№ 39092
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110139978 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3-4 от ГПК.
Постъпила е искова молба на В. И. К. и Е. Н Н срещу С. Б. К. и Е. С. К..
С Разпореждане рег. № 11165/15.07.2025 г. съдът е оставил без движение
исковата молба с указания ищците да изложат твърдения за това всеки един от
тях какъв обем права е придобил и претендира да е собственик от поземления
имот; формулират точен и окончателен петитум на искова молба според
ответниците по спора или индивидуализират "всички трети лица" и насочи
искова молба и срещу тях; посочат изрично какъв обем от правото на
собственост се отрича на всеки ответник; обосноват правен интерес от искането
за отмяна на нот. акт №197 по нот. дело №903/2022 г. на Нотариус с рег. №*** на
НК, като вземат предвид, че това не е констативен /чл.537, ал.2 ГПК/, а
конститутивен нотариален акт. Предупредени са за правните последици при
процесуално бездействие.
Постъпила е Молба с вх. № 289575/01.09.2025 г., с която дадените
указания съдът намира, че са изпълнени частично.
Ищците твърдят, че са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на целия процесен поземлен имот по силата нотариален акт № 110, том
I, рег. № 3830, дело 104 от 2008 г. на нотариус Т М, рег. № *** в НК, като са
формулирали петитум, съобразно уточненията с молбата от 01.09.2025 г., за
предявяване на положителен установителен иск за собственост по отношение на
целия поземлен имот, който при така формулирания петитум се явява
кумулативно обективно съединен с отрицателен установителен иск за
собственост отново по отношение на целия поземлен имот.
Според приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по
тълк.д. № 8/2012 г., по на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му, като при липса на правен интерес производството се прекратява.
Също така, съобразно разясненията, дадени с Решение № 2013/14.03.2019 г. по в.
гр. д. № 172/2018 г. по описа на СГС, недопуснато до касационно обжалване с
1
Определение №332/25.06.2020 г., по гр. д. №101/2020 г. по описа на ВКС,
ищците принципно имат право да изберат да търсят защита на накърненото от
спора с ответниците право (правото им на собственост), както чрез
предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответниците, отричайки
тяхното право на собственост, така и чрез положителен установителен иск, чрез
уважаването на който със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните ще бъде установено, че ищците са собственици на имота. Независимо
че предметът на делото (спорното право) при двата вида искове е различен – при
отрицателния иск това е отричаното от ищеца право на собственост на
ответниците, а при положителния установителен иск е притежаваното от ищците
право на собственост, предявяването им за съвместно разглеждане в общ исков
процес, независимо от предпочитания от ищеца вид на съединяване е
недопустимо. Това е така, тъй като за ищците липсва правен интерес от
търсената в един и същ исков процес и срещу същия ответник защита. Съдът не
е обвързан със сочения от ищците вид обективно съединяване на
предявените искове, а е длъжен да се съобрази, както с правната квалификация
на предявените искове, така и с правните последици, които настъпват при
тяхното разглеждане. Тъй като предметът на положителния установителен иск за
собственост включва в себе си и предмета на отрицателния установителен иск
по отношение на един и същ имот, и доколкото с евентуалното ме уважаване
едновременно ще се установи, че ищците са собственици на твърдяното
основание , отричайки правото на собственост на ответника, то естеството на
търсената съдебна защита води до извод за недопустимост на отрицателния
установителен иск. Нещо повече, предметът на доказване за ищците и правата
иска е един и същ – следва да докажат, че са собственици по силата на правна
сделка, с притежаването на което право обосновават правния си интерес да се
намесят в чужда правна сфера, отричайки правата на ответника, като
същевременно ще установят възникването на правото в своя патримониум. В
случая е налице идентитет между отрицателен установителен иск и положителен
установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно
материално право. При това положение и доколкото уважаването на
положителния установителен иск предпоставя по-голяма по обем защита на
ищците, при която с признаването им за собственици ще бъде установено, че
ответникът не е собственик, то за тях липсва правен интерес от отрицателният
установителен иск и обективно му съединяване с положителния установителен
иск. Отсъствието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск, поради което настоящият състав
намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява недопустим, а
на разглеждане подлежи единствено предявения от ищците положителен
установителен иск / в този смисъл са и Определение № 134 от 22.03.2018 г.,
постановено по гр.д. 3476/2017 г. по описа на ВКС, Определение
№135/01.08.2017 по дело №2110/2017 на ВКС, ГК, II г.о. и др./
С уточняващата молба от 01.09.2025 г. ищците са формулирали петитум за
постановяване на решение, с което да се установи, че с Нотариален акт № 197,
том V, peг. № 11978, дело № 903 от 19.10.2022 г. на нотариус С Т, рег. № *** в
НК, не се прехвърля право на собственост от поземлен имот, включително от
поземлен имот с идентификатор 68134.202.94, а в условията на евентуалност, в
случай, че съдът прецени, че с този нотариален акт е изразена воля за
прехвърляне на идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.202.94,
да се постанови решение, с което да признае за установено, че това представлява
прехвърляне на право на собственост върху чужда вещ, собственост на ищците,
което не поражда правно действие. Съдът намира, че исковата молба в тези части
е недопустима, тъй като посочените въпроси, по отношение на които ищците
искат съдът да се произнесе с отделен диспозитив, подлежат на изследване
2
единствено в мотивите на съдебното решение и по отношение на тях съдът не
дължи произнасяне на отделен диоспозитив, доколкото не представляват отделен
самостоятелен иск. Съгласно Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. по тълк.
дело № 3/2012 на ВКС, ОСГК, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е
с оглед на твърденията на ищците е нот. акт № 197 по нот. дело № 903/2022 г. на
Нотариус с рег. № *** на НК. Изложеното налага извод, че предмет на
разглеждане следва да остане само формулираната претенция при условията на
положителен установителен иск за собственост, а за останалата част – искова
молба върната и производството прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, с молба-уточнение от 01.09.2025 г, по която е
образувано гр. дело №39978/2025 г. по описа на СРС на В. И. К. и Е. Н Н. срещу
С. Б. К. и Е. С. К., в частта, с която е предявен отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не притежават
правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 68134.202.94 по
КК и КР на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-
50/20.06.2016 г. на ИД АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот е
от 25.08.2021 г., с адрес на поземленият имот гр.София, р-н „Красно село“,
********, и в частта, с която се претендира съдът да постанови решение, с което
да установи, че с Нотариален акт № 197, том V, peг. № 11978, дело № 903 от
19.10.2022 г. на нотариус С Т, рег. № *** в НК, не се прехвърля право на
собственост от поземлен имот, включително от поземлен имот с идентификатор
68134.202.94, евентуално ако с този нотариален акт е изразена воля за
прехвърляне на идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.202.94,
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че това
представлява прехвърляне на право на собственост върху чужда вещ,
собственост на ищците, което не поражда правно действие, и ПРЕКРАТЯВА в
тези части гр. дело №39978/2025 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищците чрез пълномощник.
След срока за обжалване делото да се докладва за преценка вписване на
искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3