Решение по дело №57195/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5196
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20221110157195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5196
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110157195 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Б. Б. Х.,ЕГН
**********,с адрес *******,против *******,със седалище и адрес на
управление *******,представлявано от *******,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата
от 1118,45 лева,представляваща ½ от задължението в размер на 2236,90 лева
по фактури,издадени в периода м.05.2008 г. до м.10.2010 г. за имот в *******
В исковата молба се твърди,че при извършена в ответното дружество
справка се установило,че за партидата на наследодателя на ищеца за периода
м.05.2008 г. до м.10.2010 г. съществува задължение за топлинна
енергия,възлизащо на 2236,90 лева. С оглед това,че наследственият дял на
ищеца е ½,то ищецът оспорва дължимостта на половината от паричната
сума,а именно на сумата от 1118,45 лева. Ищецът оспорва дължимостта на
паричната сума като сочи,че не е съществувало договорно правоотношение,не
е доставено такова количество топлинна енергия,поради изтекла погасителна
давност. Ищецът моли съда да уважи предявения иск.
Ответното дружество ******* не е подало писмен отговор в срок,в
открито съдебно заседание оспорва иска като счита,че липсва правен интерес
от предявяването му,тъй като дружеството е предявило иск за парични суми
за по-късен период от време,с което е показало,че не възнамерява да
претендира по съдебен ред паричните суми за исковия период. Моли съда да
отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Според справка от ******* за периода м.05.2008 г. до м.10.2010 г. са
начислени суми в размер от 2236,90 лева.
1
Видно от удостоверение за наследници на ******* Х.,същият е оставил
като наследници по закон съпругата си ******* Х.а и сина си Б. Х..
С нотариален акт от 09.03.1974 г. ******* Х.а Х.а и ******* Х. се
легитимират като собственици на а*******
Видно от фактура,издадена от ******* на 31.10.2020 г.,претендирани са
задължения за изминал период в размер от 11392,82 лева.
С писмо до ******* Х. ******* уведомява за наличието на неплатени
задължения за периода,считано от м.05.2008 г.
От приетите удостоверения за наследници на ******* Х. и ******* Х.а
Х.а,същите са наследени от сина си ******* Х.,който е наследен след смъртта
си от ******* Х.а и Б. Х..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед обстоятелството,че ищецът Х. оспорва дължимост на парична
сума,която не е заплатена,за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на отрицателния установителен иск.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на
ответника е възложено доказването,че оспореното вземане съществува.
Когато доказателствената тежест е възложена на една от страните в
производството,тази страна следва да проведе пълно доказване,т.е. от
доказателствата по делото да бъде безспорно установено,че вземането в
оспорения размер съществува. Софийският районен съд,отчитайки
ангажираните в хода на производството доказателства,намира,че искът не
може да бъде уважен въз основа на твърденията,че договорно
правоотношение към процесния период не е съществувало – съдът счита,че от
представените доказателства се установява,че топлоснабденият имот е
придобит от родителите на наследодателя на ищеца,наследодателят на ищеца
е единствен техен наследник,което означава,че към процесния период
договорно правоотношение е съществувало между наследодателя на
ищеца,като клиент на топлинна енергия,и ответното дружество,като
доставчик на топлинна енергия. Разпоредбата на чл.153 от ЗЕ предвижда,че
клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху имота,а в конкретния случай наследодателят на ищеца към
процесния период се явява собственик на имота,респективно е клиент на
топлинна енергия. Предвид изложеното съдът намира,че доводите на ищеца
относно липса на договорно правоотношение се явяват недоказани. Съдът
приема обаче,че е налице друго основание,което води до извод,че
отрицателният установителен иск подлежи на уважаване,а именно вземането
не подлежи на изпълнение чрез способите на принудително изпълнение
поради настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила
давност,ако в определен период от време,считано от настъпване изискуемост
на вземането кредиторът бездейства и не осъществява действия по
реализиране на вземането си. Приложимата погасителна давност към
вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото
2
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че ищецът Х. оспорва дължимост на
парична сума,начислена за периода м.05.2008 г. до м.10.2010 г.,както и
предвид това,че ответникът нито твърди,нито доказва да са предприемани
действия по реализиране на вземането,които по естеството си да прекъсват
давността,намира,че отрицателният установителен иск подлежи на уважаване
за предявения размер от 1118,45 лева,съответстващ на частта от
задължението,за чието изпълнение ищецът Х. отговаря.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът счита,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 50 лева в полза на ищеца Х.,а предвид
предоставената правна помощ от адв.С. Д. по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в полза
на адв.Д. следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер от
400 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на *******,със седалище и адрес на управление
*******,представлявано от *******,че Б. Б. Х.,ЕГН **********,с адрес
*******,не дължи сумата от 1118,45 лева ( хиляда сто и осемнадесет лева
четиридесет и пет стотинки ),представляваща начислена цена за топлинна
енергия по фактури,издадени в периода м.05.2008 г. до м.10.2010 г. за имот в
*******чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила
погасителна давност.
ОСЪЖДА *******,със седалище и адрес на управление
*******,представлявано от ******* да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Б. Б. Х.,ЕГН **********,с адрес *******, сумата
от 50 ( петдесет ) лева внесена държавна такса.
ОСЪЖДА *******,със седалище и адрес на управление
*******,представлявано от ******* да заплати на адв.С. Й. Д.,ЕГН
**********,с адрес ***************сумата от 400 ( четиристотин ) лева
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3