№ 12
гр. Велики Преслав, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20223610200328 по описа за 2022 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Н. Й.
Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.********, чрез пълномощник адв.Т. Я. от ШАК срещу
Наказателно постановление №7805 от 15.08.2022 г., издадено от Началник Отдел “Контрол по
РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция“Пътна
инфраструктура“ гр.София.
В жалбата и допълнението към нея, се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се че дори да има извършено нарушение
то същото е маловажен случай. Навеждат се отделни доводи за малозначителност на деянието.
Алтернативно се излагат доводи за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощника, който
поддържа жалбата и сочи допълнителни доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП,
което допълва и в представеното писмено становище, след с.з. Моли за отмяна на НП и
присъждане на разноски, за което представя и списък.
Въззиваемата страна – Началник Отдел “Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция“Пътна инфраструктура“ гр.София в писмено стгановище по
същество, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли
съда същото да бъде потвърдено, както и за присъждане на разноски за юрисконсулско
възнаграждение.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, компетентността на
наказващия орган, както и че на посочените в АУАН и НП, дата и място, жалбоподателя е
управлявал и превозвал товар с т.а. марка „Рено“ модел „Керакс“ с рег.№*****. Спорни са
1
обстоятелствата установени от административнонаказващия орган и дали е осъществен състава на
вмененото нарушение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 13.07.2022 г. около 10.40 часа на път II-74, км 5, на 5 км преди гр.В.Преслав, в
посока гр.Търговище-гр.Велики Преслав, св.М. К. – гл. инспектор към отдел „КРПМ“ Дирекция
„АРОК“ при АПИ и св.Г. М. – старши специалист в ОПУ-Шумен, извършили проверка на
тежкотоварно ППС с четири оси-две управляеми, т.а. марка „Рено“ модел „Керакс“ с рег.№*****,
управляван от жалбоподателя. Свидетелят К. установил, че водачът извършва превоз на фракция,
извършил и измерване на масата и размерите на ППС-то, посредством мобилна електронна везна с
неавтоматично действие - "CAPSTELS ORA 10" №785 и рулетка № 1306/18 (5м.). Самото
измерване било извършено чрез поставяне на гумите на автомобила върху измерващата част на
везната, т. нар. "плочи". Двете плочи нямали механична връзка, само с кабел. След като се
позиционирали на пътното платно или друга площадка с равна повърхност, чрез кабел се
прехвърляла информацията от измереното натоварване на съответната ос на софтуера на везната.
В следствие на измерването се установило, че при измерено разстояние между осите на МПС –
1,42м, натоварването на двойната задвижваща ос на МПС-то било 25,700 т. при допустимо
натоварване 18т., т.е с превишение 7,700 т.
Резултатите от измерването били обективирани в надлежна разпечатка, подписана от
водача без възражения.
Към датата на измерването, използваната везна била преминала периодична проверка на
21.04.2022 г./приложение №1 към заявлението за проверка на СИ/.
Използваната рулетка съответствала на извикванията на Директива 2014/32/ЕС, видно от
приложената декларация за съответствие и превод. Към момента на проверката или в по-късен
етап водачът не представил разрешение за движение на извънгабаритно или тежко ППС.
Св.М. К. квалифицирал горните факти, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "А"
от ЗП, вр. с чл.8, ал.1 и 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и съставил на място АУАН №
0009043/13.07.2022 г. срещу водача, който го подписал, посочил възражения, че не може да
прецени, колко тежи товара и получил препис от него. На жалбоподателя бил връчен екземпляр от
АУАН срещу разписка, в която му била разяснена и възможността по чл.43, ал.5 от ЗАНН. След
съставяне на АУАН водачът бил предупреден, че съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата може да
продължи движението си, след като приведе дейността по извършване на превоз с ППС, в
съответствие с нормите на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Въз основа на АУАН на 15.08.2022 г. било издадено и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква "А",предл.2-ро от ЗП, вр. с чл.8, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, наложил на жалбоподателя административно наказание
–"Глоба" в размер на 2500.00 лева. Изрично изложил мотиви, защо нарушението не е маловажно и
защо приема, че размерът на наказанието следва да е завишен.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
2
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят оспорва
изцяло фактите по преписката, въз основа на които АНО е обосновал установяване на
нарушението, както и приложените доказателства за тези факти, въвежда и твърдения за негодни
средства за измерване, неправилно боравене със средствата за измерване, сочи и неправилно
определен размер наказанието.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгл. чл. 56,
ал.2, т.1 и ал. 3, т. 1 ЗП и Заповед №РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ и
Заповед№РД-11-247/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
В АУАН и НП е описано следното нарушение, осъществено чрез действие:
жалбоподателя извършва превоз на товар-фракция, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, съгласно чл.8, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ – без разрешително за превишаване на максимално допустимите норми съгласно Наребата,
като са посочени, както конкретно измерените стойности на натоварването на ос, така и стойността
на превишението, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредбата, посочено е че МПС е тежко по
смисъла на същата наредба, посочени са марката и модела на същото, брой на осите, рег.номер,
което АНО е квалифицирал като нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1,
т.1, предл.първо на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, изразяващо се в движение на
извънгабаритно и тежко пътно превозно средство в обхвата на пътя, без разрешение.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на
него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание
на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни
разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно
положение не съществува.
Поради което съдът намира изложените възражения на жалбоподателя в тази насока за
неоснователни.
Съдът не установи посочените от жалбоподателя несъответствия при описание на
нарушението, в съдържанието АУАН и НП, но дори и да са били налице такива съгласно чл.53,
ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя
и неговата вина.
3
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не
е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на
наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана
наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.
Сочените от жалбоподателя обстоятелства за незаконосъобразност на производството пред
АНО, т.к. не било ясно кой е наредил проверката и изобщо защо лицата, които са я извършили са
били на посоченото място, че не била указана възможността за процедура за сключване на
споразумение с нарушителя, че са представени пред съда неотносими към делото документи, съдът
счита занеоснователни. Служителите на АНО са служебно задължени да извършват проверки за
спазване на Закона да пътищата и от компетентността на органа е да определя местата и лицата за
извършването им. Видно от съдържанието на разписка от 18.07.2022 г., приложена към
административнонаказателната преписка, при получаване на препис от АУАН, жалбоподателя е
писмено уведомен за възможността по чл.43, ал.5 от ЗАНН. При проверка на доказателствата,
съдът се произнася само въз основа на относимите такива, дори и да са приети множество други,
включително и неотносими.
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че
на посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал тежко МПС по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от същата Наредба,
без валидно разрешение издадено от администрацията управляваща пътя за дейности от
специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно доказани. Установено е, че при
извършеното от контролните органи измерване на управляваното от жалбоподателя МПС,
измереното натоварване е било, както следва - при измерено разстояние между осите на МПС –
1,42м, натоварването на двойната задвижваща ос на МПС-то било 25,700 т. при допустимо
натоварване 18т., т.е с превишение 7,700 т.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно установена фактическа
обстановка, базираща се на използване на негодни или некалибрирани средства за измерване. От
приложените по делото доказателства се установява, че използваната мобилна везна с
неавтоматично действие "клас III" е от одобрен тип видно от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №06.03.4542 с дата на издаване 27.03.2006 г. и е преминала
последваща/периодична проверка на 21.04.2022 г., удостоверено от лицето извършило проверката
Е.Е в Приложение №1 към Заявление №000029-21847 от същата дата. Съгласно разпоредбата на
чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията - последваща проверка се извършва на средствата за
измерване в употреба, като в ал. 4 е посочено, че периодичността на проверките се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се
обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния
случай такава заповед се явява – Заповед №А-616/11.09.2018 г. за периодичността на
последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. т.1 от същата е посочено, че за техническите средства "везни с
неавтоматично действие, клас III" периодичността на последващите проверки е ЕДНА година – т.
е. изправността на процесното техническо средство е удостоверена до 21.04.2023 г. Заповед А-
ЗЗЗ/29.05.2014 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г.), надлежно обявена в интернет
страницата на министерството (http: //www.damtn. government. bg/images/zapovedi/z_a-ЗЗЗ. pdf),
4
като в т. 2 от същата е посочено, че за техническите средства "везни с неавтоматично действие,
клас III" периодичността на последващите проверки е ЕДНА година – т. е. изправността на
процесното техническо средство е удостоверена до 21.04.2023 г. Горното води до извод, че към
датата на проверката, средството за измерване е било технически изправно и е отговаряло на
метрологичните изисквания за употребата му на територията на Р България. В случая везната е
използвана точно както предписва чл. 38, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол - везните с неавтоматично действие, предназначени за
измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на
движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне
на общата маса на превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са
разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. В
конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя – измерването е било осъществено
точно по този начин, като по време на същото всички оси на ППС са се намирали върху
съответните части от везната (т. нар, "пътеки"), което гарантира достоверността и правилността на
резултата.
По отношение на използваната рулетка - същата е одобрен тип и може да се използва на
територията на Общността за извършване на съответните измервания. Рулетката е произведена
през 2018 г. и подлежи на периодична проверка на всеки пет години, т. е. към датата на
извършване на проверката, използваните везна и рулетка са били годни и калибрирани, като са
използвани по предписания за това начин, което от своя страна е гаранция, че получените
резултати съответстват на действителното положение. Следва да се има предвид и че срещу
констатациите за съответните размери/маси, жалбоподателят принципно не е направил възражения
по време на извършването им, което е допълнителна гаранция, че същите са извършени правилно.
Лицето извършило измерването св.М. Д. К. е имал необходимите знания и умения да
борави с мобилната везна, с която е осъществено измерването, видно от Протокол за проведено
обучение от 05.05.2015 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че измерването е извършено
неправилно, поради това, че при извършването му с електронната везна, не е направено
последователно ос по ос и не са използвани изравняващи скари, нито изравняваща подложка,
поради което същото е неверно/неточно.
Конкретните измервания на място са направени с лицензирани и проверени по
надлежния ред уреди, предвид: представения Удостоверение за одобряване на типа на ползваната
при процесното измерване везна, представената декларация за съответствие и съответните
документи на езика на производителя в превод; представения сертификат за съответствие на
процесната ролетка.
Видно от приложението към удостоверение за одобрен тип на средство за измерване
№06.03.4542 изд. на 27.03.2006 г. за мобилна електронна везна с неавтоматично действие -
"CAPSTELS ORA 10" №785, произведена във Франция, везната е преносима и включва две
устройства за приемане на товара – платформи, свързани към показващо устройство, във всяка
платформа са вградени 4 бр. тензометрични преобразуватели и събирателна платка. Всеки датчик
преобразува приложеното върху него механично усилие в пропорционален електрически сигнал,
който предава към съответната събирателна платка, където сигналите се сумират и предават по два
отделни кабела с дължина 15 м към показващото устройство. Показващото устройство и принтера
са вградени в преносим куфар и същото има следните устройства и функции: устройство за
начално настройване на нулата; полуавтоматично устройство за настройване на нулата; устройство
5
за следене на нулата; полуавтоматично устройство за тариране; устройство за предварително
задаване на тарата; реагиране на значителни грешки и автотест на дисплея. В същото това
приложение към удостоверение на са посочени като част от везната изравняващи подложки или
изравняващи скари. Представените от АНО не се отнасят за везната, с която е извършено
измерването в настоящия случай поради което съдът не ги кредитира, а именно: Ръководство на
потребителя за везна автомобилна основа тип СЕТ 10-4 SLIM, ЕО сертификат за одобряване на
типа №ТСМ 128/04-4103, издаден на 19.04.2016 г. и схеми към него за везни с неавтоматично
действие тип PW-10. За пълнота следва да се отбележи, че в ЕО сертификат за одобряване на типа
№ТСМ 128/04-4103 също се посочва от какви устройства се състои тази везна, както и
съществените изисквания при измерване, като изрично е посочено, че при използване на една
двойка теглови платформи /теглена на МПС по отделните оси/ трябва да се използват подходящи
средства за изравняване на останалите оси, което изискване се отнася единствено за този тип везна.
В удостоверение за одобрен тип на средство за измерване №06.03.4542 за мобилна електронна
везна с неавтоматично действие - "CAPSTELS ORA 10" №785, такова изискване не е посочено,
поради което несъстоятелно е да се твърди от жалбоподателя, че представените документи за
други везни са неотносими към делото, и едновременно с това да се позовава на изложеното в тези
документи по отношение на устройството и експлоатацията на процесната везна.
Изложеното, наред с показанията на св.К., прави извършеното от него на място измерване
надлежно, респективно - установените стойности -достоверни.
По същество, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2
от Наредбата - тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от
стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "В", сумата от
нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на МПС, когато разстоянието между осите е от 1,3м.
включително до 1,8м. не трябва да е повече от 18 тона. В случая, след измерване на разстояние
между осите на МПС – 1,42м, натоварването на двойната задвижваща ос на МПС-то било 25,700 т.,
т.е с превишение 7,700 т.
При това положение, правилно актосъставителят и АНО са приели, че е налице
превишаване на максимално разрешените стойности по чл. 7 от Наредбата, респективно, че ППС е
"тежко", по смисъла на закона.
От своя страна, разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата предвижда, че тежките ППС
могат да се движат по пътищата само след нарочно разрешително, съотв. заплащане дължимата
такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II (т. нар, "специално ползване
на пътищата" по смисъла на чл. 18 и сл. от Наредбата). Няма спор, че в конкретния случай за
въпросното ППС, не е било издавано разрешително.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "А" от ЗП – в обхвата на пътя се
забранява движение на тежки ППС без разрешение за специалното ползване на пътищата.
Доколкото безспорно се установява, че в конкретния случай ППС е било "тежко", по смисъла на
закона, движело се е по републиканската пътна мрежа и за него не е било издадено разрешително
за специално ползване на пътищата – то правилно АНО е преценил, че се касае за извършено
административно нарушение, като правилно е квалифицирал същото като такова по чл. 26, ал. 2, т.
1, буква "А" ЗП, връзка с чл. 37, ал.1, т.1, предл.първо от Наредбата.
Правилно към това нарушение е приложена и санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2
ЗП, която предвижда, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
6
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Няма спор, че в конкретния случай за ППС-то не е било
издавано разрешително.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е осъществил както
от обективна така и от субективна страна нарушението за което е санкциониран и това е доказано
по безспорен и категоричен начин. В тази връзка съдът не споделя становището на защитата за
субективна несъставомерност на деянието. Въззивникът като професионален водач на ППС следва
да е запознат с всички нормативни изисквания за ползване на пътищата и преди да предприеме
движение по тях с конкретното ППС следва да се убеди, че разполага с всички документи
изискуеми от закона за пътищата – разрешителни, документи за платени такси и пр., а при липса
на такива да не предприема движение. В случая следва да се отбележи, че видно от протокола за
измерване на превозното средство общата маса на ППС е надвишавала значително (със 7.700 т.)
допустимата максимална такава съобразно Наредбата – 18т., което няма как да остане
незабелязано – не се касае за претоварване с няколко килограма. Въззивникът е бил длъжен и е
могъл да се осведоми за тежестта на товара, а от там и за управляваното от него ППС преди да
предприеме движението и в случай на претоварване, каквото очевидно е налице в случая и то не
незначително, да поиска разтоварване на част от товара преди да предприеме движение.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на наказанието,
което следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП предвижда за конкретното нарушение "Глоба" в
размер от 1000 до 5000 лв. При издаване на наказателното постановление административният
орган е изложил мотиви, които според него обосновават завишен размер на наказанието,
изразяващи се в това, че с такива деяния се повишават рисковете относно безопасността на
движението, водят до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Съдът в настоящия му състав действително счита, че това обстоятелство следва да се
вземе предвид при индивидуализация на наказанието, както и че размера на превишението не е
минимален, но не счита, че същото следва да е с толкова голяма тежест, че самостоятелно да
обуслови глоба в средния размер. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от
страна на водача, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият
съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед
целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на водача
следва да бъде определен размер на наложената санкция в размер на 1000.00 лева, който е
подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът напълно споделя и
подробните съображения на АНО изложени в НП, поради което и намира за безпредметно да ги
преповтаря. В този случай не може изобщо да се разглежда претенцията за малозначителност на
деянието по чл.9, ал.2 от НК, което е равносилно на липса на нарушение, поради изложените по –
горе мотиви.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в процеса – както от
въззивника, така и от въззиваемата страна.
По искането на въззивника.
7
С оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива му се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.
1 от ГПК. И като съобрази, че случая по делото са налице доказателства за направени от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 500 лв.
по които съдът дължи произнасяне съобразно нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, както и това, че
жалбата е била частично уважена, то след аритметични изчисления се получава сумата от 300 лв.,
която сума следва да му бъде присъдена. Възражение за прекомерност на разноските не е
направено. Посочената сума следва да бъде заплатена на въззивника от Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Агенция "Пътна инфраструктура"-гр. София следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63. ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37. ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80
до 150 лева. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з съдът счете че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в
наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (1000 лв. доколкото за
тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 лв.
като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза на Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №7805 от 15.08.2022 г., издадено от В.Б.А. -
Началник Отдел “Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция“Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Н. Й. Н. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а",
предл.второ от ЗП, вр. чл.8, ал.2 и ал.1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.първо от Наредба № 11 от
03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като намалява размера
на наказанието на 1000 лв.
ОСЪЖДА Н Н. Й. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.******** да заплати на
Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. София сума в размер на 32 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София да заплати на Н. Й. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.******** сума в размер на 300 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
8
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
9