РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Добрич, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Добрич, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230102631 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 1*** и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от С. И. И., ЕГН **********, с адрес: град
***, ж.к. „***“, бл. *** вх. ***, ап. *** срещу „***“ ЕООД, ЕИК 1***570700,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „*** № ***, вх. ***, ап.***,
с която се иска уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно и
заповед № *** г. на управителя на „***“ ЕООД да бъде отменена.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответ***а на длъжност „счетоводител, оперативен“ с
място на изпълнение на трудовите си задължения в гр. ***, бул. „***“ № ***.
Изтъква се, че в трудовия договор на ищцата е уговорен срок на предизвестие
за прекратяване на договора – 90 дни.
С молба от 10.05.2023 г. с вх. № ***/*** г. С. И. е отправила до
ответното дружество предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Посочила е, че желае
да се счита за тримесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ, ако не бъде
прието първоначалното предложение.
В тази връзка се сочи, че доколкото молбата за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие е оставена без уважение, срокът на
предизвестието е започнал да тече на 16.05.2023 г. и е изтекъл на 16.08.2023 г.
Според ищцата, считано от последната дата трудовият договор № 030 от
02.12.2022 г. следва да се счита прекратен.
Ответ***ът е връчил на ищцата заповед № *** г. за прекратяване на
1
трудовото правоотношение на 22.08.2023 г. поради извършено
дисциплинарно нарушение „неявяване на работа на 04.08, 07.08 и 08.08.2023
г.“
Ищцата оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди, че
дисциплинарното наказание следва да бъде наложено от работодателя докато
трудовото правоотношение е висящо. В настоящия случай, дисциплинарното
наказание е наложено на 22.08.2023 г., когато трудовото правоотношение
вече е било прекратено поради изтичане срока на предизвестието.
Пред първоинстанционния съд ищцата се представлява от адвокат Е.
Т.. Последната заявява, че поддържа иска, като излага аргументи за
незаконосъобразност на уволнението.
Ответната страна е депозирала отговор в законоустановения срок.
В отговора се излагат твърдения, че ищцата не е отработила пълния
срок на отправеното до работодателя предизвестие. Ответ***ът счита, че
плащането на дължимото обезщетение за неспазено предизвестие е условие за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Сочи се, че ищцата е поискала да ползва платен годишен отпуск в
периода от ***.07.2023 г. до 08.08.2023 г. Работодателят е разрешил
ползването на платен годишен отпуск в периода от ***.07.2023 г. до
03.08.2023 г. Заявява се, че ищцата не се е явила на работа на 04.08.2023 г.
Вместо това работодателят е получил болничен лист за временна
неработоспособност с № ***, с предписан режим на домашно лечение до
08.08.2023 г. На 04.08.2023 г. болничният лист е бил анулиран от лекуващия
лекар. Ответ***ът счита, че от този момент ищцата е била задължена да се
яви на работа. След като не се е явила на работа три поредни дни,
работодателят е изпратил писмо с искане за писмени обяснения с изх. №
10/08.08.2023 г. Впоследствие е издадена и заповед № 30/14.08.2023 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Подчертава се, че е налице
разминаване между датата на издаване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, посочена в екземпляра на ищцата и
действителната дата. Като причина за разминаването се изтъква технически
пропуск.
Прави се обобщаващ извод, че трудовото правоотношение на ищцата
е прекратено преди изтичане на срока на предизвестието.
На тази основа се прави искане претенцията на ищцата да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
В съдебно заседание ответ***ът се представлява от адвокат Я. П.,
която пледира за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа
2
страна:
Трудовото правоотношение между страните е въз***нало по силата
на безсрочен трудов договор № *** г. (л. 4). С. И. е назначена на длъжността
„счетоводител, оперативен“ в счетоводна кантора в гр. ***, бул. „***“ № 19Б
с шестмесечен срок на изпитване. В т. 7 от трудовия договор страните се
уговорили деветдесетдневно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение.
На 15.05.2023 г. С. И. е подала до работодателя молба вх. №
46/15.05.2023 г. за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 10.08.2023 г.(л. 6). В условията на
евентуалност е поискала молбата да се счита за тримесечно предизвестие по
чл. 326, ал. 1 от КТ, ако не бъде прието предложението за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Управителят на ответното дружество не е дал съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и е
поставил резолюция от 15.05.2023 г. - „След изтичане на срока на
тримесечното предизвестие“.
С. И. е депозирала пред работодателя заявление вх. № 58/21.07.2023 г.
за ползване на дванадесет дни платен годишен отпуск, считано от ***.07.2023
г. (л. 36). Със заповед № 13/***.07.2023 г. работодателят е разрешил на
ищцата да ползва отпуск в размер на девет дни, за периода от ***.07.2023 г.
до 03.08.2023 г. (л. 37).
По делото е представен болничен лист на С. И., издаден от д-р А. Т.
(л. 38). Поставена е диагноза „вирусна инфекция“ и е предписан домашен
режим на лечение за периода от 04.08.2023 г. до 08.08.2023 г. Ответното
дружество е обжалвало болничния лист пред РЗИ *** с жалба вх. № 97-00-
197/04.08.2023 г. (л. 39). Жалбата е оттеглена с молба вх. № 97-00-197-
1/08.08.2023 г. от „***“ ЕООД (л. 41). Болничният лист е анулиран от д-р А.
Т. по искане на ищцата, изводимо от писмо на ТП на НОИ *** и обяснително
писмо на д-р Т. (л. 73 до 75).
Приложен е констативен протокол за установяване на извършено
дисциплинарно нарушение № 11/08.08.2023 г., в който е отразено, че С. И. е
следвало да се яви на работа на 04.08.2023 г. (л. 42). Ответ***ът е поискал от
ищцата писмени обяснения в тридневен срок за неизпълнение на трудовите
задължения – „ежемесечни счетоводни операции на счетоводни записвания;
ежемесечни счетоводни записвания за осчетоводявания на работни заплати и
осигуровки на работниците“ - писмо изх. № 09/07.08.2023 г. (л. 43). С друго
писмо изх. № 10/08.08.2023г. са поискани обяснения за неявяването на
работа на 04, 07 и 08.08.2023 г. (л. 43). С. И. е получила писмата на 22.08.2023
г., видно от удостоверителното изявление. На л. 53 е представен писмен
отказ от С. И. да дава обяснения за неявяването си на работа.
Към книжата по делото са приложени известия за доставяне на
пратки от ответното дружество до ищцата от 01.09.2023 г. и от 21.08.2023г.
3
(л. 47).
На 22.08.2023 г. на ищцата е връчена заповед № *** г. на управителя
на „***“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение (л. 7).
Наложено е дисциплинарно наказание „уволнение“ заради неявяване на
ищцата на работа на 04.08, 07.08 и на 08.08.2023 г.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
за признаване на уволнението за незаконно и отмЯ.та му.
В тежест на ищцата е да докаже, че между страните е било налице
валидно трудово правоотношение, както и прекратяването на трудовото
правоотношение.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е в тежест на
ответ***а да докаже, че уволнението е законно; издадената заповед за
уволнение е мотивирана; изискани са писмени обяснения от ищцата; ищцата
е извършила описаните в заповедта за уволнение нарушения – не се е явила на
работа три последователни дни – 04.08.2023 г., 07.08.2023 г. и 08.08.2023 г.
Законодателят е предвидил в полза на работодателя право да налага
дисциплинарни наказания на служителите си, когато установи, че са
извършили нарушения на трудовата дисциплина. Това право е израз на
дисциплинарната власт, която упражнява работодателят и е показател за
съществуването на йерархическа зависимост между страните по трудовото
правоотношение. В Кодекса на труда редът за налагане на дисциплинарни
наказания е уреден посредством императивни разпоредби с единствената цел
да се гарантира правото на защита на служителя.
Произнасянето на съда относно съществуването на правото на
работодателя да наложи на служителя си дисциплинарно наказание се
предпоставя от преценката за законосъобразност на самата процедура по
налагането му.
Именно поради тази причина в началото на изложението съдът дължи
произнасяне по възраженията на ищцата, относими към процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че производството е
било опорочено, то не е необходимо и въпросът извършено ли е процесното
нарушение от служителя да бъде изследван от съда.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
длъжен да изслуша работ***а или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства – чл. 193, ал. 1 от
КТ. Обясненията на служителя в дисциплинарното производство в най-пълна
степен гарантират правото му на защита, тъй като чрез тях може да представи
своята гледна точка и да направи възражения относно конкретното деяние, в
момент предхождащ налагането на наказание от работодателя. За да го
4
упражни пълноценно, е необходимо в поканата деянието да бъде
индивидуализирано в достатъчна степен по време и място на извършване, че
служителят да може да го отграничи от други подобни прояви.
В конкретния случай работодателят не е изпълнил задължението си за
мотивиране на поканата и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Неяснотите в твърденията на дисциплинарнонаказващия орган започват още
от констативен протокол № 11/08.08.2023 г. От същия не става ясно какъв
факт е констатиран. В присъствието на свидетели е отразено, че С. И. е
следвало да се яви на работа на 04.08.2023 г. в 08, 30 часа. ***ъде обаче не е
посочено дали се е явила на работа на този ден и през следващите дни.
Посочено е само задължението ѝ да се яви на работа.
Впоследствие в двете писма за изискване на обяснения също не е
формулирано конкретно и ясно в какво се изразяват нарушенията на
трудовата дисциплина – писмо изх. № 09/07.08.2023 г. и писмо изх. №
10/08.08.2023 г. С първото писмо се сочи неизпълнение на трудови
задължения - ежемесечни счетоводни операции на счетоводни записвания;
ежемесечни счетоводни записвания за осчетоводявания на работни заплати и
осигуровки на работниците. В това описание липсва индивидуализация на
дисциплинарните нарушения. Не става ясно кога са извършени, в какво се
изразяват и въз основа на какви доказателства са установени. Във второто
писмо се твърди неявяване на ищцата на работа на „04,07 и 08.08.2023 г.“ От
това описание не става ясно на кои дати не се е явила на работа ищцата, освен
на 08.08.2023 г. Датата следва да бъде посочена с ден, месец и година, защото
само тогава дните на отсъствие могат да бъдат установени по категоричен и
недвусмислен начин.
Това нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание е повторено и пренесено в уволнителната заповед № *** г., където
е отразено, че ищцата не се е явила на работа на „04.08.,07.08,08 и 08.2023 г.“
С положителност следва да бъде прието, че е нарушена разпоредбата на чл.
195, ал. 1 от КТ, според която „Дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага.“
Коментираните нарушения на процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание в достатъчна степен обосновават отмЯ.та за
заповед № *** г. Независимо от това следва да бъде разгледан и основният
спорен въпрос в настоящото производство – за момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата. Установи се, че ищцата е подала
тримесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на 15.05.2023 г. Следователно, трудовото правоотношение
между страните е прекратено на 16.08.2023 г. с изтичане на срока на
предизвестието – чл. 326, ал. 4 вр. с чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ.
Съдът не споделя възражението на ответната страна, че трудовото
5
правоотношение на ищцата е прекратено със заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. При законосъобразно проведено дисциплинарно
производство трудовото правоотношение се счита прекратено от деня на
получаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – чл. 335,
ал. 2, т. 3 от КТ вр. с чл. 195, ал. 3 от КТ.
В този смисъл е и Решение № 43 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 55 по
описа на Окръжен съд *** за 2019 г., където е прието, че „Дисциплинарното
уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване
на трудовото правоотношение. Неговият санкционен характер се проявява
преди всичко в едностранно, независимо от волята на работ***а
преустановяване на трудовоправната му връзка с работодателя, като
последица от най-тежкото виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед ,връчва се срещу подпис на работ***а, като се отбелязва датата на
връчването, а при невъзможност се изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка – така чл. 195, ал. 1 и 2 от КТ. Дисциплинарното наказание се смята
за наложено от деня на връчване на заповедта на работ***а или служителя
или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка-така чл. 195, ал. 3 от КТ, респективно момента на
прекратяване на трудовия договор без предизвестие е момента на получаване
на писменото изявление за прекратяване на договора – така чл. 335, ал. 1, т. 3
от КТ. Издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение само по себе си
не прекратява трудовото правоотношение, докато заповедта не бъде връчена
на работ***а или служителя“.
Установи се, че ищцата е получила заповед № *** г. на 22.08.2023 г.,
след като трудовото правоотношение вече е било прекратено на основание чл.
326, ал. 1 от КТ на 16.08.2023 г. Трудовото правоотношение не може да бъде
прекратено втори път, поради което и възражението на ответната страна се
явява неоснователно.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ следва да бъде уважен, като уволнението на С. И. И. бъде признато за
незаконно и заповед № *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
издадена от управителя на „***“ ЕООД, бъде отменена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищцата се поражда правото да
бъдат заплатени направените разноски.
Ищцата е представила списък на разноските, като претендира
адвокатско възнаграждение от 780 лева.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответ***а следва да бъде възложена за плащане сумата от 780, 00 лева –
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
6
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответ***ът следва да заплати
държавна такса по сметка на съда в размер на 50, 00 лева, опредЕ. съгласно
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
При тези мотиви, Районен съд ***
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на С. И. И., ЕГН
**********, с адрес: град ***, ж.к. „***“, бл. *** вх. ***, ап. ***, извършено
поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ
и ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, Заповед № *** г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, издадена от управителя на „***“ ЕООД, ЕИК
1***570700, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „*** № ***, вх.
***, ап. ***
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК 1***570700, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ж.к. „*** №***, вх. ***, ап. ***, да заплати на С. И. И.,
ЕГН **********, с адрес: град ***, ж.к. „***“, бл. *** вх. ***, ап. ***, сумата
от 780, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д. № 2631
по описа на Районен съд *** за 2023 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК 1***570700, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ж.к. „*** № ***, вх. ***, ап. ***, да заплати по сметка на
Районен съд ***, сумата от 50, 00 лева, представляваща държавна такса по
гр.д. № 2631 по описа на Районен съд *** за 2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд ***, в
двуседмичен срок от обявяването му – 23.01.20*** г.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7