимуществените вреди съдържа различни пера, а с плащането на 60 000 лв. застрахователят не е заявил по кое от тези пера погасява, ищцата е на мнение, че спрямо това плащане следва да намери приложение чл. 76, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. Според ищцата, във връзка с възражението на ответника за изтекла погасителна давност за лихвата за забава върху претендираната главница на застрахователното обезщетение и ако се намери това възражение за основателно, своевременно упражнено и годно да породи правни последици в правоотношението между страните, на основание чл. 214 от ГПК, моли, ако не се осъди ответника по първоначално предявените искове, в условие на алтернативност и при запазване на правното основание (чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 115, ал. 2 от ГПК, и респ. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД), да бъде осъден ЗАД "А.Б." да заплати на Б.А.Б., следните суми:

- 155 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от: 1) черепно-мозъчната травма, парциалния хипопитуитаризъм - хипотиреоидизъм, парезата, нарушенията в походката, смущенията във вестибуларния апарат и временната амнезия, придружена с конфабулации - 55 000 лв. (петдесет и пет хиляди лева), 2) за доживотното загрозяване на главата и на десния крак - 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), 3) за контузията на белите дробове — 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), 4) за контузията на лявата глезенна става - 10 000 лв. (десет хиляди лева) и 5) за вторичната временна аменорея - 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане; ведно със законната лихва върху тази сума,

- 47 231,94 лв., съставляващи непогасена лихва за забава върху главницата на претенцията за неимуществени вреди за периода от 10.02.2018 г. до 10.02.2021 г.,

- 6 958,64 лв., за имуществени вреди, съставляващи разноски за лечение на причинените увреждания на здравето, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане;

- 2 120,45 лв., съставляващи непогасена лихва за забава върху главницата на претенцията за имуществени вреди за периода от 10.02.2018 г. до 10.02.2021 г.

Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който поддържа отговора на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер. Моли същите да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени понесените в производството разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Поддържа направеното възражение за нередовност на исковата молба в частта, в която ищцата е предявила иск за имуществени вреди в размер на 9 556,52 лева, като счита, че посочената нередовност не е била изправена с допълнителната искова молба.

Предвид направеното изрично оспорване на причинно-следствената връзка на част от твърдените в исковата молба увреждания и процесното ПТП, ответникът отбелязва, че в исковата молба липсва разграничение между различните увреждания, които пострадалата твърди да е претърпяла и свързване на тези увреждания с направените разноски по тяхното лечение или подобряване. Намира, че при така създалата се ситуация, нито ответникът, нито съдът може да прецени в каква степен направените разходи са свързани с лечението на пострадалата, респективно не може да се прецени до колко е основателно тяхното претендиране.

Сочи, че действително към исковата молба са приложени две таблици, в които са описани разходни документи и кой е техният издател. Сочи се, че никъде обаче не е обяснено тези разходни документи за какво са издадени и как тези документи се свързват с конкретните претенции на ищцата.

Моли, съда да остави исковата молба без движение и да укаже на ищцата да отстрани тази нередовност. Моли, след уточняването на претенциите, да му бъде дадена възможност да вземе становище по тях.

По отношение на твърденията в т. II (i) от Допълнителната искова молба относно поредността на извършеното плащане от ответника, моли да се има предвид следното:

Счита, че неоснователно се твърди в допълнителната искова молба, че при извънсъдебното изплащане на двете обезщетения за неимуществени и имуществени вреди Ответникът „не е уточнил какво точно погасява“. В тази връзка, както е посочено в т. 2.4.2. от Отговора на исковата молба, съгласно Писмо с изх. № 2-101-4101-4149/26.10.2020г. от А.Б., на ищцата е било изплатена сумата от 60 000 лева „във връзка с претърпените от Вас неимуществени вреди, свързани с провежданото лечение“, а по-късно, с Писмо с изх. № 2- 101-4101-1227/01.02.2021 г. А.Б. е посочило, че одобреното от застрахователя обезщетение във връзка с претърпените от Ищцата имуществени вреди в размер на 2 597,88 лева е изплатено на Ищцата на 26.01.2021 г.

Счита, че са неоснователни твърденията в Допълнителната искова молба, съгласно които претенциите в конкретния случай са предявени пред него с изрично искане за заплащане на главница и на дължимата лихва върху нея, което сочи на еднородност на двете задължения за заплащане на парична сума“. Намира, че последното твърдение по никакъв начин не може да обоснове приложение на чл. 76, ал. 2 във вр. с aл. 1 от ЗЗД. Посочва, че еднородността на задълженията произтича от факта, че паричните задължения, било то за главница или лихва, са задължения за даване на заместими и еднородни вещи - пари. Посочва, че това твърдение, макар и вярно, по никакъв начин не обосновава, че двете задължения се превръщат в едно цяло общо задължение и застрахователят не може да погаси само едното от тях, при изрично посочване на това.

Изложени са подробни аргументи съгласно константната практика на ВКС.

Поддържа и останалите изложени в Отговора на исковата молба аргументи по отношение на неприложимостта на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Във връзка с оспорването на причинно-следствената връзка между процесното ПТП и част от твърдените вредоносни увреждания, ответникът изразява несъгласие с твърденията в т. II (ii) от Допълнителната искова молба. Счита, че подобно твърдение е необосновано и не може да бъде прието на сериозно. Намира, че не само, че ищцата нито сочи, нито представя доказателства, че посочените увреди не са били налице преди процесното ПТП, но дори това да е било така, това не може да обоснове изводът, че те са свързани именно с него. Заявява, че поддържа направеното оспорване на причинно-следствената връзка между твърдените в исковата молба вредоносни увреждания и процесното ПТП.

Поддържа направеното оспорване на твърдяното от ищцата обстоятелство, че представените към исковата молба фактури и касови бонове са за разходи, свързани с лечение на увреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Изразява несъгласие с твърденията в т. II от Допълнителната искова молба, доколкото именно след като ответникът е назначил експертна комисия, която е извършила подробен анализ на представените по щетата доказателства, е установил, че размерът на претърпените имуществени вреди, които действително са документално обосновани и необходимо свързани с провежданото от ищцата лечение, е 2 597,88 лева. Счита, че всички останали претенции за горницата до пълния претендиран размер от 9 556,52 лева са неоснователни, доколкото или не са документално обосновани, или ищцата не е обосновала по какъв начин са свързани с провежданото лечение на увреждания, причинени от ПТП, или по необходимост не са свързани с провежданото лечение като луксозни разноски и разноски, които нямат отношение към преодоляването на последиците. Счита, че поради тази причина същите не следва да подлежат на обезщетяване от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Взето е становище по отношение на всички фактури.

Поддържа направеното изрично оспорване на твърдението, че представените към исковата молба фактури и касови бонове са свързани с извършването на разходи, които са свързани с лечение на увреждания, получени вследствие на ПТП, настъпило на 24.02.2017 г.

Оспорва и реалното извършване на разходите, претендирани под формата на имуществени вреди, доколкото към немалка част от представените фактури не е приложен касов бон, който да удостовери заплащането им, а други документи, въз основа на които се претендират имуществени вреди представляват „Справка по пациент за извършени медико-диагностични дейности“, които по никакъв начин не свидетелстват за извършване на разходи.

Заявява, че в допълнителната искова молба е посочено общо и бланкетно, че разходите по лечението са в изпълнение на лекарски указания. Счита, че отново обаче не става ясно кои точно лекарски указания се визират и за кое увреждане са се отнасяли те. Отбелязва, че не е посочено също съдържанието им и какво е било закупено или направено по силата на съответното лекарско предписание. Посочва, че тези неясноти, освен че представляват нередовност на исковата молба, не позволяват и да се изгради логическа връзка между произшествието, уврежданията на пострадалата и направените разходи за нейното лечение.

Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Отбелязва, че твърдяната липса на произнасяне от страна на наказателния съд по отношение на участието на пострадалите в причиняването на произшествието не лишава ответника от възможността да докаже наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като излага съображения и посочва съдебна практика.

Намира за напълно неоснователно и необосновано твърдението, че именно „непоставянето на предпазен колан е спасило живота й, като се вземат предвид множеството наранявания на починалата пътничка, получени при поставен предпазен колан“, поради следните причини:

Изложено е, че починалата пътничка С.С. се е возила на друго място в автомобила, а именно предна дясна седалка, докато ищцата се е возила на задната седалка на автомобила, поради което ответникът сочи, че не може да се прави каквато и да е съпоставка между това, какви биха били увредите на ищцата, ако беше с правилно поставен предпазен колан и увредите, получени от починалата С.;

Счита, че ако се възприеме тази теза, това би означавало, че следва да съпостави увредите на ищцата и с тези на водача Р.Д., която е била с правилно поставен предпазен колан и е получила единствено „травматични увреждания - кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, съответстващи на диагоналната компонента на триточков предпазен колан“, които са значително по-леки от тези на ищцата.

Посочва, че ищцата дори не е била в седнало положение към момента на настъпване на процесното ПТП, а е била „легнала да спи“ по дължината на задната седалка, което е изключително опасно, тъй като дори при просто активирани на спирачната уредба предпоставя свободно движение на тялото и удрянето му в интериора на автомобила, или изпадането му от автомобила, какъвто е случая, и последващо съприкосновение с пътната настилка при значително ускорение.

По отношение на датата, от която се претендира законната лихва за забава, ответникът заявява, че поддържа направеното оспорване на датата, от която се претендира законната лихва за забава върху двете претенции. Счита, че след като ищцата едва през 2020 г. е подала Заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, в което е обосновала претенцията си, както и това, че доказателствата касаещи имуществените вреди са представени едва на 03.12.2020 г., не следва застрахователят да е отговорен за лихви за забава върху обезщетение, размерът на което не е бил определяем на по-ранен етап.

Поддържа така направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за законна лихва за забава. Намира, че подаденото от ищцата на 13.11.2017 г. Заявление е неясно и посочва, че доказателствата по него ще бъдат представени на по-късен етап, което става през 2020 г. Сочи, че заплащането на застрахователното обезщетение, както е посочено и в отговора на исковата молба, не представлява новация, защото същото не е и не може да представлява признаване на процесните искове, а напротив, всъщност последното е именно оспорване на техния размер.

Поддържа всички останали твърдения, оспорвания и възражения, направени с отговора на исковата молба.

По направеното искане за изменение на исковете, ответникът взема следното становище:

Счита, че така направеното искане за изменение на исковете е нередовно поради следните причини. На първо място счита, че същото не представлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1, предл. първо или второ от ГПК, доколкото с него ищцата не иска изменение нито на основанието, нито на петитума на своята претенция. Посочва, че е очевидно, че в случая става въпрос за изменение на размера на претенцията, като, ако ищцата е целяла да намали размера на исковете си, като запази основанието им непроменено, то тя е следвало изрично да посочи, че изменя исковете по размер и изрично да заяви дали по отношение на горницата прави отказ или оттегляне на иска.

Сочи, че дори да се приеме, че посоченото искане представлява изменение по смисъла на чл. 214, ал. 1, предл. първо или второ от ГПК, ищцата е посочила, че изменя исковете си в условията на алтернативност, а в същото време дава приоритет на един от двата иска, което е предпоставка за обективно съединяване при условията на евентуалност. Счита, че така направеното искане е неясно. Според ответника, ищцата е длъжна да формира и изяви воля по отношение на основанието и размера на търсената защита. Заявено е, че с изменението на исковете при условията на алтернативност ищцата оставя на съда да избере дали да уважи иска с по-висока материална претенция или да уважи същия иск, но с намалена материална претенция. Счита, че така се нарушава диспозитивното начало, защото съдът не може да замести волята на страната като избере вместо нея една от двете възможности. Посочва, че именно страната е тази, която следва да заяви ясно и конкретно искане, поради което така предявено искането е нередовно.

С определението за насрочване е допуснато изменение на предявения от ищеца иск, а именно: ако не се осъди ответника по първоначално предявените искове в условие на алтернативност и при запазване на правното основание (чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 115, ал. 2 от ГПК, и респ. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД), да бъде осъден ЗАД "А.Б." да заплати на Б.А.Б., следните суми:

- 155 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от: 1) черепно-мозъчната травма, парциалния хипопитуитаризъм - хипотиреоидизъм, парезата, нарушенията в походката, смущенията във вестибуларния апарат и временната амнезия, придружена с конфабулации - 55 000 лв. (петдесет и пет хиляди лева), 2) за доживотното загрозяване на главата и на десния крак - 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), 3) за контузията на белите дробове — 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), 4) за контузията на лявата глезенна става - 10 000 лв. (десет хиляди лева) и 5) за вторичната временна аменорея - 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане; ведно със законната лихва върху тази сума,

- 47 231,94 лв., съставляващи непогасена лихва за забава върху главницата на претенцията за неимуществени вреди за периода от 10.02.2018 г. до 10.02.2021 г.,

- 6 958,64 лв., за имуществени вреди, съставляващи разноски за лечение на причинените увреждания на здравето, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане;

- 2 120,45 лв., съставляващи непогасена лихва за забава върху главницата на претенцията за имуществени вреди за периода от 10.02.2018 г. до 10.02.2021 г.

 

Третото лице помагач Р.Д.Д. взема становище  предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. По делото се установи, че е налице съпричиняване от страна на ищцата. Претенциите, предявени с депозирания иск са неоснователни, недоказани, респективно претенциите като главница и размера за имуществени и неимуществени  вреди за изключително прекомерен, с оглед именно на факта за съпричиняване. Моли да му се присъдят направените разноски в производството, съгласно списък на разноски, който се намира в кориците на делото.

 

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

За лек автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“, с ДК номер *** Д.Д.Д., е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди, причинени на трети лица - по полица с период на покритие 26.07.2016 г. - 25.07.2017 г., издадена от ЗАД „А.Б.”.

 

Не се спори между страните, че: Застрахователят е заплатил на ищцата 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на 26.10.2020 г.; застрахователят е заплатил на ищцата 2 597.88 лв. обезщетение за имуществени вреди на 26.01.2021 г.; ищцата е била без поставен предпазен колан при настъпване на процесното ПТП.

 

 

С влязла в сила присъда № 22/23.05.2019 г. по НОХД № 103/2019 на СтОС е призната Р.Д.Д. за виновна в това, че на 24.02.2017 година на Автомагистрала „Тракия“ в района на км.199+950, обл.С.З., при управление на моторно превозно средство – лек  автомобил м.”Фолксваген“ мод. „Джета” с рег. № ***, в нарушение на правилата за движение: чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 изр.последно от ЗДвП, е причинила по непредпазливост смъртта на С.Н. С. и многостепенна средна телесна повреда на Б.А.Б., изразяваща се в черепномозъчна травма - представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, аносмия (пълна загуба на обоняние) -представляваща постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и контузия на белите дробове - представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол и от деянието е настъпила смърт на едно лице и средна телесна повреда на едно лице, като я признава за невинна и оправдава, че е нарушила чл.5, ал.3, т.1 предл.второ от ЗДвП-на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на наркотични вещества или техни аналози.

 

По делото са назначени първоначална и повторна КСМАТЕ. От заключението на първоначалната комплексна СМАТЕ се установява, че описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил и последващо изпадане на пострадалата извън автомобила, както е описано в материалите на делото ПТП.

От визуализацията на увредите по автомобила и механизма на травмите, вещите лица смятат, че увредите не биха били по-леки от тези получени при инцидента. Пострадалата има тежки увреди на главовият мозък. Същите се изразяват с дифузна мозъчна конкузия, субарахноидални кръвоизливи и тежък мозъчен оток. Увредени са мозъчните ядра намиращи се в таламуса и хипотоламуса. От това е страдала нервно-хуморалната система.От там са се получили и хормоналният дисбаланс и не добрата оксигенация на мозъчните клетки. Мозъчните кръвоизливи и деструктираната от контузията мозъчна тъкан са преминали в мозъчни лезии и арохноидални кисти. Описаните в исковата молба състояния „вторична аменорея“, „нарушения на вестибуларния апарат“ вече са отзвучали и се намират в пряка причинно- следствена връзка с възникналото на 24.02.2017 г ПТП.

Разкъсно-контузна рана по тип "скалп" в дясна парието-окципитална област с период на оздравяване до две седмици. Контузия на белият дроб десен лоб е с период на оздравяване до 3 месеца. Мозъчната контузия е с период на възстановяване в този вид и размер 8-10 месеца. Мозъчните кръвоизливи се резорбират до 3 месеца. Мозъчният оток отзвучава до 2- 3 месеца. Загубата на обоняние е напълно вероятно да е за цял живот.

Нарушеният хормонален баланс е в период на оздравяване, но трайно оздравяване все още не е настъпило. Разчита се на младостта на организма и на все още незавършеното морфологичното структуриране на ЦНС. Все още оплакванията, клиниката и терапията са повлияни от посттравматичните увреди /лезии на мозъчната структура, арахноидни кисти и сраствания на обвивките на мозъка/-проявяващи се в енцефалопатните прояви.

В протокола за разпит от 25.02.2017 г. Р.Д.Д. дава показания, че по време на процесното ПТП тя е управлявала автомобила, Севда е стояла на предна дясна седалка, като и двете са били с поставени предпазни колани. Б. е била на задната седалка, като по време на пътя легнала да спи. След ПТП Б. била извън колата.

При положение, че ищцата е била легнала на задната седалка да спи по време на ПТП, технически няма възможност да бъде с поставен предпазен колан.

От техническа гледна точка лягане на задната седалка и спането по време на движение съпроводено от непоставянето на предпазен колан към момента на ПТП е неправилно. Технически правилно е ищцата да седне на задната седалка, да си постави обезопасителния колан и да пътува в това положение следейки пътно-транспортната обстановка по време на пътуването.

След момента на удара на автомобила в предпазната еластична ограда се е създал ударен импулс, който е създал момент на завъртане на автомобила около вертикалната ос прекарана през масовия център на същия в резултат на което тялото на ищцата е паднало между предните и задната седалка устремявайки се към дясна задна врата в резултат на инерционите сили действащи към момента на удара в еластичната предпазна ограда. В един следващ момент автомобилът при ротирането си обратно на часовата стрелка около вертикалната ос прекарана през масовия му център се обръща по таван преди да се установи в покой с колелата отгоре. Малко преди установяването в покой, тялото на ищцата е изпаднало от автомобила на острова между двете пътни платна, между двете предпазни еластични огради.

Травмите по шията, тялото и крайниците са получени в купето на колата, а тежката черепно-мозъчна травма е получена най-вероятно върху терена вън от автомобила. Вероятно травмите биха били други. Механизмът на ПТП и увредите по колата показват, че колана не би изиграл своята предпазна роля в този тип деформация на купето. Вероятността от фатален изход не се изключва. Ако ищцата е била седнала правилно на седалката и с правилно поставен колан, същата нямаше да изпадне от автомобила. От получената информация от пострадалата, майка й и етапните епикризи не се установяват данни за прекарано гинекологично и ендокринно заболяване преди травменният инцидент.

 

От заключението на повторната КСМАТЕ се установява, че при наличие на правилно поставен обезопасителен колан от ищцата към момента на ПТП, в голяма степен на вероятност може да се каже, че след установяване на автомобила в покой, ищцата ще се намира вътре в купето на автомобила. Данните по делото сочат, че към момента на удара с мантинелата, ищцата е пътувала на задната седалка в легнало положение. Разположението на ищцата на задната седалка в легнало положение не позволява правилно поставяне на обезопасителен колан. Технически правилно е при пътуване в автомобила на задната седалка, пътниците да заемат седнало положение с поставен за съответното място обезопасителен колан. По време на настъпване на удара с мантинелата, тялото на ищцата се е придвижило в посока обратна на ударната сила - напред и наляво, гледано от позиция на пътник на задната седалка. Предвид на създадения спрямо масовия център на автомобила кинетичен момент, тялото на пострадалата по време на тази фаза се е придвижило и нагоре към тавана на автомобила. По време на последващото движение на автомобила след удара с мантинелата, при липса на обезопасителен колан, тялото на пострадалата се е придвижвало в зоната зад предните седалки към лявата и дясната задни врати, като след отделяне на задната дясна врата е изпаднало на терена. При позиция на ищцата на задната седалка с правилно поставен обезопасителен колан и задържането на тялото й вътре в купето на автомобила, проникналите увредени метални елементи от купето на автомобила биха контактували с пострадалата в зоната на главата. При този контакт, в голяма степен на вероятност би настъпила тежка черепно-мозъчна травма.

На 24.02.2017г. след ПТП Б.А.Б. е приета в КАСИМ при УМБАЛ „***“ с политравма и мозъчен оток. След дълго и интензивно лечение е изписана от болницата. След изписването пострадалата е с липса на менструален цикъл /аменорея/ до месец септември 2017 година. След приемането на прогестеронови препарати/дуфастон/ и кломифен цитрат цикъла се възстановява, след което 32 месеца до юни 2020 година е в аменорея. Въз основа на наличните материали по делото от медицински аспект подкрепени с тези от анамнезата, гинекологичния и ендокринологичния преглед. Вещите лица са единодушни и дават следното заключение: Вторичната аменорея след ПТП на Б. Б. е пряко свързана с тежката травма на мозъка получена вследствие на ПТП. На 24.02.2017 г. след ПТП Б.А.Б. е приета в КАСИМ при УМБАЛ „***“ с политравма и мозъчен оток. След дълго и интензивно лечение е изписана от болницата. След изписването, пострадалата е с липса на менструален цикъл /аменорея/ до месец Септември 2017 година. След приемането на прогестеронови препарати /дуфастон/ цикъла се възстановява за 4 месеца след което 32 месеца до Юни 2020 година е трайна аменорея. От направените многократно хормонални изследвания има промени в щитовидните и половите хормони. Всичките произхождат от хипофизата, разположена в основата на главния мозък. Въз основа на наличните материали по делото от медицински аспект подкрепени с тези от анамнезата и гинекологичния преглед давам следното заключение: аменореята след ПТП на Б.Б. е пряко свързана с тежката травма на мозъка получена вследствие на ПТП.

В съдебно заседание на 19.04.2022 г. вещото лице д-р С. уточнява, че здравословните проблеми на ищцата, които са възникнали в резултат на ПТП и възникналите проблеми с менструалния цикъл, водят до изводи за увреждане на работата на хипоталамуса и хипофизата, т.е. третичен хипогонадизъм, който има пряка следствено- причинна връзка с претърпяната тежка черепно – мозъчна травма.

 

Свидетелят Д.С. Б., майка на ищцата сочи, че  с ищцата си писали точно когато е станало ПТП, в 5:27ч. по месинджър. Към седем и половина й звъннал непознат номер, който бил на д-р Господинов - бащата на другото момиче Антонина и казал какво се е случило. Отишла с такси до Спешен център в УМБАЛ К. в С.З., където имало много хора – съученици и родители. Влязла да я видя. Сочи, че била превързана, подута и синя, с конвулсии по тялото и ръцете, имала движение с очите, което не било много добър белег. Била на изкуствена вентилация и я превели в кома. Всеки ден им казвали, че положението е критично и нищо не може да се каже. На третия ден разбрали, че в единия вентрикул е навлязла кръв. На четвъртия, петия ден я екстубирали. До деветия ден не била излязла от кома. На 9-я ден започнала да изпълнява елементарни команди, като да стиска пръст или да затвори очи. На 13-ти ден я прехвърлили в Неврохирургия. Успяла да си прошепне името предния ден. Развила пневмония на 2-3 ден от престоя в Неврохирургия. Имала гъбична инфекция на кръвта от многото антибиотици. Търсили лекарство Анидулафунгин, което го нямало в България, като една ампула струва 500лв. Взели само 7 ампули. Имало ефект, но трябвало да се купи още толкова. Твърди, че ищцата била много объркана, говорела несвързано. Правела странни асоциации. Всичките й спомени били нереални. Първо шепнела, след това започнала да говори. Това продължило до лятото, но със затихване.

Семейството й в къщи се грижело за нея. Рехабилитатор идвал да я раздвижва. Свидетелства, че в момента е много по-добре, но нещата които продължават, са много. Цикълът й се възстановил, но е страшно нередовен. Две години и половина нямала цикъл. Няма обоняние. Няма вкус за някои храни, за други има. Пие хормони за щитовидната жлеза, а преди не е имала проблеми. Ходи на гинеколог и на еднокринолог.

Твърди, че всички приятели се отдръпнали от нея. Към момента няма приятел. Тези липси ги компенсира с учене, но тъй като има проблеми с паметта, вместо 5 часа, учи по 15 часа. За лечението плащали всички в къщи, със заеми и с помощ от познати с пари. Лечението продължава и към момента и е струвало от 30 000 - 50 000 лв.

 

Свидетелят А.Х.Г. установява, че с Б. и с Р. са приятелки от влизането им в Езиковата гимназия. Впоследствие в гр.С., били на квартира трите заедно. С Р. още живее заедно. С Б. не поддържа отношения. Знае за процесното ПТП, станало през м.02.2017г. Преди тази дата е присъствала, когато Б. и Р. са пушили марихуана. Не веднъж са употребявали марихуана и трите заедно. Преди ПТП-то, в началото на седмицата – понеделник или вторник се събрали да играят карти и помни, че употребявали марихуана. Б. присъствала и видяла, че Р. употребява марихуана. Преди катастрофата през 2017г. Б. доста често ходела на профилактични изследвания. На 21 февруари за последно видяла Р. да пуши марихуана. Не е виждала тези 4 дни до датата на ПТП Р. да пуши.

 

           При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

           По предявения иск за неимуществени вреди в размер на 215 000 лева, ведно с иск за законната лихва за забава от 24.02.2017 г. до 01.02.2020 г. в размер на 26 477,78 лева, както и законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата; и иск за имуществени вреди в размер на 9 556,52 лева, представляващи разходи, понесени във връзка с проведено лечение, ведно с иск за законна лихва за забава в размер на 1 245,95 лева за периода от 24.02.2017 г. - 01.02.2020 г., както и законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, съдът намира следното:

           На първо място, съдът намира за неоснователно становището на ищеца, че плащането на сумата от 60 000 лева частично (до размера на тази сума) се погасяват натрупаните към момента на подаване на исковата молба лихви, чийто общ размер възлиза на 90 321,61 лв., и по-специално най-обременителната от тях - тази върху претенцията за неимуществени вреди, възлизаща на 86 477,78 лв. и че следва да се приложи и към изплатените 2 597,88 лева - изплатени за претърпените от ищцата имуществени вреди.

         С тази сума е погасена част от задължението на застрахователя за главница, а не част от задължението за мораторни лихви. Поради това, че в документа за превод на сумата 60 000 лв. длъжникът /застрахователят/ е посочил, че плащането представлява застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съответно за имуществени вреди, вследствие на ПТП, състояло се на 24.02.2017 г. и предвид обстоятелството, че ищецът-кредитор е приел това плащане, съдът намира, че по този начин страните са постигнали изрично съгласие посочената сума да бъде отнесена към погасяване на главницата, поради което не следва да се прилага установеният в чл.76, ал.2 ЗЗД ред за погасяване на задълженията. Отделно от това, нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД в случая е неприложима, тъй като предвиденият в нея ред не се отнася за обезщетенията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, какъвто именно е характерът на процесното задължение на застрахователя, предмет на акцесорния иск.

         За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

 

В случая, между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –24.02.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

 

При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно основание  чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.

 

На следващо място, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

 

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,  виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Видно от представена присъда по НОХД № 103/2019 на СтОС, същата установява вина на водача Р.Д.Д., която по непредпазливост е причинила многостепенна средна телесна повреда на Б.А.Б..

 

Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата вреди, тъй като видно от заключението на СМЕ е установено, че получените увреждания на ищцата са вследствие на процесното ПТП.

 

Поради това съдът приема, че деянието на водача деликвент Р.Д.Д. осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана. Предвид изложеното, настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от престъпния състав.

 

Безспорно, в случая е налице и последният признак за уважаване на предявените искове: причинно- следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска автотехническа експертиза, описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил и последващо изпадане на пострадалата извън автомобила, както е описано в материалите на делото ПТП.

 

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

 

При определяне размера на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: Пострадалата има тежки увреди на главовият мозък. Същите се изразяват с дифузна мозъчна конкузия, субарахноидални кръвоизливи и тежък мозъчен оток. Увредени са мозъчните ядра намиращи се в таламуса и хипотоламуса. От това е страдала нервно-хуморалната система. От там са се получили и хормоналният дисбаланс и не добрата оксигенация на мозъчните клетки. Вещите лица са единодушни, че вторичната аменорея след ПТП на Б. Б. е пряко свързана с тежката травма на мозъка получена вследствие на ПТП.

Разкъсно-контузна рана по тип "скалп" в дясна парието-окципитална област с период на оздравяване до две седмици. Контузия на белият дроб десен лоб е с период на оздравяване до 3 месеца. Мозъчната контузия е с период на възстановяване в този вид и размер 8-10 месеца. Мозъчните кръвоизливи се резорбират до 3 месеца. Мозъчният оток отзвучава до 2- 3 месеца. Загубата на обоняние е напълно вероятно да е за цял живот. Това се установява от назначената КСМАТЕ, както и разпитаният свидетел, като периодът на възстановяване приблизително съвпада.

          

           При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й състояние. От разпитания по делото свидетел се установи, че ищеца има проблеми с паметта, приятелите й се отдръпнали от нея. Все още липсват спомени от времето преди инцидента. Съдът приема, че е налице много тежко  увреждане и претърпени вреди, вследствие на претърпяно ПТП. Претърпяно ПТП, както и уврежданията, които е получила,  са  променили в негативна насока социалния живот на ищцата, затрудняват професионалната и личната й реализация.

          

           В конкретния случай съдът намира, че не дължи произнасяне по пера за всяка получена от ищеца травма, така както е поискал ищеца, тъй като претенцията за неимуществени вреди е обща и същите не се конкретизират.

 

Въпреки обаче постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е допустимо изследване степента на причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл. самия пострадал/. Последното е с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване. За да се приложи или не намаляване на размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

 

За да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено рефлектират върху интегритета на ищеца.

           Съдът, като отчете вида и характера на вредите,  интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта на пострадалата, намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв., като в останалия претендиран размер до 215 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

           За да постанови този резултат съдът взе предвид, че от събраните гласни доказателства на свидетелката А.Х.Г. се установи, че ищцата заедно с деликвента и нейна приятелка са употребявали много - често марихуана. Ищцата е присъствала и когато деликвента е употребявала марихуана преди настъпване на ПТП. Съдът намира такова житейско и социално поведение на ищцата за абсолютно неприемливо с оглед и настъпилия резултат.

 

По иска за имуществени вреди: Към съдебната документация са представени разходни документи в размер на 9 556,52 лв. за извършени плащания от ищцата. В случая, съдът споделя становището на ответника, че  ищцата не е обосновала по какъв начин разходите са свързани с провежданото лечение на увреждания, като такава задача не бе поставена и на вещите лица. Тъй като на ищцата вече е заплатена сумата от 2 597,88 лева за имуществени вреди, то предявения иск за имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло.

 

При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване с оглед непоставен предпазен колан от ищцата, по което съдът намира следното: вещите лица по назначената експертиза са обосновали извод, че ищцата е била легнала на задната седалка да спи по време на ПТП, технически няма възможност да бъде с поставен предпазен колан.

 

От техническа гледна точка лягане на задната седалка и спането по време на движение съпроводено от непоставянето на предпазен колан към момента на ПТП е неправилно. Технически правилно е ищцата да седне на задната седалка, да си постави обезопасителния колан и да пътува в това положение следейки пътно-транспортната обстановка по време на пътуването. При наличие на правилно поставен обезопасителен колан от ищцата към момента на ПТП, в голяма степен на вероятност може да се каже, че след установяване на автомобила в покой, ищцата ще се намира вътре в купето на автомобила и би получила само тежката травма на главата.

 

С оглед тези ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав възприема като основателно наведеното възражение и намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като определя процент на съпричиняване от 50%.

 

Предвид горното с приетите 50 % съпричиняване следва да бъдат редуцирани определените обезщетения. На ищеца се дължи сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Тъй като на ищцата вече е заплатена сумата от 60 000 лв. за неимуществени вреди, то предявения иск за неимуществени вреди следва да се отхвърли изцяло, поради направено от ответника плащане.

 

С оглед отхвърлянето на претенцията за главницата за неимуществени и имуществени вреди, неоснователна се явява и претенцията за лихва за забава.

 

С оглед на горното, като неоснователен следва да се отхвърли и алтернативно предявения иск, тъй като представлява претенция на ищцата за неимуществени и имуществени вреди и лихви, вследствие процесното ПТП и на същото основание.

 

По разноските: Ищецът е освободен от държавни такси и разноски. С оглед изхода на делото на ответника се дължат разноски в размер на 9176 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. На третото лице - помагач, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК не се дължат разноски.

 

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

 

                                            Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.Я., против ЗАД "А.Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за сумата от:

-  215 000 лв. (двеста и петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 24.02.2017 г., като до размера на 60 000 лв., поради плащане, а от 60 000 лв. до 215 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното заплащане, като неоснователен и недоказан;

- 9556,52 лв. за имуществени вреди, съставляващи разноски за лечение на причинените увреждания на здравето, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане, като неоснователен;

- 26 477.78 лв. (двадесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и 78 ст.), лихва за забава върху главницата на претенцията за неимуществени вреди за периода от настъпване на ПТП - 24.02.2017 г., до датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен;

- 1 245,95 лева лихва за забава върху претенцията за неимуществени вреди за периода за периода от 24.02.2017 г. – датата на настъпване на ПТП до 01.02.2020 г., датата на ИМ, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ алтернативно предявения от Б.А.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.Я., против ЗАД "А.Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за сумата от:

- 155 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от: 1) черепно-мозъчната травма, парциалния хипопитуитаризъм - хипотиреоидизъм, парезата, нарушенията в походката, смущенията във вестибуларния апарат и временната амнезия, придружена с конфабулации - 55 000 лв. (петдесет и пет хиляди лева), 2) за доживотното загрозяване на главата и на десния крак - 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), 3) за контузията на белите дробове — 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), 4) за контузията на лявата глезенна става - 10 000 лв. (десет хиляди лева) и 5) за вторичната временна аменорея - 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане, ведно със законната лихва върху тази сума, като неоснователен.

- 47 231,94 лв., съставляващи непогасена лихва за забава върху главницата на претенцията за неимуществени вреди за периода от 10.02.2018 г. до 10.02.2021 г., като неоснователен;

- 6 958,64 лв., за имуществени вреди, съставляващи разноски за лечение на причинените увреждания на здравето, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане, като неоснователен;

- 2 120,45 лв., съставляващи непогасена лихва за забава върху главницата на претенцията за имуществени вреди за периода от 10.02.2018 г. до 10.02.2021 г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН **********,***, ***, чрез адв. Б.Я., да заплати на ЗАД "А.Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за сумата от 9176 лв. разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника Р.Д.Д. с ЕГН **********.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС С.З. пред Пловдивския апелативен съд.

 

                                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..