№ 160
гр. П., 11.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на единадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20235200900012 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
От ищците се явява В. Г. Г..
Не се явяват останалите ищци Е. Г. Н., Д. В. Г., Г. В. Г. и В. Н. Н..
За всички ищци се явява адв. Г. Т..
Адв. Г. Т. : - В качеството на управляващ Адвокатско дружество „Т. и
Партньори“ се преупълномощавам да представлявам всички ищци по делото.
За ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
********* се явява ст.юрк. З. Т. редовно упълномощена.
Явява се вещото лице д-р П. М..
Страните са редовно призовани.
Адв. Т.: – Да се даде ход на делото.
Ст.юрк. Т.:– Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА:
По делото с вх. № 7208/16.08.2023г. е депозирана молба от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, в която изразява
становище, че няма възражения по хода на делото. Поддържа Отговора на
1
исковата молба, с направените оспорвания, твърдения и доказателствени
искания. Моли съда да допълни доклада с възражението на ответника за
принос от пешеходката С.А. Г.. Направено е доказателствено искане за
допускане до разпит на свидетелката Й.С. Н. и от вещо лице автоексперт.
Поставени са въпроси към свидетелите на ищеца, а именно: От кога познавате
С. Г., колко често я виждате, тя в какво здравословно състояние беше преди
22.07.2019 г., как се движеше, виждаше ли, чуваше ли, имаше ли
придружител? Изразено е становище по съществото на спора. Направено е
искане за присъждане на разноски в размер на 540 лв. за процесуално
представителство, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правната
помощ. Банкова сметка на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД:
BG54BPBI79451060201207. Оспорва разноските на ищеца.
С вх. № 7465/28.08.2023 г. отново е депозирана молба по хода на делото
от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, като се поддържат
изложените доказателствени искания в молбата представена по делото на
16.08.2023г. Към молбата е представена и
цялата преписка по образуваната щета N 0000-1000- 01-22-7678 по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Адв. Т.: - Поддържам в цялост исковата молба.
Ст.юрк. Т.: - Ув.г-жо Председател, отговора ни по делото е депозиран
извън срока. Поддържам този отговор като становище по иска, като оспорвам
исковата претенция особено за разширения кръг от ищци, тъй като не се
доказват особено близки отношения или заместваща роля между баба и внук
такива, които са характерни като за майка и син. В отговора са изложени и
подробни съображения относно обстоятелството, че ищците вече са
пълнолетни имат собствени семейства низходящи и относно справедливия
размер на обезщетение. Изложила съм доводи за съпричиняване на 50% от
пострадалата, която е предприела пресичане на пътното платно. Водачът
както се вижда от наказателното производство не я е възприел като тръгнала
равномерно да пресича пътното платно пешеходка, която ще пресече неговата
траектория, поради което той по-късно е задействал спирачката и е настъпил
удар. Ударът не е причинил фрактура на пострадалата, но тъй като тя е на
уязвима възраст с прекаран инсулт 1994-1995 г. след усложнения е починала
в болницата. Тя след като се намира на пътното платно е трябвало да
2
съобрази, че преминава моторно превозно средство, което представлява
опасност за нея и да се предпази. Тя е имала възможност до момента, в който
е настъпила разделителната линия да спре и предотврати ПТП. Предвид
просрочието на отговора по делото заявявам, че ми се наложи ми се да
пътувам в чужбина при сина ми по лекарски причини. Бяха ми предписани
лекарства, които закупих от там защото тук ги няма и поради тази причина
по-късно съм отговорила на ИМ. В този смисъл не мога да представя
доказателства. Заявявам, че не съм единственият юрисконсулт в дружеството.
Адв. Т.: - Не възразявам по така направените днес искания от
представителя на ответника. В случай, че допуснете поисканата от ответника
автотехническа експертиза за доказване на съпричиняване заявяваме, че не е
налице съпричиняване, но въпреки всичко считам, че този факт следва да
бъде изяснен с оглед направеното възражение. Не възразявам в случай, че
допуснете такава експертиза предвид това, че колегата не е имал физическа
възможност да отговори в срок. Считам, че това ще изясни делото.
Ст.юрк. Т. : - С отговор на ИМ съм посочила като свидетел водача на
МПС-то, но в допълнителната молба съм посочила данни за друг свидетел.
Това е Йорданка Н. и след като се запознах с наказателното дело мога да
посоча адрес и телефон за призоваването й ако я допуснете.
На основание чл. 375 от ГПК
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Настоящото производство е образувано по исковата молба на В. Г. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” № 13, ет. 3; Е. Г. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.” № 5, ет. 6, ап. 31 ; Д. В. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” № 13, ет.3; Г. В. Г. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” № 13, ет. 3 и В. Н. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.” № 5, ет. 6, ап. 31, чрез
пълномощника адв. дружество „Т. и ПАРТНЬОРИ”, представлявано от адв. Г.
Т. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С 1700, р-н “С", бул.
„С.ш.” № 67А.
В обстоятелствената част на ИМ са наведени следните факти и
обстоятелства:
3
Твърди се че на 22.07.2019 г. около 06:50 часа в с. Б., обл. П., настъпило
ПТП, при което автомобил с peг. № РА 2106 КК, марка „Ситроен”, модел
„Джъмпер”, собственост и управляван от Стоян Спасов Таслаков, ЕГН
**********, блъснал пешеходката С.А. Г., ЕГН **********, която
впоследствие починала. Сочи се, че пострадалата С. е майка на ищците В. Г.
Г. и Е. Г. Н. и съответно баба на Д. В. Г., Г. В. Г. и В. Н. Н..
За ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№1006Р-8031 от 22.07.2019 г. По случая било образувано ДП №
3123М[1]223/2019г. на ОДМВР-П., респ. пр.пр. №2466/2019 на ОП[1]П..
Цитираното ДП приключило с внасяне на обвинителен акт в ПзОС, с който
Стоян Спасов Таслаков, ЕГН ********** бил предаден на съд за извършено
престъпление по чл.343, ал. 1, буква „в” във вр. чл. 342, ал. 1 НК във вр. чл.20,
ал.2, изр. 2-ро ЗДвП и чл.116 от ЗДвП. Образуваното НОХД с № 109 /2022 г.
на ПзОС приключило с осъдителна присъда № 14 от 26.04.2022 г., с която
подсъдимият бил признат за виновен и осъден на основание чл. 343, ал. 1,
буква „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл.116
ЗДвП, а именно за това, че на 22.07.2019 г. в с. Б., обл. П., на кръстовището,
образувано от пресичането на ул. „Първа” и ул. „Двадесет и пета“, при
управляване на МПС – т.а. „Ситроен Джъмпер“ с рег. № РА2106 КК, нарушил
правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и чл. 116
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С.А. Г., ЕГН
**********, която починала на 31.07.2019 г.
С Решение № 112/12.07.2022 г. по ВНОХД № 243/2022 г. по описа на
ПАС така постановената Присъда № 14/26.04.2022 г. по НОХД № 109/2022 г.
на ПзОС била изменена в наказателно-осъдителната й част, респ.
подсъдимият бил признат за невинен и оправдаван по първоначалното
обвинение във вр. с извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ НК - да е
допуснал нарушаване на правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП, като
присъдата в останалата й част била потвърдена и влязла в законна сила.
Твърди се, че автомобилът, управляван от Таслаков с peг. № РА 2106
КК, марка „Ситроен”, модел „Джъмпер” притежавал активна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП с покритие от 20.01.2019 г. до
19.01.2020 г. съгласно застрахователна полица № BG/22/119000285383,
сключена с ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД.
4
Изложени са обстоятелствени съображения, описващи установените
данни по цитираното досъдебно производство, а именно, че причината за
настъпването на смъртта на С. Г. била „Закритата съчетана черепно-мозъчна и
коремна травма, усложнила се с конфлуираща пневмония в белите дробове,
вследствие на залежаването на пострадалата и заедно с основното заболяване
са довели до спиране на сърдечната дейност и дишането”. Сочи се, че било
установено и наличието на причинно следствена връзка между травматичните
увреждания на пострадалата получени на 22.07.2019 г. и настъпилата смърт в
18:08 ч. на 31.07.2019 г. Твърди се, че според експертите в ДП, описаните
травматични увреждания на пострадалата били причинени по механизма на
действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят
да са били получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал пешеходец
при блъскане от товарен автомобил с последващо падане на терена към
момента на инкриминираната дата. Анализирани са и изводи от изготвената в
ДП автотехническата експертиза според която основна причина за настъпване
на ПТП от техническа гледна точка била, че водачът т.а. „Ситроен Джъмпер“
Стоян Таслаков не реагирал своевременно със задействане на спирачната
система на опасността от удар с пострадалата.
Твърди се, че сина и дъщерята на пострадалата били материално-правно
легитимирани да претендират репариране на претърпените неимуществени
вреди, като такава легитимация притежавали и нейните внуци, тъй като
последните създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата си
баба и търпели продължителни болки и страдания в резултат на смъртта й.
Всички увредени лица били в изключителна близка емоционална връзка с
починалият си родственик.
Изложени са обстоятелства, описващи претърпените от ищците
неимуществени вреди.
Твърди се, че в началото на 2016 г., поради влошаване здравословното
състояние на Г. Г. - съпруг на починалата С. Г. и баща на ищците В. и В., В.
заедно със съпругата си В. и двете си деца ищците Д. и Г., се преместили да
живеят в с. Б., за да може да бъде по-близо до родителите си и за да могат да
се грижат за тях. През май 2016 г. Г. Г. постъпил в ОАИЛ на МБАЛ „П.”, но
поради влошаване на здравословното му състояние на 21.08.2016 г. починал.
Ищецът В. Г. заедно със съпругата си и двете си деца Д. и Г. решил да
5
остане да живее заедно с майка си в семейната си къща в с. Б., обл.П..
Семейството живеело в разбирателство, хармония и взаимна любов и са
разчитали един на друг. Сочи се, че С. била изключително всеотдайна майка и
баба, която отдавала обичта и вниманието си на всяко едно от децата си, а в
последствие и на своите внуци. Поради тази причина и след нейната смърт,
децата й Г. и Е. изпитвали силно емоционално страдание от нейната загуба. В.
Г. и Е. Н. страдали от липсата й, тъй като майка им С. изключително дълго
време присъствала в техния живот, между тях били създадени прекрасни
отношения родител - деца, скрепени с ежедневно разбирателство, много
любов, грижи, всеотдайност и взаимопомощ.
Сочи се, че пострадалата С. била жизнен човек, адекватна в своето
поведение, в отношенията си с хората, като се стремяла да бъде пълноценна и
полезна за своите деца и внуци. Въпреки че В. не живеела в едно домакинство
с майка си, те ежедневно контактували по между си, тъй като били
изключително близки, емоционалната привързаност между двамата приживе,
довела по-големи страдания от загубата на моралната подкрепа на родителя
си.
Поради така установените и продължили изключително дълго във
времето близки отношения, мъката на увредените от загубата на майка и баба
била значителна. От създадените през време на съвместният им живот лични
отношения се обуславяла и високата степен на страдание и мъка на В. и Е. от
загубата на майка им. Сочат се подробни съображения.
Твърди се, че в случая било установено авторството на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат, които са довели до
непозволеното увреждане, като не било установено какаото и да е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата С. Г..
Твърди се, че на 13.08.2019 г. с уведомление за настъпило
застрахователно събитие по реда чл. 429, ал. 3 от КЗ ответника бил уведомен,
а на 10.10.2022 г. ищците предяВ. и застрахователна претенция с вх. № 10110
от 10.10.2022 г. На 03.01.2023 г. с писмо изх. №10241/29.12.2022 г. ищците
били уведомени от ответника, че от представените доказателства не се
установявали основания за определяне на застрахователно обезщетение.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати следните суми:
6
на В. Г. Г., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 200 000 лв.; на Е. Г. Н., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 200 000 лв.; на Д. В. Г., ЕГН ********** - обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.; на Г. В. Г., ЕГН ********** -
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и на В. Н. Н.,
ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000
лв. (двадесет хиляди лева); или общо сумата от 460 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на
тяхната майка/баба С. Г., ведно със законната лихва от 13.08.2019 г. - датата
на депозираното на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ - уведомление за настъпило
застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата, както
всички разноски по делото, които да бъдат заплатени по следната банкова
сметка :IBAN: BG 82 RZBB 91551011 8267 42; BIC: RZBBBGSF; с титуляр
Адвокатско дружество „Т. и Партньори”.
По делото от страна на ответника е постъпил писмен отговор на
исковата молба с вх. № 2962/27.03.2023 г. (с п.кл. от 24.03.2023 г.), за който
обаче се констатира от съда, че е бил депозиран по делото извън
законоустановения двуседмичен срок по реда на чл.367, ал.1 ГПК. Видно е, че
изпратеното до страната съобщение е било връчено на ответния
застраховател на 13.02.2023г., като представения писмен отговор е постъпил
след предоставения срок за това (изтекъл на 27.02.2023 г.). Ето защо
постъпилият отговор се явява процесуално недопустим, поради което и по
делото не е била реализирана следващата се процедура по размяна на книжа
съгласно чл. 372-373 ГПК.
Съобразно изразеното становище в д.с.з. от процесуалните
представители на страните в процеса както и с оглед направеното искане от
представляващия ответното дружество в своя молба подадена на 28.08.23 по
делото г. съдът при спазване разпоредбата на чл. 370 от ГПК счита, че няма
основания да измени определението си за насрочване на делото в частта, в
която не е приел за разглеждане възражението на ответника за съпричиняване
от страна на пострадалата. Този извод на съдът се основава на
обстоятелството, че юрк. Т. не изложи обосновани твърдения за наличие на
особени непредвидени обстоятелства, тъй като отсъствието й от работата
поради отпуск следва да бъде компенсирано с ангажимент на друг неин
7
колега т.е. дължимите от нея процесуални действия следва да бъдат
извършени от друг юрисконсулт. В този смисъл не може да се приеме, че
дори да е налице здравословен проблем на процесуалният пълномощник по
делото, същият не може да бъде заместен от друг негово колега и за това
съдът приема, че не са налице непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.
370 от ГПК, които биха позволили да се приеме за разглеждане направеното
от застрахователя възражение за съпричинение.
С оглед изразеното становище от страните настоящият състав приема,
че е сезиран с иск с правно основание разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ.
Указва на страните, че следва да докажат правопораждащите и
правопогасяващите факти, на които основават своите искания и възражения
съгласно разпределената от съда доказателствена тежест.
С Определение № 269/08.07.2023г. съдът е съобщил на страните проекта
за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им искания.
Предоставя възможност на страните да вземат становище по
доклада на делото.
Адв. Т.: - Нямам възражения по доклада по делото.
Ст.юрк. Т.: - Нямам възражения по доклада.
По доказателствата:
Съдът ДОКЛАДВА:
Съгласно определението на съда на 19.07.2023 г. по делото е постъпило
НОХД № 109/2022 г.
На 01.09.2023г. е депозирана СМЕ изготвена от вещото лице д-р П. М..
Експертизата е в срока по чл. 199 от ГПК.
Адв. Т.: - Да се приеме наказателното дело. Да се приеме и
застрахователната преписка представена от ответника. Не възразявам да се
изслуша заключението на вещото лице, същото е в срок.
Ст.юрк. Т.: - Да се приеме наказателното дело. Не оспорвам наличието
на застрахователна полица. Да се изслуша експертизата няма пречка.
По доказателствата:
По направеното доказателствено искане от ответника за разпит като
свидетел по делото на Й.С. Н. съдът счита, че тъй като обстоятелствата, които
8
се цели да се докажат със сочените гласни доказателства касаят
възражението за съпричиняване, което бе отказано да бъде разгледано в
процеса, ще следва да бъде оставено без уважение. Поради същите аргументи
неоснователно се явява и искането за поставяне на въпроси към
автотехническата експертиза така, както са формулирани от ответното
застрахователно дружество.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за безспорно, че между водача на автомобил Ситроен
„Джъмпер“ № ...... с № на полицата БГ /22/119000285383 със срок на действие
20.01.2019 г. до 19.01.2020г. е сключена валидна гражданска отговорност с
„Лев инс“ АД.
ПРИЕМА преписка по образуваната щета N 0000-1000- 01-22-7678 по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
ПРИЕМА НОХД № 109/2022 г. по описа на Районен съд – П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за допускане
до разпит като свидетел по делото Й.С. Н..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за допускане
на автотехническа експертиза.
ПРИСТЪПВА към изслушване на СМЕ изготвена от вещото лице д-р
П. М..
Сне се самоличността на същия, както следва:
Д-р П. М. М. – 64 г. български гражданин, женен, не осъждан, с висше
образование, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Представил съм
експертиза, която поддържам.
Ст.юрк. Т.: - Мозъчна съдова болест неуточнена, какво ще рече това и
дали е свързано с преживеният през годините инсулт, което показва
генеративно изменение на организма?.
В.л. д-р М.: - Мозъчно съдова болест неуточнена се развива в резултат
на увреждане на кръвоносните съдове, които доставят кръв до мозъка. Тя
може да има остри прояви, може да има и хронични. Тогава когато се
9
усложни мозъчно съдовата болест се проявява като вътре мозъчен кръвоизлив
или като исхемичен мозъчен инсулт. Тогава когато има хроничен недостиг на
проблем в кръвоснабдяване на мозъка се проявява мозъчно корова артроза.
Атеросклероза е основния процес, които води до развитието на тези проблеми
в мозъка. В случая при съдебно медицинското изследване е установено
категорично причината за настъпване на смъртта и тя има травматичен
характер, а не дегенеративен или мозъчно съдов. Наистина пострадалата няма
фрактури обаче има високо енергийна травма в гръдно коремната област.
Това е травма, която може да предизвика обилен ретроперитониален хематом
и кръвоизлив в коремната кухина 500 мл. с разкъсване на пръстенната стена
на коремницата, говоря за високо енергийна травма. Отделно от това
тежестта и характера на травмата трябва да бъде съобразена с механизма на
ПТП, а той е страничен удар в дясната половина на тялото. Така, че
травматичните увреждания въпреки, че няма счупвания са тежки. По
отношение на черепно мозъчната травма като основен фактор съм се спрял на
усложненията, които се развиват и наистина точно неблагоприятните неща се
развиват в този времеви период, които са се случили при пострадалата. Даже
описват една треска на 8 ден, която е изключително лоша прогноза на базата
на промените, които настъпват в самия мозък след настъпването на
кръвоизлива.
Ст.юрк. Т. : - А този кръвоизлив към момента на събитието ли е
настъпил?
В.л. д-р М.: - Вътрешно мозъчните кръвоизливи особено
субарахноидалния са процеси, които се развиват във времето. Те изискват
динамично проследяване точно по тази причина. Компютърното
томографското изследване, което е препоръчително като най-добра
разрешителна способност към началния момент на травмата, трябва да се
направи в сериен характер, за да може да се хване защото тогава когато
кръвоизлива е с едни размери в началото, след това търпи развитие към
увеличаване до спирането му по тези механизми, които съм описал. Така, че
това не е изненада, че в началото не установяват, а след няколко дни
установяват такъв и даже с пробив във вентрикулната система. Т.е. това е
развитието на самата болест във времето. Скенера има определена
разрешителна способност. Тя не е абсолютна. Всъщност няма и такава. Така,
че да, запознат съм с тази находка и моят коментар е този. Въпрос на време и
10
развитие е на обема на самия кръвоизлив, за да може той да бъде
диагностициран, но той е намерен като аутопсионна находка. Процесите, за
които говорихме мозъчно съдовата болест те са вътремозъчни.
Субарахноидалния кръвоизлив в случая е травматичен – травматична
субарахноидална хеморагия, както е съкращението, което е записано в
диагнозата. Казвам травматичен защото той може и да има нетравматична
генеза, но тогава се намира аневриза и разположението е съвсем различно и
касае по-млади хора.
Ст.юрк. Т. : - Оперативно и медикаментозно лечение провежда ли се в
този случай?
В.л д-р М.: - Медикаментозно лечение е провеждано в пълен обем. Тя
за това е била и в реанимация. При субарахноидален кръвоизлив няма
оформена колекция, която да подлежи на евакуация. Той се разтила, като
пелена под меката мозъчна обвивка. Има консултация с неврохирурзи
нееднократно. Няма показания за третиране. Между другото травматичните
субарахноидални кървоизливи обикновено не се третират неврохирургично.
Тук поведението не е могло да бъде друго.
Ст.юрк. Т.: - Тъй като е имало кръвоизлив на широка основа това може
ли да е причинно-следствена връзка на коровата атрофия на самите съдове?
В.л. д-р М.: - Не. Коровата атрофия представлява изтъняване на мозъка
в резултат на хронично неснабдяване с кислород и намаляване на обема на
самия мозък, които се долавя с компютърно томографско изследване. Сега
тук в изследването ако забелязахте такава атрофия е описана само в
темпоралните или челните дялове на мозъка. Там където е травмата не са
описани такива. Травмата е в дясно, слепоочно и тилно.
Ст.юрк. Т. : - Описали сте вторична хипертония, това какво означава и
на какво се дължи?
В.л. д-р М.: - Това са клинични диагнози, които са поставени при
постъпване на болната в болницата те са цитирани и в СМЕ и тройната СМЕ
и в тази. По отношение на хипертонията тя може да съпътства
субарахноидалния кръвоизлив и тя е много неприятно усложнение, то не е
само хипертония, а флуктоации на кръвното налягане, т.е. игри нагоре и
надолу съответно. При този кръвоизлив са много чести сърдечните
усложнения, но има изменения, които наподобяват на инфаркт. В случая има
11
аритмия, предсърдното мъждене се развива няколко дни след понасяне на
травмата това са все неблагоприятни последици от този кръвоизлив, които
влошават картината и водят до смърт на половината от болните. На стр. 9 съм
записал, че има и пневмония. Тази пневмония е аутопсионна находка описана
от д-р Пеев установена е, доказана е хистологично така, че е обективна
находка при тази болна също е усложнена от травмата и залежаването. Тя има
и предшестваща контузия на белия дроб така, че е една благоприятстваща
среда, за да се развитие възпалителен процес и той се е развил.
Предшестващата контузия е по отношение на престоя в болницата свързана с
коремната травма. Там е записано, че има гръдно коремна травма.
Адв. Т.: - Да се приеме заключението.
Ст.юрк. Т.: - Да се приеме заключението.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА съдебно медицинската експертиза изготвена от вещото лице
д-р П. М. М.. На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 400
лв. от Бюджета на съда
Адв. Т.: - Съгласно определението на съда водим тримата свидетели,
които моля да разпитате в д.с.з.
Ст.юрк.Т.: - Не възразявам.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели по дело в д.с.з. П. Н. С., А.Т.Т. и
В. Д. Г..
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля П. С..
Сне се самоличността на същите както следва:
П. Н. С. : - 61 г. българска
гражданка, не осъждана, без родство и служебни отношения със страните по
делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Обещавам да кажа истината. Познавам С. Г. от 1989 г,. когато заживях в с. Б..
Съседи сме. Познавам сина й. Дъщеря й по-малко, тъй като тя е в гр.П. и съм
я виждала само, когато е идвала. С. живееше със съпруга си дядо Г., със сина
12
си В. и снаха си В.. Имаше и една тяхна леля, която живееше също там и те се
грижеха за нея. По-големият син на В. е набор на моите деца и израснаха
заедно. Впечатленията ми за децата отлични. Баба С. беше много добър
човек, отзивчив, винаги се е грижила за домашните както и те за нея.
Посрещаше ги когато са се връщаха от работа, готвеше им и в градината
работеше. Мнението ми за нея и цялото семейство е отлично. Не са имали
пререкания. Винаги са били до нея, а тя също беше в помощ на семейството.
Нямам лоши впечатления. Баба С. се грижеше и за внуците особено за
малкият Мите, той като по-малък беше по-обгрижван. Те също се грижеха за
нея, както и тя за тях. Отношението на баба С. към децата беше отлично. Те
също се отнасяха с уважение към нея. Много и помагаха. Баба С. беше
работлив човек. Работеше в градината до последно. Разсад гледаше и садеше
до последно. Тя отглеждаше разсади и на нас е давала. Като съседи бяхме в
много добри отношения и имам много добри впечатления за семейството. Те
винаги са се грижили за нея когато е имало нужда. В смисъл ако е имала
нужда да бъде закарана някъде. Месец седми 2019г. се случи инцидента.
Просто бяха всички стресирани, като всеки нормален човек, защото тя беше
здрава и не са очаквали нещо да се случи. В. въпреки, че е мъж изпитваше
голяма болка и притеснение спрямо това, което се е случило. Постоянно бяха
в болница и я обгрижваха. Това беше удар за цялото семейство. Г. и Д. са
внуците на баба С. и те живеят в къщата на село. И двамата не са женени.
Мога да кажа, че и двамата все още преживяват това което се случи. Един ден
просто подхванах за смъртта на баба С. и малкият внук Мите ми каза „Лельо
Пенке не ми говори за момента защото всичко това ми е в много?“ Другия
внук Гошко също много тежко го преживя. Те са били преки свидетели на
инцидента и тежко го преживяват. Опитват се да им помогнат водили са ги на
баячки и на лекар. Баба С. сама си излизаше. Сама ходеше да получава
пенсията си. Много често идваше в къщи за раздумка така, че напълно
самостоятелно се движеше. Не е ходила с бастунче, не съм забелязала да
ползва такова. В. Н. не знам коя е. Може би е внучката. Нея съм я виждала.
Като малка когато са идвали да, но в последствие не съм. Дъщерята на баба С.
е в чужбина. В къщата на баба С. живееше на съпруга й сестра, която имаше
някакво заболяване и те се грижеха и за нея. В. винаги е живеел с майка си и
баща си. Аз от 1989 г. съм в това село и те си живееха там. От тогава до сега
ги виждам там. Те живеят заедно в този дом. Дъщерята на баба С. Е. в
13
първите години съм я виждала, а в по-късните не съм, така се е случвало.
Къщата на баба С. е на главния път, а ние сме в гръб на тях. Може и да е
идвала Е., все пак ние ходим на работа. Д. и Г. продължават да живеят с
майка си и баща си.
А.Т.Т. – 55 г. българска гражданка, не осъждана, без родство и служебни
отношения със страните по делото. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината. Съседи сме с В..
Баба С. я познавам от 1988г. от както заживях в с.Б.. Баба С. и свекърва ми се
уважаваха много. Ние сме приятелски семейства и си помагаме. На главната
улица живеем през две къщи. Почти сме заедно двете семейства. Баба С.
живееше с дядо Г., а В. и В. идваха събота и неделя. Към момента на
инцидента баба С. живееше с В. и В. и децата им. В началото В. и В. живееха
в града, когато децата бяха малки. Когато станаха по-възрастни баба С. и дядо
Г., В. и В. дойдоха да живеят в Б.. Предполагам, че не можеха да ги оставят
сами и за това се преместиха в с.Б.. Д. и Г. също живеят в с.Б.. Гошко е
големият син той учеше в гр.П. и се прибираше събота и неделя. Към момента
на смъртта на баба С. Гошко и Мите живееха заедно с родителите си и баба
С.. Мите беше студент и си пътуваше, но сега пак живее в с.Б.. Моите преки
впечатления от семейните им отношения бяха добри, те се разбираха. Баба С.
каквото можеше да свърши го правеше, защото всички други работеха.
Готвеше, в градината работеше, добри им бяха отношенията. Тя трепереше
над внуците. Баба С. беше жизнена, пъргава жена за нейната възраст.
Справяше се горе долу, но се справяше. Все още не са женени внуците й. На
синът й В. му е много мъчно все пак е загубил родител. Аз не мога да си
спомня кога почина дядо Г., но го преживяваха тежко. Сега и баба С. като
почина още по-зле го преживяват. Водихме децата на баячка във Велинград,
само и само да могат да се възстановят от трагедията защото те са били преки
свидетели на инцидента. Баба С. беше при мен в магазина към шест и
тридесет, седем без нещо да пазарува, за да може да сготви. Дъщерята на
баба С. съм я виждала рядко. Тя работи в чужбина и когато се е прибирала е
идвала и съм я виждала. Познавам я, но не така както познавам В.. Виждала
съм я по празниците на „Здравей-Здрасти“ това е само. Не мога да кажа от
кога е в чужбина. Знам, че дъщерята на баба С. има едно момиченце, но не го
познавам. Не съм го виждала. Може да е идвало на село, не знам. То живее е в
България. Дъщерята на баба С. се обаждаше по телефона на В. и говореше с
14
майка си. Баба С. се радваше, споделяше ни на другия ден „Говорих с
Милчето, добре са“. В седмицата поне веднъж е казвала, че дъщеря й се е
обаждала. Внучката дали се е обаждала на баба си, не знам. Не вярвам да не
се е обаждала. Баба С. също я е обичала както другите внуци. Д. и Г. работят.
Г. мисля, че работи към Варвара има Стоманолеярен завод, а Д. е в
„Телекабел“ в П.. Баба С. сама излизаше. Тя беше жизнена жена. Беше си
добре като всеки нормален човек, не е имала проблем със слуха.
В.Д. Г. – 54 г.българска гражданка, не осъждана, аз съм съпруга на В. и
снаха на баба С., без служебни отношения със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да
кажа истината. Съпруга съм на В. Г. от 1986г. Винаги съм живяла с тях. Аз
съм от гр. П. и имахме апартамент. Когато бяха малки децата стоях и тук в П.,
но В. почти всеки ден ходеше в с. Б.. Ако той е на път аз отивам на с. Б.. В
гр.П. в апартамента живееха майка ми и баща ми. Баба С. тя беше
пенсионерка и гледаше големият син, а в последствие и малкия. Децата
повече време бяха в с.Б., защото ние ходехме на работа. Събота и неделя бяха
там и ваканциите през цялото лятото. Трайно заживяхме в с. Б. 2015г. Децата
вече бяха големи и ние се преместихме окончателно с В. в с. Б.. Свекър ми се
разболя и трябваше да се грижим за него. Той имаше сестра, която не беше
добре психически и се грижехме и за нея. Свекър ми 6 месеца беше по
болници. Не можехме да ги оставим сами двете жени и ние окончателно
двамата се преместихме в с.Б.. Децата ми ги гледаше свекърва и никога не
сме се нагрубявали или карали с нея. Те бяха привързани към нея особено
най-малкият Д.. Той винаги отиваше първо при нея и тогава се качва нагоре.
Помня ПТП. Аз бях на стълбите, малкият ми син се прибра от гр.С беше във
ваканция учеше строителство и архитектура в гр.С и лятото беше във
ваканция. Ние с В. и големия син тръгвахме на работа, то беше 7 без 20. Бях
на стълбите и тъкмо се качвах от банята към къщата и се чуха спирачки.
Отворих вратата, за да видя кой е и я видях просната на земята и започна да
пискам. Излезнаха всички, малкият син както беше по пижама също излезе.
Аз намерих телефон и започнах да звъня на Бърза помощ поне 10 пъти съм
звъняла, но това не го помня. Бърза помощ дойде и я качи. Тя още беше в
съзнание. До последно си беше в съзнание. На рентгена казаха, че няма нищо
счупено, обаче установиха, че има някаква кръв в корема. Аз бях горе в
Хирургията когато я приеха и казаха да се подпишем за операция. Аз се
15
подписах веднага, тъй като беше застрашен живота й. Оперираха я, сложиха я
в Карид и на другия ден я прехвърлиха горе в хирургията. Там не ме пускаха,
но аз влязох с помощта на една санитарката. Видях я отдалече. След това през
нощта е получила инсулт и пак я свалиха долу в Карид. Всички ходехме в
болницата. Децата също бяха с нас обаче гледахме да не влизат в Карид.
Големият ми син от тогава още е на Деанксит и едни малки хапчета, но не
знам как се казват. От тази случка почна да има висока кръвно. На баячка ги
водихме. Накрая при психолог и психиатър и се установи, че трябва големия
син да пие продължително време лекарства, за да се успокои. Психиатър
казва да продължава да ги пие. Големият ни син е по-затворен като характер и
не обича да говори как го преживява това нещо. Тези спомени няма как да
ги забравиш. И двамата ни сина са при нас в с.Б.. Не са женени. Единият
работи във с.Варвара, другия в гр.П. и си пътуват. В. има сестра Е.. Тя е в
чужбина. Тя имаше рожден ден на 21 юли и същия ден говорихме по
телефона с нея. Тя в Кипър. Там работи и си изкарва прехраната. Аз не я виня.
Обаждаше се по телефона. Бяха в прекрасни отношения с баба С. и ние с нея
никога не сме се карали. На погребението присъства. Веднага след
обаждането ми, че баба С. е починала Е. си хвана самолета и за 2 часа дойде.
Тя работи по два-три месеца и се прибира. Когато си е в България и тя се
грижеше за свекърва ми. Е. има една дъщеря. Баба С. си я обичаше повече нея
защото беше момиче. Тя също е отглеждана от баба С. до 7 години. И тримата
ги гледаше баба С. до 7 годишна възраст. Внучката й е тука в България.
Беше с майка си в чужбина, но от 3-4 години живее тук в гр.П. в апартамента
им. В месеца идваше един път при баба си. Баба С. ни готвеше и ни
посрещаше. Тя до последно си ходеше, пазаруваше си, не беше зависима от
нас. Пенсията сама си взимаше. Ходеше да си пазарува каквото иска.
Работеше в градината. Да Ви кажа, че след смъртта й за В. първият месец
беше много трудно. Изразяваше го понякога като се напие. Чрез алкохола го
изразяваше. През 2019г. работех в П.. В. работеше в „Хебър строй“ ООД в П..
Пътувахме си всеки ден с автомобил. Разстоянието от гр.П. до с. Б. е 10 км.
Баба С. не е имала нужда от придружител, виждаше си добре. Ако трябва да
отиде в гр. П. не е ходила сама с автобуса. Съпругът ми винаги е бил с нея.
Отива до пазар до където тя реши и след това я прибира. Личният й лекар е в
„Здраве“ и понякога сама е идвала с автобуса при него.
Адв. Т.: - Няма искания. Да се приключи делото. Представям списък на
16
разноските.
Ст.юрк. Т.: - Нямам искания. Да се приключи делото. Представям
списъка по чл. 80 от ГПК
Съдът прие, че делото е изяснено от фактическа страна за това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА списък на разноските по чл. 80 от ГПК представени в д.с.з. от
адв. Т. и ст.юрк. Т..
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: - Ув.г-жо съдия, всички доводи подробно изложени в ИМ ги
поддържам. Считам, че с новосъбраните гласни доказателства в настоящото
производство изложената фактология от нас се подкрепя и доказва. Моля, за
срок за представяне на писмени бележки. Моля, да ни присъдите сторените
разноски съобразно представените договори за правна помощ и съдействие.
Всички договори са при условията на ал.38 ал.1 т 2.
Ст.юрк. Т.: - Ув. г-жо Председател, моля да отхвърлите иска като
неоснователен и недоказан. Моля, да отхвърлите претенциите на роднините
от втора степен, като неоснователни и недоказани. Във връзка с претенциите
на първите двама ищци моля за справедливо решение съобразно събраните
доказателства и имайте предвид, че обстоятелството, че и двамата са
работили дъщерята в чужбина, а сина в гр.П.. Живели са заедно и разделено в
различни периоди от време. Моля за възможност за представяне на писмена
защита.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законен
срок.
При условията на чл. 149 ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛЯ срок за
представяне на писмена защита за ищците 18.09.2023г. и 21.09.23г. за
ответника.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.05
часа.
17
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
18