№ 512
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501468 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260358/24.02.2021г., допълнено с
решение № 260957/06.07.2021г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 6733/2019г.
С тези решения съдът е допуснал извършването на съдебна делба между В. АЛ. ГР., ЕГН:
**********, Н. АЛ. АТ., ЕГН: **********, Т. Р. БР., ЕГН: **********, Р.А. П, ЕГН:
**********, ИВ. АНГ. БР., ЕГН: **********, Д. АНГ. БР., ЕГН: ********** и П. ИВ. ИВ.,
ЕГН: ********** по отношение на следните недвижими имоти:
ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден УПИ VI-113 в кв. 4 по плана на гр. Камено,
област Бургаска с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ VII-113, запад:
УПИ V-115, север – улица, юг – УПИ XII-113, при следните квоти: за В. АЛ. ГР., ЕГН:
********** - ¼ идеални части; за Н. АЛ. АТ., ЕГН: ********** - 1/4 идеална част; за Т. Р.
БР., ЕГН: ********** - 1/8 идеална част; за Р.А. П, ЕГН: ********** - 1/8 идеална част; за
ИВ. АНГ. БР., ЕГН: ********** - 1/8 идеална част; за Д. АНГ. БР., ЕГН: ********** - 1/8
идеална част; за П. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** – 3/8 идеални части.
ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от имота, представляващ МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ на жилищната сграда от 107,30 кв.м, построена в дворно
място, за което е отреден УПИ VI-113 в кв. 4 по плана на гр.Камено, област Бургаска с площ
от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ VII-113, запад: УПИ V-115, север – улица,
юг – УПИ XII-113, при следните квоти: за В. АЛ. ГР., ЕГН: ********** – 3/16 идеални
части; за Н. АЛ. АТ., ЕГН: ********** - 3/16 идеални части; за Т. Р. БР., ЕГН: ********** -
6/16 идеални части; за Р.А. П, ЕГН: ********** - 1/16 идеални части; за ИВ. АНГ. БР., ЕГН:
********** - 1/16 идеална част; за Д. АНГ. БР., ЕГН: ********** - 1/16 идеални части.
С решение № 260358/24.02.2021г. съдът е отхвърлил иска в останалата част и е
изключил от делбата ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от имота, представляващ МАСИВНА
1
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 107,30 кв. м, построена в дворно място, за
което е отреден УПИ VI-113 в кв. 4 по плана на гр.К., Б. област, с площ 694 кв. м., при
граници и съседи: изток - УПИ VII-113, запад: УПИ V-115, север – улица, юг – УПИ XII-
113, два броя масивни постройки-гаражи и паянтова постройка.
Подадена е жалба от В. АЛ. ГР. и Н. АЛ. АТ. против решение № 260358/24.02.2021г.,
допълнено с решение № 260957/06.07.2021г. в частта, в която не са допуснати до делба
приземната част на жилищната сграда, два броя постройки – масивен гараж и паянтов гараж
и в частта, в която са определени квотите в съсобствеността по отношение на дворното
място. Жалбоподателите излагат подробни съображения за неправилност на решението в
тази част. Искат от съда да отмени процесното решение и да постанови друго, с което:
1. да допусне до делба полусутеренен етаж от масивна жилищна сграда,
представляващ прилежащо избено помещение към жилище, разположено на целия първия
етаж, който полусутерен е със застроена площ от 34,90 кв.м., от които 10,70 кв.м. стълбище
и 24,20 кв.м. избено помещение при квоти за съделителите: за В. АЛ. ГР., ЕГН: ********** -
3 /16 идеални части; за Н. АЛ. АТ., ЕГН: ********** - 3/16 идеални части; за Т. Р. БР., ЕГН:
********** - 1/16 идеални части; за Р.А. П, ЕГН: ********** - 1/16 идеална част; за ИВ.
АНГ. БР., ЕГН: ********** - 1/16 идеална част; за Д. АНГ. БР., ЕГН: ********** - 1/16
идеална част и за П. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** – 6/16 идеални части.
2. да допусне до делба масивен гараж със застроена площ от 18 кв. м., разположен в
северозападната част на парцела на уличната регулационна линия и паянтов гараж със
застроена площ от 16 кв. м., разположен в северозападната част на парцела на уличната
регулация;
3. да определи квотите в съсобствеността по отношение на дворното място и двата
гаража, както следва: за В. АЛ. ГР., ЕГН: ********** - 3 /16 идеални части; за Н. АЛ. АТ.,
ЕГН: ********** - 3/16 идеални части; за Т. Р. БР., ЕГН: ********** - 2/16 идеални части; за
Р.А. П, ЕГН: ********** - 2/16 идеална част; за ИВ. АНГ. БР., ЕГН: ********** - 2/16
идеална част; за Д. АНГ. БР., ЕГН: **********- 2/16 идеална част и за П. ИВ. ИВ., ЕГН:
********** – 2/16 идеални части.
Ответните страни - Т. Р. БР., Р.А. П, ИВ. АНГ. БР. и Д. АНГ. БР. представят писмен
отговор, в който твърдят, че дворното място е обща част и не следва да се допуска до делба,
евентуално до делба да се допусне само онази ½ идеална част от дворното място, която
принадлежи към първия жилищен етаж от жилищната сграда в имота между съделителите и
при квоти, както следва: за П.И. – 2/16 идеални части; за В Г – 3/16 идеални части; за Н.А. –
3/16 идеални части.
В заключение, ответните страни правят искане за отмяна на първоинстанционното
решение и за отхвърляне на иска за делба.
В съдебно заседание въззивните страни се представляват от адвокат Синигерова от
БАК, която пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Подадена е въззивна жалба от Т. Р. БР., Р.А. П, ИВ. АНГ. БР. и Д. АНГ. БР. против
решение № 260358/24.02.2021г., допълнено с решение № 260957/06.07.2021г. В жалбата
въззивните страни твърдят, че решението е неправилно и искат да бъде отменено в частта, в
която е допуснато извършването на делба на цялото дворно място, представляващо УПИ VI-
113 в кв.4 по плана на гр. Камено. При условията на евентуалност, въззивниците искат ако
делбата бъде допусната, тя да бъде за ½ идеална част от дворното място, прилежаща към
жилището на първия етаж от жилищната сграда в имота и искът за делба да бъде отхвърлен
по отношение на въззивниците.
Ответните страни В. АЛ. ГР. и Н. АЛ. АТ. представят писмен отговор, в който
изразяват становище за неоснователност на жалбата.
2
В съдебно заседание Т. Р. БР., Р.А. П, ИВ. АНГ. БР. и Д. АНГ. БР. се представляват
от адвокат Г. от БАК, която пледира за уважаване на жалбата.
П. ИВ. ИВ. не се представлява в последното по делото съдебно заседание. По делото
е депозирано писмено становище от особения представител на И., в който същия изразява
становище за неоснователност на жалбите и за правилно постановено първоинстанционно
решение.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
ФАКТИ:
На 19.12.1967г. И М М и Р П Д сключват граждански брак.
На 20.04.1968г. П Д Д дарява на дъщеря си Р П М празно дворно място от 630 кв. м.,
от което собствено 505 кв. м., съставляващо парцел № VI – 113 в кв.4 по плана на с. Камено,
област Бургаска (нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, том III, дело №
754/20.04.1968г).
На 11 май 1968г. Р П М придобива по регулация 143 кв. м от дворното място
(нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 56, том II,
дело № 910/11.05.1968г.)
На 30.07.1969г. на И М и Р М е дадена строителна линия и е определено ниво за
изграждане на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв. м.
(строителен протокол № 12/7).
На 10.08.1989г. Р М умира и оставя за наследници: И М – съпруг и А Т Б. – син.
На 03.06.1992г. И М М учредява право на надстрояване по реда на чл.56, ал.3 от
ЗТСУ (отм.) на втори жилищен етаж от сградата в полза на А Т Б..
На 18.12.1992г. И М прехвърля на С Д А.а ¼ идеална част от придобитата по
наследство ½ идеална част от дворното място и от ½ идеална част от построената в имота
едноетажна масивна жилищна сграда срещу задължение за гледане и издръжка.
На 30.03.1994г. А Т Б. и съпругата му Т. Р. БР. са признати за собственици на втори
жилищен етаж, състоящ се кухня, три стаи, баня – тоалетна и антре от двуетажната
жилищна сграда, находяща се в парцел VI-113 в кв.4 по плана на с.Камено, целият
урегулиран от 630 кв.м.
На 31.01.1996г. И М прехвърля на С Д А.а ¼ идеална част от дворното място и ¼
идеална част от първи жилищен етаж от построената в парцела двуетажна жилищна сграда
срещу задължение за гледане и издръжка.
На 16.04.2007г. И М умира и оставя за наследник сина си П. ИВ. ИВ..
На 19.04.2016г. С Д А.а умира и оставя за наследници дъщеря си В. АЛ. ГР. и Н. АЛ.
АТ..
На 10.03.2018г. А Т Б. умира и оставя за наследници съпругата си Т. Р. БР. и децата
Р.А. П, ИВ. АНГ. БР. и Д. АНГ. БР..
На 12.08.2019г. В. АЛ. ГР. и Н. АЛ. АТ. подават против наследниците на Р М: Т. Р.
БР., Р. АНГ. ПР., ИВ. АНГ. БР. и Д. АНГ. БР. искова молба за делба на дворно място, за
което е отреден УПИ VI-113 в кв.4 по плана на гр. Камено с площ от 694 кв. м. при граници
и съседи: изток – УПИ VII-113, запад – УПИ V-115, север – улица, юг – УПИ XII-113,
заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. м.,
масивна постройка със застроена площ от 14 кв. м., масивен гараж със застроена площ от 18
кв. м. и паянтова сграда със застроена площ от 16 кв. м. при следните квоти: за дворното
място – ¼ за В. АЛ. ГР.; ¼ за Н. АЛ. АТ.; 1/8 за Т. Р. БР.; 1/8 за Р. АНГ. ПР.; 1/8 за ИВ. АНГ.
БР. и 1/8 за Д. АНГ. БР.; за сградите: 3/8 за В. АЛ. ГР.; 3/8 за Н. АЛ. АТ.; 1/16 за Т. Р. БР.;
3
1/16 за Р. АНГ. ПР.; 1/16 за ИВ. АНГ. БР. и 1/16 за Д. АНГ. БР..
Ответните страни Т. Р. БР., Р. АНГ. ПР., ИВ. АНГ. БР. и Д. АНГ. БР. подават писмен
отговор, в който оспорват иска за делба. Ответниците твърдят, че са собственици на ½
идеална част от дворното място и еднолични собственици на втория етаж от сградата, тъй
като същият е построен от общия им наследодател през 1992г. въз основа на отстъпено
право на надстрояване от И М. Ответните страни твърдят още, че една от сградите на
допълващото застрояване не съществува, а другите две с площ от 18 кв. м. и 16 кв. м. са
изградени през 1994г. от И М (на западната граница) и А Б. (на източната граница) и
обслужват съответното жилище от основната сграда.
Ответниците оспорват и квотите, които ищците претендират. Те подчертават, че в
разпоредителната сделка от 1992г. М прехвърля на С А.а ¼ от ½ идеална част от дворното
място и ¼ от ½ идеална част от първия етажа на сградата, което се равнява на 1/8 идеална
част от парцела и от първия етаж. Със следващата траслативна сделка, М прехвърля на
наследодателката на ищците ¼ идеална част от дворното място и ¼ идеална част от първия
етаж. При тези факти, ответниците считат, че А.а е придобила 3/8 идеални части от парцела
и 3/8 идеални части от първия етаж. Останалите 3/8 идеални части от двата обекта на
съсобственост представляват дела на наследника на М П. ИВ. ИВ.. В резултат на това,
ответниците считат, че квотите в съсобствеността върху дворното място са 3/8 идеални
части за ищците, 1/8 идеална част за наследникът на И М – П.И. и ½ идеална част за тях.
Квотите в съсобствеността върху първия етаж от къщата и обслужващата го постройка на
допълнителното застрояване (на западната граница) са: 3/8 идеални части за ищците, 3/8
идеални части за П.И. и 1/4 идеална част за ответниците.
Ответната страна П. ИВ. ИВ. представя писмен отговор чрез служебно назначения му
особен представител, в който твърди, че наследствените му права се равняват на 3/8 идеални
части от дворното място и 3/8 идеални части от първия етаж на сградата.
В хода на първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа
експертиза, която дава заключение, че УПИ VI-113 в кв.4 се създава със сега действащия
регулационен план на гр. Камено, който е одобрен със заповед № 836/04.03.1966г. и е
образуван от части от два имота с планоснимачни номера 113 и 115. Със заповед № РД-02-
14-2222/27.12.2000г. е одобрен кадастрален план на гр. Камено, в който имотът е нанесен с
планоснимачен № 135 и съответства на УПИ VI-113 в кв.4. Разликата в квадратурите,
според вещото лице се дължи на точността при заснемането и отразяването на имота в
кадастралния план и точността при изчисляването на УПИ VI-113 по плана от 1966г. В
кадастралния план имотът е с площ от 694 кв. м. Според експертизата, жилищната сграда се
състои от полусутеренен етаж и два жилищни етажа, като полусутерена е само под една част
на сградата. Сутеренът е с площ от 34.90 кв. м., първият етаж е с площ от 107.30 кв. м. и
вторият етаж е с площ от 107.30 кв. м. Сградите на допълващото застрояване са масивен
гараж със застроена площ от 18 кв. м., изпълнен на уличната регулация в северозападната
част на парцела, паянтов гараж с площ от 16 кв. м., изпълнен на уличната регулация в
североизточната част на парцела и ламаринена барака със застроена площ от 20 кв. м.,
поставена в дъното на парцела. Сградите на допълващото застрояване са изпълнени без
строителни книжа. Сградата, която е отразена на скицата с площ от 14 кв. м. е съборена и не
съществува.
По делото са събрани показанията на свидетелите Г М и К К. Свидетелите твърдят, че
имотът представлява дворно място с къща и изба. И М е ползвал първия етаж, а А Б. –
втория. След построяването на къщата, А си построява гараж, а И – преди това. Всеки сам
си ползва гаража. Вторият етаж е построен е през 1995 – 1996г. След смъртта на И М,
жилището на първия етаж не се ползва.
По делото е представено удостоверение за наследници на С А.а, от което се
установява, че към момента на прехвърлителните сделки, същата е имала съпруг Алекси
4
Чанев А., който е починал на 05.03.2000г.
Въз основа на изложените факти, районният съд формира следните правни изводи:
След смъртта на Р М през 1989г. е възникнало наследствено правоотношение, при което
дяловете на наследниците са както следва: по ½ идеална част от дворното място за И М и А
Б.и и ¾ идеални части от първия етаж на сградата за И М и ¼ идеална част от този етаж за А
Б.. Съдът не допуска делба на втория етаж от сградата, тъй като същият е построен от А Б.
въз основа на учредено от И М право на надстрояване по чл.56, ал.2 от ЗТСУ (отм.) С
първата прехвърлителна сделка от 1992г. И М прехвърля на С А.а 1/8 идеална част от
дворното място и 1/8 идеална част от първия етаж. С последващата прехвърлителна сделка
от 1996г. Маринов прехвърля на А.а още ¼ от дворното място и ¼ от първия етаж, поради
което същата придобива 3/8 идеални части от парцела и 3/8 идеални части от първия етаж.
Останалите 3/8 идеални части от дворното място и 3/8 идеални части от етажа са за
наследника на И М – П. ИВ. ИВ.. За постройките на допълващото застрояване, съдът
приема, че са придобити по приращение от собствениците на поземления имот и не трябва
да се допускат до делба. Въз основа на тези изводи, районният съд допуска извършването на
съдебна делба между съделителите на дворно място при следните квоти: за В. АЛ. ГР. - ¼
идеална част; за Н. АЛ. АТ. - 1/4 идеална част; за Т. Р. БР. - 1/8 идеална част; за Р.А. П - 1/8
идеална част; за ИВ. АНГ. БР. - 1/8 идеална част; за Д. АНГ. БР. - 1/8 идеална част; за П. ИВ.
ИВ. – 3/8 идеални части. Съдът допуска извършването на съдебна делба на първия етаж от
сградата при следните квоти: за В. АЛ. ГР. – 3/16 идеални части; за Н. АЛ. АТ. – 3/16
идеални части; за Т. Р. БР. - 1/16 идеална част; за Р. АНГ. ПР. - 1/16 идеална част; за ИВ.
АНГ. БР. - 1/16 идеална част; за Д. АНГ. БР. - 1/16 идеална част; за П. ИВ. ИВ. – 6/16
идеални части.
Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените по делото
доказателства, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни
страна, за които решението в обжалваните части поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, жалбите са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата на В. АЛ. ГР. и Н. АЛ. АТ. е частично основателна.
Разгледана по същество, жалбата на Т. Р. БР., Р. АНГ. ПР., ИВ. АНГ. БР. и Д. АНГ.
БР. е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260358/24.02.2021г., допълнено с решение № 260957/06.07.2021г. е
частично неправилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК с решението за допускане на делбата
съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта
на всеки съделител. Съдебната делба е особено исково производство, чрез което се
установява и принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на
5
съсобствеността. Поради особения характер на това производство, въпросите, които се
разрешават в първата му фаза са между кои страни е възникнала съсобственост, за кои
имоти и в какви части. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява, че И М М и Р П Д са съпрузи от 1967г. През 1998г. Пею Драганов дарява на
дъщеря си Радка Драганова празно дворно място с площ от 630 кв. м. През същата година
Драганова придобива по регулация 143 кв. м. към дворното място. През 1969г. е изпълнен
първи етаж от масивна жилищна сграда. Р М умира през 1989г. и оставя за наследници: И М
– съпруг и А Т Б. – син. Наследствените права на съпруга са: ½ идеална част от дворното
място и ¾ идеални части от първия етаж на къщата, който е построен в режим на СИО.
Правата на А Б. са: ½ идеална част от дворното място и ¼ идеална част от първия етаж на
къщата. През 1992г. И М М учредява право на надстрояване по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ
(отм.) на втори жилищен етаж от сградата в полза на А Т Б.. През същата година М
прехвърля на С Д А.а ¼ идеална част от придобитата по наследство ½ идеална част от
дворното място и от ½ идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна
сграда срещу задължение за гледане и издръжка. Така А.а придобива 1/8 идеална част от
дворното място и 1/8 идеална част от първия етаж. Твърдението на ищците, че с тази сделка
А.а получава ¼ идеална част от двора и ¼ идеална част от сградата е неоснователно. В
нотариален акт № 31, том ХIX, дело № 6839/18.12.1992г. изрично е записано, че М
прехвърля ¼ от ½ идеална част от дворно място и ¼ от ½ идеална част от построеното върху
него едноетажно масивно жилище. Обстоятелството, че в последващ констативен
нотариален акт № 93, том XVIII, дело № 9311/21.12.1995г. М е признат за собственик на ¼
идеална част от двора и ¼ идеална част от първи жилищен етаж не променя този извод, тъй
като нотариусът е констатирал права, които в действителност М не притежава. С
последваща сделка, извършена през 1996г. М прехвърля на А.а ¼ идеална част от дворното
място и ¼ идеална част от първи жилищен етаж. Така А.а става собственик на 3/8 идеални
части (1/8 + ¼) от дворното място и 3/8 идеални части (1/8 + ¼) от първия етаж. След тази
сделка, в патримониума на И М остават 1/8 идеална част от дворното място и 3/8 идеални
части от първия етаж, които се наследяват от сина му П. ИВ. ИВ.. Квотите на наследяване на
наследниците на А Б. са съответно по 1/8 (1/2 : 4) от дворното място и 1/16 (1/4 : 4) от
първия жилищен етаж.
При това положение, квотите на съделителите в правото на собственост върху
дворното място, са както следва: за В. АЛ. ГР. – 3/16 идеални части (3/8 : 2); за Н. АЛ. АТ. –
3/16 идеални части (3/8 : 2); за Т. Р. БР. – 1/8 идеална част (1/2 : 4); за Р. АНГ. ПР. – 1/8
идеална част (1/2 : 4); за И.А.а Б. – 1/8 идеална част (1/2 : 4; за Д. АНГ. БР. – 1/8 идеална част
(1/2 : 4) и за П. ИВ. ИВ. – 1/8 идеална част.
Квотите на съделителите в правото на собственост върху първия жилищен етаж са
както следва: за В. АЛ. ГР. – 3/16 идеални части (3/8 : 2); за Н. АЛ. АТ. – 3/16 идеални части
(3/8 : 2); за Т. Р. БР. – 1/16 идеална част (1/4 : 4); за Р. АНГ. ПР. – 1/16 идеална част (1/4 : 4);
за И.А.а Б. – 1/16 идеална част (1/4 : 4); за Д. АНГ. БР. – 1/16 идеална част (1/4 : 4) и за П.
ИВ. ИВ. – 3/8 идеална част.
Възражението на въззивните страни Т. Р. БР., Р. АНГ. ПР.,
ИВ. АНГ. БР. и Д. АНГ. БР., че делбата на дворното място е недопустима, тъй като същото
представлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС дворното място е обща част към етажната
собственост. Според ал.3 общите части не може да се делят. Според ППВС № 4/30.10.1964г.,
т.1 б. „д“ и „е“ когато съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни
обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота,
делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите обуславя статут на
обща част на мястото на основание чл.38 от ЗС. Изключенията от това правило са развити в
съдебната практика. Според решение № 201/20.01.2020г., постановено по гр. д. №
6
2616/2018г. на ВКС, I ГО дворното място е обща част към етажната собственост само когато
всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили изрично
воля дворното място да бъде обща част. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че
дворното място може да е със значително по-голяма площ, която да не изчерпва нуждите на
етажната собственост и да може да има и друго предназначение. Етажната собственост
възниква по право в момента, в който отделните обекти в сградата са придобити от лица,
различни от първоначалния собственик и стават собственост на тези лица, от който момент
те стават собственици и на общите части, визирани в чл.38 от ЗС (решение №
41/20.06.2011г. по гр. д. № 415/2010г. на ВКС, I ГО, решение № 481/25.05.2011г. по гр. д. №
979/2009г. на ВКС, I ГО, решение № 438/05.01.2012г. по гр. д. № 987/2010г. на ВКС, I ГО,
решение № 280/18.03.2014г. по гр. д. № 1718/2013г. на ВКС, I ГО) В конкретния случай
дворното място не се явява обща част, тъй като етажна собственост към настоящия момент
не е възникнала. Сградата, предмет на делба в настоящото съдебно производство е
съсобствена между страните на основание наследствено правоприемство и транслативни
сделки. Обстоятелството, че ответните страни правят възражение за индивидуална
собственост на втория жилищен етаж не променя този извод. Етажна собственост ще
възникне след разделянето на сградата и обособяването на отделни самостоятелни обекти в
нея. Отделно от това, трябва да се отчете и площта на имота, която е 694 кв. м. и позволява
да се обособят самостоятелни УПИ според изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че дворното място
трябва да се допусне до делба, но при квоти, различни от тези, които е приел районния съд, а
именно: за В. АЛ. ГР. – 3/16 идеални части; за Н. АЛ. АТ. – 3/16 идеални части; за Т. Р. БР. –
1/8 идеална част; за Р. АНГ. ПР. – 1/8 идеална част; за И.А.а Б. – 1/8 идеална част; за Д. АНГ.
БР. – 1/8 идеална част и за П. ИВ. ИВ. – 1/8 идеална част.
Като е допуснал да се извърши делба на дворното място при квоти, различни от
посочените, Районният съд е постановил неправилно решение, което в тази част трябва да се
отмени и да се постанови друго, съобразено с мотивите на настоящия съдебен акт.
Възражението на жалбоподателите В.Г. и Н.А., че трябва да се допусне делба и на
полусутеренния етаж, е основателно. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че под едната част от сградата е изпълнен полусутеренен етаж със застроена
площ от 34,90 кв. м., от които 10.70 кв. м. стълбище и 24.20 кв. м. избено помещение.
Стълбището за сутеренния и за първия етаж на сградата е общо, а за втория етаж е изградено
отделно стълбище. Полусутеренният етаж е изграден през 1969г., когато е дадена строителна
линия за изграждане на първия жилищен етаж и представлява принадлежност към първия
етаж, поради което същият трябва да бъде допуснат до делба, ведно с първия етаж.
Разпределението на квотите за него трябва да следват наследяването и квотите за първи
жилищен етаж. Поради това, до делба трябва да се допусне първият жилищен етаж, ведно с
прилежащия му полусутерен при квоти: за В. АЛ. ГР. – 3/16 идеални части (3/8 : 2); за Н.
АЛ. АТ. – 3/16 идеални части (3/8 : 2); за Т. Р. БР. – 1/16 идеална част (1/4 : 4); за Р. АНГ. ПР.
– 1/16 идеална част (1/4 : 4); за И.А.а Б. – 1/16 идеална част (1/4 : 4); за Д. АНГ. БР. – 1/16
идеална част (1/4 : 4) и за П. ИВ. ИВ. – 3/8 идеална част.
Възражението на жалбоподателите Г. и А., че трябва да се допусне делба на масивен
гараж с площ от 18 кв. м., разположен в северозападната част на парцела е основателно. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че масивният гараж е
изпълнен от масивна монолитна конструкция, бетонови плочи и носещи тухлени стени.
Поради това, настоящият съдебен състав приема, че гаражът представлява самостоятелен
обект на правото на собственост и като такъв може да бъде допуснат до делба. От
показанията на свидетелите М и К се установява, че масивният гараж в северозападната част
на имота е изграден от И М в периода около 1995 -1996г. За тази постройка не е учредявано
право на строеж и не са издавани строителни книжа. Поради това, по силата на
7
приращението, тази постройка следва правото на собственост върху дворното място. По
делото няма данни масивният гараж да е прехвърлен на наследодателката на ищците, поради
което квотите на наследяване са както следва: за Т. Р. БР. – 1/8 идеална част (1/2 : 4); за Р.
АНГ. ПР. – 1/8 идеална част (1/2 : 4); за И.А.а Б. – 1/8 идеална част (1/2 : 4; за Д. АНГ. БР. –
1/8 идеална част (1/2 : 4) и за П. ИВ. ИВ. – 1/2 идеална част.
Възражението на жалбоподателите Г. и А., че трябва да се допусне делба на паянтов
гараж със застроена площ от 16 кв. м., разположен в североизточната част на парцела е
неоснователно. Основателно е възражението на ответниците за придобивна давност по
отношение на този гараж.
Придобивната давност се определя от правната доктрина като оригинерен способ за
придобИе на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време.
Нормативната уредба на правния институт придобивна давност се съдържа в глава VIII от
Закона за собствеността. Според чл.79, ал.1 от този закон правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да се осъществи фактическия
й състав, е необходимо да са налице следните кумулативно предвидени материалноправни
предпоставки: 1. владение по смисъла на чл.68 от ЗС и 2. изтичане на 10 годишен период от
време. Други предпоставки за придобИе на вещно право по давност законът не предвижда, в
т.ч. и позоваването като изрично волеизявление по чл.120, вр. с чл.84 от ЗЗД. В този смисъл
са мотивите по т.2 от ТР № 4/17.12.2012г., прието от ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза е видно,
че паянтовият гараж е изпълнен от паянтова конструкция, носещи тухлени стени и
етернитов покрив. От показанията на свидетелите М и К се установява, че паянтовият гараж
в североизточната част на имота е изграден от А Б. в периода от 1995 -1996г. и се е ползвал
от него повече от 20 години. Поради това възражението за давност се явява основателно и
трябва да се уважи със следващото от това изключване на паянтовия гараж от делбената
маса.
Решението в частта, в която не е допуснато да се извърши делба на втория жилищен
етаж, тъй като същият е изграден от А Б. въз основа на учредено на 03.06.1992г. право на
надстрояване по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ (отм.) от И М М, не е обжалвано и е влязло в
сила.
По изложените съображения, решението в частта, в която е допусната делба на
дворното място при квоти, различни от посочените в настоящото решение е неправилно и
трябва да се отмени със следващото от това определяне на нови квоти.
Решението в частта, в която е допусната делба на първи жилищен етаж при
определените от съда квоти е правилно, но неправилно съдът не е включил към този етаж
прилежащият полусутерен етаж. Поради това решението в тази част трябва да се отмени и
да се постанови друго, с което да се допусне до делба първи жилищен етаж, ведно с
прилежащия му полусутерен етаж при следните квоти: за В. АЛ. ГР. – 3/16 идеални части; за
Н. АЛ. АТ. – 3/16 идеални части; за Т. Р. БР. – 1/16 идеална част; за Р. АНГ. ПР. – 1/16
идеална част; за И.А.а Б. – 1/16 идеална част; за Д. АНГ. БР. – 1/16 идеална част и за П. ИВ.
ИВ. – 3/8 идеални части.
Решението в частта, в която е отхвърлен иска за делба на масивен гараж от 18 кв. м. е
неправилно и трябва да се отмени като се постанови ново решение, с което този обект на
правото на собственост да бъде допуснат делба при квоти, както следва: за Т. Р. БР. – 1/8
идеална част; за Р. АНГ. ПР. – 1/8 идеална част; за ИВ. АНГ. БР. – 1/8 идеална част; за Д.
АНГ. БР. – 1/8 идеална част и за П. ИВ. ИВ. – 1/2 идеална част.
Решението в частта, в която е отхвърлен иска за делба на паянтов гараж от 16 кв. м. е
8
правилно като краен резултат, поради което трябва да се потвърди.
По изложените съображения, въззивната жалба на В.Г. е частично основателна и
трябва да се уважи по отношение на принадлежността полусутерен и по отношение на
масивния гараж.
Въззивната жалба на Т. Р. БР., Р. АНГ. ПР., ИВ. АНГ. БР. и Д. АНГ. БР. е
неоснователна и трябва да се отхвърли.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. Това правило намира приложение в случаите, в които страните
не спорят за обектите, които трябва да се допуснат до делба, за съсобствеността и за правата
на съсобствениците. В тази хипотеза разноските се присъждат след извършване на делбата
във втората й фаза. Когато искът за делба се оспорва чрез правоизключващи възражения за
съсобственост, какъвто е настоящият случай, приложение намират правилата на чл.78, ал.2,
вр. с чл.81 от ГПК. Според първата разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Текстът на чл.81 от ГПК задължава съда да се произнесе по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Като се съобрази с цитираните
правни норми и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че всяка от
страните трябва да понесе разноските, които е направила.
Мотивиран от това, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260358/24.02.2021г., допълнено с решение №
260957/06.07.2021г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 6733/2019г. в частта, в
която e допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите В. АЛ. ГР., ЕГН:
**********, Н. АЛ. АТ., ЕГН: **********, Т. Р. БР., ЕГН: **********, Р.А. П, ЕГН:
**********, ИВ. АНГ. БР., ЕГН: **********, Д. АНГ. БР., ЕГН: ********** и П. ИВ. ИВ.,
ЕГН: ********** по отношение на ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден УПИ VI-113 в кв.
4 по плана на гр. Камено, област Бургаска с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток
- УПИ VII-113, запад: УПИ V-115, север – улица, юг – УПИ XII-113, при следните квоти: за
В. АЛ. ГР., ЕГН: ********** - ¼ идеални части; за Н. АЛ. АТ., ЕГН: ********** - 1/4
идеална част; за Т. Р. БР., ЕГН: ********** - 1/8 идеална част; за Р.А. П, ЕГН: ********** -
1/8 идеална част; за ИВ. АНГ. БР., ЕГН: ********** - 1/8 идеална част; за Д. АНГ. БР., ЕГН:
********** - 1/8 идеална част и за П. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** – 3/8 идеални части и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между съделителите В. АЛ. ГР., ЕГН:
**********, Н. АЛ. АТ., ЕГН: **********, Т. Р. БР., ЕГН: **********, Р.А. П, ЕГН:
**********, ИВ. АНГ. БР., ЕГН: **********, Д. АНГ. БР., ЕГН: ********** и П. ИВ. ИВ.,
ЕГН: ********** по отношение на ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден УПИ VI-113 в кв.
4 по плана на гр. Камено, област Бургаска с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток
- УПИ VII-113, запад: УПИ V-115, север – улица, юг – УПИ XII-113, при следните квоти: за
В. АЛ. ГР., ЕГН: ********** – 3/16 идеални части; за Н. АЛ. АТ., ЕГН: ********** – 3/16
идеални части; за Т. Р. БР., ЕГН: ********** - 1/8 идеална част; за Р.А. П, ЕГН: **********
- 1/8 идеална част; за ИВ. АНГ. БР., ЕГН: ********** - 1/8 идеална част; за Д. АНГ. БР.,
ЕГН: ********** - 1/8 идеална част и за П. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** – 1/8 идеална част.
ОТМЕНЯ решение № 260358/24.02.2021г., допълнено с решение №
260957/06.07.2021г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 6733/2019г. в частта, в
която е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите В. АЛ. ГР., ЕГН:
9
**********, Н. АЛ. АТ., ЕГН: **********, Т. Р. БР., ЕГН: **********, Р.А. П, ЕГН:
**********, ИВ. АНГ. БР., ЕГН: **********, Д. АНГ. БР., ЕГН: ********** и П. ИВ. ИВ.,
ЕГН: ********** по отношение на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, представляващ МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ на жилищната сграда от 107,30 кв.м, построена в
дворно място, за което е отреден УПИ VI-113 в кв. 4 по плана на гр.Камено, област Бургаска
с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ VII-113, запад: УПИ V-115, север –
улица, юг – УПИ XII-113, при следните квоти: за В. АЛ. ГР., ЕГН: ********** – 3/16
идеални части; за Н. АЛ. АТ., ЕГН: ********** - 3/16 идеални части; за Т. Р. БР., ЕГН:
********** - 6/16 идеални части; за Р.А. П, ЕГН: ********** - 1/16 идеални части; за ИВ.
АНГ. БР., ЕГН: ********** - 1/16 идеална част; за Д. АНГ. БР., ЕГН: ********** - 1/16
идеална част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите В. АЛ. ГР., ЕГН:
**********, Н. АЛ. АТ., ЕГН: **********, Т. Р. БР., ЕГН: **********, Р.А. П, ЕГН:
**********, ИВ. АНГ. БР., ЕГН: **********, Д. АНГ. БР., ЕГН: ********** и П. ИВ. ИВ.,
ЕГН: ********** по отношение на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, представляващ МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ на жилищната сграда от 107,30 кв.м, построена в
дворно място, за което е отреден УПИ VI-113 в кв. 4 по плана на гр.Камено, област Бургаска
с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ VII-113, запад: УПИ V-115, север –
улица, юг – УПИ XII-113, ведно с прилежащия му ПОЛУСУТЕРЕН със застроена площ от
34,90 кв. м., от които 10.70 кв. м. стълбище и 24.20 кв. м. избено помещение при следните
квоти: за В. АЛ. ГР. – 3/16 идеални части; за Н. АЛ. АТ.– 3/16 идеални части; за Т. Р. БР. –
1/16 идеална част; за Р. АНГ. ПР. – 1/16 идеална част; за И.А.а Б. – 1/16 идеална част; за Д.
АНГ. БР. – 1/16 идеална част и за П. ИВ. ИВ. – 3/8 идеална част.
ОТМЕНЯ решение № 260358/24.02.2021г., допълнено с решение №
260957/06.07.2021г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 6733/2019г. в частта, в
която е отхвърлен иска за делба на МАСИВЕН ГАРАЖ с площ от 18 кв.м., разположен в
северозападната част на УПИ VI-113 в кв. 4 по плана на гр. Камено, област Бургаска с площ
от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ VII-113, запад: УПИ V-115, север – улица,
юг – УПИ XII-113 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите Т. Р. БР., ЕГН:
**********, Р.А. П, ЕГН: **********, ИВ. АНГ. БР., ЕГН: **********, Д. АНГ. БР., ЕГН:
********** и П. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** по отношение на МАСИВЕН ГАРАЖ с площ от
18 кв.м., разположен в северозападната част на УПИ VI-113 в кв. 4 по плана на гр. Камено,
област Бургаска с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ VII-113, запад:
УПИ V-115, север – улица, юг – УПИ XII-113 при квоти: за Т. Р. БР. – 1/8 идеална част; за Р.
АНГ. ПР. – 1/8 идеална част; за ИВ. АНГ. БР. – 1/8 идеална част; за Д. АНГ. БР. – 1/8
идеална част и за П. ИВ. ИВ. – 1/2 идеална част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260358/24.02.2021г., допълнено с решение №
260957/06.07.2021г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 6733/2019г. в частта, в
която е отхвърлен иска за делба на ПАЯНТОВ ГАРАЖ с площ от 16 кв. м. разположен в
североизточната част на УПИ VI-113 в кв. 4 по плана на гр. Камено, област Бургаска с площ
от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ VII-113, запад: УПИ V-115, север – улица,
юг – УПИ XII-113.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11