РЕШЕНИЕ
№ 2268
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20223110106615 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е молба от Г. Д. К. с искане за постановяване на мерки за защита от
домашно насилие срещу ответника Т. Т. К..
Молителят излага, че с ответника са съпрузи. От години ответникът упражнявал
спрямо молителката психическо и емоционално насилие посредством обиди, заплахи,
псувни. Проявявал към съпругата си болезнена ревност. Единствено сина на страните
възпирал баща си да не упражнява физическо насилие спрямо г-жа К.. Конкретно се твърдят
следните актове на домашно насилие, извършени в срока по чл. 10,ал. 1 от ЗЗДН: На
07.05.2022 г. около 21 часа молителката се прибрала в семейното жилище на страните,
находящо се в гр. Белослав, ул. Оборище № 34 А. При влизането си веднага се насочила към
хола на жилището, което помещение тя ползвала, когато съпругът й Т.К. връхлетял в стаята
и започнал да й крещи: „Цял ден си била с любовника си! Защо не остана с него да спиш?!?
Защо се прибра? Защо не остана там? Курва! Виж каква си пачавра! Не можеш без мъж! Два
дни с него ли бяхте заедно? По-добре остани там!". Молителката се опитала да му обясни, че
е била при дъщеря им заради сбора на Гергьовден, но Тодор не искал да я чуе. Продължил
да крещи и да я обижда. Използвал думите: „Диана ти правиш срещи с любовника ти! Ти си
луда, откачена! Курва! Кавалджийка! Цял ден кавали правиш!" В това време в стаята влязъл
синът им Тодор, който се опитал да успокои баща си. Още известно време ответникът Т. Т.
К. продължил да я обижда и след това се оттеглил в спалнята на жилището, която той
ползва.
1
На 15.05.2022 г. около 18 часа молителката се върнала от село Разделна, общ. Белослав,
където гостувала на дъщеря си. При прибирането си влязла в хола на дома си. Почти ведна в
стаята влязъл ответникът и от вратата започнал да крещи: „Курво, без любовника си не
можеш! Затова ходиш в Разделна. Не ходиш при дъщеря си, ами ходиш при любовника си!
Кавалджийка! Каква работа имаш там на Разделна?" и да я заплашва: „Ще ти ударя един и
няма да станеш! Жива ще те изгоря!". Посегнал да я удари. По- нататъшна ескалация на
конфликта била предотвратена от сина на страните.
С оглед на изложените обстоятелствата молителката се позовава, че живее в
непрекъснат страх от насилие. Ето защо, настоява за постановяване на решение, с което да
се постановят мерки за защита спрямо ответника. В съдебно заседание молителката лично и
чрез адв. С. поддържа молбата за защита.
Ответникът Т. Т. К. се явява лично в съдебно заседание. Оспорва молбата. Твърди, че
молителка поддържа интимни контакти с извънбрачен партньор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от приложеното удостоверение за граждански брак №
016359/28.12.1973г., издадено от длъжностно лице при Общински народен съвет гр.Белослав
се установява, че същите са в брачна връзка, поради което което следва да се приеме, че
молбата за защита е подадена от и срещу легитимирано по закон лице съобразно чл. 3, т. 1
от ЗЗДН.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита
на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи
неправомерни посегателства спрямо тях.Съобразно общите правила на ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на
ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи
действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените
действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона
липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
(крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
2
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда молба и декларацията по чл.
9, ал.3 от ЗЗДН за това, че на ответникът е обиждал съпругата си на заявените дати с
думите: „Цял ден си била с любовника си! Защо не остана с него да спиш?!? Защо се
прибра? Защо не остана там? Курва! Виж каква си пачавра! Не можеш без мъж! Два дни с
него ли бяхте заедно? По-добре остани там!", „Диана ти правиш срещи с любовника ти! Ти
си луда, откачена! Курва! Кавалджийка! Цял ден кавали правиш!" „Курво, без любовника си
не можеш! Затова ходиш в Разделна. Не ходиш при дъщеря си, ами ходиш при любовника
си! Кавалджийка! Каква работа имаш там на Разделна?" и да я заплашва: „Ще ти ударя един
и няма да станеш! Жива ще те изгоря!", съдът намира, че същите могат да се субсумират под
хипотезата на упражнено психическо насилие, извършването на което се установява от
събраната доказателствена съвкупност по следните съображения:
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само
когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика
на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно
насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
В случая ответникът не е проведел такова насрещно доказване относно факта на
домашно насилие, който както беше посочено по-горе се установява и само с декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Допълнително от показанията на водения от молителката свидетел Дияна Тодорова
Тодорова- Пенчева, чиито показания съдът кредитира по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
страните са нейни родители, но едновременно с това като кореспондиращи на останалия
доказателствен материал се установява конфликтността в отношенията на страните. Става
ясно, че от дълго време ответникът проявява грубо и неуважително отношение към
съпругата си. Ревнувал я непрекъснато, без да има повод за това. Обиждал е с грозни думи
като „курва“, „мръсница“. На 07.05.2022г. вечерта към 21 часа молителката посетила дома
на дъщеря си и й споделила за изблиците на ревност на ответника. Свидетелката знае, че на
15.05.2022г. ответникът заплашил молителката, че ще запали къщата, заедно с нея.
С оглед на тази доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото на практика
липсват доказателства, които дори по косвен път да опровергават твърденията на
молителката за упражнено психическо насилие от страна ответника. Съдът намира, че
агресивното поведение на ответника спрямо съпругата му, изразяващо се отправяне на
груби и цинични думи и проявената безпричинна ревност по своята същност представлява
проявна форма на упражнено психическо насилие.
3
По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическия състав,
необходим за получаване на защита срещу домашно насилие. Съдът, като съобрази
фактическите отношения между страните и поведението на ответника, приема, че същият
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН съдът приема, че ще
способства за преосмисляне от ответника на поведение му и за преустановяването на
насилническите действия.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер
на 200 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса за воденето на делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Т. Т. К., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Г. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Т. К., ЕГН ********** от гр гр.Варна,ул.“Ангел Главчев“ № 41А, вх.1
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер на
200,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Т. К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Г. Д. К., ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5