Решение по дело №468/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на П. Т. Т., [ЕГН], гр.Варна, [улица], против разпоредбата на чл.16 от Наредбата за обществения ред на територията на община Варна /НОР/, приета с Решение № 1023-8 (28)/10.08.2022г. на Общински съвет /ОбС/ - Варна.

Жалбоподателят твърди, че оспорената разпоредба не регулира неуредени обществени отношения с местно значение, а незаконосъобразно възпроизвежда текстове на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, което създава правна несигурност, т.к. е предпоставка за преуреждане на реда за налагане на санкции и на техния размер, които вече са предвидени в закон. В тази връзка твърди, че законодателят не е делегирал на общинските съвети права да установяват с наредби състави на административни нарушения и да определят съответни наказания. Доколкото в закона са налични административнонаказателни разпоредби, преуреждайки вече уредени отношения, общинският съвет е излязъл извън рамките на ограничените от чл.76, ал.3 АПК нормотворчески правомощия. По тези съображения иска прогласяване нищожността на чл.16 от НОР, евентуално - нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на наведените в нея основания. Сочи, че като жител на общината има правен интерес да иска прогласяване нищожността на оспорената разпоредба. Моли за адв.В. да се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Отделно твърди, че такова не следва да се присъжда, т.к. по арг. от чл.15 ЗМСМА, ответникът има право и възможност да ползва юрисконсулт, който работи в общината. В допълнение към доводите в жалбата, в писмени бележки С.д. №7853/03.06.2024г. сочи, че представеното от ответника доказателство за публикация на проекта на наредбата, представлява разпечатка на екран и не отговаря на изискванията за писмено доказателство, евентуално да е заверено електронно такова, липсва времето и мястото на съставяне, и автор. На следващо място сочи, че съставител на нормативният акт е орган на изпълнителната власт - кметът на община-Варна, като не е изпълнено изискването на чл.26, ал.3 ЗНА - липсва публикация на портала на съставителя на проекта. Твърди, че не е спазен срока по чл.26, ал.4 ЗНА, т.к. процедурата е открита на 02.07.2022г. и е приключила на 29.07.2022г., т.е. за 26 дни без началната и крайната дата. На Портала за обществени консултации липсва и публикувана справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения по чл.26, ал.5 ЗНА, както и данни за публикация на сайта на съставителя. Твърди, че дори представените от ответника екранни разпечатки да се приемат за писмени доказателства, твърдението, че публикацията е извършена, следва да се отхвърли, т.к. липсва домейн и поддомейн с наименование, формирано по изискванията на чл.47 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, приета с ПМС № 3/09.01.2017г. По същество и в контекста на твърденията в жалбата - че разпоредбата на чл.16 НОР повтаря законови разпоредби, изрично посочва коя точка на чл.16 НОР, с коя разпоредба от ЗВМД и ЗЗЖ се припокрива, според него. Относно претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение се позовава на разпоредбата на чл.15 ЗМСМА, която предвижда дейността на общинския съвет да се подпомага от общинската администрация, и твърди, че не е обоснована причина ответникът да не се представлява от служител на общинската администрация с юридическо образование. Моли при постановяване на окончателния съдебен акт, размерът на разноските да се определи съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Ответната страна – Общински съвет-Варна, чрез адв.Р. Н., оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Счита, че жалбоподателят не е обосновал правен интерес от оспорването и не е доказал, че е пряко и непосредствено засегнат от нормативния акт. По същество сочи, че при приемането на оспорената Наредба изцяло е спазена процедурата по ЗНА, няма и нарушение на материалноправни разпоредби, т.к. оспорената разпоредба на чл.16 НОР е изцяло в съответствие с нормативните актове от по-висока степен – ЗВМД и ЗЗЖ, и по никакъв начин не противоречи на норми от по-висока степен. В писмени бележки със С.д. № 8043/05.06.2024г. в допълнение сочи, че НОР, като подзаконов нормативен акт, е издадена от компетентен орган - ОбС-Варна, който съгласно чл.21, ал.2 ЗМСМА има обща процесуалноправна компетентност да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Позовава се на разпоредбите на чл.76, ал.3 АПК и чл.8 ЗНА, и твърди, че НОР на територията на Община Варна урежда обществени отношения с местно значение, а именно тези, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред, поддържането на естетичния вид и чистотата, контрола на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, условията и редът за отглеждане на домашни и безстопанствени животни, и условията и редът за провеждане на индивидуални и масови мероприятия на територията на община Варна. Предметният обхват на Наредбата, както и предоставената от АПК и ЗНА компетентност на общинските съвети, дават компетентност на ОбС - Варна да приеме нормативния акт. При издаване на НОР е спазена изцяло регламентираната процедура в ЗНА. Вносител на проекта е кметът на Община-Варна съгласно Предложение рег. № РД22014173ВН/30.06.2022г. В съответствие с чл.26, ал.3 ЗНА проектът е публикуван на официалната страница на ОбС-Варна и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица е предоставен 30 дневен срок за предложения и становища. Проектът има нормативно необходимото съдържание по чл.28 ЗНА. За постъпилите предложения е изготвена Справка по чл.26, ал.5 ЗНА. Проектът е разгледан и от ресорната комисия - ПК „Обществен ред и сигурност“, както и от ВрК „Правна комисия“ - по законосъобразност. Намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя за повтаряне на текстове от ЗВМД в НОР като сочи, че самото преповтаряне на разпоредби, съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен, не води до незаконосъобразност, ако същите не противоречат на този нормативен акт и с тях не се създават нови правила за поведение. Сочи и че в случая единствено чл.16, т.1 НОР се покрива с чл.177, ал.1, т.3 ЗВМД. Позовава се на предложението на кмета и сочи, че в първоначалния вариант разпоредбата не покрива, а детайлизира тази от ЗВМД. От своя страна разпоредбата на чл.16, т.5 НОР, детайлизира чл.177, ал.1, т.4 ЗВМД. По тези съображения счита, че жалбоподателят неправилно тълкува разпоредбата на чл.8 ЗНА. Счита, че не са налице основания за обявяване на оспорената разпоредба за нищожна или незаконосъобразна, и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

С писмо рег.№ **/01.06.2022г. директорът на Дирекция „Правно-нормативно обслужване“, изпратил на директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ проект за Наредба за обществения ред на територията на Община - Варна, ведно с мотиви, за предприемане на последващи действия по компетентност, а именно определяне на конкретен размер на глобите и имуществените санкции, които да бъдат отразени в Раздел ІХ „Административно-наказателни разпоредби“.

Проектът, ведно с мотивите към него и с предварителната оценка на въздействието, са представени от кмета на Община - Варна на ОбС-Варна, с предложение вх.№ РД22014173ВН/30.06.2022г.

Проектът е публикуван на интернет страницата на Общински съвет – Варна на 01.07.2022г., а на 02.07.2022г. – в Портала за обществени консултации, с указание, че в 30-дневен срок заинтересованите лица могат да подадат предложения и становища в Центъра за административно обслужване в сградата на Община – Варна, или на посочения е-mail адрес. На основание чл.26, ал.5 ЗНА е изготвена Справка за постъпилите предложения, ведно с обосновка за неприетите предложения, която е публикувана на интернет страницата на ОбС – Варна на 09.08.2022г.

Предложение вх.№ РД22014173ВН/30.06.2022г. е разгледано на заседание на ПК „Обществен ред и сигурност“, проведено на 04.08.2022г. от 10,00 часа, като видно от Протокол № 2, е прието с 3 гласа - за, 0 гласа - против и 0 гласа - въздържали се. Видно от протоколираните разисквания, направени са предложения по редакцията на чл.16 от проекта за НОР. Предложението е разгледано и на заседание на ВрК „Правна комисия“, проведено на 04.08.2022г. от 15,00 часа, като видно от Протокол №3, с 8 гласа - за, 0 гласа - против и 0 гласа - въздържали се, е дадено положително становище относно законосъобразността на Наредбата за обществения ред, ведно с направените предложения за изменение и допълнение.

С рег. № ОС22000667ВН/05.08.2022г. – до кмета на Община - Варна и до областния управител на област с административен център Варна, председателят на ОбС - Варна, на основание чл.23, ал.4, т.1 ЗМСМА и чл.45, ал.1, т.1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС - Варна, свикал двадесет и осмото заседание на ОбС -Варна, на 10.08.2022г. (сряда) от 09,00 часа в Пленарна зала на Община - Варна, при обявения дневен ред. В т.8 от дневния ред е включено разглеждането на предложения за решения от ПК „Обществен ред и сигурност“ относно приемане на нова Наредба за обществения ред.

С Решение № 1023-8 по Протокол № 28 от заседание, проведено на 10.08.2022г., със 37 гласа - за, против - 0, и въздържали се - 4 (отсъстващи 10), ОбС - Варна е приел новата Наредба за обществения ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.186, ал.1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Анализът на разпоредбата сочи, че наличието на правен интерес, като предпоставка за допустимост на жалбата, означава, че легитимирани да оспорят съответния подзаконов нормативен акт са лицата, чието правно положение е регламентирано от същия и разпоредбите му могат да засегнат по неблагоприятен начин правната им сфера. Нормата допуска засягането да е не само реално съществуващо към момента на оспорването, но и да създава възможност за предстоящо засягане на права. В този смисъл, с Решение № 5/17.04.2007г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 11/2006г. е прието, че засегнати по смисъла на чл.186, ал.1 АПК са всички граждани, до които актът се разпростира. Конституционният съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Приема също така, че прогресивният характер на легитимацията според чл.186, ал.1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права.

Съгласно чл.1 от НОР, със същата се уреждат обществените отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред, поддържането на естетичния вид и чистотата, контролът на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, условията и редът за отглеждане на домашни и безстопанствени животни и условията и редът за провеждане на индивидуални и масови мероприятия на територията на община Варна.

Съгласно чл.2 от НОР, наредбата се прилага по отношение на: 1/ всички физически лица, които се намират на територията на община Варна; 2/ юридически лица и еднолични търговци, както и техните представители, осъществяващи дейност на територията на община Варна.

Не се спори, че жалбоподателят е с постоянен адрес в гр.Варна, следователно е от кръга на правните субекти, спрямо които се разпростира териториалното действие на разпоредбите на Наредбата, част от която е оспореният текст. Като такъв, той безспорно има правен интерес обществените отношения, предмет на подзаконовия нормативен акт, да бъдат регламентирани по начин, който е в съответствие със закона и гарантира спазването на правата и интересите на гражданите. В контекста на териториалния и субективен обхват на НОР, очертан в чл.1 и чл.2 от същата, както и в контекста на разпоредбата на чл.186, ал.1 АПК, разгледана в светлината на общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, следва да се приеме, че право да я обжалват имат всички лица, чието правно положение е предмет на уредба от нормативния акт, независимо дали реално са нарушени правата им или потенциално могат да бъдат засегнати по неблагоприятен начин от текстовете му – така в Решение на ВАС № 7769/23.05.2019г. по адм.д. № 7079/2018г., Решение на ВАС № 11069/16.07.2019г. по адм.д. № 349/2019г. и др.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

По изложените съображения настоящият състав преценява жалбата като ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване е разпоредбата на чл.16 от Наредбата за обществения ред на Община-Варна, както е приета с Решение № 1023-8 по Протокол № 28 от заседание, проведено на 10.08.2022г.

За настоящото съдебно производство е приложима процедурата по дял трети „Производства пред съд“ на АПК, Глава десета, раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове“.

Издаването на нормативния акт е сложен фактически състав, който включва всички действия по неговото приемане и обнародване. За да се осигури адекватна нормативна регулация на съответните обществени отношения, изработването на проектите за нормативните актове е подчинено на специалните правила на Глава трета на Закона за нормативните актове /ЗНА/ и на Глава втора от Указ № 883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, установяващи принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, които следва да бъдат зачитани при изработването на проект за нормативен акт.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което преценката относно спазването на ЗНА следва да е съобразено с редакцията на закона към датата на приемане на наредбата.

Съгласно чл.18а ЗНА, ред. ДВ, бр.34/2016г., в сила от 05.11.2016г., при изработването на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗНА, ред. ДВ, бр.34/2016г., в сила от 05.11.2016г., съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. Оценката на въздействието е предварителна и последваща. Оценката на въздействието изследва съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнати) резултати – чл.19, ал.2 ЗНА. Предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна – чл.20, ал.1 ЗНА.

Съгласно чл.26, ал.1 ЗНА, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица – чл.26, ал.2 ЗНА.

Съгласно ал.3 на с.р,. преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл.20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление - на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.

Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал.3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни – чл.26, ал.4 ЗНА.

След приключването на обществената консултация по ал.3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации – чл.26, ал.5 ЗНА.

Съгласно чл.28, ал.1 ЗНА, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл.20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Съгласно ал.2 на с.р., мотивите, съответно докладът, съдържат: 1/ причините, които налагат приемането; 2/ целите, които се поставят; 3/ финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4/ очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5/ анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Съгласно чл.76, ал.1 АПК, нормативните актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Съгласно ал.3 на с.р., общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗМСМА, в редакцията към ДВ, бр.69 от 2006г., в изпълнение на правомощията си по ал.1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

В конкретния случай, както е указано в чл.2 от Наредбата, уредените с нея обществените отношения имат местно значение. Приелият я орган е колективен и за да са валидни взетите от него решения, заседанията следва да бъдат проведени с участието на необходимия брой общински съветници, а гласуването да е по предвидения в ЗМСМА ред.

От представените по преписката доказателства се установява, че заседанието, на което е приета оспорената разпоредба, е проведено при предварително обявен дневен ред, приет за разглеждане от Общински съвет – Варна, при наличие на кворум – чл.27, ал.2 от ЗМСМА, а решенето е взето с изискуемото от ЗМСМА мнозинство.

Спазени са изискванията на чл.18а, чл.19, ал.1 и ал.2, вр. чл.20 ЗНА - проектът за Наредба за обществения ред е придружен от мотиви, както и от Предварителна оценка на въздействието. Наредбата е приета и при спазване изискванията за форма на нормативен акт по чл.75, ал.3 от АПК, като в същата е посочено наименование, вид, автор, предмет. Спазена е и разпоредбата на чл.75, ал.4 от АПК, предвиждаща посочване на правното основание за нейното издаване – съгласно § 1 ПЗР, Наредбата е издадена на основание чл.76, ал.3 и чл.79 АПК, чл.21, ал.2 и чл.22, ал.4, ал.5 и ал.6 ЗМСМА. Не се спори и че текстът на наредбата е удостоверен по реда на чл.78, ал.3 АПК и чл.34, ал.1, т.3 ЗНА – като е публикуван на интернет страницата на ОбС-Варна.

Основателно обаче жалбоподателят сочи, че не са изпълнени императивните изисквания на чл.26 ЗНА. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, в процеса по изработване на проект за нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. В тази връзка разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗНА въвежда задължение за съставителя на проекта, преди внасянето му за издаване или приемане от компетентен орган, да го публикува на страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка по чл.20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление - на интернет страницата на съответната общи и/или общински съвет.

Публикуването на проекта и мотивите за изработването му във всичките му части цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите страни в предоставения от закона срок. Доколкото под „внасяне“ на проекта законодателят има предвид момента, от който проектът е на разположение на компетентният орган - за обсъждане и приемане, изискуемите от закона обществени консултации с граждани и юридически лица, следва да са проведени и приключили към този момент, а не да го следват. Смисълът е съставителят на проекта да се съобрази с приетите за основателни предложения/становища и след редакция на съответните текстове съобразно уважените предложения, на основание чл.28, ал.1 ЗНА да внесе проекта за обсъждане и приемане от компетентния орган в неговия окончателен вариант.

Видно от материалите по административната преписка и от представените от ответника доказателства, в случая не може да се обоснове извод, че процедурата по чл.26 ЗНА е спазена, а доколкото тези правила са императивни, неизпълнението им винаги съставлява съществено нарушение, налагащо отмяна на акта.

Предложението на кмета на Община - Варна за приемането на нова Наредба за обществения ред е регистрирано с № РД22014173ВН/30.06.2022г. В нарушение на изискванията на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗНА, обществените обсъждания не са проведени и приключили преди тази дата, а след нея. От представените в с.з. от ответника екранни разпечатки от интернет страницата на Общински съвет - Варна и от Портала за обществени консултации е видно, че процедурата по обществено обсъждане на проекта за НОР е стартирала на 01.07.2022г. - когато предложението на кмета на Община - Варна за приемане на нова НОР е публикувано на сайта на Общински съвет - Варна. Тъй като съгласно чл.19, ал.3, т.2 от Закона за администрацията, кметът на общината е териториален орган на изпълнителната власт, проектът е следвало да бъде публикуван на интернет страницата на Община - Варна, а не на страницата на Общинския съвет. Независимо от това, доколкото публикацията е извършена на страницата на компетентния да приеме наредбата орган, настоящият състав преценява, че това нарушение не е особено съществено, т.к. като резултат е постигнато целеното от закона публично оповестяване на проекта.

Тъй като разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗНА в случая изисква публикуване на проекта и на Портала за обществено обсъждане, основателно жалбоподателят твърди, че не е спазен срока по чл.26, ал.4 ЗНА. Това е така, защото на Портала процедурата по обществено обсъждане е открита един ден по-късно - на 02.07.2022г. и е закрита на 29.07.2022г. - преди изтичането на изискуемия от закона 30-дневен срок. Това нарушение е особено съществено, т.к. видно от изготвената Справка по чл.26, ал.5 ЗНА за постъпилите становища и предложения, такива - общо 14 на брой, от които 10бр. по атакуваната разпоредба на чл.16 НОР, са постъпили на 02.07.2022г., и не са разгледани по съображения, че са постъпили извън срока. Неправилно в случая преценката за спазване на срока по чл.26, ал.4 ЗНА е извършена спрямо датата на публикацията на проекта на сайта на Общинския съвет, т.к. изискването за публикуване на проекта на Портала за обществени консултации е кумулативно. При положение че публикациите не са извършени едновременно и публикацията на Портала е от дата, следваща датата на публикация на сайта на съответната институция, меродавна за изчисляване на срока по чл.26, ал.4 ЗНА е по-късната дата. Липсват и мотиви относно причините за определяне на по-кратък срок за обществено обсъждане - в случая определен до 29.07.2022г. Не е спазено и изискването по чл.26, ал.5 ЗНА публикуването на справката за постъпилите становища и предложения да се извърши едновременно и на Портала за обществени консултации. Видно от представените разпечатки от сайта на ОбС-Варна и от Портала, справката, ведно с постъпилите предложения към проекта за нова НОР, са публикувани на 15.07.2022г. само на сайта на Общински съвет - Варна.

При така допуснатите нарушения на процесуалните правила - стартирането на процедурата за провеждане на обществени консултации след датата на внасяне на проекта за приемане в ОбС - Варна, неспазването на срока по чл.26, ал.4 и неспазването на изискването по чл.26, ал.5 ЗНА - за публикуване на справката за постъпилите предложения едновременно на Портала за обществени консултации, процедурата по приемане на Наредбата за обществения ред е опорочена до степен, налагаща отмяна на атакуваните с жалбата текстове.

Частично основателни са и оплакванията в жалбата досежно липсата на компетентност на ОбС при приемането на чл.16 НОР, т.к. със същата се преуреждат вече уредени със закон обществени отношения.

Атакуваната от жалбоподателя разпоредба на чл.16 НОР е приета със следната редакция:

Чл. 16. Забранява се:

1. извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник;

2. замърсяването на обществените места при извеждането на куче, като за целта, след дефекация мястото се почиства от придружаващия го;

3. подбуждането към агресия на кучета спрямо хора и други животни;

4. ловенето на безстопанствени животни от лица, които не са оправомощени от закон или друг нормативен акт;

5. разхождането на домашни любимци на територията на учебни, детски и здравни заведения, спортни площадки, както и плажни ивици (за периода 15 май – 01 октомври за съответната година) и на местата, обозначени със забранителни знаци и други, предназначени за общо ползване;

6. отглеждането с търговска цел, пансионатът, обслужването (къпане, козметика, подстригване и др.) на кучета, котки, декоративни птици и други животни без разрешително за съответната дейност и решение на общото събрание на етажната собственост в сгради режим на етажна собственост;

7. храненето на безстопанствени животни в районите на жилищни и административни сгради, учебни, детски, здравни заведения, детски и спортни площадки, плажни ивици, паркове, пешеходни зони и тротоари, водещо до замърсяване и образуване на териториални групи, с цел опазване живота и здравето на гражданите и чистотата;

8. отглеждането на животни в междужилищни пространства, когато не са частна собственост, както и на стълбищни площадки в жилищни сгради и на открити тераси и балкони в сгради с режим на етажна собственост;

9. трупосъбирането и загробването на животни, както и изхвърлянето на трупове на животни в контейнери за битови отпадъци.

За нарушения на разпоредбите на Наредбата, са предвидени глоби и имуществени санкции, както следва:

Чл. 31. (1) За нарушения на разпоредбите на тази наредба физическите лица се наказват с глоба в размер от 100 (сто) до 500 (петстотин) лева, а юридически лица с имуществена санкция в размер от 1 000 (хиляда) до 5 000 (пет хиляди) лева.

(2) При повторно нарушение се налага глоба на физическите лица в размер от 500 (петстотин) до 1 000 (хиляда) лева или имуществена санкция на юридическите лица в размер от 5 000 (пет хиляди) до 10 000 (десет хиляди) лева“.

Съгласно чл.34 от НОР, контролът по спазване на въведените с Наредбата изисквания е възложен на длъжностни лица, определени със заповед на Кмета на Община – Варна и на служителите на Областна дирекция на МВР – Варна.

Предвидено е нарушенията на Наредбата да се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от Кмета на Община Варна и с актове на служители на Областна дирекция на МВР – Варна – чл.35 НОР, а наказателните постановления да се издават въз основа на съставените актове, от кмета на Община – Варна или упълномощен от него заместник - чл.36 НОР.

Основателно е оплакването в жалбата, че с текстовете на чл.16, т.1, 2, 3, 5, 6, 8 и 9 НОР, Наредбата преурежда въпроси, регламентирани със Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните.

Законът за ветеринарномедицинската дейност урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност. От друга страна Законът за защита на животните регламентира защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване.

В ЗВМД и ЗЗЖ, както и в наредби, издадени на основание разпоредби от тях - Наредба № 39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености и Наредба № 41/10.12.2008г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни - издадени от министъра на земеделието и храните на основание чл.176, ал.2 ЗВМД, са въведени редица забрани за нехуманно и жестоко отношение към животните, респ. задължения за собствениците или лицата отглеждащи животни-компаньони, нарушаването на които е скрепено с административнонаказателна отговорност. Относими към разпоредбата на чл.16, т.9 НОР са и разпоредби от Закона за управление на отпадъците и Наредба на ОбС - Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна.

Съпоставката на хипотезите на забрана по чл.16 НОР, с въведени от ЗВМД и ЗЗЖ забрани и задължения, е както следва:

 

чл.16 от Наредба за Обществения ред на Община - Варна		Закон за ветеринарномедицинската дейност/Закон за защита на животните/Наредби, издадени по законова делегация
съдържание на разпоредба	глоба/санкция	съдържание на разпоредба	глоба/санкция
т.1 - извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник;	Чл. 31, ал.1 – ФЛ с глоба от 100 до 500лв., а ЮЛ с им.санкция в размер от 1000 до 5000лв. Ал.2 – при повторно нарушение на ФЛ глоба в размер от 500лв. до 1000лв., а на ЮЛ –им.санкция от 5000лв.	чл.177, т.3 ЗВМД - извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник; Чл.8, ал.2, т.1, буква а) от Наредба № 39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености - Всеки, който отглежда или се грижи за животно-компаньон е длъжен да го води винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е агресивно	Чл.428 ЗВМД - Който наруши забрана по чл.177, ал.1, т.3 или 4, се наказва с глоба в размер 100лв.
т-2 - замърсяването на обществените места при извеждането на куче, като за целта, след дефекация мястото се почиства от придружаващия го	същите	чл.172, т.1 ЗВМД - собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация; Чл.8, ал.2, т.1, буква в) от Наредба № 39/01.12.2008г. лицата по ал.1 - всеки, който отглежда или се грижи за животно-компаньон е длъжен почиства мястото след дефекация на животното	Чл.426 ЗВМД - Който не изпълни задължение по чл.172, т.1 или 2, се наказва с глоба в размер 100лв
т.3 - подбуждането към агресия на кучета спрямо хора и други животни	същите	чл.151, т.3 ЗВМД - забранява се насъскването на животни едно срещу друго; Чл.7, ал.1 ЗЗЖ - Забранява се проявата на жестокост към животните. Чл.7, ал.2 ЗЗЖ - за жестокост се смятат: т.2 - действията по чл.151 ЗВМД; т.4 - увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение към други животни и хора; чл.172, т.2 ЗВМД - собствениците на домашни любимци са длъжни да не създават опасност за хора или дружи животни; чл.33 ЗЗЖ - Собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по ЗВМД; чл.35, ал.2 ЗЗЖ - Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни; Чл.8. (1) от Наредба № 39/01.12.2008г. Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на: 1. живота и здравето на хората и животните; (2) Лицата по ал. 1 са длъжни да осъществяват контрол върху поведението на животното компаньон в случай, че се намира извън дома на собственика, като: 1. осигуряват постоянен и непосредствен надзор, като в случай, че животното е куче: а) го води винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е агресивно; б) не подтиква към нападение кучето срещу хора и животни, освен в условията на самоотбрана	Чл.422, ал.1 ЗВМД - Който наруши забрана по чл. 151, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв. Чл.62, ал.1 ЗЗЖ - Който прояви жестокост към животно по смисъла на чл.7, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление. Ал.2 - В случаите по чл.7, ал.2, т.2 се прилага разпоредбата на чл.422
т.4 - ловенето на безстопанствени животни от лица, които не са оправомощени от закон или друг нормативен акт	същите	чл.41, ал.1 ЗЗЖ- Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл.40, ал.4 и 6 в приюти, регистрирани по чл.137, ал.1 от ЗВМД; ал.2 - Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни. ал.3 - Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал.2. чл.42, ал.1 ЗЗЖ - Залавянето на безстопанствени животни се допуска по начин и при условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание, от лица със специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар; ал.3 - Членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни трябва да са преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните; ал.4 - Екипите за залавяне на безстопанствени животни се ръководят и контролират от ветеринарен лекар	Чл.68 (1) ЗЗЖ - За нарушения по този закон лицата се наказват с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление
т.5 - разхождането на домашни любимци на територията на учебни, детски и здравни заведения, спортни площадки, както и плажни ивици (за периода 15 май – 01 октомври за съответната година) и на местата, обозначени със забранителни знаци и други, предназначени за общо ползване	същите	чл.177, т.4 ЗВМД - разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци	Чл.428 ЗВМД - Който наруши забрана по чл.177, ал.1, т.3 или 4, се наказва с глоба в размер 100 лв
т.6 - отглеждането с търговска цел, пансионатът, обслужването (къпане, козметика, подстригване и др.) на кучета, котки, декоративни птици и други животни без разрешително за съответната дейност и решение на общото събрание на етажната собственост в сгради режим на етажна собственост	същите	Чл. 176. (1) ЗВМД - Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл.137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните; (2) Изискванията към обектите по ал.1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните; Наредба № 41/10.12.2008г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни Чл.1. (1) от Наредба № 41/10.12.2008г. - С тази наредба се уреждат: 1. минималните изисквания към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия (зоомагазини и развъдници), пансиони и приюти за животни; 2. минималните зоохигиенни параметри при отглеждане, размножаване и продажба на домашни любимци; 3. задълженията на собствениците на обектите по т.1 за осигуряване изпълнението на изискванията по тази наредба; 4. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на изискванията по тази наредба. чл. 4. (1) Обектите по чл.1, ал.1, т.1 се регистрират по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), като към заявлението за регистрация се прилагат и удостоверенията за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните на наетия персонал, който ще продава и полага грижи за животните. (2) Собствениците на обектите по ал. 1 сключват договор за ветеринарномедицинско обслужване на животните с регистрирано ветеринарно лечебно заведение, при условие че собственикът на обекта не е ветеринарен лекар или няма назначен такъв	Чл.471а ЗВМД - За други нарушения на този закон, както и на актове по прилагането му се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 8000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8 000 до 15 000 лв
т.7 - храненето на безстопанствени животни в районите на жилищни и административни сгради, учебни, детски, здравни заведения, детски и спортни площадки, плажни ивици, паркове, пешеходни зони и тротоари, водещо до замърсяване и образуване на териториални групи, с цел опазване живота и здравето на гражданите и чистотата	същите	Чл.47, ал.3, изр.2 ЗЗЖ - Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и 50
т.8 - отглеждането на животни в междужилищни пространства, когато не са частна собственост, както и на стълбищни площадки в жилищни сгради и на открити тераси и балкони в сгради с режим на етажна собственост	същите	Чл.12 ЗЗЖ. Собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл.149, ал.1 и чл.150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.; Чл.149 ЗВМД. (1) Животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености; (2) Манипулации или хирургически интервенции, които причиняват или могат да причинят значителни болки на животните, се извършват с прилагане на упойка; (3) Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане, използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните; Чл.150 ЗВМД. (1) Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да: 1. се грижат за животните и да не ги изоставят; 2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му: а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му; б) необходимото пространство и свобода на движение; в) достатъчно количество храна и вода; г) свободен достъп до местата за хранене и поене; д) подходящ микроклимат; е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване; ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните; 3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните; Чл.1. От Наредба № 39/01.12.2008г. С тази наредба се уреждат редът, начинът и условията за отглеждане на животните компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености; Чл.7, т.2, буква а) от Наредба № 39/01.12.2008г. - Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен: пространство за настаняване и оборудване на това пространство, което отговаря на физиологическите и поведенческите особености на животното компаньон; Чл. 8. (1) Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на: 1. живота и здравето на хората и животните; 2. сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места; 3. хигиената в общите части на етажната собственост; (2) Лицата по ал. 1 са длъжни да осъществяват контрол върху поведението на животното компаньон в случай, че се намира извън дома на собственика, като: 1. осигуряват постоянен и непосредствен надзор; Чл. 11. Забранява се: 1. Настаняването и държането на животни компаньони в местообитание или среда, които поради теснота, неприспособеност към поносимите от вида климатични условия или поради непригодността на оборудването, съоръженията и разположението им могат да им причинят страдания, наранявания или да станат повод за злополуки; Конкретните условия за отглеждане на животни компаньони са регламентирани в Раздел ІІІ от Наредба № 39/01.12.2008г. - чл.12-чл.18.	Чл.68 (1) ЗЗЖ - За нарушения по този закон лицата се наказват с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление
т.9 - трупосъбирането и загробването на животни, както и изхвърлянето на трупове на животни в контейнери за битови отпадъци	същите	Чл.66 ЗВМД - (1) За гарантиране на пълна безопасност на крайния продукт и предотвратяване възникването на опасност за здравето на хората и/или животните и/или за околната среда странични животински продукти и продукти, получени от тях, се събират, транспортират, съхраняват, обработват, преработват или обезвреждат съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 …, и Регламента за прилагане (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011г.; (2) Изгарянето и съвместното изгаряне на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършват съгласно глава I от приложение III на Регламент (ЕС) № 142/2011; (3) Обработката, преработката или обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва по методите, определени в глава III и IV от приложение IV на Регламент (ЕС) № 142/2011; (4) Разрешаване на използването на алтернативни методи за употреба или унищожаване на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва по реда на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 1069/2009. Чл.133, ал.2, ЗВМД - Кметовете и кметските наместници са длъжни да: т.4 - организират и предприемат действия за събиране и обезвреждане на умрелите безстопанствени животни съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009; т.5 - организират определянето на терен за загробване на труповете на животни и предприемат действия за събиране и унищожаване на странични животински продукти извън обектите по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталациите по чл. 259а, в случаите, определени в чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009; Чл.259, ал.1 ЗВМД - Обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва в обекти, регистрирани в ОДБХ по реда на чл. 262; (2) Съхранение на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва в обекти, регистрирани в ОДБХ по реда на чл. 262; (3) Извън случаите по ал. 1 обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва при условия и по ред, които изключват риск за хората и околната среда, определени с наредба на министъра на земеделието и храните; Чл.259а, ал.1 ЗВМД - Обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, може да се извършва в инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне, регистрирани в ОДБХ по реда на чл.262; Чл.101, т.4 от Наредба на ОбС-Варна за управление на отпадъците, издадена на основание чл.22 ЗУО, приета с Решение № 790-6-1, взето с Протокол № 22 от 10.12.2021г. на ОбС- Варна - Забранява се изхвърлянето на строителни отпадъци, отпадъци от селскостопанска дейност, оборски тор и трупове на животни, в съдове за отпадъци, около тях и на местата за обществено ползване, а също и край пътища, пътеки, граници между имоти, кариери, речни корита и дерета, и всички комуникации, свързващи отделните имоти	Чл.444 ЗВМД - Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който не събира страничните животински продукти от определения му район, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000лв. Чл.446 ЗВМД - Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който наруши изискване, по чл.66, се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500лв. Чл. 446а ЗВМД - (1) Който обработва и/или обезврежда странични животински продукти в обекти, които не са регистрирани по реда на закона, се наказва с глоба от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000лв.; (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв. Чл.118, ал.1, т.1 от Наредба на ОбС-Варна за управление на отпадъците -Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което изхвърля отпадъци на неразрешени за това места; Чл.133, ал.1, т.1 ЗУО - Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което, изхвърля отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл.67, ал.8 ЗМДТ

 

 

Неоснователно жалбоподателят твърди, че забраната по чл.16, т.4 НОР е идентична с разпоредбата на чл.42 ЗЗЖ, т.к. тази разпоредба регламентира задължения за управители на приюти или упълномощени от тях лица, докато забраната по чл.16, т.4 НОР се отнася до всички лица, извън оправомощените от закон.

Неоснователно се твърди и идентичност на забраната по чл.16, т.7 НОР с разпоредбата на чл.47, ал.3, изр.2 ЗЗЖ, т.к. същата само предвижда, че кучетата, които са били настанени в приют, но за които не са явили лица по ал.2 и са върнати по местата, от които са взети, са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване на изискванията на чл.49 и 50.

При това положение липсва противоречие на въведените с чл.16, т.4 и 7 НОР забрани с първична законова уредба.

Видно е обаче, че текстовете на чл.16, т.1, т.2 и т.3 НОР, уреждат идентични обществени отношения като вече уредените с разпоредбите на чл.177, т.3 ЗВМД и чл.8, ал.2, т.1, б „а“ от Наредба № 39/01.12.2008г., чл.172, т.1 ЗВМД и чл.8, ал.2, т.1, б „б“ от Наредба № 39/01.12.2008г., чл.151, т.3 ЗВМД, чл.7, ал.1 ЗЗЖ, чл.7, ал.2, т.2 и 4 ЗЗЖ, чл.33 ЗЗЖ, чл.35, ал.2 ЗЗЖ и чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 39/01.12.2008г. За нарушаване на така въведените от ЗВМД и ЗЗЖ забрани, съответните административнонаказателни разпоредби - чл.428 ЗВМД, чл.426 ЗВМД, чл.422, ал.1 ЗВМД, чл.62, ал.1 ЗЗЖ, предвиждат налагането на глоби и имуществени санкции.

Текстът на чл.16, т.5 НОР се покрива с чл.177, т.4 ЗВМД, за което нарушение разпоредбата на чл.428 ЗВМД, предвижда налагането на глоба.

Текстът на чл.16, т.6 НОР се покрива с чл.176, ал.1 ЗВМД и Наредба № 41/10.12.2008г., което нарушение се санкционира по чл.471а ЗВМД.

Нарушаването на забраната, въведена с чл.16, т.8 НОР, кореспондира със задълженията по чл.12 ЗЗЖ, чл.149 ЗВМД, чл.150 ЗВМД, чл.7, т.2, буква а), чл.8 и чл.11, т.1 ЗЗЖ, за които разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗЗЖ предвижда налагане на глоби.

Забраната по чл.16, т.9 НОР кореспондира със редица специални задължения, регламентирани със ЗВМД - чл.66, чл.133, ал.2, чл.259, ал.1, чл.259а, за които са предвидени санкции с разпоредбите на чл.444, чл.446 и чл.446а ЗВМД. При въвеждането на тази забрана са засегнати и отношения, регламентирани със ЗУО и Наредба на ОбС - Варна за управление на отпадъците, които се санкционират по чл.133, ал.1 ЗУО.

Видно от § 1 от ПЗР на НОР, наредбата е издадена на основание чл.76, ал.3 и чл.79 АПК, чл.21, ал.2, чл.22, ал.4, ал.5 и ал.6 ЗМСМА. Нито в ЗВМД, нито в ЗЗЖ е предвидено задължение за общинските съвети да приемат наредби във връзка с уреждането на отношенията, регламентирани в чл.16, т.1, 2, 3, 5, 6, 8 и 9 НОР, т.к. същите вече са регламентирани в закона. Със ЗЗЖ и ЗВМД основно са делегирани правомощия на министъра на земеделието и храните за приемане на наредби по изрична законова делегация - чл.9, чл.22, ал.3, чл.26, чл.40, ал.2 и чл.47, ал.5 ЗЗЖ, чл.8а, чл.10а, чл.19, ал.5, чл.26, ал., чл.46м, чл.49, ал.3, чл.51, ал.5, чл.70, чл.109, чл.116, чл.117, ал.6, чл.137, ал.10, чл.139, ал.2, чл.153, ал.3, чл.166, ал.5, чл.176, ал.2, чл.189, ал.2, чл.219а, ал.3, чл.259, ал.3, чл.322, ал.1, чл.349, ал.3, чл.410в ЗВМД. Единствената законова делегация на правомощия на общинските съвети да приемат наредби по ЗВМД е в чл.133, ал.1 - за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община, а в ЗЗЖ - по чл.47, ал.5, относно организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временни приюти по ал.4.

Вярно е че както в ЗВМД и в ЗЗЖ, респ. в Наредба № 39/2008г. и Наредба №41/2008г. се съдържат множество правомощия на кмета и общинската администрация в материята касаеща домашните любимци, движението им на обществени места, стопанисване на приюти, мерки за агресивно поведение, обезвреждането на странични животински продукти, които правомощия следват от самите закони, които извън цитираните по-горе хипотези на законова делегация, не предвиждат общинските съвети да издават наредби по тези въпроси.

След като тези обществени отношения са уредени с нормативен акт от по-висока степен, ОбС няма правомощие да издава наредба, с която да ги преурежда, дори и да касаят въпроси от местно значение, т.к. приемане на такава наредба е недопустимо съгласно чл.8 ЗНА.

Неоснователно ответната страна в писмените бележки сочи, че в текстовете на Наредбата „са детайлизирани“ въведени със закон основни задължения и поради това липсва противоречие с първична уредба, т.к. всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с месно значение. Тоест, подобно „детайлизиране“ е допустимо и възможно, само ако нормативен акт възлага такива правомощия на общинския съвет, а в случая това не е така. Издаването на наредба на ОбС е допустимо само при валидно правно основание в закон или друг нормативен акт от по-висока степен, като наредбата следва да осигурява местното самоуправление в рамките на закона.

От друга страна, както основателно сочи жалбоподателят, предвиждането на паралелна административнонаказателна отговорност за идентични нарушения създава несигурност в правния мир, както и възможност за неравнопоставено третиране на гражданите.

Не на последно място чрез подобна регламентация се изземват функции и компетентност на органи, на които законът изрично е възложил осъществяването на контрол по неговото спазване. Видно от чл.70 ЗЗЖ и чл.472 ЗВМД, в случая контролът е предоставен на органите на БАБХ и недопустимо с разпоредбата на чл.35 НОР е превъзложен на кмета на Община - Варна.

Липсата на компетентност на ОбС - Варна за приемането на чл.16, т.1, 2, 3, 5, 6, 8 и 9 НОР е основание тези разпоредби да се прогласят за нищожни.

Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения по чл.26 ЗАН, в останалата част - чл.16, т.4 и т.7 НОР, наредбата следва да се отмени.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производство разноски, а именно 45,00лв. за внесени държавни такси - 5,00лв. такса по чл.102з, ал.3 ГПК, 10,00лв. държавна такса за образуване на производството и 30,00лв. за обнародване на оспорването в държавен вестник.

Неоснователна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.В. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, т.к. за упълномощаване на същата не е представено пълномощно (приложеното на л.5 пълномощно е за упълномощаване на адв.Т. от В. В., а не обратното), същата не е осъществявала процесуално представителство по отношение на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА по жалбата на П. Т. Т., [ЕГН], гр.Варна, за нищожна разпоредбата на чл.16 от Наредбата за обществения ред на територията на Община - Варна, приета с Решение № 1023-8 (28)/10.08.2022г. на Общински съвет - Варна., в частта на точки 1, 2, 3, 5, 6, 8 и 9.

ОТМЕНЯ по жалбата на П. Т. Т., [ЕГН], гр.Варна, разпоредбата на чл.16 от Наредбата за обществения ред на територията на Община - Варна, приета с Решение № 1023-8 (28)/10.08.2022г. на Общински съвет - Варна, в частта на точки 4 и 7.

ОСЪЖДА Общински съвет - гр.Варна, да заплати на П. Т. Т., [ЕГН], гр.Варна, разноски за производството в размер на 45 (четиридесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.f

В случай че срещу решението не се подаде касационна жалбата или протест, или те бъдат отхвърлени, на основание чл.194, вр.чл.78, ал.3 от АПК решението да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.