РЕШЕНИЕ
№ 140
Ямбол, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: |
ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА |
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20237280700153 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на "Д."ЕООД, с.Стара река, община Тунджа,
обл.Ямбол, ЕИК *********, представлявано от Г.Т.Г., против Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на инспектор
при Дирекция"Инспекция по труда"-гр.Бургас, с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между К.П.А., ЕГН **********,
изпълняващ длъжността "Арматурист" в "д."ЕООД, в качеството
му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател,
считано от 24.04.2023г.Със същото постановление е предписано работодателят
"д."ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника К.П.А., ЕГН **********
сключване на трудов договор в писмена форма със срок
29.05.2023г.Постановлението, ведно с инкорпорираното в същото предписание е
връчено на жалбоподателя на 18.05.2023г.Жалба в Административен съд Ямбол е
постъпила с вх.№1250/30.05.2023г. като се иска отмяна и на двата акта, по
съображения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правни
разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона.Посочва се, че
дружеството не извършва никакви СМР на обекта в гр.Приморско, където е било
установено лицето К.П.А., нито е наемано от жалбоподателя, като не са му
известни причините, поради които това лице е декларирало, че работи за
дружеството.
В
съдебно заседание за жалбоподателят се представлява от адв.А.
***, която моли съдът да постанови решение, с което да уважи подадена жалба,
която счита за основателна по изложените в нея съображения.Претендира
направените разноски, за което представя списък.
За
ответната страна се явяват лично издателя на постановлението и предписанието Р.И.Ж.
и старши юрисконсулт С. Н., редовно упълномощена.
Заинтересованото
лице К.П.А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.Същият е
депозирал становище чрез адв. Г.Г.
от * с вх. № 1967/05.09.2023г.-посочва, че заедно с негови родственици
и познати бил тръгнал да си търси работа за летния сезон.Един от тях се обадил
на общ познат Г.М. А., който работи във фирма на морето.Той им казал, че обекта
им е къмпинг, но бил в момента в Приморско и се срещнали.В момента на разговора
им се появили непознати лица, които се представили за проверяващи.Виждайки него
и останалите там решили, че работят на строителния обект на посочения адрес и го
накарали да попълни и подпише декларация, че работи на обекта като оператор
режещи машини(на 24.04.2023г.) и като общ работник(на 15.05.2023г.) без да има
сключен договор с фирмата "Д."ЕООД.Декларациите са попълнени под
диктовка на проверяващите, а той само е подписал същите без да разбира
съдържанието и значението им.По тази причина след като получил от
Дирекция“Инспекция по труда“гр.Бургас оспореното постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение с дата 18.05.2023г., подписал другата
приложена по делото декларация.Счита жалбата за основателна и претендира
разноски.
По
допустимостта на спора съдът взе предвид, че жалбата е депозирана в 14-дневен
срок от връчване на Постановлението, ведно с инкорпорираното в същото
предписание, от адресат на двата акта, неблагоприятно засегнат, поради което
счита жалбата за допустима за разглеждане.
По
съществото на спора съдът взе предвид събраните писмени и гласни доказателства,
от които се установява следното:
Видно
от Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. (т.2 от протокола),
служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас са извършили
проверка по спазване на КТ, ЗБУТ в ***, обл.Бургас,
общ.Приморско на "Д. "ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.Стара река, общ.Тунджа, обл.Ямбол, ПК 8675,
ул.“Граф Игнатиев" № 12, представлявано от управителя Г.Т.Г. и са
установили, че на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект: Жилищна
сграда, находящ се в ***, лицето К.П.А. извършва
строително-монтажни работи на обекта – връзване на арматура, като в справка на
основание чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 КТ същият собственоръчно е декларирал, че
работи за „Д." ЕООД на длъжност „оператор режещи машини" в обекта, с
работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и трудово възнаграждение
60 лв. на ден.На 15.05.2023 г. е извършено повторно посещение в обекта като
отново е установен К.П.А., същият отново декларира данни за трудово
правоотношение.На 18.05.2023г. при проверка по документи в Дирекция „Инспекция
по труда"-гр.Бургас не са представени документи, касаещи трудовото
правоотношение на лицето К.П.А. към 24.04.2023г., когато е установен да полага
труд. При извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, регистъра на
трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, не са се установили данни за
регистриран трудов договор между К.П.А. и дружеството към датата на извършване
на проверката на място, а именно 24.04.23г.. Поради това е прието, че „Д.
" ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1
на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 24.04.2023 г. в 14.40 ч.
на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ
се в ****, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма
с лицето К.П.А., с което е нарушен чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда.За отстраняване на нарушенията и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.405а, ал.1 от КТ е
дадено предписание да бъде обявено трудово правоотношение между „Д.“ЕООД в
качеството му на работодател и К.П.А. на длъжност „Оператор режещи машини“
считано от 24.04.2023г..Протоколът е подписан от Г.Г.-управител
на „Д." ЕООД, със забележка „не съм съгласен с протокола“(л.44 от делото)
и от длъжностните лица инспектори в Дирекция“ИТ“-Бургас.
На
същата дата 18.05.2023г. инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас
е издал Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
18.05.2023г., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между К.П.А.,
ЕГН **********, изпълняващ длъжността "Арматурист" в "Д."ЕООД,
в качеството му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на
работодател, считано от 24.04.2023г.Със същото постановление е предписано
работодателят "Д."ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника К.П.А.,
ЕГН ********** сключване на трудов договор в писмена форма със срок
29.05.2023г.
Като
част от преписката са представени съставените в хода на административното
производството: справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ от 24.04.2023г., попълнена от К.П.А., работещ в обект-строителен обект ***,
предприятие „Д." ЕООД, дата на постъпване – от една година, с вписана
длъжност оператор режещи машини, раб.време от 08.00 до 17.00ч., почивни дни
седмично-два дни, почивки в работния ден – един час, уговорено трудово
възнаграждение – 60лв. на ден;справка-декларация на основание чл.402, ал.1,
т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от К.П.А. на 15.05.2023 г., работещ в
обект-строителен обект ***, предприятие „д." ЕООД, дата на постъпване –
15.05.23г.с вписана длъжност общ работник, раб.време от 08.00 до 17.00ч.,
почивни дни седмично-два дни, почивки в работния ден – един час, уговорено
трудово възнаграждение – 40лв. на ден.
Към
жалбата на "Д."ЕООД е представена нова Декларация от К.П.А., че не
работи и никога не е работил, както и че не му е възлагана работа, свързана с
извършване на строително-монтажни дейности на обект в *** от фирма "Д."ЕООД,
с.Стара река, ЕИК *********, от Г.Т.Г. на 24.04.2023г., на 15.05.2023г. или
когато и да било. Вписаните от негово име данни в декларации от 24.04.2023г. и
от 15.05.20223г., предоставени на Дирекция“Инспекция по труда“гр.Бургас са
неверни, а декларацията е подписана от незнание и под диктовка, без да съзнава
какво е отразено в нея.
В
хода на съдебното производство са приобщени писмо с изх. № 23052853/06.06.2023 г. от Дирекция“ИТ“гр.Бургас до Административен съд
Ямбол, Решение от 05.06.2023г. към Протокол за извършена проверка №
ПР2315150/18.05.2023 г. , с което се оттеглят приложените с Протокол №
ПР2315150/18.05.2023г. спрямо „Д.“ЕООД, ЕИК *********, принудителни
административни мерки в частта от т.1 до т.5, и Определение № 254/12.06.2023 г.
по адм.дело № 155/2023 г. на Административен съд
Ямбол, с което е прекратено производството, образувано по жалба на„д.“ЕООД
срещу предписание, обективирано в Протокол за
извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023г., издадено от инспектор при
Дирекция“ИТ“-Бургас да се обявят трудовоправни
отношения между дружеството и посочените лица.
По
делото е разпитан като свидетел Г.М. А., който дава показания за следното:
Работи в „Д.“ ЕООД, който се представлява от Г.Г.,
познава К.П.А.. Работи строителни работи, които му възложат във фирмата.Тази
година работили на къмпинг „Юг“, ремонтирали басейн в хотел. В Приморско ходил
да закара едно скеле с кола на фирмата-месец април. Когато ходил в Приморско,
си направили среща с К.,***. Поддържат връзка и знаел, че е в Приморско с баща
си и с още две момчета от селото. Отишъл там, разтоварили скелето. Направили си
среща до обекта. Говорили си малко, седнали да пият по нещо и дошли на проверка
от „Инспекция по труда“. Питали го дали работи за фирмата и той потвърдил.
Извикали и К.. Нищо не са извършвали в момента на този обект в Приморско. Имало
други фирми, които работели на този обект в Приморско. Една или две седмици
след това ходил на този обект да взема останали неща от скелето, които трябвало
да транспортира другаде. Срещнали се пак с К. на същия обект, където било
скелето. Той се обадил да дойдат да му помогнат да качи нещо, защото сам не
можел. Пак дошли проверяващите в същия момент. Не са извършвали там никакви
дейности, само товарили и разтоварвали скелето. Имало работници на други фирми,
тези, които правели фасадата.Не знае какво е попълвал К..***. Направили си
среща първия път, втория път той ги помолил да дойдат да му помогнат.
Разпитаният
като свидетел В.А.В.-инспектор в Дирекция „ИТ“-Бургас дава показания за
следното: На 24 април тази година, около 14.40 часа, съвместно с колегите
инспектори Ж., Р. и А. започнали проверка по спазване на трудовото
законодателство на строителен обект в ***. На работниците, полагащи труд на
обекта, дали справка-декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Един от
работниците К.А. собственоръчно попълнил справката, като декларирал освен
имената си и ЕГН-то, че работи за „Д.“ ЕООД, на длъжност „оператор на режещи
машини“, посочил работно време, работно място, почивни дни и възнаграждение -
все елементи на трудовото правоотношение. На 15.05.2023 г., около 11.15 часа,
отново посетили обекта с цел извършване на проверка. Същият работник К.А.
отново работел, също си попълнил справка, която му предоставили, с подобно
съдържание. При представените в „Инспекцията по труда“ документи се установило,
че няма сключен трудов договор в писмена форма между „д.“ ЕООД и К.А., поради което
инспектор Ж. издал постановление по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ. На обекта
имало още две фирми и техни работници, на които фирми също били извършени
проверки и съответните работници попълнили справки, но посочили, че работят за
други дружества.При първата проверка работниците полагали арматура върху земята
в двора на *, а при другата проверка на 15-и май сглобявали кофраж пак на
същото място.Имало един малък камион на обекта, който бил маркиран с надпис „д.“
ЕООД и бил с Ямболска регистрация.По време на проверката всички работници,
които установили, попълнили справки. Имало работници, които заявили, че са
неграмотни и доколкото си спомня, К. им помогнал да си попълнят справките.
Съдът
предяви на свидетеля В. Протокол за извършена проверка от 18.05.2023 г. и
Решение от 05.06.2023 г. към същия, свидетелят заяви, че е подписал протокола,
но решението не му е известно.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно
чл.399, ал.1 от Кодекса на труда КТ), цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика.Съгласно чл.21, ал.1 и ал.2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - при и
по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и
има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други
нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като правомощия на
инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и
юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната
администрация.Изрично в чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от Устройствения
правилник са предвидени правомощия за контролния орган при установяване на
нарушение на законодателството да прилага принудителни административни мерки и
да издава постановление по чл.405а от Кодекса на труда за обявяване
съществуването на трудово правоотношение. Предвид това съдът приема, че
оспорените актове - постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение и инкорпорираното в него предписание - са издадени от инспектор
при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас в рамките на неговата
компетентност.
Не
е налице нарушение на формата на акта – изявленията на контролния орган са обективирани писмено с излагане на мотиви от фактическа и
правна страна.
Същевременно
съдът констатира съществено процесуално нарушение, довело до неправилно
приложение и на материалния закон. Постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение от 18.05.2023г. на инспектор при Дирекция"Инспекция
по труда"-гр.Бургас, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение
между К.П.А., ЕГН **********, изпълняващ длъжността "Арматурист" в
"Д."ЕООД, в качеството му на работник и "д."ЕООД,
ЕИК202325133, в качеството на работодател, считано от 24.04.2023г., и е
предписано работодателят "Д."ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на
работника К.П.А., ЕГН ********** сключване на трудов договор в писмена форма
със срок 29.05.2023г., е издадено без да бъдат изяснени всички спорни факти и
обстоятелства.
Приложението
на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ
е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в
нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ.
При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и
изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено
по безспорен начин договаряне между тях по основните елементи на трудовия
договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ:
място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на
изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки
или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл съдът
следва практиката на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 7785
от 18.06.2020 г. по адм. д. № 591/2020 г. и Решение №
5006 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 457/2020 г. на
Върховния административен съд.
За
да се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение
е дали работата е била организирана от лицето, сочено за работодател, и дали се
е осъществявала под неговото ръководство, алтернативно - дали изпълнителят е
действал по възлагане на друго лице или самостоятелно. По делото не се
установява възложена работа на К.П.А. от "Д."ЕООД. Само от
попълнените две декларации на К.П.А. от 24.04.2023г. и от 15.05.2023г., не може
да се формира извод за възложена работа от "Д."ЕООД.За тези
декларации заинтересованото лице заявява пред съда, че са попълнени под
диктовка на проверяващите, а той само е подписал същите без да разбира
съдържанието и значението им; по тази причина след като получил от
Дирекция“Инспекция по труда“гр.Бургас оспореното постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение с дата 18.05.2023г., подписал другата
приложена по делото декларация.
По
делото не се събраха доказателства за престирана от К.П.А.
работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за
определен период от време, на определено място на работа, при определено
работно време и трудово възнаграждение. От свидетелските показания на
единственият безспорно установен на мястото на проверката работник на „Д.“ЕООД
- Г.М. А., както и от тези на разпитаният инспектор В.А.В., се установява
инцидентна дейност. В тази връзка се констатира разминаване и в естеството на
работата, която органът е приел, че К.П.А. е изпълнявал – в подписаната от
лицето декларация от 24.04.2023г. е вписано, че работи като „оператор на режещи
машини“, при втората декларация от 15.05.2023г. е вписана различна работа –
„общ работник“, в постановлението е вписано, че работи като „арматурист“,
свидетелските показания на Г.М. А. сочат за друга дейност по пренасяне,
качване, сглобяване и разглобяване на скеле.
В
случая липсват доказателства и за съществуването на правна връзка между „Д.“
ЕООД и К.П.А. извън физическото присъствие на последния на 24.04.23г. и
15.05.2023г. на мястото на проверката, за което свидетелят Г.М. А. дава
показания, че е било лична уговорка между двамата. В нарушение на материалния
закон административният орган е приел това физическо присъствие на А. и за
достатъчно основание да обяви съществуването на трудово правоотношение и да
даде предписание за сключване на трудов договор.
По
никакъв начин не е изяснено от какъв характер са възраженията на лицето,
представляващо дружеството Г.Т.Г. – на същия на датата на издаването им
18.05.2023г. са връчени едновременно както Протокол за извършена проверка №
ПР2315150/18.05.2023 г., така и издаденото Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на инспектор при
Дирекция"Инспекция по труда"-гр.Бургас, което сочи за липса на въобще
предоставена възможност за възражения.
По
изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, оспорените
административни актове са издадени от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, обусловили и неправилно приложение на материалния закон, което налага
тяхната отмяна.
При
този изход на спора основателни са претенциите за разноски на жалбоподателя в
размер на 1100 лева(за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение) и на
заинтересованата страна в размер 200 лева(за платено адвокатско
възнаграждение), за които по делото са представени писмени доказателства за
реалното им заплащане.
Водим
от горното, Административен съд Ямбол
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
18.05.2023г. на инспектор при Дирекция"Инспекция по труда"-гр.Бургас,
с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между К.П.А., ЕГН **********,
изпълняващ длъжността "Арматурист" в "Д."ЕООД, в качеството
му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател,
считано от 24.04.2023г. и даденото със същото постановление предписание
работодателят "Д."ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника К.П.А.,
ЕГН ********** сключване на трудов договор в писмена форма със срок
29.05.2023г.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Оборище", бул. "Княз
Александър Дондуков" № 3, да заплати на „Д.” ЕООД с.Стара река, община
„Тунджа”, обл.Ямбол, ул.„Гр.Игнатиев” №12, с ЕИК
*********, представлявано от Г.Т.Г. сумата от 1100 (хиляда и сто) лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Оборище", бул. "Княз
Александър Дондуков" № 3, да заплати на К.П.А., ЕГН **********,
направените разноски в размер на 200 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14 – дневен срок.
Съдия: |
/п/
не се чете |
|