Р Е Ш
Е Н И Е
№ 39 19.02.2020 година гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО ……………...................трети
въззивен състав
на …..….двадесет и втори януари……….… две
хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание
в състав :
Председател
: ТОШКА ИВАНОВА
Членове : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
секретар
……… П.Д……………………….….…………………………..….………
прокурор…………………….
.....................................................…..……….…….......
като
разгледа докладваното от .............съдия Петкова..….................…..………….
В
гр. дело № 752........ по описа за 2019
год., ………....................………........….
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 372/24.09.2019 година, постановено по
гр.д. № 339/2019 година, РС-Свиленград е признал за установено по отношение на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД - Пловдив, че К.И.К. *** дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД – Пловдив сумата в размер на 3253,21 лева,
представляваща допълнително начислена ел.енергия за минал период от 03.05.2016
година до 11.09.2017 година за обект на потребление, находящ се в град ***, с
клиентски № *** и ИТН ***. С оглед изхода на делото, направените от ищеца
разноски са възложени на дружеството-ответник.
Недоволен от така постановеното решение е останал
въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – Пловдив, което дружество
подава въззивна жалба чрез свой процесуален представител. Въвеждат се
оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и нарушаване на
материалния закон. Твърдят, че решението е постановено при допуснато нарушение
на процесуалните правила – районният съд неоснователно бил отказал да назначи
повторна съдебно-техническа експертиза, с която се целяло установяване на важни
за спора обстоятелства. На следващо място,
въззивникът оспорва извода на съда за това, че поради липса на изричен
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на ЕВН не е
осъществен фактическият състав за едностранно коригиране сметката на клиента.
Още с отговора на исковата молба дружеството-ответник било заявило, че сумата
не е допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, а представлява стойност на
използваната от ищеца електроенергия, която останала незаплатена. По делото
било установено безспорно, че процесните 17709 кВт са доставени до имота на
ищеца, както и че те са правилно остойностени, следователно клиентът дължал да ги
заплати. Оспорва се и изводът на РС за това, че в случая е невъзможно да се
установи началният момент на неточно измерване на СТИ. Тази информация се
съдържала в паметта на електромера и това се виждало от представените в
първоинстанционното производство извлечения от паметта. Въззивникът настоява,
че не дължи да доказва вина за манипулацията на електромера, както и че
институтът по чл. 82 от ЗЗД в случая е неприложим. Позовава се на формираната
практика на ВКС, като твърди, че въпросът за спазването на правилата за
уведомяването на клиента при извършване на корекция на сметка е ирелевантен,
тъй като цената на изразходваната електроенергия се търси по съдебен път и в
съдебната процедура по ГПК гражданските съдилища не могат да се позовават на
липсата или нарушение на такива процедури, за да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребена електроенергия. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Прави се възражение
за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за
защита пред ХОС.
В срока по чл.
263 ал. 1 ГПК въззиваемият К.И.К. подава писмен отговор чрез упълномощен
адвокат Х.Х.. Оспорва подадената въззивна жалба и заема становище за правилност
– законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Настоява, че след
отмяната на разпоредбите на чл. 43, 44 и 47 ПИКЕЕ за доставчика липсват
разписани действащи правила, които да регулират преизчисляването на
количеството ел. енергия. Поради това не съществувало законово основание за
доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. И тъй като в
случая дружеството-ответник не било установило, че начисленото количество
ел.енергия е доставено и реално потребено и то в твърдения период, то правилно
районният съд бил приел, че доначислената стойност не е дължима. С тези и
останалите доводи се прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение и
за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно – законосъобразно
и обосновано. В с.з. пред ХОС въззиваемият се представлява от адв. Х., който
поддържа отговора на въззивната жалба, и не въвежда нови доводи и възражения.
Претендира присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.
С въззивната жалба е направено
доказателствено искане за назначаване на повторна СТЕ, което е уважено.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството
по гр.д. № 339/2019 година по описа на РС-Свиленград е образувано по
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК,
предявен от К.И.К. срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът не му дължи сумата от 3253,21 лв., представляваща
допълнително начислена ел. енергия за минал период от 03.05.2016 г. до
11.09.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр.***, с клиентски № *** и
ИТН: ***. Ищецът заявява, че е потребител на електрическа енергия, доставяна
от ответното дружество в обект в гр. ***. Твърди, че е уведомен от
дружеството-ответник за извършено преизчисление на доставената ел. енергия за
периода 03.05.2016 г. – 11.09.2017 година и допълнително начисляване на 17 709 kWh на обща стойност
3253,21 лева, като оспорва потребяването на ел.енергия на тази стойност.
Ответникът в първоинстанционното производство оспорва иска с
твърдението, че не се касае за корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ. Позовава се
на съдържаща се в паметта на електромера информация за потребена, но неотчетена
своевременно, а от там и останала незаплатена част от електроенергия, доставена
в обекта на ищеца. Твърди, че разликата е установена при демонтаж и експертиза
на електромера. Настоява, че ищецът реално е потребил процесното количество на
електрическа енергия, поради което следва да я заплати.
РС е приел
за установена следвана фактическа обстановка, по която спор няма: Ответникът е
коригирал шестнадесет от издадените от него фактури, като е начислил за
ползвания от ищеца обект, за периода от 03.05.2016 г. до 11.09.2017 г.
допълнително ел. енергия в размер на 17 709 kWh на обща стойност 3253,21
лв. Тази корекция е извършена след като с констативен протокол за техническа
проверка № 382302/11.09.2017 г., съставен от представители на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, електромер № ***, който е измервал доставената
на ищеца ел. енергия на адрес на потребление: гр.***, е бил демонтиран и
поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № ***, а след това подложен на
експертиза. Последната е извършена от Български институт по метрология –
Регионален отдел Пловдив и съгласно констативен протокол № 1008/25.10.2018 г.
тарифната таблица по часови зони е била променена, като от 9 ч. до 16 ч. електромерът
е отчитал на дневна тарифа Т2, а след 16 ч. – не е отчитал енергия на нито една
от двете тарифи Т1 и Т2. При сравняване на стойностите на тарифите за активна
електроенергия се констатирала разлика от 35 594,8 kWh между сумарната и
първа и втора тарифи, като по този начин електромерът отчел с 35 594,8 kWh
по-малко от реално консумираната ел. енергия.
Така
установената от РС-Свиленград фактическа обстановка намира опора в събрания
доказателствен материал, поради което ХОС я възприема.
От правна
страна районният съд е приел, че принципно вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, и при доказано изпълнение на задълженията
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В същото време,
позовавайки се на частична отмяна на нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, е счел, че в този си вид ПИКЕЕ не
изпълняват функцията, които нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага и промяната
в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от
страна на доставчика на електроенергия не би могла да бъде извършена на
основание Правилата. От там районния съд е направил аналогия с практиката
застъпена в Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014
г. на ВКС, ГК, IV г. о. и е приел, че не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. На следващо място е прието, че тъй като според
заключението на СТЕ не може да се установи началният момент на грешното
отчитане, то не е доказан периодът на грешното измерване, нито неправомерно
въздействие от страна на ищеца. А предвид извода на в.л. за това, че промяната
на тарифната таблица може да се дължи на различни фактори, то сама по себе си установената при проверката неточност в измерването на ел. енергията не
пораждала автоматично право за ответника да извърши едностранна промяна на
изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период.
ХОС не е съгласен с последните изводи на първоинстанционния съд. По делото няма спор, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди.
Не се спори и по въпроса, че процесното вземане представлява начислена от доставчика-въззивник сума
като корекция в цената за реално доставена и консумирана за минал период
ел.енергия.
Солидаризираме се със застъпеното в съдебната практика
(Решение № 124/18.06.2019 година, постановено по гр.д. № 2991/2018 година, ГК,
3 г.о., ВКС) разбиране, че ако в съдебно производство по ГПК, с всички
допустими от закона доказателствени средства дружеството-доставчик докаже по
основание и размер вземането си за стойността на консумираната от потребителя
електроенергия, то недостатъците, а дори и липсата на разписани предварителни
процедури за защита на потребителите (ПИКЕЕ, Общите условия на дружеството и
др.) не са основание за отхвърляне на исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия. Този
извод следва от общото правило по чл. 183 ЗЗД, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на страните при спорове за
грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни,
за да защитят добросъвестните потребители.
А дефектите или липсата на предварителните процедури, разписани в ПИКЕЕ
и ОУ, имат отношение само към поставяне на длъжника в забава, но не могат да
бъдат основание за отричане дължимостта на сумата.
В случая не се касае нито за прилагане на института на
безвиновната отговорност, нито следва да се търси вината на абоната за
конкретната промяна на техническите параметри на процесното СТИ. Претендираното
от дружеството-въззивник право да получи реална цена на действително доставена
стока следва да се разглежда на плоскостта на облигационното правоотношение и намира
своето основание в чл. 183 ЗЗД.
В конкретния казус дружеството-доставчик установява
наличието на предпоставки за извършване на корекцията на дължимата от ищеца
цена на електроенергията, както и съответствието на корекцията на
действителната стойност на потребената от въззиваемия електроенергия.
Неоснователен е доводът на ищеца, възприет от районния
съд, за това, че не е доказан периодът на грешното отчитане. В хода на
въззивното производство е назначена повторна съдебно-техническа експертиза с
в.л. З.И.. От заключението, допълнено устно от в.л. в съдебното заседание, се
установява, че действително началният момент на грешното отчитане не може да се
установи. Но вещото лице е категорично, че през целия период, за който
дружеството-доставчик е издало дебитните известия, информацията, съхранена в
паметта на електромера, показва грешно отчитане. И по-точно - въобще липса на
отчитане на доставената електроенергия през частта от денонощието от 16 часа до
05.30 часа на следващия ден. Скритата тарифа (тази, която не се визуализира на
дисплея на електромера поради нерегламентирана софтуерна манипулация) е
започнала да действа в периода между 19.03.2015 година и 01.01.2016 година. И
според вещото лице е действала до демонтирането на електромера и изпращането му
за експертиза. А периодът, за който на ищеца е доначислена електроенергията е
03.05.2016 година – 11.09.2017 година (датата на демонтирането на електромера).
Следователно, от началото на процесния период и до неговия край електромерът не
е отчитал част от реално доставената и потребена в обекта на ищеца
електроенергия и това е оставило информация в паметта на електромера, която
именно разшифрова в.л. И.. Поради това въпросът – кога точно е започнала
манипулацията на електромера е ирелевантен за спора.
Или с други думи, част от доставената и получена от ищеца стока не е
била остойностена, а цената – не е била предявена за плащане и заплатена от
ищеца. По правилата на чл. 183 ЗЗД и за да не се допусне неоснователно
обогатяване, потребителят на електроенергията -ищец е длъжен да я заплати на
доставчика, като неплащането е безспорно. Назначените в първоинстанционното производство
експертизи установяват съответствие на доначисленото количество на ел. енергия на
действително потребеното, а доначислената парична равностойност отговаря на действащите през процесния период цени на електроенергия и
са съобразени с цените и решенията на КЕВР.
Поради това предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Като е
достигнал до противоположния извод, районният съд е постановил неправилно –
незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да бъде отменено.
С оглед изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство – 400 лева за депозити на вещи
лица, както и разноски за въззивното производство – държавна такса в размер на
65,07 лева и 300 лева за депозит на повторната СТЕ. Освен това, на основание
чл. 78 ал. 8 ГПК, на дружеството-въззивник следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 100 лева за всяка инстанция или общо 200 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р е ш и :
ОТМЕНЯ Решение № 372/24.09.2019 година, постановено по гр.д.
№ 339/2019 година по описа на РС-Свиленград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.К., ЕГН: **********, адрес: *** срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД –
Пловдив с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че К.И.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, не му дължи сумата от 3253,21 лв., представляваща
допълнително начислена ел. енергия за минал период от 03.05.2016 г. до
11.09.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр.***, с клиентски № *** и
ИТН: *** – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район
Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37 сумата от 765,07 лева – деловодни разноски, както и 200
лева – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.