№ 245
гр. Разград, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100764 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9
ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С искови молби от „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19,
срещу А. Р. А. и Б. С. Б., се моли да се признае за установено съществуването
на парично вземане на ищеца срещу ответниците, произтичащо от договор за
кредит от 26.09.2018 г. за сумите: 15 126,17 лв. (петнадесет хиляди сто
двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки) представляващи главница
ведно със законната лихва върху вземането, считано от 24.10.2023 г. до
окончателното му изплащане; 4 821,41 лв. (четири хиляди осемстотин
двадесет и един лева и четиридесет и една стотинки) - договорна лихва за
периода от 20.03.2019 г. до 09.10.2023 г.; 1198,39 лв. (хиляда сто деветдесет и
осем лева и тридесет и девет стотинки) обезщетение за забава за периода от
20.03.2019г. до 09.10.2023 г.; 77,18 лв. (седемдесет и седем лева и осемнадесет
стотинки) – обезщетение за забава за периода от 10.10.2023г. до 23.10.2023 г.;
както и сумата 424.46 лв. (четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет
и шест стотинки) – заплатена държавна такса и 150,00 лв. (сто и петдесет
лева) юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноските в
производството, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за кредит
Експресо № 321005359320 от 26.09.2018 г. (Договор за кредит), с който
влялото се в „БАНКА ДСК“ АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК“
АД, ЕИК *********, с предишно наименование Сосиете Женерал
Експресбанк АД (съгласно вписано в Търговския регистър и РЮЛНЦ вливане
на Експресбанк АД в Банка ДСК ЕАД, „Банка ДСК" АД е общ правоприемник
на прекратената с вливането „Експресбанк" АД и поема всички нейни права и
1
задължения), в качеството на кредитор е предоставило на ответника Б. С. Б. в
качеството на кредитополучател и на ответницата А. Р. А. в качеството на
съдлъжник, кредит в размер на 15700,00 лв. Поради допусната забава на
плащанията на ответниците била изпратена покана-уведомление, че
вземанията по кредита ще станат предсрочно изискуеми.
На 24.10.2023 г. по подадено заявление от ищеца било образувано ЧГД
№ 1824/2023 г., по което съдът издал на 26.10.2023 г. заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Със заповедта съдът разпоредил
длъжниците солидарно да заплатят на кредитора на ищеца: 15 126,17 лв.
(петнадесет хиляди сто двадесет и шест лева и 17 стотинки), представляващи
дължимата главница по Договор за кредит Експресо № 321005359320,
сключен на 26.09.2018 г. между заявителя и солидарните длъжници, ведно с
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от
24.10.2023 г. до изплащането и; възнаградителна лихва в размер на 4 821,41
лв. (четири хиляди осемстотин двадесет и един лева и 41 стотинки) за периода
от 20.03.2019 г. до 09.10.2023 г.; лихва за забава (обезщетение за забава) в
размер на 1 198,39 лв. (хиляда сто деветдесет и осем лева и 39 стотинки) за
периода от 20.03.2019 г. до 09.10.2023 г.; обезщетение за забава (законна
лихва) в размер на 77,18 лв. (седемдесет и седем лева и 18 стотинки) за
периода от 10.10.2023 г. до 23.10.2023 г.; разноски в размер на 424,46 лв.
(четиристотин двадесет и четири лева и 46 стотинки) за заплатена държавна
такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
издадения ИЛ било образувано изпълнително дело №926/2023г. при ЧСИ
Деян Драганов с peг. № 762 на КЧСИ. Поради обстоятелството, че издадената
заповед е връчена на ответниците при условията на чл. 47 ГПК, на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Така
ищецът обосновава правния с интерес.
Ответникът А. Р. А. не е изразява становище.
Ответникът Б. С. Б. чрез особения си представител изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва договора
като сключен при неравноправни клаузи и във вреда на ответника. Оспорва
размера на договорната лихва и на размера на обезщетението за забава.
Оспорва се, че посочения размер на ГПР е действителния. Сочи, че договора е
недействителен, доколкото е сключен в нарушение на ЗПК, в нарушение на
изискването за добросъвестност, при неясноти и непълноти, наличие на
неравноправни клаузи. Прави се искане за прогласяването му за нищожен,
както и за отхвърляне на предявените искове.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 26.09.2018 г. бил сключен Договор за кредит „Експресо“
321005177090, с който влялото се в „БАНКА ДСК" АД преобразувано
дружество „ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК *********, с предишно
наименование “Сосиете Женерал Експресбанк” АД (съгласно вписано на 30
април 2020 г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ вливане на Експресбанк АД в
Банка ДСК ЕАД, „Банка ДСК" АД с общ правоприемник на прекратената с
вливането „Експресбанк" АД и поема всички нейни права и задължения), в
качеството на кредитор предоставило на ответника Б. С. Б. (като
кредитополучател) и ответницата А. Р. А. (като съдлъжник) сумата от 15700
лв. със срок за връщане на заетата сума ведно с възнаградителна лихва на 84
2
месечни вноски до 20.10.2025 г., обща за погасяване сума 20599,86 лева,
размер на погасителните вноски 241,66 лева, при номинален фиксиран лихвен
процент 6,99 % на година за целия срок на договора и ГПР 8,53 %, при
просрочени погасителни вноски – лихвен процент съгласно чл. 9.1 в размер на
12,99%, след настъпване на предсрочна изискуемост 6 пункта над
номиналния лихвен процент върху цялата главница. В договора е посочено, че
вида на кредита е потребителски.
Според заключението по назначената ССЧЕ ищецът предоставил на
26.09.2018 г. сумата по отпуснатия кредит в размер на 15700,00 лева по
банкова сметка с IBAN BG48 ТТВВ 9400 1528 2542 13 с титуляр Б. С. Б..
Направени са плащания в общ размер на 1047,03 лева, отнесени счетоводно от
ищеца по следния начин: за главница 573,83 лева, за договорна лихва 433,97
лева, за застраховка 38,49 лева и за лихва просрочие 0,74 лева. Последното
плащане е направено от ответника на 01.03.2019 г., с което е погасена
дължимата вноска за м. февруари 2019 г. Просрочените задължения към
24.10.2023 г. (датата на заявлението по чл. 417, ал. 2 от ГПК), са 55 непогасени
месечни вноски от 20.03.2019 г. до 20.09.2023 г., вкл. в размер на 12975,37
лева, от които за главница 8212,70 лева и договорна лихва в размер на 4762,67
лева, общо дни забава – от 20.03.2019 г. до 10.10.2023 г. – 1666 календарни
дни. Към дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 24.10.2023 г.
дължимите суми от ответника към тази дата са главница в размер на 15126,17
лв., договорна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 09.10.2023 г. в размер на 4
821,41 лв., лихвена надбавка за забава от 20.03.2019 г. до 09.10.2023 г. в размер
на 1 198,39 лв., лихвена надбавка за забава от 10.10.2023 г. до 24.10.2023 г. в
размер на 77,18 лева, общо задължения в размер на 21223,15 лева. Отразени са
държавната такса и ЮКВ в размер общо на 574,46 лева. Същите задължения
са посочени като размер и към датата на депозиране на ИМ. Посочено е
обезщетение за забава (законна лихва) към датата на подаване на ИМ за
периода 24.10.2023 г. до 30.04.2024 г. е в размер на 1081,46 лева.
С оглед дните на забава, ищецът чрез ЧСИ направил опит за връчване на
уведомление на длъжниците за настъпване на предсрочната изискуемост.
Уведомленията по реда на чл. 47 ГПК са връчени съответно на 09.10.2023 г. и
на 10.10.2023 г. Видно от отразеното и доклада на ЧСИ, длъжните не
пребивават на отразените им постоянни и настоящи адреси, а са в чужбина.
Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя и съдлъжника по договора, ищецът е пристъпил към
принудително събиране на вземането си по съдебен ред, депозирайки
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По
образуваното заповедно производство ЧГД № 1824/2023 г. по описа на PC –
Разград съдът издал Заповед № 964/26.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и Изпълнителен
лист № 738 от 26.10.2023 г. в полза на ищеца за вземания на банката,
произтичащи от процесния договор, а именно: 15 126,17 лв. (петнадесет
хиляди сто двадесет и шест лева и 17 стотинки), представляващи дължимата
главница по Договор за кредит Експресо № 321005359320, сключен на
26.09.2018 г. между заявителя и солидарните длъжници, ведно с обезщетение
за забава върху главницата в размер на законната лихва от 24.10.2023 г. до
изплащането и; възнаградителна лихва в размер на 4 821,41 лв. (четири
хиляди осемстотин двадесет и един лева и 41 стотинки) за периода от
20.03.2019 г. до 09.10.2023 г.; лихва за забава (обезщетение за забава) в размер
на 1 198,39 лв. (хиляда сто деветдесет и осем лева и 39 стотинки) за периода
3
от 20.03.2019 г. до 09.10.2023 г.; обезщетение за забава (законна лихва) в
размер на 77,18 лв. (седемдесет и седем лева и 18 стотинки) за периода от
10.10.2023 г. до 23.10.2023 г.; разноски в размер на 424,46 лв. (четиристотин
двадесет и четири лева и 46 стотинки) за заплатена държавна такса и 150,00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения ИЛ било образувано изпълнително дело №
926/2023 г. при ЧСИ Деян Драганов с peг. № 762 на КЧСИ. Със съобщение по
ЧГД предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че
на основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от датата на
уведомяване може да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Исковете са процесуално допустими, предявени по реда на чл. 415, ал. 4
вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК след издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК в производството по ЧГД № 1824/2023 г. по описа
на PC – Разград.
Въз основа на приетата по-горе фактическа обстановка, сключването на
процесния договор за кредит, ведно с твърдените от ищеца права и
задължения по него, както и предаването на сумата на ответника се
установяват от събраните писмени доказателства. Установява се безспорно
съществуването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по
договора за потребителски кредит. При извършената служебна проверка не се
установи наличие на нищожни и неравноправни клаузи в процесния
потребителски кредит, спрямо който намират приложение разпоредбите на
ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. В
процесния договор е посочена чистата стойност на кредита, ГПР,
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, ден на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Размерът на
договорната лихва и ГПР също не надвишава законовите ограничения по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Няма твърдения кредиторът да е предявил претенция за
застрахователно обезщетение към застрахователя. Съдът приема, че клаузата
относно включването на застраховка е индивидуално договорена. Съобразно
посоченото в чл. 10, ал. 3 от договора, в случай на неплащане от
кредитополучателя на дължимата застрахователна премия, покритието се
прекратява след падежа на шестата неплатена вноска. Дори да се приеме, че
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в Част I, т. 12, е
неравноправно договорена, същата е включена като разход при определяне на
ГПР, а и съгласно ОУ сумата е удържана от разплащателната сметка на
длъжника при отпускане на кредита, т.е. не е включена в сумите, посочени в
заповедта.
По отношение на предсрочната изискуемост:
Съобразно чл. 10, ал. 2 страните по договора са се съгласили, че при
възникване на просрочие на задължение повече от 90 дни банката може да
обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно
изискуемо. Видно от заключението по назначената ССЧЕ дните на забава
преди предприемането на действията на ищеца са 1666 календарни дни.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 от ТР № 4/2013 г. в хипотезата на
4
предявен иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, което произтича от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, при които кредиторът може да събере вземането си, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си за направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това означава, че ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ,
правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Тоест
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки – обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В конкретния случай се
установява, съгласно посоченото в извлечението и заключението по ССЧЕ,
неоспорени от ответниците, че са налице обективните факти, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост на основание ОУ с оглед дните на
забава. С оглед приложените доказателства, а именно установяване от ЧСИ на
невъзможност за връчване поради отсъствието на ответниците (живущи в
чужбина), съдът приема, че ищецът е положил дължима грижа, която
съответства на обективния критерий по чл. 302 ТЗ. Съдът приема, че
връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост на настоящия и
постоянния адрес по реда на чл. 47 ГПК от ЧСИ следва да се счита за редовно.
В този смисъл обявяването на предсрочната изискуемост предшества момента
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Съобразно посоченото от вещото лице и събраните доказателства
дължимите суми са, както следва: 15 126,17 лв. (петнадесет хиляди сто
двадесет и шест лева и 17 стотинки), представляващи дължимата главница по
Договор за кредит Експресо № 321005359320, сключен на 26.09.2018 г. между
заявителя и солидарните длъжници, ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва от 24.10.2023 г. до изплащането и;
възнаградителна лихва в размер на 4 821,41 лв. (четири хиляди осемстотин
двадесет и един лева и 41 стотинки) за периода от 20.03.2019 г. до 09.10.2023
г.; лихва за забава (обезщетение за забава) в размер на 1 198,39 лв. (хиляда сто
деветдесет и осем лева и 39 стотинки) за периода от 20.03.2019 г. до
09.10.2023 г.; обезщетение за забава (законна лихва) в размер на 77,18 лв.
(седемдесет и седем лева и 18 стотинки) за периода от 10.10.2023 г. до
23.10.2023 г. Ответниците отговарят при условията на солидарност съобразно
посоченото в чл. 121 ЗЗД, доколкото такава е уговорена с договора.
В този смисъл исковете са изцяло основателни.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат
заплащане на направените от ищеца разноски. Доказани са разноски в следния
размер: за заплатена държавна такса в размер на 897,90 лева, от които 473,44
лева в исковото производство и 424,46 лева в заповедното, възнаграждение за
особен представител в размер на 1200 лева и възнаграждение за вещото лице в
размер на 600,00 лева. По заповедното са уважени разноски за
5
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева, а съобразно
материалния интерес и искането на ищеца съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в исковото производство в размер на 360 лева.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът Б. С. Б. с ЕГН:
********** с установен по делото настоящ адрес: гр. София, общ. Столична,
ул. ******* и постоянен адрес: с. К. общ. Л., ул. *****, и ответницата А. Р. А.
с ЕГН: ********** с установен по делото настоящ и постоянен адрес: с. К.
общ. Л., ул. *****, дължат в условията на солидарност на ищеца “Банка ДСК”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1036, район Оборище, общ. Столична, обл. София, ул. "Московска” № 19,
представлявано от всеки двама от Боян Филипов Стефов, Славейко
Любомиров Славейков, Доротея Н.а Николова-Илчева, Тамаш Хак-Ковач,
Димитър Иванов Дилов, Михаил Руменов Комитски и Цветослав Найденов
Димов, следните суми, за които има издадена Заповед № 964/26.10.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от
ГПК и Изпълнителен лист № 738 от 26.10.2023 г. по Частно гражданско дело
№ 1824 по описа за 2023 г. на Районен съд – Разград, както следва: 15 126,17
лв. (петнадесет хиляди сто двадесет и шест лева и 17 стотинки),
представляващи дължимата главница по Договор за кредит Експресо №
321005359320, сключен на 26.09.2018 г. между заявителя и солидарните
длъжници, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва от 24.10.2023 г. до изплащането и; възнаградителна лихва в
размер на 4 821,41 лв. (четири хиляди осемстотин двадесет и един лева и 41
стотинки) за периода от 20.03.2019 г. до 09.10.2023 г.; лихва за забава
(обезщетение за забава) в размер на 1 198,39 лв. (хиляда сто деветдесет и
осем лева и 39 стотинки) за периода от 20.03.2019 г. до 09.10.2023 г.;
обезщетение за забава (законна лихва) в размер на 77,18 лв. (седемдесет и
седем лева и 18 стотинки) за периода от 10.10.2023 г. до 23.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците Б. С. Б. с ЕГН:
********** с установен по делото настоящ адрес: гр. София, общ. Столична,
ул. ******* и постоянен адрес: с. К. общ. Л., ул. *****, и ответницата А. Р. А.
с ЕГН: ********** с установен по делото настоящ и постоянен адрес: с. К.
общ. Л., ул. *****, да заплатят на “Банка ДСК” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1036, район Оборище, общ.
Столична, обл. София, ул. "Московска” № 19, представлявано от всеки двама
от Боян Филипов Стефов, Славейко Любомиров Славейков, Доротея Н.а
Николова-Илчева, Тамаш Хак-Ковач, Димитър Иванов Дилов, Михаил
Руменов Комитски и Цветослав Найденов Димов:
• 2633,44 лв. (две хиляди шестстотин тридесет и три лева и 44
стотинки), представляващи направени съдебно деловодни разноски по
настоящото производство;
• 574,46 лв. (петстотин седемдесет и четири лева и 46 стотинки),
представляващи направени разноски по Частно гражданско дело № 1824 по
6
описа за 2023 г. на Районен съд – Разград.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 1824 по описа на за 2023 г. Районен съд – Разград с оглед
на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7