Р Е Ш Е
Н И
Е № 2188
гр. Пловдив, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 28.05.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16090 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от П.А.Г. срещу „Сиенит Инвест“ АД, с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 11 200 евро,
представляваща договорна неустойка за периода 10.01.2015 г. до 10.09.2019 г. по
чл.2.8.2 от договор за строителство от 27.12.2011 г.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищцата възложила на ответника строителство и извършване на
строителни работи по изграждане на самостоятелен обект в „Бизнес сграда“,
находяща се ***, конкретно описан в исковата молба, собственост на ищцата. В
деня на подписване на договора ищцата заплатила стойността на изпълнение на СМВ
в размер на 20 000 лева. Съгласно чл.2.5.1 от договора ответникът се е
задължил да снабди обекта, собственост на ищцата с акт образец 15 в срок от 36
месеца от подписване на договора. В същия член ответникът се е задължил да
снабди обекта с разрешение за ползване в срок до 2 месеца след снабдяване на
сградата с акт образец 15. Предвид двете разпоредби следвало да се тълкува, че
срокът за снабдяване на обекта с разрешение за ползване е 38 месеца от
подписване на договора. Срокът за издаване на образец акт 15 е изтекъл на
27.12.2014 г. До настоящия момент, все още няма издаден образец акт 15 и
сградата не е въведена в експлоатация. В чл.2.8.3 е уговорено, че при забава на
изпълнителя да изгради обекта в договорения срок, последният дължи неустойка в
размер на 200 евро месечно, с падеж 5-то число на съответния месец – до
получаване на разрешение за ползване на магазина и сградата. В същата
разпоредба бил уговорен 14-дневен безпенален срок, в който срок неустойка не се
дължи. Счита, че неустойка следва да бъде начисляване считано от 10.01.2015 г.
Претендира неустойка за 56 месеца в общ размер на 11 200 евро, през който
период за сградата не е издадено разрешение за ползване. Претендира се законна
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.10.2019 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника. Не оспорва, че между страните е сключен
процесния договор, с посоченото от ищцата съдържание. Не оспорва, че за имота
няма издаден акт образец 15 и разрешение за ползване. Счита, че неустойката
следва да се начислява, считано от 11.03.2015 г. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията за неустойка за срок от три години назад от
подаване на исковата молба, а именно за периода 10.01.2015 г. до 04.10.2016 г.
– за 21 месеца. Прави възражения за прекомерност на неустойката. Счита, че е
недопустимо да начислява законна лихва върху вземането за неустойка. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.92, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат
уважени така предявения иск ищецът следва, да установи, наличието на посоченото облигационно правоотношение между
страните, уговорка за неустойка, настъпване на предпоставките за начисляване на
неустойката, размер, падеж. По възражението на ответника за изтекла погасителна
давност следва да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на
давността. Ответникът
следва да докаже, че е изпълнил в срок
задълженията си по договора, както и че неустойката е прекомерна. По
възражението си за изтекла погасителна давност следва да докаже изтичането на съответния законов срок за това.
С Определение от 18.12.2019 г. като
безспорно между страните е отделено, че са страни по договор за
строителство от 27.12.2011 г. за обект в „Бизнес сграда“, находяща се ***, конкретно
описан в исковата молба, с посоченото от ищцата съдържание, както и че за процесния обект няма издаден акт образец 15 и
разрешение за ползване.
От представения по делото договор от 27.12.2011 г. /л.6/ е видно, че ищцата
е възложила на ответника изграждането на магазин, подробно описан в пункт 1 и 2
от договора.
В т.2.5.1 е предвидено, че изграждането на обекта се осъществява в срок до
36 месеца от подписване на договора, като спазването на срока се удостоверява с
подписване на Приемо-предавателен протокол /акт. обр.15/, като в 2 –месечен срок
от подписване на протокола, ответникът въвежда сградата в експлоатация с
Разрешение за ползване.
В т.2.8.2 от договора е уговорено, че при забава на „Сиенит инвест“ ООД да
изгради обекта в договорения срок, последният дължи неустойка в размер на 200
евро месечно с падеж 5-то число на съответния месец – до получаване на
разрешение за ползване на магазина. Съгласно т.2.8.3 страните уговаря 14-дневен
безпенален срок, в който неустойката за забава не се дължи.
Безспорно между страните, че 36 месеца от сключване на договора са изтекли
на 27.12.2014 г. , в който срок, а и до настоящият момент за процесния обект не
е подписан приемо-предавателен протокол /обр. акт 15/ и разрешение за ползване.
Поради което и влиза в сила разпоредбата на т.2.8.2 от договора – дължи се неустойка
за забава.
На 10.01.2015 г. е изтекъл и 14-дневния безпенален срок, в който не се
дължи неустойка.
В т.2.8.3 е посочено, че след изтичане на 14-дневния срок неустойка се
дължи на общо основание, като тълкувайки волята на страните съдът приема, че се
препраща към т.2.8.2 от договора, като неустойка се дължи до 05-то число на
съответния месец, доколкото не е предвиден друг срок. Тоест първата неустойка
по договора, съобразно т.2.8.3, вр. с т. 2.8.2 от договора се дължи до
05.02.2015 г. /вкл./. Дори и да се приеме, че първата неустойка за забава се
дължи след изтичане на 14 дневния безпенален срок, който в случая изтича на
10.01.2015 г., а именно от 11.01.2015 г. съдът приема, че този срок е само за
първата неустойка, всяка следваща се дължи съобразно т.2.8.2 от договора до
5-то число на съответния месец.
С оглед направено от ответника
своевременно възражение за изтекла погасителна давност за вземането за
неустойка, в първото по делото открито съдебно заседание по реда на чл.214 ГПК
ищецът е изменил размера на претенцията си, като я е намалил от 11 200
евро за периода 10.01.2015 г. до 10.09.2019 г. на 7200 евро за периода
10.10.2016 г. до 10.09.2019 г. /протокол от о.с.з. от 25.02.2020 г. л.46/.
За този период вземанията за неустойка с настъпил падеж са за 35 месеца – а
именно, считано от 05.11.2016 г. до 05.09.2019 г. Ищецът не е посочил, че се
претендира неустойка с настъпил падеж на 05.10.2016 г., търси се наустойка след
тази датата – от 10.10.2016 г., а за октомври неустойката се дължи с падеж
05.11.2016 г. По искане на ищеца с влязло в сила протоколно определение съдът е
прекратил производството по делото за претенцията за периода 10.01.2015 г. до
09.10.2016 г., което обхваща неустойката с падеж 05.10.2016 г.
Изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК, доколкото не са необходими
специални знания, неустойката за периода 10.10.2016 г. до 10.09.2019 г. възлиза
в размер на 7000 евро, изчислена на база 200 евро месечно за 35 месеца /падежирала
неустойка за периода 10.10.2016 г. до 10.09.2019 г. с първи падеж 05.11.2016 г.
и последен - 05.09.2019 г./
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
уговорената между страните неустойка, доколкото ответникът, който се позовава
на нея е търговец, като сделка, в която е уговорена неустойката, се явява
търговска по смисъла на чл.286, ал.2 ТЗ, поради което е приложима разпоредбата
на чл.309 ТЗ, а именно, че търговецът не може да иска намаляване на
неустойката, поради прекомерност. Това правило е приложимо и в случаите, в които
само една от страните по сделката е търговец, какъвто е настоящият случай,
който е направил възражението за прекомерност. В този смисъл Решение
№ 112 от 02.12.2013 г. по т.д. № 426/2012 г., II ТО на ВКС.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция е доказана по
основание и размер до сумата в размер на 7000 евро, дължима за периода
10.10.2016 г. до 10.09.2019 г., като за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 7200 евро искът като неоснователен ще се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се уважи и
претенцията за присъждане на неустойката, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 04.10.2019 г. до окончателното плащане.
В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че не се дължи законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, доколкото в случая следвало да се отчете
разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ и доколкото не се олихвяват изтекли мораторни
лихви, то не следва да се олихвява и мораторна неустойка. В случая не се търси
наред с неустойка и обезщетение за забава за същия период, за да е
неоснователно същото, а се претендира законната лихва, като законна последица
от уважаване на иска. Доколкото вземането за неустойка е парично и е вземане по
договор, няма пречка неизпълнението на това задължение да се санкционира със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като законна последица
от уважаване на иска. В този смисъл Решение № 73 от 29.06.2011 г. по т.д. №
683/2010 г., I ТО на ВКС, Решение
№ 112 от 02.12.2013 г. по т.д. № 426/2012 г., II ТО на ВКС, съгласно които неустойката за
забава е присъдена, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
до окончателното плащане, Определение № 77 от 11.03.2016 г. по т.д. №
1665/2015 г., I ТО на ВКС, в което е прието, че няма пречка върху вземане за неустойка за забава да
се претендира законната лихва от датата на подаване на ИМ, като законна
последица от уважаване на иска, доколкото не се касае за обезщетение за забава
за същия период, за който се търси неустойка за забава.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски 876.21 лева –
платена държавна такса и 1050 лева – платено адвокатско възнаграждение. Общо
разноски за ищеца в размер на 1926.21 лева, от които съобразно уважената част
от исковете ще се присъди сума в размер на 1203.88
лева, съобразно уважената част от претенцията, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
изчислена на база първоначално предявения размер на претенцията, доколкото
разноските са направени именно с оглед този размер.
Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Видно от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.7, ал.2, т.4 –
минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно заявения
първоначален интерес е 1187.16 лева. Ищецът претендира възнаграждение в последния
представен по делото списъка за разноски по чл.80 ГПК /л.62/ в размер на 1050
лева, по –малко от договорения, като претендирания размер е под минимума по
Наредбата, поради което възражението се явява неоснователно.
Ответникът доказа разноски в размер на 1187 лева,
от които на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ще се присъди сума в размер на 445.13 лева, съразмерно с отхвърлената
част от претенцията и съразмерно оттеглената претенция. На ответника се дължат
сторените разноски до момента на частичното оттегляне на исковете. Видно от
договор за правна защита и съдействие на ответника /л.45/, същият е от дата
18.02.2020 г., към която дата е заплатено и претендираното възнаграждение,
договорът е представен преди оттегляне на исковете, поради което съдът счита,
че на ответника следва да се присъди възнаграждение съразмерно с отхвърлената и
оттеглената част от исковете. В този смисъл Определение № 703 от 14.10.2014
г. по ч.т.д. № 2472/2014 г. , I TO на ВКС, Определение
№ 455 от 12.11.2010г. по ч.гр.д.№ 405/2010г. на ІІ г.о. на ВКС и др.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Сиенит Инвест“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „инж. Асен
Йорданов“ № 7, представлявано от П. Ц. П. ДА
ЗАПЛАТИ НА П.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 7000 евро, представляваща неустойка за
забава, начислена за периода 10.10.2016 г.
до 10.09.2019 г. по чл.2.8.2 от договор за строителство от 27.12.2011 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.10.2019
г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1203.88
лева – разноски в
производството по съразмерност, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за горницата над уважения размер от 7000 евро до
пълния предявен размер от 7200 евро като неоснователен.
ОСЪЖДА П.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Сиенит Инвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „инж. Асен Йорданов“ № 7, представлявано
от П. Ц. П. сумата в размер на 445.13 лева – разноски в производството, съразмерно с
отхвърлената и оттеглена част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ