Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 15.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-20 състав, в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Татяна Костадинова

при секретаря В. С., като разгледа гр.д. № 3907 по описа на СРС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 213 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Б.И. АД твърди, че в качеството си на застраховател по договор за застраховка „Каско” е изплатил на увреденото от реализирано на 14.06.2009 г. ПТП лице застрахователно обезщетение в размер на 64 000 лв. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника Л.И. АД по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за лихва за забава върху главницата за периода 14.06.2011 г. – 12.06.2014 г. в размер на 20 000 лв. Претендира тези суми, ведно със законна лихва и разноски.

Ответникът Л.И. АД оспорва механизма на събитието, причинната връзка между ПТП и вредите, размера на вредите. По иска за лихва твърди, че не е получавал покана за плащане. Претендира разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 213 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди.

На 14.06.2009 г. е съставен Протокол за ПТП, в който е удостоверено, че на същата дата на бул. Самоковско шосе, гр. София, е реализирано ПТП между л.а. БМВ с ДК № ******** и л.а. М. с ДК № ********. В протокола е удостоверено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. БМВ, който поради движение с несъобразена скорост реализира сблъсък с насрещно движещия се автомобил, а последният се удря в скален скат отдясно.

В частта относно механизма на ПТП протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява възприети от длъжностното лице факти по смисъла на чл. 179 ГПК. В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него факти обаче – в случая видимите щети по участващите в събитието МПС и разположението на автомобилите при посещение на местопроизшествието, документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила. Именно въз основа на това официално удостоверяване е изготвено заключение на съдебно авто-техническа експертиза, според която щетите по процесния автомобил, описани в протокола за ПТП, са в причинна връзка с описания в протокола механизъм на произшествието – реализиран е удар между лявата предна част на автомобил БВМ и лявата предна странична част на л.а. М., като една част от деформациите на л.а. М. са причинени от страничния удар с другия автомобил, а друга част – от удар в ската.

Въз основа на експертния извод и преди всичко въз основа на местоположението на автомобилите след настъпване на ПТП – а именно в пътната лента, по която се е движил л.а. М., настоящият състав заключава, че събитието се дължи на противоправното поведение на водача на л.а. БМВ – същият, при спазване на правилата за движение по пътищата /и при липса на твърдения и доказателства за случайно деяние/ не би следвало да навлиза в насрещната пътна лента, а щом е навлязъл - то той е действал противоправно.

Като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че към 14.06.2009 г. ищецът е имал качеството застраховател по имуществена застраховка Каско за л.а. М., а ответникът – застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена за л.а. БМВ, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 64 000 лв. /определение в о.с.з. на 23.09.2015 г./

Налице е следователно основание за възникване на регресното вземане. Спорен между страните е въпросът, какъв е размерът на дължимото от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента обезщетение.

Според заключението на САТЕ, изложено в обстоятелствената част /л. 68/, стойността на новите части, необходими за ремонта, възлиза на 47 365,44 лв., стойността на труда – 10 790,90 лв., а стойността на боята – 738 лв. Общата стойност на вредите, изчислена по този начин, възлиза на 58 894,34 лв. Съдът не кредитира заключението на САТЕ в частта, в която се определя като средна пазарна стойността на ремонта чрез прилагане на коефициент за овехтяване на новите части и коригиращ коефициент на стойността на труда съгласно Методиката към Наредба № 24/2006 г. /отм., но действаща към датата на възникване на вземането/. Съгласно константната съдебна практика /така решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд./, при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/. На още по-голямо основание това важи за стойността на труда – увреденото лице не би могло да си набави услуга по ремонт на вещта на цени, различни от пазарните, поради което заплащането на обезщетение в размер на по-малката стойност на труда не би възмездило пострадалия.

Ето защо съдът приема, че средната пазарна стойност на вредите е 58 894,34 лв. За действителна стойност на автомобила при липса на други данни съдът приема застрахователната сума /тя би следвало да е определена именно на база стойността на автомобила – арг. чл. 203 КЗ/, а именно 80 000 лв. /40 903,35 евро/. Съгласно чл. 193, ал. 4 КЗ тотална щета е увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от действителната стойност на имуществото, или в случая – надхвърлят 56 000 лв.. В настоящия случай е налице тотална щета по смисъла на КЗ /уговореният в общите условия по застраховка Каско процент, при който се приема за тотална щетата, не следва да се взема предвид като противоречащ на КЗ/.  

Съгласно чл. 8.1 от Общите условия при пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на действителната стойност на МПС към момента на настъпване на събитието, намалена със стойността на запазените части. Съдът приема, че стойността на запазените части е 20 % - в този размер тя е посочена в представените от ищеца писмени доказателства /ликвидационен акт/, които ответникът, съгласно изрично заявеното в отговора /л. 42/, не оспорва /оспорването на размера е от гледна точка нуждата от прилагане на коефициент на овехтяване, а не от гледна точка обема на запазените части/.

Следователно дължимото обезщетение възлиза на 64 000 лв. /80% от 80 000 лв./. В тази сума е било то изплатено от ищеца, съответно в този размер е възникнало и регресното вземане. Искът следва да бъде уважен. 

 

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Искът следва да бъде отхвърлен. Съгласно чл. 213а КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента изпада в забава след покана. Не се твърди и не се доказва такава да е отправяна.

 

По разноските:

Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3245,71 лв. разноски.

Ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 726,19 лв.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Л.И. АД, ЕИК **********, да заплати на Б.И. АД, ЕИК **************, на основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ сумата от 64 000 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 14.06.2009 г. в района на гр. София, ведно със законната лихва от 13.06.2014 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3245,71 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща лихва за забава за периода 14.06.2011 г. – 12.06.2014 г.

ОСЪЖДА Б.И. АД, ЕИК ***********, да заплати на Л.И. АД, ЕИК ************, сумата от 726,19 лв. разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

СЪДИЯ: