№ 3757
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506290 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Ф. Д., действаща чрез своята майка и законен
представител М. В. Г., срещу Решение № 20015187/21.02.2022 г. по гр.д. № 10392/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 84-ти състав в частта, с която е отхвърлена претенция
по чл.143, ал.1 СК за разликата над присъдената месечна издръжка от 200 лева до
претендираната такава от 300 лева, считано от 23.02.2021 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за
издръжка по чл.149 СК в размер на 3 600 лева за периода 23.02.2020 г. – 22.02.2021 г. В
жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Ф. М. Д. не е подал отговор на въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 20015187/21.02.2022 г. по гр.д. № 10392/2021 г. по описа на Софийския
1
районен съд, ГО, 84-ти състав, Ф. М. Д. е осъден, на основание чл.143, ал.2 СК, да заплаща
на малолетната си дъщеря А. Ф. Д., родена на 30.04.2012 г., чрез нейната майка и законен
представител М. В. Г., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба на 23.02.2021 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното плащане, като претенцията е отхвърлена за разликата над сумата от 200 лева
до претендирания пълен размер на месечната издръжката от 300 лева. Със същия съдебен
акт искът с правно основание чл.149 СК за осъждане на Ф. М. Д. да запали на малолетната
си дъщеря А. Ф. Д., чрез нейната майка и законен представител М. В. Г., сумата от 3 600
лева, представляваща издръжка за минало време – за периода 23.02.2020 г. – 22.02.2021 г. е
отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е допуснал предварително
изпълнение на решение в частта на присъдената издръжка, осъдил е Д. да заплати в полза на
СРС държавна такса в размер на 288 лева върху присъдената издръжка и да заплати в полза
на детето А. сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 200 лева.
Съдът е осъдил детето А. да заплати на своя баща сумата от 200 лева, представляваща
разноски пред СРС съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, намира наведените доводи за
неправилност на обжалваното решение за неоснователни. Настоящият съдебен състав
напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази и това е сторено от
първоинстанционния съд.
Правилно районният съд е отчел, че получаването на издръжката е безусловно,
доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на
качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС №
5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка
при подрастващите поначало се предполага. В настоящия случай детето е на десетгодишна
възраст и е ученик в 56 СУ „Проф. Константин Иречек“. Установени са обичайни за
възрастта му нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни
2
помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности,
развлечения, които са били отчетени от първоинстанционния съд.
Видно от отразеното в представения пред въззивната инстанция, изготвен на
основание чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДт от АСП, Д „СП“-Люлин социален доклад
изх. № ПР/Д-С-ЛЮ/277-001/13.09.2022 г. основните грижи за детето А. се полагат от
неговата майка. Последната е заявила, че с бащата се разбират добре и са постигнали
съгласие издръжката на детето да бъде в размер на 200 лева, които същият редовно
заплащал, а при необходимост предоставял и допълнителни средства. Бащата е потвърдил,
че спор относно размера на издръжката страните вече нямат. Проучването е установило, че
бабата по майчина линия подпомага отглеждането на детето. Направен е извод, че в интерес
на детето е въззиваемият да заплаща месечната издръжка в размер на 200 лева, за която
страните са постигнали устна уговорка.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи значителни
ежемесечни разходи за лечение, което налага извод, че същият разполага с възможността без
затруднения да отделя над средства, необходими за собствената му издръжка и присъдената
от СРС сума за издръжката на дъщеря си А..
Определеният от първоинстанционния съд размер на дължимата издръжка е
съобразен с установения осигурителен доход на майката, както и обстоятелството, че
същата полага непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на детето съобразено с
установените му възможности.
Правилно първоинстанционния съд е отчел, че по делото са събрани доказателства,
подкрепящи извода за предоставени от въззиваемия средства за издръжка на детето А. в
пари и натура в периода 23.02.2020 г. – 22.02.2021 г. В тази насока за показанията на
свидетеля И.Й.Б., която посочва, че Д. е заплащал на дъщеря си разходите за телефон, давал
пари за купони за храна в училище, водил я ежедневно до учебното заведение, купувал е
дрехи, макар да не е давал на майка пари за издръжка. В същата насока са и показанията
на свидетеля В.Ф.О., която е категорична, че бащата е купувал учебници и учебни помагала
на детето А., както и дрехи, раници, бюро, легло и гардероб. Поради изложеното
първоинстанционното решение е правилно и в частта, в която претенцията за издръжка на
детето А. за минало време е отхвърлена.
Първоинстанционното решение в следва да бъде потвърдено като правилно и
3
законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015187/21.02.2022 г. по гр.д. № 10392/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 84-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4