№ 1486
гр. Варна, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:С. В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100502115 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Д. К.
М., чрез адв. Б. Д. – П. против Решение № 2976 ОТ 25.08.2023 година,
постановено по гр.дело № 15 860/2021 година, с което е било отменено до
размера на ½ ид. част направеното от Д. Н. Г., ЕГН **********, в полза на Д.
К. К., ЕГН ********** дарение на недвижим имот, представляващ
Апартамент 24, находящ се в ***, обективирано в Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 166, том XLIX, дело № 13602 от 09.09.1997г., поради
отказ от даване на издръжка в полза на дарителя при доказана от последния
нужда и е била осъдена Д. К. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Д. Н.
Г., ЕГН ********** сумата от 1 697 лева (хиляда шестстотин деветдесет и
седем лева), представляваща съдебноделоводни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага несъгласие с постановеното решение, като се
твърди, че то противоречи на закона и на наличните по делото доказателства.
Сочи се, че не е налице нужда от издръжка и че такава е била предлагана, но е
била отказана от ищцата. Сочи се още, че освен пенсия, дарителката
притежава имоти, с част от които се е разпоредила и че получената сума е
предоставила на синът си. По същество искането е атакувания съдебен акт да
бъде отменен, а претенцията – отхвърлена.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Д. Н. Г., чрез
адв.Р., която намира решението за правилно и моли да бъде потвърдено, като
се позовава на наличните по делото доказателства.
1
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата, редовно призована, не се
явява, представлява се от адв.Д., която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на Д. Н. Г., редовно призована, не се
явява, но чрез своя процесуален представител в лицето на адв.Р. моли съдът
да отхвърли жалбата и да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е стартирало по искова претенция на
Д. Н. Г. против Д. К. К. с искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде отменен Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
НА 166, дело 13602/09.09.1997г., до размер на дарената от ищцата в полза на
ответника 1/2 ид.ч. от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда,
апартамент 24, находящ се в ***В молбата са изложени следните твърдения:
Ищцата описва, че по силата на Договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в н.а. 166, дело 13602/09.09.1997 година, тя и нейният покоен
съпруг Г.К.Г. са надарили на внучка им Д. К. следния свой съсобствен
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, апартамент 24, находящ се в
*** Ищцата сочи още, че през последните години многократно е правила
опити да осъществи връзка с надарената си внучка, за да поиска от
последната да я помогне в издръжката, но без резултат повече от 10 години.
Ищцата твърди и излага още, че след смъртта на своя съпруг тя изпаднала във
финансови затруднения, както и че надарената по никакъв начин не й помага,
както и че самата ищца страда от множество заболявания. Месечната пенсия
на ищцата е под 400,00 лв. През м. юни 2021г. чрез ЧСИ ищцата отправила
покана към внучка си да й бъде заплащана сума от 300 лева месечно
издръжка, но не получила отговор.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,
в които се излага, че претенцията е недопустима и неоснователна. Сочи се, че
искът е предявен след изтичането на едногодишния преклузивен срок, уреден
в чл. 227 ЗЗД. Излага се, че ежемесечно ответницата е изпращала на ищцата
суми с пощенски запис, но те се връщали неприети. Ответницата е изложила,
че ищцата няма здравословни проблеми и че претенцията следва да се
отхвърли.
От фактическа страна ВРС е изяснил, а не е се и спори от страните, че
по силата на н.а. № 166, том XLIX, дело № 13602 от 09.09.1997 година, Г.К.Г.
и Д. Н. Г. с надарили своята внучка Д. К. К., представлявана от своя баща и
законен представител К.Г.К., собствения си придобит по време на брака в
режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 24, находящ се в *** с правото за дарителите пожизнено
да ползват имота.
Приложена е Покана от Д. Н. Г. до Д. К. К., изпратена чрез ЧСИ
Людмил Станев с рег. № 895 и район на действие ОС – Варна, получена
редовно на 25.06.2021г. Със същата е отправено искане за заплащане на
издръжка в размер на 300 лева месечно, поради невъзможността ищцата да
посреща нуждите си, предвид влошеното й здравословно състояние.
2
Представен е амбулаторен лист от 21.06.2021г., от който се установява,
че ищцата страда от старческа нуклеарна катаракта и на същата се
препоръчва оперативно лечение и приемане на лекарство - Neovista Next.
Видно от приложеното Разпореждане № 03213673318 от 01.07.2021г. на ТП
на НОИ – гр. Варна, считано от 01.07.2021г. получаваната от ищцата по
делото пенсия е в общ размер от 379.50 лв., от които 300 лв. лична пенсия и
79.50 лв. добавка от пенсията на починал съпруг.
Въззивницата е представила 3 броя разписки, от които се установява, че
тя е осъществила три парични превода, всеки от който от по 100 лева, в полза
на ищцата. За превода, извършен на 13.07.2021 г., е посочено, че е издръжка -
м. юли 2021 г., за превода от 06.08.2021 г. – издръжка м. 08.2021 г., а за този
от 27.08.2021 г. – издръжка м. 09.2021 г.
Представен е амбулаторен лист от 11.10.2022 г., от който се установява,
че на ищцата е поставена диагноза „остеохондрит на гръбначния стълб при
възрастни“.Предписана е терапия с Невраксил, Аркоксия и Паратрамал.
Постъпил е отговор от 09.05.2022 година от „***“ ЕАД, в който е
посочено, че собствените на ищцата Д. Г. ПИ с № *** с площ от 6.830 дка и
ПИ с № *** с площ от 3.170 дка, находящи се в землището на ***, не са били
предмет на наемни/арендни правоотношения с посоченото дружество за
периода от 2019 г. до 2021 г. Депозиран е отговор от 09.05.2022 г. от „***“
ЕАД, в който е посочено, че собствените на ищцата Д. Г. ПИ с № *** с площ
от 6.830 дка и ПИ с № *** с площ от 3.170 дка, находящи се в землището на
***, не са били предмет на наемни/арендни правоотношения с посоченото
дружество за периода от 2019 г. до 2021 г. Видно от удостоверение от
05.05.2022 г. от Д“СП“ – Варна в полза на ищцата са изплатени
помощи/надбавки за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2022 г. в размер на 1
485,25 лв. – 465,90 лв. през м. 10.2019 г., 495,80 лв. през м. 11.2020 г. и 523,55
лв. през м. 11.2021 г. Постъпило е удостоверение от 11.05.2022 г. от ТП -
Варна на НОИ за получените от ищцата пенсии и надбавки за периода от м.
01.2019 г. до м. 12.2021 г., а именно: за периода от м. 01.2019 г. до м. 06.2019
г. – общо по 266,31 лв., за периода от м. 07.2019 г. до м. 11.2019 г. – общо по
281,49 лв., за м. 12.2019 г. - общо 321,49 лв., за периода от м. 01.2020 г. до м.
06.2020 г. – общо по 281,49 лв., за м. 07.2020 г. – общо 316,25 лв., за периода
от м. 08.2020 г. до м. 12.2020 г. – общо по 366,25 лв., за периода от м. 01.2021
г. до м. 09.2021 г. – общо по 429,50 лв., за периода от м. 10.2021 г. до м.
12.2021 г. – общо по 499,50 лв.
По делото е приложена справка от БНБ за банкови и платежни сметки,
видно от която ищцата е упълномощено лице на една спестовна сметка,
открита на 18.01.1996 г. Получено е уведомление от „***“ АД, съгласно което
не е установено наличието на банкови сметки, титуляр на които да е ищцата.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба № 14, том I, рег. № 204,
дело № 14 от 15.09.1998 г., от който се установява, че Й.С.П. и С.А. П.
продали на ответницата Д. К. К., чрез нейната майка и законен представител
П.М. К., собствения си, придобит по време на брака, апартамент № 8,
находящ се в ***. По делото е приложен Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 62, том III, рег. № 9717, дело № 397 от 01.10.2021 г., по
3
силата на който П.М. К. и М.П.И. даряват на ответницата Д. К. М. общо 5/6
ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 100, находящ се в ***.
Представени са 2 бр. медицински рецепти за Nevraxil, Arcoxia, Paratramоl и
Alpenkrauter emulsion, както и касов бон за сумата от 50 лв. за осъществен
преглед при д-р Р. Р..
От н.а. № 51, том III, рег. № 4829, дело № 311 от 17.05.2022 г. е видно,
че въззиваемата се е разпоредила в полза на Л.В.К. с притежаваните от нея
ПИ с идентификатор *** (№ по предходен план ***) с площ от 6.831 дка и
ПИ с идентификатор 39832.46.10 (№ по предходен план 2 ***) с площ от
3.170 дка, находящи се в местност „Б.“, ***., за сумата от 7 000 лв.
Представени са разписки за извършени плащания, а именно: заплатена в
полза на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума в размер на 9.54
лв., представляваща ползвани ВиК услуги за процесния недвижим имот за
периода от 06.07.2022 г. до 07.09.2022 г. и сума в размер на 4.91 лв. за
периода от 02.11.2022 г. до 02.12.2022 г.; заплатена сума в размер на 9.68 лв.
за консумирана ел. енергия в процесния имот за периода от 07.10.2022 г. до
06.11.2022 г. и 16.93 лв. за периода от 07.11.2022 г. до 07.12.2022 г.
Представени са доказателства за извършвани плащания местни данъци
и такси в общ размер на 71,62 лв. по партида на ищцата за данъчните 2022 г. –
2023 г. По делото са приложени 2 бр. фискални бонове от 24.02.2023 г. за
сумата от 400 лв. и 1 500 лв. за закупени от ищцата масажори.
Пред ВРС е изготвена и изслушана Съдебно-медицинска експертиза на
вещото лице д-р Р. М., което е посочило, че ищцата страда от катаракта на
дясно око, състояние след счупване на 10 и 11 гръден прешлен,
спондилартроза и остеохондроза на поясни и гръдни прешлени с развитие на
кифо-сколиоза, като същата може да се обслужва сама и има нужда от
периодична помощ за работи, свързани с физическо усилие. В допълнение е
изложено, че за посочените състояния не се налага приемането на лекарства
непрекъснато, а само при обостряне и поява на болков синдром по назначение
от лекар. Вещото лице сочи, че ищцата се нуждае от операция за подмяна на
лещата на дясно око, като ориентировъчната цена за интервенцията е 1 200
лв. и същата би довела до излекуване. В експертизата е пояснено, че
спондилартрозата и кифосколиозата са в средно тежка степен и ищцата
ходи приведена, силно са ограничени движенията й в гръдния и
лумбален отдел на гръбначния стълб. Предвид това и носенето на тежки
предмети и ходенето на дълги разстояния са противопоказни и се препоръчва
носенето на лумбален колан и помощно средство – бастун или патерица тип
„канадка“. Експертът сочи, че посочените състояния са тясно свързани с
остеопорозата, която се получава при напредването на възрастта и бавно се
засилват, като лечението им е лечебна физкултура, физиотерапия и
балнеолечение, а от особено значение е и рационалното хранене. Пред съда
експерта е посочил, че ищцата страда от остеопороза, като описаните в
заключението състояния на гръбначния стълб са свързани именно със
заболяването. Последното се развива бавно и постепенно след настъпване на
менопауза при жените и ако не бъдат взети мерки навреме за поддържане на
физическата активност и еластичността на гръбначния стълб, прешлените
4
започват да губят калциевото си съдържание и по-малко издържат на натиск.
Излага, че това състояние не е оперативно, нито може да бъде борено с
лекарства, а се лекува с физически упражнения, рационално хранене и
балнеолечение, но процесът не може да бъде спрян, а само забавен. Допълва,
че за заболяването е характерна непостоянна неприятна болка, обикновено
усилваща се сутрин, като след раздвижване намалява.
Според Съдебно техническата експертиза на в.л. О. след проведен оглед
на процесния недвижим имот е станало ясно, че процесния имот е в
състояние, годно за обитаване, доколкото разполага с необходимите
помещения и всички инсталации са действащи. Уточнено е в експертизата
обаче и конкретизирано в о.з, че външната дограма е в незадоволително
състояние, както и че в жилището има контакти, които са излезли от гнездата
си, но това е отстранимо. Посочено е от вещото лице, че в апартамента са
правени само козметични ремонти, свързани с неговата поддръжка –
боядисване, смяна на тапети и смесители за баня. Най-необходимо за
подобряване на условията в жилището експертът сочи, че се явява смяната на
външната дограма и едва на следващ етап подмяната на ел. и ВиК инсталации
и свързаните с това довършителни работи, след което и на обзавеждането,
както и доставката и монтажа на климатик. Посочените ремонти дейности
обаче имат само препоръчителен характер и са свързани с подобряване на
условията на живот и осъвременяване на жилището, доколкото жилището в
настоящото си състояние е годно за живеене. Във връзка с външната дограма
вещото лице предлага смяна само на отваряемите крила на прозорци на
остъклението на балкона и уплътняване с дунапренени уплътнители, което би
струвало 331.14 лв. или цялостна смяна на външната дограма и остъкляване
на балкона с PVC дограма за сумата от 7 972.73 лв.
От Съдебно – счетоводната експертиза е станало ясно, че съобразно
цените на приеманите от ищцата лекарства, необходимата й месечна сума за
закупуването на същите е 44.21 лв. По отношение на нужната сума за
оперативното премахване на катаракта на дясното око вещото лице е
посочило, че е необходимата сума вече е отбелязана в изготвената СМЕ, а
именно 1 200 лв. Разяснено е обаче, че тези средства се заплащат еднократно
и не са част от ежемесечното лечение на ищцата. Във връзка с въпроса
досежно почасовата цена за рехабилитация на гръбначен стълб при средно
три посещения в специализиран център за лечебна физкултура, физиотерапия
и балнеолечение вещото излага, че начинът на формулиране на същия не
позволява даването на конкретен отговор, предвид липсата на посочени
конкретни процедури. Въпреки това, след извършена справка в различни
рехабилитационни заведения, е установено, че цената на едно посещение
варира от 30 лв. до 100 лв. в зависимост от вида и броя на извършените
процедури. Изложеното налага извода, че в рамките на един календарен
месец необходимата сума може да е в границите от 360 лв. до 1 200 лв.
Експертът е посочил, че съобразно данните от НСИ средният разход за храна
и безалкохолни напитки за четвъртото тримесечие на 2022 г. на едно лице е в
размер на 230,56 лв. (респ. 691,67 лв. за цялото тримесечие). Излага се, че
след м. 10.2021 г. ищцата получава ежемесечна пенсия и добавки в общ
5
размер от 499.50 лв., като по делото няма данни същата да получава
допълнителни доходи. В заключение се сочи, че необходимите средства за
месечната издръжка на ищцата могат да варират от 631.42 лв. до 1 471.42 лв.,
като не може да бъде даден категоричен отговор, предвид липсата на
доказателства по делото, посредством които надлежно да бъде извършено
изчисление за действително необходимите на страната средства. При това
положение и съобразно данните от НСИ за разхода на едночленно
домакинство за четвъртото тримесечие на 2022 година, вещото лице намира,
че издръжката на ищцата би надвишила средностатистическата такава от
753.13 лв. месечно, ако страната по делото посещава специализиран
център за лечебна физкултура, физиотерапия и балнеолечение.
Също пред ВРС са били разпитани и свидетели за двете страни - за
ищцата свидетелката Б. И. Н., е изложила, че познава Д. Г. от близо тридесет
години и че са съседки; виждат се често и също тя разяснява, че ищцата не
може свободно да се придвижва, което налагало свидетелката да пазари и за
съседката си; излага още, че ищцата не разполага с финанси и че това е
наложило да й предостави заем в размер на 400 лева, и от нея знае, че
последната е вземала назаем и от сестра си около 600 лв., за да може да плати
комуналните си разходи. Б. Н. излага още, че синът на ищцата, който живее в
Р., и племенникът й я водят четири пъти седмично на безплатни
рехабилитационни сеанси, в резултат на което е настъпило облекчение във
физическото състояние на същата, но от 01.02.2023 г. вероятно ще се налага
процедурите да бъдат заплащани. Свидетелства за недобрите комунални
условия, в които живее Г.; че ищцата има наследствена къща от съпруга си в
с. К., Р., а към настоящия момент временно живее при сестра си в съседна
къща, докато имотът бъде ремонтиран. Желанието й било след ремонта да
заживее в къщата, доколкото не се налага да изкачва стълби, предвид
здравословното си състояние. Свидетелят излага, че ищцата подкрепяла сина
си финансово, тъй като последният взел голям кредит за закупеното от него
жилище, като в тази връзка продала свой имот за около 7 000 лв., които му
дала. Същият идвал два пъти седмично при майка си, за да я води на
рехабилитация и да и носи продукти, а последната му плащала пари за
бензин.
За въззивницата е изслушана свидетелката П.М. К. – нейна майка, която
сочи, че самата въззивница работи в Германия като архитект. От нея знае, че
се е свързала с баба си на рождения й ден – 28.06.2021 г., като последната й
заявила, че си иска гарсониерата, след което ответницата затворила телефона.
Сочи, че след като ответницата получила покана за плащане на издръжка от
баба си, пратила няколко пъти пари по пощата, но след като първият
пощенски запис се върнал, внучката направила опит да се свърже с ищцата,
но не успяла. Свидетелката твърди, че през м. 09-10.2021 г. ищцата я посетила
на работното й място и поискала от нея телефонния номер на внучка си, но
като видяла, че номерът е чужд (немски, доколкото ответницата живеела в
Германия) казала, че няма как да го набере и че не може да си плаща
телефона. Счита, че към онзи момент страната изглеждала здрава и добре за
възрастта си. Разяснява, че със сина на ищцата се развели и от този момент
6
започнали семейните проблеми, поради което намира, че в настоящия случай
не става въпрос за нужда от издръжка, а целта на производството е
насрещната страна „да си върне“ процесния имот. Твърди, че ищцата не се
съгласила с направеното от внучка й предложение процесният имот да бъде
отдаван под наем. При последното си посещение в страната през м. 08.2021 г.
ответницата отишла със съпруга и детето си до адреса на баба си, но там
нямало никой.
При тези данни виждането на съда е следното:
Съобразно константната практика на ВКС – конкретно Решение № 131
от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1226/2008 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят З. Р., за да
са налице условията на чл.227 ал.1 б.“В“ от ЗЗД е необходимо, от една
страна, да се установи по несъмнен начини, че дарителят е изпаднал в нужда
от издръжка, която не може да си осигури сам, и от друга страна, такава да е
поискана от надарения и последният да е отказал да я даде.Също, според
съдилищата, изхождайки от характера на дарението като правна сделка,
сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази
сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато
анализът на събраните по делото доказателства сочи, че дарителят е
изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване . Тъй
като задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а
морално задължение, превърнало се в правно от момента на възникване
необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и
досежно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната
среда на дарителя като се отчитат и настъпилите инфлационни промени в
икономическия живот на държавата ни. Невъзможността на дарения да даде
издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за отмяна на дарението.
Когато нуждата от издръжка е непрекъсната, отказът на дарения да я даде не е
пречка дарителят да я иска наново и новият отказ е основание за отменяване
на дарението независимо от това, колко време е изтекло от предшестващите
откази .По начало дарението не създава за дарения задължение да издържа
или помага на дарителя си. Такова задължение възниква само ако дарителят
изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. Също, според ВКС
за
7
отмяна на дарението не е достатъчно дарителят да е изпаднал в нужда.
Необходимо е да е поискал издръжка от надарения и той да му е отказал . Не
е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави
поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, поради
липса на достатъчно средства; не е налице непризнателност, когато с даването
на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. За да
се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението, недаването на
издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това
непризнателността да може да се оцени като драстична. Такава високо
укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и
осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите минималните
нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и
въпреки това отказва да я даде. На база на изложеното до тук, се налага
извода, че нуждата от издръжка следва да се преценява по предявен иск, с
оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът
следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и
условията на икономическия живот в страната. Принципно не следва в
необходимите средства за живот на дарителя да се включват разходи за наем,
след като такива не заплаща и не се търсят от него, както и разходи за друго
лице.
За уважаването на предявен иск по чл.227 ал.1 б.“В“ ЗЗД е необходимо
установяването на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се
нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал
дължимата престация.Съобразно дадените в ТР № 1 от 21.10.2013 година на
ВКС по т.д. № 1/2013 г., ОСГК, докладчик съдията С. Д. „при иск за отмяна
на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя“.
8
Внимателната преценка на доказателствата дава възможност на съда да
се позове на наличната по делото Съдебно счетоводна експертиза, която сочи,
че месечната издръжка за въззиваемата Г. възлиза в размер на 753.13 лв.
месечно, ако страната по делото посещава специализиран център за
лечебна физкултура, физиотерапия и балнеолечение.
Отделно от горното напредването на възрастта и конкретното състояние
на въззиваемата Г. сочи, че тя страда от „Спондилартрозата и
кифосколиозата“ са в средно тежка степен и ходи приведена, със силно
ограничени движенията в гръдния, и лумбален отдел на гръбначния
стълб. За това състояние експерта разяснява, че носенето на тежки предмети
и ходенето на дълги разстояния са противопоказни , и се препоръчва
носенето на лумбален колан и помощно средство – бастун или патерица тип
„канадка“. Също той обръща внимание, че посочените състояния са тясно
свързани с остеопорозата, която се получава при напредването на възрастта и
бавно се засилват, като лечението им е лечебна физкултура, физиотерапия
и балнеолечение, а от особено значение е и рационалното хранене. Пред
съда експерта е посочил, че ищцата страда от остеопороза, като описаните в
заключението състояния на гръбначния стълб са свързани именно със
заболяването. Последното се развива бавно и постепенно след настъпване на
менопауза при жените и ако не бъдат взети мерки навреме за поддържане на
физическата активност и еластичността на гръбначния стълб, прешлените
започват да губят калциевото си съдържание и по-малко издържат на натиск.
Излага, че това състояние не е оперативно, нито може да бъде борено с
лекарства, а се лекува с физически упражнения, рационално хранене и
балнеолечение, но процесът не може да бъде спрян, а само забавен. Допълва,
че за заболяването е характерна непостоянна неприятна болка, обикновено
усилваща се сутрин, като след раздвижване намалява. В контекста на горното
са и показанията на разпитаната в полза на ищцата свидетелка, в лицето на Б.
Н., чиито показания съдът кредитира, с оглед на факта, че кореспондират с
останалия доказателствен материал. Тя сочи, че ищцата е в затруднено
финансово и здравословно състояние; че не може нито да се издържа, нито да
пазарува самостоятелно; че помощ и оказва единствено синът й и че самата
тя й е предоставила заем в размер на 400 лева. Съдът не дава вяра в
показанията на този свидетел, единствено в частта, с която се сочи, че
разпореждайки се с нивите си ищцата е предоставила сумата за погасяване на
кредит на своя син. По делото са налице доказателства на база на които е
видно, че този кредит се погасява от банковата сметка, по която постъпва
9
трудовото възнаграждение на това лице. В останалата им част обаче
показанията съдът цени като достоверни и способстващи за изясняване на
обективната истина, те кореспондират и с останалия доказателствен материал.
При това положение употребения от закона термин „трайна нужда„ от
издръжка според въззивния съд се е сбъднал.Ето защо въззивният съд приема,
че въззиваемата Г. не може да се издържа от имуществото и доходите си,
поради което е изпаднала в нужда от издръжка. В случая издръжката се
претендира от лице, което има право да я получава по закон или по договор,
ето защо размерът на сумата необходима за издръжка не се преценява
абстрактно, а според конкретните нужди на правоимащия с оглед начина на
живот, който той обикновено води. Когато обаче издръжката се претендира
като проява на признателност за извършено дарение, може да се приеме, че
дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, още повече, че той не може да
реализира месечен доход над размера на средната за страната работна
заплата. Съответно отказът на надарения да допълва средствата за издръжка
над такъв размер може да бъде квалифициран като проява на
непризнателност.
Отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се
допуска от закона само, ако непризнателността е приела драстична форма,
което в случая е така. Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради
трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му
доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито
потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за
преживяването му. Изводите на решаващия съд за характера, възникването и
доказването на трайната нужда от издръжка на дарителя, като предпоставка за
отмяна на дарението по чл.227 ЗЗД, съответстват на установената от ВКС
практика. Настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи. Факта, че не са
налице средства, за да бъдат покрити разходите са установени по делото.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивницата е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемата.Установява се от материалите по делото, че същото е в размер
на 2 600 (две хиляди и шестотин) лева (вж.л.26).За да се произнесе по спора
ВОС намери, че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай
предвижда, че при интерес над 10 000 лв. до 25 000 лева се дължи хонорар от
1 300 лв. + 9 % за горницата над 10 000 лева – или изчислено на тази база
възнаграждението се определя като сума в размер на 1 443.73 лева. Следва да
се отбележи, че по делото процесуалния представител на въззиваемата е
изготвил отговор, но и че съдебното заседание е било еднократно, при това
без наличието на правна или фактическа сложност; отделно от горното съдът
съобрази, с оглед наличната данъчна оценка на имота, че се касае за отмяна
на 1/2 ид.част от дарението. При това положение неговия труд, и с оглед
10
направеното възражение следва да се редуцира именно по указания по – горе
начин, като бъде намален адв .хонорар от 2 600 лева на 1 443.73 лева.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2976 от 25.08.2023 година, постановено
по гр.дело№ 15 860/2021 година, по описа на ВРС, десети състав.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Д. Н. Г., ЕГН
********** сумата от 1 443.73 лв. (хиляда четиристотин четиридесет и три и
седемдесет и три) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11