Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4585 по описа за
2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Н.Г.Г. против „Т.б.Д“
АД искове с правно основание чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди,
че претърпяла неимуществени и имуществени вреди от противоправно поведение на
служители на ответника, които в нарушение на чл. 507 ГПК изплатили на
управителя на „А.**“ ЕООД сумата от 55 900 лв., след като бил наложен запор
върху тази сума като обезпечение на бъдещ иск, който ищцата възнамерявала да
предяви срещу „А.**“ ЕООД. Така банката осуетила единствената сигурна
възможност за ищцата да се удовлетвори от тази сума, тъй като дружеството не
притежавало друго имущество. Банката не предоставила своевременно пълна
информация по отправените към нея въпроси във връзка с извършеното неправомерно
плащане. Ищцата два пъти сезирала ЧСИ с молба да отправи отново искане към
банката за предоставяне на дължимата по закон информация. Претърпените от Г.
имуществени вреди възлизали на 55 900 лв. Счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 25 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да й заплати горепосочените суми.
Ответникът
оспорва исковете като недопустими, поради наличие на две други дела /гр.д. №
4584/2018г. на СГС и гр.д. № 4586/2018г. на СГС/ с идентичен предмет. Оспорва
исковете като неоснователни, поради следните съображения: оспорва твърденията
на ищцата, че поведението на служители на банката е било противоправно и
виновно; оспорва да са настъпили вреди за ищцата; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на служители на банката и
описаните от ищцата вреди. Оспорва размера на исковете - твърди, че са
предявени искове за имуществени вреди в същия размер не само от ищцата в
настоящото производство, но и от нейната майка И.Г. и от нейния брат В.Г.по гр.д.
№ 4584/2018г. на СГС, ГО, 4 състав, и по гр.д. № 4586/2018г. на СГС, ГО, 21
състав. Счита, че при евентуално уважаване на исковете по тези дела би се
стигнало до заплащане в трикратен размер на сумата, която е била изплатена от
банката. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
28.10.2016 г., около 11.55 часа, на път клас III 7106, км.8+0, между с.Кочмар и с.Подслон, е настъпила катастрофа,
при която неизвестен извършител е нарушил правилата за движение и е ударил
товарен автомобил „Скания Р 420“ с рег.
№ ТХ ****АМ, при което по непредпазливост е причинл смъртта на водача на
товарния автомобил – Г.Д.Г../писмо от ОДМВР- Добрич до Окръжна прокуратура
–Добрич от 28.10.2016 г.- л.13/
Ищцата е дъщеря на Г.Д.Г., което се
установява от удостоверение за наследници от 26.05.2017 г.
С разпореждане №
49/02.12.2016 г. на НОИ, ТП - гр. Добрич, смъртта на Г.Д.Г. е приета за трудова злополука, на основание чл. 55, ал. 1 от КСО,
декларирана от работодателя „А.**“ ЕООД на 02.11.2016 г.
С определение от 21.11.2017 г. по
чгр.д № 465/2017г. на РС - Генера Тошево по молба на Н.Г.Г./ищцата/, действаща
със съгласието на своята майка И.В.Г., е
допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск против „А.-**“ ЕООД за сумата от 175 000 лв.,
представляваща част от 250 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от смъртта Г.Д.Г., починал на 28.10.2016 г., вследствие на трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО, чрез налагане на запор върху банкова сметка ***
„А.-**“ ЕООД, представлявано от управителя Б.Д.К., в ДБанк, клон Добрич – ******.
Със същото определение са допуснати
обезпечения и на бъдещи искове от други ищци – от И.В.Г. и от малолетния В.Г.Г.-
всеки за сумата от по 175 000 лв., представляващи част от 250 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на Г.Д.Г., починал на 28.10.2016
г., вследствие на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, чрез налагане на запор
върху банкова сметка *** „А.-**“ ЕООД със законен представител Б.Д.К. в ДБанк,
клон Добрич – ******.
На 21.11.2017г. е издадена
обезпечителна заповед, която е представена от ищцата пред ЧСИ Р.и е образувано изп.дело
№ 140/2017 г.
На 21.11.2017г. ЧСИ Р.е издала
запорно съобщение до „Т.б.Д“ АД./л.160/.
Представена е обратна разписка от „Еконт“,
според която пратка от ЧСИ Р., адресирана до „Т.б.Д“ АД е получена на
22.11.2017г. в 9.50 ч. /л.23/
Представени са извлечение от банковата сметка
на „А.-**“ ЕООД и счетоводен документ за изплащане на сума, от които се
установява, че на 22.11.2017г. в 11.02 часа от банковата сметка на дружеството е
изтеглена сумата от 55 900 лв./л.22 и л.172/
В 11.09 часа служителите на банката са регистрирали
в електронната система, че върху сметката е наложен запор./справка за
транзакции за банкова сметка *** – л.22/.
На 27.11.2017
г. ЧСИ Р.е потърсила информация от „Т.б.Д“ АД относно наличността по сметките на "А.-**“ ЕООД, по което искане с писмо, постъпило в кантората на съдебния изпълнител с вх. №
02382/07.12.2017 г.,банката е отказала информация с обяснението, че информацията е
банкова тайна. Относно регистрирането на запорното съобщение банката е
заявила, че същото е отразено във входящия регистър на 22.11.2017 г. в 11.06
часа.
Съдът служебно извърши справка на
публичния сайта на Търговския регистър, при която установи, че на 23.11.2017 г. едноличният собственик на капитала
на "А.-**“ ЕООД – Б.В.К.– е прехвърлил всички
свои дружествени дялове в дружеството в полза на трето лице.
С
решение от 04.07.2018 г. по гр.д. № 1691/2018г. на РС-Добрич „А.-**“ ЕООД е
осъдено да заплати на Н.Г.Г. , действаща със съгласието на своята майка И.В.Г.,
на основание чл.200, ал.1 от КТ, сумата от 175 000 лв., представляваща част от
250 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Г.Д.Г., починал на
28.10.2016г, вследствие на настъпила трудова злополука.
Със
същото решение е осъдено „А.-**“ ЕООД да
заплати на И.В.Г. и на В.Г.Г.по 175 000
лв., представляваща част от по 250 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Г.Д.Г.,
починал на 28.10.2016г, вследствие на настъпила трудова злополука.
По
делото е разпитана по делегация като свидетел Д.В.. Същата заявява, че познава
ищцата от дете. Баща й починал при катастрофа на 28.10.2016г., когато ищцата
била ученичка. В началото тя не можела да осъзнае какво се е случило, не искала
да повярва. Животът й се променил в негативен план. Майка й искала децата й да
посещават психолог, но нямали финансова възможност за това; били проведени само 1-2 сеанса. Ищцата станала
доста мрачна и затворена, понижила оценките си в училище, станала по-сприхава,
по-нервна. След смъртта на баща й лекарите установили, че има проблем с
бъбреците. Няколко дни лежала в болница и правили изследвания. Този проблем
продължил във времето. Приемала някакви медикаменти, не се оперирала, заради
финансови затруднения на семейството. Понастоящем ищцата била интелигентна и
любопитна млада дама, съвсем нормална млада жена.
При така събраните доказателства
съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на
исковете:
Неоснователно
е възражението на ответника за недопустимост на предявените искове. Видно от
представените преписи от искови молби по гр.д.
№ 4584/2018г. на СГС и по гр.д. №
4586/2018г. на СГС, разпечатки от деловодната система на СГС, както и копие от
невлязло в сила решение по гр.д. № 4584/2018г. на СГС няма идентичност между настоящото дело и посочените от ответника граждански
деца нито относно страните, нито относно основанието на исковете, нито относно
искането, поради което не са налице предпоставките на чл. 126, ал.1 от ГПК, за прекратяване на
производството по делото.
По основателността на
исковете:
Предявените искове са с правна квалификация чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъдат уважени предявените искове,
трябва да е установен следният ФС: 1/съществуването на правоотношение по
възлагане на работа; 2/осъществен фактически състав от изпълнителя
на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно
поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 3/необходимо е вредите да са причинени от
изпълнителя, при или по повод извършването на възложената работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея
(така – ППВС № 9/1966 г.).
По делото се установи, че е
осъществен фактическият състав на чл.49 от ЗЗД.
По искане на ищцата е била издадена обезпечителна
заповед за обезпечаване на бъдещ иск по чл.200, ал.1 от КТ срещу „А.-**“ ЕООД
за сумата от 175 000 лв., представляваща част от 250 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта Г.Д.Г., починал на
28.10.2016 г., вследствие на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, чрез
налагане на запор върху банкова сметка *** „А.-**“ ЕООД, представлявано от
управителя Б.Д.К., в „Т.б.Д“ АД, клон Добрич – ******.
На 21.11.2017г. е издадена
обезпечителна заповед, която е представена от ищцата пред ЧСИ Р.и е образувано
изп.дело № 140/2017 г., като на същата дата ЧСИ Р.е издала запорно съобщение до „Т.б.Д“
АД.
Видно от представената по делото обратна
разписка от „Еконт“ пратка от ЧСИ Р., адресирана до „Т.б.Д“ АД, е получена на
22.11.2017г. в 9.50 ч. /л.23/
Спорни въпроси са в колко часа е
получено запорното съобщение и от кой момент се е породило задължение за
банката да изпълни запора.
По делото се установи, че на 22.11.2017г.
в 9.50 ч. в банката е получена пратка от ЧСИ
Р., а в 11.02 сумата от банковата сметка на „А.-**“ ЕООД е изтеглена на каса,
след което в 11.09 часа служителите на банката са регистрирали в
електронната система, че върху сметката е наложен запор.
Банката не оспорва, че запорното съобщение
е получено на 22.11.2017г., но оспорва часа на получаване на съобщението и се
позовава на обстоятелството, че е било необходимо технологично време, за да се
наложи запора.
В обратната разписка, издадена от
„Еконт“, действително не е отразено каква пратка е била изпратена от ЧСИ Р.и
получена от банката. По делото обаче не са ангажирани доказателства на
посочената дата/22.11.2017г./ в 09.50 да е била получена друга пратка,
изпратена ЧСИ Р., и при признанието на банката, че на 22.11.2017 г. е получено
запорното съобщение, тези обстоятелства, макар и по косвен път установяват, че
в 9.50 ч. е получено именно процесното запорно съобщение.
Без значение е каква е била организацията на банката и защо
запорното съобщение не е било отразено незабавно в електронната й система, а едва
след като сумата е била изтеглена от длъжника на каса.
Съгласно чл. 507,
ал. 2 от ГПК след получаване на запорното съобщение на ответника е
било забранено
да предава суми от запорираната сметка на длъжника. Служители на
банката са допуснали нарушение на чл.507, ал.2 от ГПК, т.е тяхното поведение е
неправомерно. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината им се предполага до доказване
на противното.
Вследствие на противоправното и
виновно поведение на служители на банката на ищцата са причинени имуществени
вреди, тъй като целта на обезпечителната мярка е да гарантира изпълнение на
решението при евентуално уважаване на обезпечения иск. В конкретния случай се
установява, че обезпеченият иск е бил уважен за сумата от 175 000 лв./решение
от 04.07.2018 г. по гр.д. № 1691/2018г. на РС-Добрич/. Не са ангажирани
доказателства тази сума да е била заплатена на ищцата. Напротив, установява се,
че управителят на дружеството – длъжник „А.-**“ ЕООД – е изтеглил сумата, която
е служила за обезпечение, а на следващия ден – 23.11.2017 г. - е продал и
дружествените си дялове. Липсват доказателства да съществуват други активи на
дружеството – длъжник, които да позволят принудително удовлетворяване на вземането
на ищцата, поради което съдът приема, че за нея са настъпили имуществени вреди,
които са в причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на служители
на банката.
Относно размера на иска за
имуществени вреди:
По делото се установи, че от
банковата сметка е изтеглена сумата от 55 900 лв., но върху тази сума е бил
наложен запор за обезпечаване не само на бъдещия иск на ищцата, но и на
бъдещите искове от И.В.Г. и от малолетния В.Г.Г.- всеки за сумата от по 175 000
лв., представляващи част от 250 000 лв.
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на Г.Д.Г.,
починал на 28.10.2016 г., вследствие на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Отговорността на банката за преки имуществени
вреди е ограничена до размера от 55 900 лв. – сумата, която е следвало да
запорира и пази, а вместо това е
разрешила да бъде изтеглена от длъжника.
Всеки от тримата молители, чийто
искове са били обезпечени, е предявил иск по чл.49 от ЗЗД срещу банката за по 55 900 лв. По исковете, предявени от И.В.Г. и от малолетния В.Г.Г., по чл.49 от ЗЗД срещу банката са образувани съответно гр.д. № 4584/2018 г. и № 4586/2018 г.
на СГС, които дела не са приключили с влезли в сила решения, респ. не е ясно дали
и какъв размер на обезщетение за имуществени вреди ще бъде присъден на
останалите двама молители, чийто бъдещи искове също са били обезпечени със
сумата от 55 900 лв., а това обстоятелство е от значение, тъй като общата
дължима от банката сума към тримата ищци за имуществени вреди възлиза на 55 900 лв.
При обезпечени три иска с обща обезпечителна заповед и налична сума от 55 900
лв. в банковата сметка, от тази сума, след уважаването на исковете, всеки от
ищците би получил по 1/3 или по 18 633.33 лв., т.е вредата за ищцата възлиза на
18 633.33 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 55 900 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за неимуществени вреди:
Поради съображенията, изложени по
горе в мотивите, съдът приема за доказано по делото противоправното и виновно
поведение на служителите на банката при изпълнение на служебните им задължения.
В процеса не са събрани доказателства
за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Макар да е допуснат свидетел за
установяване на неимуществените вреди – св. Великова, на същата са зададени
въпроси при разпита й по делегация, които са неотносими към спора, тъй като
касаят претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на баща й, но не
са поставени въпроси за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени от
противоправното поведение на служителите на банката.
Независимо, че по делото не са
ангажирани доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
противоправното поведение на служителите на банката, съдът приема, че такива
вреди са настъпили. Това е така, тъй като в хода на процеса се установи, че спрямо
нея е било проявено неправомерно поведение, като не е бил изпълнен допусният в
нейна полза обезпечителен запор за обезпечаване на бъдещ осъдителен иск, какъвто
тя впоследствие е предявила и същият е бил уважен. Съдебната практика приема, че дори да не са представени доказателства за неимуществени вреди от деликт, следва да се приеме, че такива са настъпили,
тъй като обичайно деликтите се отразяват негативно на психиката и личния живот
на пострадалите лица. Затова
съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и
без да са налице други доказателства, освен
тези за установяване на основанието за възникване на отговорността/в тази насока напр. решение № 227 от 15.04.2020г. по гр.д.№ №
4674 / 2018 г. на ВКС, четвърто г.о. и др./. От удостоверението за
наследници се установява, че към датата на настъпване на трудовата злополука,
при която е починал бащата на ищцата, тя
е била на 13 години, а към датата на допускане на обезпечителната мярка – на 14
години. Молбата за допускане на обезпечение и молбата до съдебния изпълнител за
изпълнение на обезпечителната заповед са подадени от самата ищца със съгласието
на майка й, т.е ищцата е знаела за допуснатото обезпечение, както и за неизпълнението на наложения запор. Същата е
знаела и за финансовите затруднения на семейството след смъртта на баща й./св.Великова/.
Не е установено с медицински документи по делото ищцата да е страдала от
заболяване, което да е налагало извършване на операция. Независимо от това,
семейството й, след смъртта на баща й, несъмнено е било финансово затруднено и
неизпълнението на обезпечителната мярка е предвизвикало допълнителни негативни
емоционални преживявания у ищцата. При тези обстоятелства съдът приема, че тя е
претърпяла неимуществени вреди от проявеното спрямо нея противоправно
поведение. При липсата на други доказателства, предвид възрастта на ищцата – 14
г. към датата на деликта и обстоятелството, че семейството е изпитвало финансови
затруднения, съдът приема, че претърените от нея болки и страдания от
неправомерното поведение следва да бъде определено на 10 000 лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
25 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат С.Г. ***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1046.58 лв., съразмерно на уважената част от исковете. По делото не са
представените доказателства адв.Г. да е регистрирана по ЗДДС, поради което
съдът не присъжда възнаграждението с ДДС.
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 96.90 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове искове в размер
на 1145.33 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.б.Д“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Н.Г.Г.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, к.2, на основание чл. 49, вр. чл.45, ал.1
от ЗЗД, сумата от 18 633.33 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, изразили се в изплащането на посочената сума от
служители на „Т.б.Д“ АД на длъжника „А.-**“ ЕООД от банковата му сметка, в
нарушение на чл. 507, ал.2 от ГПК, макар върху тази сума да е бил наложен
обезпечителен запор въз основа на заповед № 267/21.11.2017 г. по чгр.д. №
465/2017г. по описа на РС – Генерал Тошево, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 55 900
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Т.б.Д“ АД, ЕИК ****, да заплати на Н.Г.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от противоправното и виновно поведение
на служители на „Т.б.Д“ АД, които в нарушение на чл. 507, ал.2 от ГПК са
предали на длъжника „А.-**“ ЕООД парични
средства от банковата му сметка, макар върху тях да е бил наложен обезпечителен
запор въз основа на заповед №267/21.11.2017 г. по чгр.д. № 465/2017г. по описа
на РС-Генерал Тошево, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 25 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Т.б.Д“ АД, ЕИК ****, да заплати на адвокат С.Г. *** с
адрес за призоваване: гр.София, бул. „Александър *****, к.2 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1046.58 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Г.Г. да заплати на „Т.б.Д“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 96.90 лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.О.да
заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса върху уважения иск в размер на 1145.33 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: