Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 15.10.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-20 състав, в публичното
заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Татяна
Костадинова
при секретаря В. С., като разгледа гр.д.
№ 3907 по описа на СРС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 213 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Б.И. АД твърди, че в качеството
си на застраховател по договор за застраховка „Каско” е изплатил на увреденото
от реализирано на 14.06.2009 г. ПТП лице застрахователно обезщетение в размер
на 64 000 лв. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното
събитие има водачът на застрахования при ответника Л.И. АД по застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане за
платената сума, както и за лихва за забава върху главницата за периода 14.06.2011
г. – 12.06.2014 г. в размер на 20 000 лв. Претендира тези суми, ведно със законна
лихва и разноски.
Ответникът Л.И. АД оспорва механизма на
събитието, причинната връзка между ПТП и вредите, размера на вредите. По иска
за лихва твърди, че не е получавал покана за плащане. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 213 КЗ:
С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер, не по-голям от действителните
вреди.
На 14.06.2009 г. е съставен Протокол
за ПТП, в който е удостоверено, че на същата дата на бул. Самоковско шосе, гр.
София, е
реализирано ПТП между л.а. БМВ
с ДК № ********
и л.а. М. с
ДК № ********.
В протокола е удостоверено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на
водача на л.а. БМВ, който поради движение с несъобразена скорост
реализира сблъсък с насрещно движещия се автомобил, а последният се удря в
скален скат отдясно.
В частта относно механизма на ПТП
протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не
удостоверява възприети от длъжностното лице факти по смисъла на чл. 179 ГПК. В
частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него
факти обаче – в случая видимите щети
по участващите в събитието МПС и разположението
на автомобилите при посещение на местопроизшествието, документът има
характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална
доказателствена сила. Именно въз основа на това официално удостоверяване е
изготвено заключение на съдебно авто-техническа експертиза, според която щетите
по процесния автомобил, описани в протокола за ПТП, са в причинна връзка с
описания в протокола механизъм на произшествието – реализиран е удар между
лявата предна част на автомобил БВМ и лявата предна странична част на л.а. М.,
като една част от деформациите на л.а. М. са причинени от страничния удар с
другия автомобил, а друга част – от удар в ската.
Въз основа на експертния извод и преди
всичко въз основа на местоположението на
автомобилите след настъпване на ПТП – а именно в пътната лента, по която се
е движил л.а. М., настоящият състав заключава, че събитието се дължи на
противоправното поведение на водача на л.а. БМВ – същият, при спазване на
правилата за движение по пътищата /и при
липса на твърдения и доказателства за случайно деяние/ не би следвало да навлиза в насрещната пътна лента, а щом е
навлязъл - то той е действал противоправно.
Като безспорно между страните е отделено
обстоятелството, че към 14.06.2009 г. ищецът е имал качеството застраховател по
имуществена застраховка Каско за л.а. М., а ответникът – застраховател по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена за
л.а. БМВ, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
64 000 лв. /определение в о.с.з. на 23.09.2015 г./
Налице е следователно основание за
възникване на регресното вземане. Спорен между страните е въпросът, какъв е размерът
на дължимото от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента
обезщетение.
Според заключението на САТЕ, изложено в обстоятелствената част /л. 68/, стойността
на новите части, необходими за ремонта, възлиза на 47 365,44 лв., стойността на
труда – 10 790,90 лв., а стойността на боята – 738 лв. Общата стойност на
вредите, изчислена по този начин, възлиза на 58 894,34 лв. Съдът не кредитира заключението на САТЕ в
частта, в която се определя като средна пазарна стойността на ремонта чрез прилагане
на коефициент за овехтяване на новите части и коригиращ коефициент на
стойността на труда съгласно Методиката към Наредба № 24/2006 г. /отм., но
действаща към датата на възникване на вземането/. Съгласно константната съдебна
практика /така решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І
отд./, при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване
следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не
следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части
/в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената
част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване
на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В
този смисъл съдът споделя мотивите към т.
6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се
взема предвид изхабяването на вещта/. На още по-голямо основание това важи
за стойността на труда – увреденото лице не би могло да си набави услуга по
ремонт на вещта на цени, различни от пазарните, поради което заплащането на
обезщетение в размер на по-малката стойност на труда не би възмездило
пострадалия.
Ето защо съдът приема, че средната
пазарна стойност на вредите е 58 894,34 лв. За действителна стойност на
автомобила при липса на други данни съдът приема застрахователната сума /тя би
следвало да е определена именно на база стойността на автомобила – арг. чл. 203 КЗ/, а именно 80 000 лв. /40 903,35 евро/. Съгласно чл. 193, ал. 4 КЗ тотална
щета е увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от
действителната стойност на имуществото, или в случая – надхвърлят 56 000
лв.. В настоящия случай е налице тотална
щета по смисъла на КЗ /уговореният в общите условия по застраховка Каско
процент, при който се приема за тотална щетата, не следва да се взема предвид
като противоречащ на КЗ/.
Съгласно чл. 8.1 от Общите условия при
пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на действителната стойност на МПС към момента на настъпване на събитието,
намалена със стойността на запазените части. Съдът приема, че стойността на
запазените части е 20 % - в този размер тя е посочена в представените от ищеца
писмени доказателства /ликвидационен акт/, които ответникът, съгласно изрично
заявеното в отговора /л. 42/, не оспорва /оспорването на размера е от гледна
точка нуждата от прилагане на коефициент на овехтяване, а не от гледна точка
обема на запазените части/.
Следователно дължимото обезщетение
възлиза на 64 000 лв. /80% от 80 000 лв./. В тази сума е било то изплатено
от ищеца, съответно в този размер е възникнало и регресното вземане. Искът
следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Искът следва
да бъде отхвърлен. Съгласно чл. 213а КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента изпада в забава след покана. Не се твърди и не се
доказва такава да е отправяна.
По
разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 3245,71 лв. разноски.
Ищецът следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 726,19 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Л.И. АД, ЕИК **********, да заплати
на Б.И. АД, ЕИК **************, на основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ сумата
от 64 000 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за събитие, настъпило
на 14.06.2009 г. в района на гр. София, ведно със законната лихва от 13.06.2014 г. до погасяването, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3245,71
лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 86 ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща лихва за забава за
периода 14.06.2011 г. – 12.06.2014 г.
ОСЪЖДА
Б.И. АД, ЕИК ***********, да заплати
на Л.И. АД, ЕИК ************, сумата от 726,19 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: