№ 188
гр. Бургас, 21.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600195 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Г..
Подсъдимият С. И. С., редовно призован, се явява лично и с
упълномощените защитници адв. В. В. от АК-Б и адв. С. К. от АК-Б, както и с
*** си С. К. – упълномощен защитник.
Жалбоподателят частен обвинител К. В. В., редовно, призован, не се
явява. Вместо него се явява неговият повереник адв. Е. Х. от АК-Б.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът като съобрази материалите по делото и изслуша становищата на
1
страните намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Нямам
доказателствени искания, да се приключи съдебното следствие.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Няма да соча доказателства.
АДВ. В.: Няма да соча доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ С. К.: Няма да соча доказателства.
Съдът ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
Счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, както въззивният
протест на Окръжна прокуратура-Бургас, така и въззивните жалби на
подсъдимото лице и неговия защитник и въззивната жалба на частния
обвинител и неговия повереник са допустими.
Поддържам протеста на Окръжна прокуратура-Бургас като
основателен. В тази насока е и становището ми по отношение на въззивната
жалба на частния обвинител и неговия повереник.
Въззивните жалби на подсъдимия и неговите защитници, считам за
неоснователни, а внесената такава от адв. В., считам за неясна в частта
относно искането, при условието на алтернативност за признаване на подс.С.
за виновен в извършването на престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал. 1 от НК,
при условие, че за това престъпление е и осъден от Бургаски окръжен съд.
Редом с горното, на първо място, моля уважаемият състав да приеме,
2
че както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство по делото
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда. Впрочем и в бланкетната жалба на подсъдимия не се сочи
конкретно нарушение на процесуалните правила. Мотивите на присъдата
отговарят на изискванията на закона, като са анализирани всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, обосновани са
всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението,
мотивиран е видът на наказанието. По отношение на размера на същото ще
взема отношение малко по-късно.
Поддържам изцяло фактическата обстановка, правната квалификация
на престъплението и аргументите за доказаност на обвинението, посочени в
мотивите на обжалваната присъда, които се основават на убедителен анализ
на събраните по делото обективни гласни, писмени и веществени
доказателства.
Авторството на тежкото умишлено престъпление против личността е
несъмнено доказано от събраните по делото доказателства, които в своята
цялост, хармонично единство и логическа връзка, водят до единствено
възможния извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е признат за виновен от
Окръжен съд-Бургас.
От многобройните съдебномедицински експертизи по делото,
назначени както в хода на досъдебното производство, така и в съдебна фаза и
конкретно тази от 07.11.2023 г. и изготвеното допълнение от 23.02.2024 г.,
безспорно се установява, че на инкриминираната дата, в резултат на
нанесените удари при сборичкването, подсъдимият с нож е нанесъл на
пострадалия В. 6 прободно-порезни наранявания на гръдния кош, от които
едно проникващо в дясната гръдна кухина, предизвикало пневмоторакс и едно
прободно-порезно нараняване на ляво рамо в областта на лявата ключица със
срязан клон на лявата задключична артерия. В тази насока е и обосновано
приетото изменение на обвинението на Окръжна прокуратура-Бургас.
Конкретно за тези две наранявания вещите лица са категорични, че само
благодарение на своевременно оказаната високо специализирана медицинска
помощ е спасен животът на пострадалия В.. Ножът, установен по делото като
3
годно средство за извършване на престъплението, е бил насочен в жизнено
важни органи – каквито са гръдният кош, белия дроб и клон на артерията.
Ударите са били нанесени с достатъчна сила, за да разкъсат дрехите на
пострадалия, а това е връхна дреха и тениска, кожата му и да осъществят
животозастрашаващите прониквания, описани по-горе.
Това като цяло не се оспорва по делото, макар че подсъдимият изтъква
една необоснована доказателствено оправдателна теза, че е бил душен и
нападнат от пострадалия и свид.М.И.. В обратната насока са
безпротиворечивите показания на последните двама, но и кореспондиращите
с тези показания заключение на съдебно-техническата експертиза на оптичния
диск от охранителната камера, монтирана в офиса на „Комнет“, където се е
осъществило деянието.
Впрочем, като споменавам за свидетелските показания веднага искам
да кажа, че първоинстанционният съд аналитично е обсъдил всички
свидетелски показания, като ги е съпоставил с другите доказателства и е
посочил аргументирано на кои дава вяра, на кои не, в каква част и защо. В това
отношение мотивите към присъдата са подробни, поддържам ги и не намирам
за необходимо да ги преповтарям и да обременявам съдебния протокол.
Спорът по делото е основно, дали се касае за умишлено престъпление
по чл.115 НК или за такова по чл.118 НК, респективно по чл.119 НК.
Несъмнено се касае за довършен опит за умишлено убийство. При
поддържаната от мен доказана по делото фактическа обстановка, при
недоказаност на нападение от страна на пострадалия В. и придружаващия го
свид.М.И. и при давност от почти денонощие на предходния конфликт между
подсъдимия и пострадалия, моля да възприемете тезата на защитата на
подсъдимия за деяние по смисъла на чл.118, алтернативно по чл.119 НК, само
в светлината на защитна версия за подсъдимото лице. В тази насока е и
заключението на психиатрично-психологическата експертиза на вещите лица
Г. и Б., според която към момента на извършване на деянието С. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките
си.
Налице е и мотив за извършване на това престъпление. Това са
конфликтите и споровете между пострадалия и подсъдимия, главно породени
от факта на личните им отношения със свид. К., която е и очевидец на
4
деянието.
При така установената фактология очевидно няма и доказателства за
престъпление по чл.129 НК. И това е така, т. к. в дадения случай няма две
отделни наранявания, които изолирано да са били причинени на пострадалото
лице. Налице са множество – шест прободно-порезни рани, нанесени силово,
агресивно, непосредствено една след друга, за кратък период от време – от
около 3 минути, в жизнено важни органи с годно средство – остър нож с 10
см. острие, което в съвкупност недвусмислено сочи, че подсъдимият е искал,
желаел и целял настъпването на общественоопасния резултат – смъртта на
пострадалия.
На поредно място – защо се солидаризирам със становището на
Окръжен съд-Бургас, за това че в случая е налице довършен опит за убийство
по смисъла на чл.115 НК. Константна е съдебната практика през годините за
това, че когато деецът е направил всичко обективно необходимо за да причини
противоправния резултат, но поради причина, която стои извън него, тази
причина в случая е своевременно оказаната високо квалифицирана
медицинска помощ на пострадалия, то опитът е довършен. Ето защо и
ненастъпването на смъртта на пострадалия не може да се отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Последното пряко корелира с
индивидуализирания вид на наказанието лишаване от свобода. Ето защо и
поддържам протеста на Окръжна прокуратура-Бургас за това, че определеното
наказание в условието на чл. 55 НК е явно несправедливо.
Относно вида и размера на наложеното наказание, намирам същото за
необосновано снизходително, доколкото по делото не се откриват
обстоятелствата, предвидени в текста на чл. 55 от НК.
Не може да се сподели извода на Окръжния съд на л. 13 от мотивите по
делото за това, че т.к. престъплението е останало във фазата на опита, това е
смекчаващо отговорността обстоятелство. Както казах по-горе, при довършен
опит за убийство ненастъпването на целения от извършителя
общественоопасен резултат – в случая смъртта на пострадалия, е извън
действията на подсъдимия, като спасяването на живота на пострадалия се
дължи изцяло на медицинския екип. Ето защо, макар и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, наказанието следва да бъде
индивидуализирано към долната граница на предвидения в закона размер, но
5
без приложението на чл. 55 НК, като считам, че по-голяма снизходителност,
респективно прилагане на тази разпоредба от общата част от НК, не могат да
изпълнят целите и на генералната и на частна превенция.
Мотивирана от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда в останалата й част, както и мярката за неотклонение на подсъдимия,
съобразявайки и разноските пред настоящата инстанция – да се поставят в
тежест на подсъдимия.
Моля за Вашето решение в горната насока.
АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба на
частния обвинител като негов повереник. Изцяло се солидаризирам с казаното
от прокурора.
Намирам въззивните жалби на защитата за неоснователни. Присъдата е
обоснована и законосъобразна. Мотивите на първоинстанционния съд са
изключително подробни, дават отговор на всички доводи на защитата в
съдебно заседание пред Бургаския окръжен съд.
Ще се спра само на санкционната част от присъдата, с която не сме
съгласни, т. к. прокурорът изчерпи всички съображения относно обективната
и субективна страна на довършения опит за убийство. Това е типичен
довършен опит за убийство, без всякакъв спор, фактическата обстановка
детайлно е изяснена, включително и с камери на местопрестъплението. Годно
средство е оръжието – боен нож, автоматичен, така че спор по отношение
квалификацията на деянието за телесна повреда при 6 удара, при които 2
безусловно смъртоносни и то в гърба на жертвата, смятам че е излишно да
спорим.
Няма никакви доказателства за деяние осъществено при условията на
чл. 118 и 119 НК. Психиатричната експертиза като медицински критерий е
напълно обоснована, поведението на подсъдимия не е хаотично, то е
подредено, последователно и от субективна страна умисълът е пряк за
извършване на убийство.
Мотивът също е изяснен – лични отношения с дамата – свидетелката К.
и разпра между двамата мъже.
Обръщам внимание на съда, подсъдимият предварително се е
въоръжил, той се е подготвил за извършване на деянието. Това е важен факт и
6
е намерил израз и в константната практика на ВКС. Трудно може да се
пледира неизбежна отбрана, когато подсъдимият предварително се е
въоръжил и е отишъл на среща със свидетелката, която е обект на ревност
между двамата мъже и е знаел, че там неминуемо ще се озове и неговият
съперник.
Мотивите са много подробни и аз изцяло ги споделям, но, защо считам
наложеното наказание за проява на снизхождение от страна на контролирания
съд. Първо, не съм съгласен с тезата на съда, че бързото оздравяване, съдът
отчете обстоятелството – л. 13 – „здравословното състояние на пострадалия
относително бързо се е възстановило и в бъдеще не се очакват негативни
последици от причинените му телесни увреждания“. Това е едно
предположение, което няма как да споделим предвид тежките наранявания на
белия дроб. Не се знае какво ще е развитието по-нататък на този негативен
процес. Освен това, съдът не е отчел травмата - стреса от това нападение.
Психическата травма е не по- малко болезнена от физическите наранявания.
Подсъдимият е нанесъл 6 удара в гърба, клал го като животно в кланица, това
трудно може да се преодолее в живота на пострадалия. Първо, не може да
бъде конкретен довод като смекчаващо вината обстоятелство, макар и съдът
да е отразил чистото съдебно минало, общо взето позитивните данни за
подсъдимия, но безспорно е, че довършеният опит допуска приложение чл. 58,
б.“а“ НК, но моля съда да има предвид, че този текст от НК препраща към чл.
18, ал. 2 НК. Съдът е длъжен да изясни степента на осъществяване на
намерението и причините, поради които то е осъществено.
Той го е убил, извършил е всичко което е необходимо с нанесените
целенасочени удари в уязвими части на тялото. От субективна страна също е
счел, че е свършил всичко както трябва. Забележете и оценете
посткриминалното поведение на подсъдимия - скрива се в тоалетната, не
отваря даже и на полицейския патрул и укрива оръжието, това също е
показателно.
Прокурорът е поискал 12 години, считам че едно увеличение на
наказанието с изменение на присъдата на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК,
вр. чл. 334, т. 3 НПК, като му бъде увеличено наказанието на 9 години и
половина лишаване от свобода при строг режим, би кореспондирало изцяло с
целите на чл. 36 НК и би отнело възможността подсъдимият да извърши друго
7
престъпление.
Не се налага изменение на мярка за неотклонение. Моля за решение в
този смисъл.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен
акт, с който отмените обжалваната присъда и постановите нова, с която
оправдаете подсъдимия за престъплението, за което е предаден на съд. Нашата
защитна позиция се базира основно на твърдението ни, че са налице всички
фактически и правни предпоставки да се приеме, че той е действал в
условията на неизбежна отбрана. За да се даде правилен отговор на този
въпрос, разбира се, не следва да се подхожда към казуса в някакви ограничени
рамки, като анализираме действията на С. и К. В. единствено и само към
датата на извършеното деяние, но тук по наше мнение следва да се проследи
хронологията на конфликта, който се е развил между тях. Ние сме изложили
подробни мотиви в тази насока, които изцяло споделяме.
От изключително значение е случилото се на 5.05. за това защото
тогава, при тази случка К. В. демонстрира своето физическо превъзходство
над С., той го набива. По време на тази случка освен всичко друго, той показва
и притежанието на пистолет. С. няма как да знае дали този пистолет е газов
или е огнестрелно оръжие. Тук искам да кажа, че нашето становище е, че
съдът подхожда някак си избирателно и превратно към доказателствата в
съвкупност за това, защото изцяло игнорира твърденията на свид. К., че К. В.
е имал по време на конфликта пистолет, тя казва, че той е държал това
оръжие, не може да каже дали е било насочено в този момент към С. или не,
но оръжието тогава, когато той е бил над него и тогава, когато го е държал
неподвижно посредством техники, които той притежава, защото той подчерта
на няколко пъти, че е трениран боец, К. възприема тези факти, тя възприема
впоследствие и как това оръжие е било оставено в дома й. Съдът удобно
игнорира тези нейни твърдения, казвайки, че свидетелите – съседите, които са
излезли, не са видели такова оръжие, следователно такова не е имало. Само че,
всички тези свидетели – съседи твърдят, че са излезли в края на този конфликт
тогава, когато той е приключил, тогава, когато очевидно изплашен С. е
тръгнал да бяга по стълбите.
Следващият важен момент, когато вече говорим е за датата, когато се
развиват същинските събития. Първоинстанционният съд тук се позовава на
8
фактическото обстоятелство, че С. е отишъл там предварително въоръжен с
нагласата едва ли не да убива К. В.. Нищо такова не е доказано, това джобно
ножче е част от инструментариума на С., с което той осъществява
процесуалната си дейност. На следващо място, съдът се позовава на едно
Решение № 2/1986 г. за да защити своята позиция, че видите ли, когато деецът
предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на
пострадалия, не може да се позовава на неизбежна отбрана. Това решение е
много лаконично, то е три-четири абзаца. Освен всичко то съдържа съвсем
различна фактология по делото. Ще си позволя да я кажа, защото мисля, че е
важно да се направи разграничение между този казус, разрешаван през 1986 г.
и настоящият. Там говорим за едно нападение върху близък на извършителя,
по време на което извършителят има време да се въоръжи, да се скрие и както
пише ВКС, изненадващо да нападне нападателя на баща му. Затова аз твърдя,
че това решение е изцяло неприложимо към настоящия казус и съвсем
необосновано Бургаският окръжен съд е обосновал всички свои съждения за
липсата, според съда, на неизбежна отбрана именно на това решение.
Оттук натам – веществено доказателствено средство - видеозаписът и
начинът, по който той се тълкува. Някак си Бургаски окръжен съд се опитва
да ни убеди, че видите ли К. В. влиза абсолютно миролюбиво, че отправя
съвсем така приятелска молба, че уж случайно е тръгнал да го хваща за
гърдите, ама видите ли ръката отишла под врата. Това противоречи на
действителното съдържание на самия видеозапис, но то противоречи и на
свидетелските показания на К. В., който казва „аз влязох и му казах да се маха
от там“. За никаква молба не става въпрос. Затова ние твърдим, че още с
влизането си и със запречването на вратата от другия свидетел, за да не може
С. да избяга, е започнало едно противоправно нападение върху С.. Оттук
натам хронологията е ясна, едно сборичкване между двамата и една
хаотичност и липса на всякаква подреденост и целенасоченост в действията на
С.. Не случайно са тези замахвания, които се виждат на видеозаписа и всички
те са в гърба на К. В.. Затова ние твърдим, че дори и в това кратковременно
прекратяване на действията между тях, не може да се приеме, че нападението
от страна на К. В. е приключило за това, защото е видно, че след това пак
започва тази динамика от действия и нищо подобно не се случва след
деянието така, както твърди частният обвинител, просто С. е успял да се
отскубне от К. В. и да се скрие в тази тоалетна, за да преустанови окончателно
9
нападението върху себе си.
Ние продължаваме да сме убедени, че са налице всички фактически и
правни предпоставки да се приеме, че е налице една неизбежна отбрана. Не
бих Ви отегчавал с аргументите ни, дали може да се приеме, че има
превишаване на тези предели, дали е налице уплаха и смущение, изцяло
поддържам доводите, които сме изложили пред Бургаски окръжен съд. Те
освен всичко друго се позовават на психолого-психиатричната експертиза.
Умисълът, тук също следва да се подчертае нещо изключително важно.
Тогава, когато ние говорихме за умисъла, дали той е пряк или евентуален,
което пък е от съществено значение за правилното приложение на
материалния закон, защото очевидно, ако говорим за евентуален умисъл, няма
как да говорим за „опит“. Това веднага налага изводи за приложение на чл. 129
НК. Когато ние изразявахме нашето становище пред Бургаския окръжен съд,
изрично подчертахме, че ние се водим от изложението в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Изкушавам се и ще си позволя да прочета какво е
написано там „с начина, по който нанася ударите обвиняемият, той не може да
отмери тяхната сила и е съзнавал, че действайки с нож закономерно може да
засегне жизнено важни органи“. Тоест, самата словесна редакция в
обвинителния акт налага извод, че обвинението фактически твърди, че е
налице евентуален умисъл. В действителност ние тук бихме могли да говорим
за евентуален умисъл за това, защото набляга се на това, че раните били 6 и
били прободно-порезни. Нека бъдем коректни - една е раната, при която има
проникване в гръдната кухина на постр. В.. Очевидно е, че останалите рани са
порезни рани. Това веднага дава отговор на въпроса, че тук не можем да
говорим за сила при всички нанесени удари, а и както твърди обвинението,
той в този момент, в тази динамика, при едно движение от страна на К. В.,
няма как да се отмерва тяхната сила. За това и нашето становище е, че на
второ място в конкретния случай би следвало да се приеме, че е налице
евентуален умисъл.
Ще завърша с това, че дори при тази квалификация, по наше мнение
наказанието е завишено, то не е справедливо за това, защото разпоредбата на
чл. 58, б.“а“ НК е ясна, че няма никаква пречка да се приложи разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Но тогава, когато говорим за смекчаващите вината
обстоятелства, някак си Бургаският окръжен съд е пропуснал предисторията
10
на целия този конфликт, а тя според нас води до изводи за действително
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Дали Бургаският окръжен съд не е отчел психическото страдание на
пострадалия – очевидно не е имал основание да го стори за това, защото
Бургаски окръжен съд имаше възможност да възприеме личното поведението
на К. В. в хода на съдебното следствие и смея да твърдя, че това беше един
човек, таящ много обида, много злоба към С., разбира се ние чисто житейски
можем да си обясним, но нито за миг ние не видяхме психическо страдание от
негова страна, а още повече подкрепено със заключение по назначена
психолого-психиатрична експертиза. За такова утежняващо вината
обстоятелство не бихме могли да говорим.
Моля за съдебен акт, на първо място за оправдаване на С. и
алтернативно, за всички онези алтернативи, които съм развил пред Бургаския
окръжен съд.
Налага ми се да напусна съдебната зала и съм говорил с колегите и с
моя подзащитен, че са съгласни да изляза от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм адв. К. да напусне съдебната зала.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии и понастоящем поддържам
депозираните въззивни жалби за необоснованост на първоинстанционния съд
акт, въз основа на който желаем нашият подзащитен да бъде признат за
невиновен в извършване на престъплението, за което му беше повдигнато
обвинение, съответно изменено, поддържано такова през цялото време по чл.
115 НК, макар и във фазата на опита. Поддържам изцяло всички доводи и
съображения, които сме изложили като защитници пред първоинстанционния
съд, включително се присъединявам и към изложеното днес от страна на
колегата К..
Бих искала да насоча Вашето внимание към едно допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което считам, че
представлява такова и което налага връщане на настоящото производство за
разглеждане от нов състав на Бургаския окръжен съд. Видно от определение
№ 94/21.01.2023 г., произнесено по повод депозирана молба за изменение на
мярка за неотклонение, видно от стр. 2 на това определение, съставът на
Бургаския окръжен съд се е произнесъл по доказателствата, разглеждайки
11
мярка за неотклонение. Считам това за недопустимо във фазата на съдебното
следствие по събиране на доказателствата и за да не бъда голословна, на стр. 2
от това определение, цитирам “наличните доказателства създават обосновано
предположение, че С. е автор на престъплението, в което е обвинен“. Това
произнасяне на съда пося подозрение за предубеденост на съдебния състав,
произнасяйки се по този начин в хода на съдебното следствие по събиране на
доказателства, макар и по повод разглеждане на молба за изменение на мярка
за неотклонение.
На следващо място считам, че мотивите към присъдата са
противоречиви сами по себе си. Съдът приема, позовавайки се на
съдебномедицинската експертиза, че са нанесени 6 удара, докато в
обстоятелствената част описвайки приетата за установена фактическа
обстановка, на стр. 3 от мотивите, съдът приема, че на три пъти нашият
подзащитен е нанасял удари с нож, като първоначално е нанесъл удар в гърба-
стр.3 последен абзац, след което, след определен период от време, когато към
В. се присъединява и свид. И., се твърди, че С. е успял да си освободи ръцете и
нанесъл още няколко удара с нож в гърба на В.. В друг период от време се
приема, че има боричкане, при което С. успял да нанесе още няколко удара с
ножа в областта на гърба на В., докато пострадалият не е взел един стол и с
него е успял да се предпази от нападението. При тази приета за установена
фактическа обстановка без конкретизация, в кой от тези три момента, по колко
удара са нанесени, трето лице било останало с впечатлението, че са нанесени
много повече от 6 удара. В това считам, че е и противоречието в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт.
Отделно от горното, проследявайки хронологията на обясненията на
нашия подзащитен, се установява еднаквост от първоначалния момент до
приключване на делото пред първата инстанция. Тоест, по никакъв начин не се
констатират противоречия в неговите обяснения, за разлика от показанията на
сочения за пострадал К. В.. За мен остава загадка, защо първоинстанционният
съд не е обсъдил тези обстоятелства, априори е приел за достоверни частично
показанията на постр. К. В.. Липсват каквито и да било обсъждания във
връзка с това, защо не приема и не кредитира показанията на свидетелката Т.,
която е била очевидец на инцидент, който е протекъл на предходната дата.
Както каза колегата К., не би следвало обстоятелствата в настоящото
12
производство и фактите да бъдат анализирани единствено и само в една
строго ограничена рамка, а именно, в денят в който нашият подзащитен,
отбранявайки се е нанесъл ударите с нож. Бих допълнила и, че ако нашият
подзащитен е желаел да убие постр. К. В., то той нямаше да нанася ударите в
гърба, а би могъл да ги нанесе отпред. Имал е тази възможност включително и
при описаните от съда три периода, в които са били нанасяни тези удари.
Ето защо считам, на първо място, че настоящото производство и по
силата на Вашия съдебен акт, делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд поради допуснати
съществени неотстраними процесуални нарушения на процесуалните правила,
които на първо място нарушават правото на защита с оглед противоречията в
мотивите на Бургаски окръжен съд, както и поради недопустимостта на
произнасяне на Бургаския окръжен съд във връзка с доказателства, преди да е
приключило съдебното следствие по време на разглеждане на молба за
изменение на мярка за неотклонение.
Ако все пак прецените, че делото не следва да бъде върнато за ново
разглеждане, моля с оглед изложеното от страна на колегата К. във връзка с
липсата на несъмнена доказаност по безспорен начин извършено
престъпление по чл. 115 НК, вр. чл. 18 НК и приемете, че подзащитният ми се
е отбранявал, като съответно наложите наказание, евентуално ако прецените,
че има превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Що се отнася до депозирания протест и въззивната жалба на частния
обвинител, намира същите за неоснователни по аргументи, които изложих
преди малко пред Вас.
Моля за акт в този смисъл.
ЗАЩИТНИКЪТ К.-*** НА ПОДСЪДИМИЯ: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам казаното от защитниците на С.. Единственото, което бих
могла да кажа, че решението и всичко е във Ваша власт. Бих помолила
единствено за разглеждане на фактите и доказателствата и правилната им
интерпретация. Това е молбата ми. Аз вярвам на правосъдието. Човек съм,
който държи на законите.
Моля за правилна интерпретация на всичко, което е събрано като
13
доказателства, въпреки че аз считам, че не са събрани всички доказателства, те
не са разгледани във всички посоки. Ако счетете за необходимо, могат да
бъдат събрани още доказателства. Ако считате, че това е достатъчно като
събрани доказателства, най-малкото те да бъдат наистина разгледани
всестранно, а не едностранно. Болно ми е, когато чета съчинение по картинка.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Ще взема отношение само по повод
твърдението на защитата в частта за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, индивидуализирано в Определение № 94/21.01.2023 г.
в съдебна фаза по повод произнасяне по искане за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимото лице.
Считам, че такова съществено нарушение не се открива. Факт е, че
съдът се е произнесъл единствено и само с оглед обоснованото
предположение за извършителството на тежкото умишлено престъпление
против личността, не е взел отношение по съществото на делото и прочие.
Това определение на Бургаския окръжен съд е държано след реализация на
обсъждане на въпросите по смисъла на чл. 248 НПК, респективно чл. 250
НПК, като по чл. 250 очевидно съдът е приел, че не са налице условията за
прекратяване на наказателното производство по т. 2 – когато деянието не
съставлява престъпление.
Ето защо считам, че няма нарушение от вида на съществените
процесуални такива, които да касаят връщане на делото от състав на
Апелативен съд-Бургас за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция.
РЕПЛИКА НА АДВ. Х.: Не ми стана ясно адв. В. пледира за незаконен
състав поради предубеденост в тази диференцирана процедура по мярката.
Там съдът е длъжен, т. к., за да иска мярка задържане под стража прокурорът
се е позовал на оборимата презумпция по чл. 63 НПК, обвинението е над 10
години и има обосновано предположение, че именно подсъдимият го е
извършил. Няма как съдът да не обсъди това обстоятелство.
Освен това, за да се върне делото, то това нарушение трябва да е
отстранимо. Как ще се отстрани гледана мярка вече, не е ясно това. Въобще не
може и дума да става за съществено процесуално нарушение.
Моля да оставите без уважение това искане.
14
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от моите
защитници. Никога не съм имал желание и намерение да умъртвя някой.
Искам да уважите жалбите ми.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да уважите жалбите
ми така, както са формулирани с алтернативни искания.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15