Р Е
Ш Е Н
И Е
№
155
гр.
Перник, 10.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 10.04.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман
Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00136 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против решение №
1586/20.12.2018 г. по гр.д. № 04996/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в
частта с която предявените от „Профи кредит България“ ЕООД срещу А.Т. искове по
реда на чл. 415 ГПК са отхвърлени за сумата над 496,56 лв. до пълния предявен
размер от 1668,87 лв. – неплатено задължение по договор за потребителски кредит
№ ***. В жалбата се поддържа неправилност на решението в обжалваната част
относно изводите на съда, че клаузата уговаряща дължимото възнаграждение по
сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е недействително поради противоречие с императивните правни норми на чл.
10а от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и с добрите нрави, като същото е прогласено
за недължимо от длъжника по договора. По подробно изложени съображения се
оспорва приетата недействителност и нищожност на клаузите на споразумението
като счита, че уговорената клауза е проявление на принципа на автономност на
волята и при настъпване на конкретни предпоставки по повод договора за кредит и
по негов избор за кредитополучателя е възникнало задължение за плащане на
разходи за допълнителни услуги – т. 14 от ДП на ЗЗП, различни от общите разходи
за кредита, които услуги ответникът е получил, което е дало право на кредитора
да начисли уговорените в договора разходи на потребителя за допълнителни
възнаграждения. Въз основа на изложеното се иска отмяна на
решението в обжалваната част, и решаване на спора по същество от въззивната
инстанция с уважаване на предявените искове изцяло.
Въззиваемият
оспорва жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност и за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение единствено
в частта за отхвърляне на иска над 496,56 лв. до 1668,87 лв., като решението не
е обжалвано от ответника и е влязло в сила в частта за уважаване на иска за
сумата 496,56 лв., поради което в тази част решението не е предмет на въззивна
проверка.
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че
между ищеца и ответника на 05.12.2014г. е сключен Договор за потребителски кредит ***, по силата на който с две платежни нареждания от 05.12.2014 г. ищецът е
превел по банков път в полза на ответника отпуснатия кредит в общ размер на
1150
лв., със срок на кредита 24 месеца, срещу което ответникът се задължава да
върне общо сумата 1706,16 лв., разсрочена на 24 равни месечни вноски по приложен към договора погасителен план, с първи
падеж -
13.01.2015 г. и последен падеж - 13.12.2016 г. Сключването
на договора на *** се
предхожда от Искане за отпускане на потребителски кредит ***, заявено от ответника на 03.12.2014 г.,
като искането представлява бланка с определено съдържание. Част от съдържанието
е попълнено с ръкописен текст, като на страница втора от искането се съдържа
текст указващ "Възможност за закупуване на пакет от допълнителни
услуги", като с печатен текст са посочени четири възможни такива пакета
"Екстра", "Екстра +", "Бонус" и "Бонус
+". Видно от съдържанието на това искане за закупуване на пакет от
допълнителни услуги с отбелязване със знак "х" е заявен такъв
обозначен като "Бонус". Неразделна
част от Договора е и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от ***, който пакет от допълнителни услуги
включва: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
възможности за – отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване
на определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падежа, както и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Дължимото на
кредитора възнаграждение по пакета за
допълнителни услуги е 862,56 лева, което възнаграждение се разсрочва за срока на потребителския кредит на равни месечни
вноски добавени към главницата от по 35,94 лв. Общият размер на задължението по
кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 2568,72 лв., като
месечната погасителна вноска е в размер на 107,03 лв. Същевременно
в съдържанието на Договор за потребителски кредит *** е отразено, че е избран пакет от
допълнителни услуги "Екстра". Не се спори, че ответникът е изплатил по процесния
договор сумата 1209,60 лв., с което е покрил изцяло дванадесет месечни вноски
за главница и възнаградителна лихва
Предвид оплакванията във
въззивната жалба и доводите на страните във въззивното производство,
спорните въпроси са за валидността на клаузите за заплащане на пакет от
допълнителни услуги, във връзка с
което настоящият въззивен състав съобразява следното:
С оглед предмета, страните,
правата и задълженията следва, че процесният договор е такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 Закона за
потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г. - ЗПК). С процесния
договор страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга,
гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,
срещу възнаграждение за пакета в размер на 862,56 лева, чийто
размер представлява 3/4 от размера на предоставения кредит от 1150 лв. Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна.
Настоящият съдебен състав намира това споразумение за
нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същото на
първо място е договорено в
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В чл. 10а, ал. 2 ЗПК е
регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в
допълнителния пакет услуги по същината си представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в чл.
10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай
посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора – конкретно тези
описани по т. 2, т. 3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1
допълнителна услуга, която по
същността си е действие по усвояването на кредита.
На второ място с уговарянето на допълнително възнаграждение от 862,56
лв., се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за
услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, което
води до надхвърляне на ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР.
На следващо място, в противоречие на императивното правило на чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане. Предоставените допълнителни услуги не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка
от услугите поотделно. В случая в договора за потребителски кредит не са посочсни нито вида,
нито размера, нито действието, за което се събират съответните такси. В
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги само са изброени услугите. Липсва яснота за различието между
заявения пакет в искането, обозначен като "Бонус" и този посочен в
сключения между страните договор, в който е отразено, че е избран пакет от
допълнителни услуги "Екстра".
Същевременно с процесното споразумение е договорено
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо
само за "възможността за предоставянето" на изброените услуги, както
е посочено и в самото споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на
такава.
Също така с оглед естеството на част от изброените
допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати
за нещо, което страната има по силата на закона, като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което
води до значителна неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза,
че едната страна- потребителят, заплаща правото си да договоря с другата страна-
кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя
не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна
– кредитора.
Едновременно с това процесното
споразумение е сключено и във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно приложения погасителен план ответникът е
следвало да заплаща в продължение на 24 месеца по 35,94 лв. за нещо, което не ползва като изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги настъпва от датата на сключване на самото споразумение. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат
предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или
намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така
уговорени клаузите поставят изпълнението на задължението на търговеца в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и
поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3
от ЗЗП. В последица от това и следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл.
146, ал.1 от ЗЗП, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. В
случая споразумението не е уговорено индивидуално, доколкото е изготвено
предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му
евентуално. След като споразумението е нищожно, по него не се дължи
възнаграждение, поради което предявеният иск до посочения размер следва да се
отхвърли, съответно оплакванията
във въззивната жалба са неоснователни.
С решението си в обжалваната част първоинстанционният
съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния
съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, а въззивната жалба, като неоснователна - да се остави без
уважение.
По
разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължан разноски.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски
пред въззивната инстанция, поради което такива не му се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1586/20.12.2018 г. по гр.д. № 04996/2018
г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в
останалата необжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.