Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1220 / 28.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар С. Х., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1003/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „МЕХМЕДАЛИЕВ ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.
„Ал.Стамболийски“ 4, представлявано от управителя А.М., е оспорил решение №
78/11.05.2022г., постановено по АНД № 427/2022г., по описа на Районен съд
Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 2826-F625047/25.11.2021г. на зам.директор на
ТД на НАП. С наказателното постановление на касатора е наложена имуществена
санкция, в размер на 500 лв. за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО вр. чл.2,
ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019 на Министерство на финансите,
на основание чл.355, ал.1 от КСО.
Касаторът твърди, че
оспореното решение е неправилно, счита, че случаят е маловажен и иска да бъде отменено, а по съществото
на спора да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание
касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат
представители.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Касаторът е наказан за това,
че не е подал в срок данни от декларация обр.6 в ТД на НАП Бургас за доходи от
трудови правоотношения за м.май 2021г., най-късно до 25.06.2021г. Декларацията
е била подадена на 17.07.2021г.
Административнонаказващият
орган е приел, че е налице нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба
№ Н-13 от 2019 на Министерство на финансите и на основание чл.355, ал.1 от КСО
му наложил имуществена санкция в размер на 500 лв.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Касаторът твърди, че късното
подаване на декларация образец 6 за м.май 2021г. се дължи на техническа грешка,
изразяваща се в това, че попълнената декларация за този месец, която отразява
плащанията, касаещи именно месец май 2021г., погрешно вместо цифрата 05 е
записана 04 и така е отчетена за м.април, вместо за м.май. Това твърдение обаче
не се доказва от събраните доказателства. Ако беше вярно, за м.април следва да
са регистрирани повече декларации, отколкото реално дължимите за този месец.
Представената пред Районния съд справка за задълженията на осигурител по
декларация обр.6 за периода от м.януари 2021г. до м.май 2021г., включително,
сочи, че за м.април са подадени две декларации с вид на плащане съответно 5 и
8, каквито са подадени за м.януари, февруари и март. В справката отсъства трета
декларация за м.април, което води до извода, че твърденията за допусната грешка
не се установяват от доказателствата. За м.май също са подадени две декларации,
като процесната с вид плащане 8 е подадена на 17.07.2021г., както се твърди и в
обжалваното наказателно постановление, а срокът за подаването й е най-късно до
25.06.2021г.
Тези факти еднозначно
обосновават изводите, направени и от административнонаказващия орган, както и
от Районния съд, че е налице административно нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/2019г. на
Министерство на финансите, за което правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството-касатор на основание чл.355, ал.1 от КСО. Наложената
имуществена санкция е в минимален размер, т.е. при налагането й са съобразени
всички налични смекчаващи обстоятелства.
Относно размера на наложеното
наказание принципът за съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, така, както
е регламентиран в АПК, не е приложим за административнонаказателното
производство. В конкретния случай, административнонаказващият орган може да
налага такива размери на предвиденото наказание, каквито съответната норма
регламентира, а същевременно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не допуска
определяне на наказание под предвидения най-нисък размер, освен в предвидените
в закона случаи. На касатора е наложен най-ниския размер на наказанието,
предвидено в приложената санкционна норма. То съответства на извършеното
деяние.
Възражението, че е налице
маловажен случай, е неоснователно. Обстоятелството, че деянието е извършено за
първи път и забавянето е по-малко от месец, е съобразено, с оглед факта на
налагане на най-ниския размер на предвиденото наказание. А по отношение на
вредните последици и тяхното отсъствие, следва да се подчертае, че самото
административно нарушение не е резултатно и няма съставомерни вредни последици.
По тази причина и такива последици не се изследват. Конкретното нарушение
действително е типично за този вид нарушения. Законодателят изисква декларация
обр.6 с данни за дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ да се подава всеки месец в
срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или
през който са направени частични плащания в случаите на чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ. Неподаването
на декларацията в предвидения законов срок без уважителна причина води до
осъществяване на деяние от вида на процесното. По тази причина и няма никакви
смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По тези съображения и като
счита решението на Районния съд за правилно, Административен съд Бургас, на основание
чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 478/11.05.2022г.,
постановено по АНД № 427/2022г., по описа на Районен съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: