Решение по дело №209/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на И.. Й. К., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Перник, [улица]срещу Решение/писмо № 1012-22-181#1/26.02.2024г. на директора на ТП на НОИ – София област, с което във връзка с жалба подадена от И. Й. К., е оставено в сила Разпореждане № О-22-999-00-********** от 08.11.2023г. на ЗА Ръководителя по „Изплащането на обезщетения и помощи“ към ТП на НОИ – София област, съгласно заповед № 1015-22-57 от 08.06.2023г.

Жалбоподателят счита, че издаденото решение е незаконосъобразно. По същество излага доводи, че при издаването на оспорения административен акт са нарушени разпоредбите на чл.59, ал.2, т.1-8, свързани с формата на издаване на акта, доколкото счита, че в оспорения от него акт липсват мотиви. Твърди също, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано и респективно нямало как да бъде прекъснато и неговото осигуряване. С тези доводи иска от съда да постанови съдебно решение, с което да отмени оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 12.09.2024 година съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат К. С. от Адвокатска колегия- Перник, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена. Подборни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата- Директор на ТП на НОИ София –област, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд- Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт. Депозирана е в срок и е насочена срещу акт, който съгласно чл.118, ал.1 от КС подлежи на съдебно обжалване. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Н. 16.10.2023 година лекуващ лекар при „***“ ЕООД е издал на жалбоподателя И. Й. К. болничен лист № Е20230563434 за временна неработоспособност на лицето за период от 16.10.2023 година до 25.10.2023 година, породена от общо заболяване с диагноза по МКБ ***- „***“ /лист 28/.

Н. 27.10.2023 година, от страна на осигурителя „***“ Е. София чрез Информационната система за електронен обмен на данни и документи (ИСЕОДД) до директора на ТП на НОИ- [населено място] област е постъпило Удостоверение (приложение № 9 към чл.8, ал.1, и чл.11, ал.1, т.1 от НПОПДОО) с вх. № Р14-22-000-00-**********/27.10.2023 година /лист 65 гръб/, с данни относно правото на парично обезщетение по Болничен лист № Е20230563434/16.10.2023 година. В същото в т.2 е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето има 6 месеца осигурителен стаж като е осигурено за общо заболяване и майчинство. Н. 03.11.2023 година чрез системата ИСЕОДД от страна на осигурителя е представено Удостоверение - корекция с вх. № Р14-22-000-00-**********/ 03.11.2023 година, с което е направена променя в посока на това, че лицето не се счита за осигурено за риска общо заболяване и майчинство, като от 13.10.2023г. осигуряването на лицето е прекъснато /лист 66/.

С Разпореждане № О-22-999-00-********** от 08.11.2023 година, ръководителят по изплащане на обезщетения за помощите в ТП на НОИ- София област, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказал отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради общо заболяване на жалбоподателя по Болничен лист № Е20230563434 и Удостоверение -корекция с вх. № Р14-22-000-********** от 03.11.2023 година. Отказът е мотивиран с липса на условия по чл.40, ал.1 от КСО, а именно че към момента на настъпване на осигурителния риск лицето не е било осигурено за същия, тъй като осигуряването му е прекратено на основание чл. 10 от КСО /лист 9/.

Срещу това разпореждане, И. Й. К. е подал жалба с вх. №1012-22-181 от 29.11.2023 година, която е разгледана от директора на ТП на НОИ- София област, който с Решение с изх. № 1012-22-181#1 от 26.02.2024 година е потвърдил изводите, обективирани в оспореното разпореждане, като е приел, че съгласно Декларация № 1, подадена от страна на работодателя на 10.10.2023 година осигуряването на жалбоподателя е било прекъснато, като на 12.10.2023 година е било възстановено и на същата дата отново е прекъснато, което на практика означава, че в периода, за който е издаден болничният лист, лицето няма качество на осигурен. Решение с изх. № 1012-22-181#1 от 26.02.2024 година е връчено на лицето на 28.02.2024 година /лист 6/.

По делото, с цел доказване компетентността на органа, издал разпореждането, с което е отказано изплащане на обезщетение, поради временна неработоспособност, е представена Заповед № 1015-22-57 от 08.06.2023 година, издадена на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и чл.40, ал.3 от КСО, във вр. с оптимизиране организацията на работата в отдел „КПК“, сектор „КП“, сред които в т.1 е и лицето, което е постановило процесното разпореждане /лист 27/.

В хода на настоящото съдебно производство също така, като доказателства са представени: Справка №8Б с данни от регистъра на осигурените лица след 2004 година /лист 30/; Регистър на трудовите договори /лист 31/; Справка – данни за осигуряване на лицето по ЕГН за период от 01.01.2015-31.05.2024 година / лист 48/; Справка за актуалното състояние на всички трудови договори за [ЕГН] /лист 57/; Удостоверение с вх. № Р14-22-000-00-**********/27.10.2023 година /лист 65 гръб/ и Удостоверение-корекция № Р14-22-000-00-********** от 03.11.2023 година /лист 66/.

При така установените факти, настоящият състав на А. съд- Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността:

Оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ- София област, който съгласно чл.117, ал.1, т.2 б.“е“ от КСО е компетентния орган да разглежда жалби срещу разпореждания, с които се отказва изплащането на парични обезщетения по Глава IV, раздел I. Не е спорно по делото, че и самото разпореждане, с което е отказано изплащането на обезщетение за общо заболяване също е издадено от компетентен орган, а именно ръководителя на изплащането на обезщетения и помощи в ТП на НОИ- София област ( съобразно изискването на чл.40, ал.3, изр. второ от КСО), за което са представени надлежни писмени доказателства – Заповед № 1015-22-57 от 08.06.2023 година, издадена на основание чл.29,т.1 от ПОДНОИ и чл.40, ал.3 от КСО от страна на директора на ТП на НОИ- София област (лист 27). Предвид изложеното настоящият съдебен състав не констатира да са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на акта:

Доколкото в настоящия случай се касае за решение, което е обективирано в писмо, издадено от компетентен за това административен орган, с което се засягат права и интереси на лицето и в частност съдържа отказ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, то същото макар да не е озаглавено решение, притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, предвид което за него важат изискванията на чл.59 от АПК, свързани с формата и необходимите реквизити. Съдът счита, че при издаването му органът е съобразил изискванията на тази разпоредба, доколкото се съдържат мотиви, във връзка с потвърдения отказ, изяснена е фактическата обстановка и същата е подведена под конкретна правна норма, а именно тази на чл. 40, ал.1 от КСО, но освен това има и ясна разпоредителна част. Съдът констатира, че в решението административният орган не е посочил срокът за обжалване и органът, пред когото да се оспори така издаденото решение, това обаче не е съществен порок, който да е в състояние да доведе до отмяна на оспорения административен акт, а евентуалната им липса би довела до прилагане хипотезата на чл.140 от АПК, в следствие на което би се стигнало до рефлектиране върху срока за депозиране на жалба, като същият се удължава и по този начин се цели да бъдат в максимална степен защитени правата на жалбоподателите. Предвид изложеното, не се констатира да са налице отменителни основания по чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

В производството по издаване на разпореждането и по осъществяване на административен контрол за неговата законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до ограничаване правото на защита на лицето и които да предполагат отмяната на издадения административен акт на това основание. В съответствие с това съдът счита, че не са налице отменителни основания и по чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалния закон:

Спорът в настоящият случай се свежда до това, да се установи, дали са били налице предпоставките за отпускане на обезщетение за временна неработоспособност по чл.40 от КСО към датата на настъпване на осигурителния риск.

Правното основание за издаване на Разпореждане № О-22-999-00-********** от 08.11.2023 година на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи към ТП на НОИ- София област са разпоредбите на чл.40, ал.3 от КСО, чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и чл.40, ал.1 от КСО.

Разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО посочва, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От друга страна чл.40, ал.3, изр.второ от КСО посочва, че ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Национал осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Според чл.47, ал.1 от НПОПДОО ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго оправомощено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок от 10 работни дни от постъпване в НОИ на данни от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията съгласно приложения № 9-11.

Съгласно легалното определение, дадено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО на свой ред изрично определя момента, в който възниква осигуряването- денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно ал.2 на същия член осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат са осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена.

От съдържанието на цитираните разпоредби следва, че правото на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се предпоставя от наличието на три кумулативни условия, а именно: 1) лицето да е осигурено за социалния риск общо заболяване към момента на настъпване на осигурителното събитие; 2) да има най- малко 6 месеца осигурителен стаж; 3) да удостовери факта на право на отпуск поради временна нетрудоспособност с издаден болничен лист.

В настоящият случай се установи, въз основа на представените писмени доказателства, че от декларираната от страна на осигурителя "Напоителни системи“ Е., клон София информация, представена в НОИ чрез декларация обр. №1 и съществуваща в регистъра на осигурените лица за м.10.2023 година, лицето И. Й. К. е бил осигурен, както следва: съобразно клетка 20, касаеща периода от 01.10.2023 година до 10.10.2023 година същият е имал общо 7 работни дни; съобразно клетка 19, касаеща 12.10.2023 година, датата, на която осигуряването е било възобновено и след това прекратено същият е имал 1 работен ден, което означава, че от представената информация за м.10 лицето има общо 8 работни дни, през които е бил осигурен. От подадената информация, касаеща м.11.2023 година е видно, че жалбоподателят е с подновено осигуряване, считано от 10.11.2023 година (клетка 14), а за периода от 13.10.2023 година до 09.11.2023 година включително, жалбоподателят е бил без осигурителни права.

Въз основа на горното следва да се приеме, че когато настъпва временната неработоспособност, за която е издаден Болничен лист № Е20230563434 жалбоподателя не следва да се счита за осигурен за съответния социален риск- общо заболяване, тъй като лицето е с последен ден на осигуряване 12.10.2023 година, а възобновяването на осигуряването му е настъпило на 10.11.2023 година. Поради това правилен, като основан на приложимия материален закон е изводът, обективиран в обжалваното решение/ писмо и потвърденото с него разпореждане, тъй като към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурен за съответния социален риск- общо заболяване, именно поради тази причина настъпилата към посочения период временна неработоспособност не подлежи на компенсиране посредством изплащането на обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради общо заболяване. Към датата 16.10.2023 година жалбоподателят няма качеството осигурено лице, поради което не се следва изплащане на парично обезщетение по чл.40, ал.1, пр. първо от КСО.

Ирелевантни за разрешаването на настоящият правен спор са доводите на жалбоподателя, че към момента на настъпване на социалния риск същият се е намирал в трудово правоотношение. В случая отказът за отпускане на парично обезщетение, поради временна неработоспособност се базира на липса на една от предпоставките по чл.40, ал.1 от КСО, а именно, че лицето не е притежавало качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО , което се установява по безспорен начин от Удостоверение-корекция с вх. № Р14-22-000-**********/03.11.2023 година, подадено от страна на осигурителя. Липсата на някое от кумулативно предвидените условия по чл.40, ал.1, във вр. с чл.10 и §1, т.3 от ДР на КСО обосновава извод, че законосъобразно на жалбоподателя е отказано изпащането на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпускане поради временна неработоспособност, удостоверена с процесния болничен лист.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на материалния закон, респективно липсва отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

Издаденото от страна на директора на ТП на НОИ- Перник решение се явява законосъобразно, а подадената срещу него жалба неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото съдебни разноски.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК своевременно направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като същото се определи от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на А. съд- Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Й. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Перник, [улица]срещу Решение/писмо с изх. № 1012-22-181#1/ 26.02.2024 година на Директора на ТП на НОИ- София област, с което е оставено в сила Разпореждане № О-22-999-00-********** от 08.11.2023г. на ЗА Ръководителя по „Изплащането на обезщетения и помощи“ към ТП на НОИ – София област, като неоснователна.

ОСЪЖДА И. Й. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Перник, [улица]да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- София област съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО съгласно чл.119, пр. второ, във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“е“ от КСО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.