Решение по дело №178/2019 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ гр.София,30.04.2019г.

 

 

В ИМЕТО НАНАРОДА

 

 

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател :Евгения Генева Членове: 1 .Дора Михайлова 2. Росина Дончева при участието на секретаря Цветанка Павлова

разгледа докладваното от Генева гр.д. №178/2019г.и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Г.С. чрез законния й представител Г.И.С., против решение№ 248/27.11.2018г. на РС-Ботевград по гр.д. № 2137/2017г., с което са уважени пасивно субективно съединените искове на НАП на Р.Б., предявени чрез публичните изпълнители в дирекция "Събиране" при ТД на НАП София ,с адрес гр.С., ул."Т."№0 ет.0 ст.0,упълномощени по чл. 216,ал.2 ДОПК, против П.К.А. с ЕГН ********** и Г.И.С. с ЕГН ********** като баща и законен представител на А.Г.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***1, с правно основание чл.216,ал.1,т.1 от ДОПК за обяваване недействителността спрямо Държавата на договор за дарение,обективиран в НА № 1,том първи,рег.№ 24,дело № 1от 2016г. на нотариус Т. Ф. рег.№ 408 с район БРС, на недвижими имоти-УПИ Първо за имот 456 с площ 525 кв.м и УПИ Второ за имот 456 с площ 750  кв.м,намиращи  се  в кв.ЗО  по  плана на с.Р.,  ОбщинаБотевград,ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 75 кв.м., и ответниците са осъдени да заплатят в пол§а на държавата по сметка на БРС 50 лв. държавна такса.Релевират се оплаквания за необоснованост на решението, изразяващо се в игнориране на предварителен договор между страните за прехвърляне на имота чрез покупко-продажба,сключен преди връчване на ревизионния акт.Не са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.

По безспорен начин е установено,че на П.А. е
връчена заповед за ревизия № Р-22220514003117-020-01/09.12.2014г. и е
образувано ревизионно производство, по което е издаден РА№ Р-
22220514003117-091-001/25.08.2015г.,който е обжалван и отгменен с
решение № 1900/14.12.2015г. на Директора на дирекция "Обжалване и
ДОП". Със задължителни указания за нова ревизия, в изпълнение на които
е издадена нова ЗВР № Р-22002215010687-020-001/22.12.2015г. Спорно е от
правна страна дали новият ревизионен акт следва да се разглежда като част
от      ревизионното      производство, инициирано                                     със      ЗВР 09.12.2014г.. Ответниците поддържат, че първият РА е отменен и производството се е развило изцяло въз основа на ЗВР от 22.12.2015г.Тъй като двата ревизионни акта установяват задължения ,възникнали през един и същ период,настоящият състав приема,че в контекста на чл.216, ал.1 ДОПК и с оглед целите на законодателя следва да се приеме,че се касае за едно и също ревизионно производство, т.е. за осуетяване на събирането на идентично публични задължение чрез безвъзмездна разпоредителна сделка.ЗВР от 29.07.2016г. също е обжалван, но е потвърден с решение № 1831/17.10.2016г. и е влязъл в сила.Районният съд е възприел константната съдебна практика,че след отмяната на първоначалния издаден РА не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт,започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия.Безспорно е установено,че процесната разпоредителна сделка е сключена на 07.01.2016г., т.е. след иницииране на ревизионното производство;от съдържанието и се установява,че е безвъзмездна, с което се реализира фактическия състав на чл.216,ал.1,т.1 от ДОПК-недействителни по отношение на държавата са безвъзмездните сделки с имуществени права на длъжника,сключени след датата на установяване на публичното задължение,съответно-след връчване на заповедта за ревизия,ако в резултат на последната са установени публични задължения.В отговора по чл.131 ГПК се навежда възражението,че атакуваната сделка била окончателен договор по отношение на сключения преди връчване на заповедта за ревизия предварителен договор.Според същия била платена цената на имота.Всъщност сделката била покупко-продажба,прикрита като дарение с оглед по-малките такси.Представено е фотокопие от „предварителен договор за покупко-продажба" на много имоти-апартамент в С., имот в Г.Б., както и процесиите имоти,за сумата 100 000 евро,платими към датата на предварителния договор,който служел за разписка.Следователно,парите не са били преведени по банков път и документът не би могъл да обективира обещание за възмездна сделка и да обоснове възражение в този смисъл,противопоставимо на трети лица.Съдържа се клауза окончателния договор да бъде оформен като дарение.Има нотариална заверка на подписите на 20.10.2014г. от нотариус рег.№ 274 с район СРС,което би следвало да се приеме за достоверна дата в случай,че оригиналът се представи пред съда.Съдът с определението по чл.140 ГПК е указал на ответниците да представят оригинала на договора, което те не са направили, а са поискали в първото заседание допълнителен срок.Определението е получено на 15.10.20118г., а с.з. е на 24.10.2018г. и ответниците са поискали допълнителен срок за представяне на оригинала.Предвид това,че и двата оригинални екземпляра на договора би трябвало да се намират у ответниците, съдът правилно е отхвърлил молбата и е изключил от доказателствата т.н."предварителен договор".Пред СОС не е направено искане за представянето му.Дори и да бе приобщен към доказателствения материал,това не би повлияло на крайния извод за основателността на исковете,тъй като предварителният договор няма транслативен ефект, а именно последният е релевантен за фактическия състав на чл.216,ал.1 ,т.1 ДОПК.Впрочем,ответниците не са искали откриване производство за опровергаване съдържанието на договора за дарение по реда за оспорване истинността на документ-чл.193 ГПК.Оригинал на „предварителния договор" не е приложен към въззивната жалба и не е направено искане за приемане на оригинала като доказателство във въззивното производство.

По изложените съображения въззивният съд приема,че атакуваното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 248/27.11.2018г.по гр.д. № 2137/2017г. на РС-Ботевград.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Р.Б. в едномесечен срок от връчването му.

Председател:  

Членове: 1.   

 

2.